РЕШЕНИЕ
Номер 656/07.10.
Година 2019 Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд ІІІ наказателен състав
На 02 октомври 2019г
В публично заседание в следния
състав:
Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Цветелина Малинова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ
НАХ дело номер 01146 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по подадена жалба в срок и от
легитимирано лице- Д.Б.М. срещу НП №18-1158-005318 от 25.01.2019 г. издадено от началник на сектор
ПП към ОД на МВР Перник,с което са му наложени
следните административни наказания:
- по
чл.179 ал.3 т.4 от Закона за движението
по пътищата–глоба в размер на 300лв.
- по
чл.185 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на 20лв.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,
представител не изпраща.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява,не изпраща представител.
В
писмената жалба позоваването е за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, с акцент върху „неразборията около въвеждането на ТОЛ
система“.
Излагат се твърдения,че водачът и жалбоподател
бил направил опит да закупи винетен стикер от посочена
бензиностанция,но поради липсващи такива,както и липсващи устройства за
издаване на електронна винетка не е могъл да изпълни това вменено от закона
задължение.
Пернишкият
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в
процеса ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
28.12.2018г. автоконтрольор към сектор Пътна полиция към ОД МВР Перник, е
съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/,в който е отразил
следните относими за процеса обстоятелства:
На
28.12.2018 г.в 16:06 часа,в района на община Перник,по АМ Люлин с посока на
движение от гр.София към гр.Перник жалбоподателят е управлявал лек автомобил
Фиат Пунто с регистрационен номер Е0911МА,с
посочена собственост,като при извършена проверка на км„15“ е установено,че няма залепен /поставен/валиден
винетен стикер категория К3,и не е представил фактура за платена винетна такса
за движение по републиканската пътна мрежа към момента на проверката,както и че
управлява със АУАН, Номер 0633376 с изтекъл срок на валидност до 05.11.2018г.
На Като
виновно нарушени законови разпоредби в
АУАН се сочат : чл.139 ал.5 и чл.157 ал.6 от ЗДвП/Закон за движение по пътищата/.
Въз
основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на настоящето
наказателно производство.
С обжалваното
Наказателно Постановление, административно наказващият орган е наложил две административни наказания,в абсолютния
законов размер поради което и съдът не изследва приложението на правилата за
индивидуализация на административното наказание,дефинирани в нормите на чл.27
ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът
възприема фактическата обстановка по делото от данните ,внесени в процеса чрез
следните доказателствени средства и доказателства: показанията на свидетелят Д.И.Ч.-
актосъставител, АУАН,заповед на Министъра на вътрешните работи относно
правомощията на актосъставителя, както и на административно наказващият орган.
Във
връзка с тази заповед ,съдът не установява незаконосъобразност, преценявана
през изискванията на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП-или актът е съставен, а
обжалваното НП издадено от компетентни лица.
При
предявяване на АУАН, правонарушителят и настоящ жалбоподател е посочил че има
възражения,подал е писмени,които съдът ги преценява като подадени в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН,според щемпела на пощенския плик/макар че не са подписани/и
макар че при проверката по преписката е посочено,че срока за подаване на
възражения бил просрочен,по същество е взето отношение ,и е прието възражението
за неоснователно.
Жалбата
е подадена в срок,от легитимирано лице,на което е ангажирана административно
наказателната отговорност за две вменени
административни нарушения.
По
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление в частта относно
първото темпорално вменено нарушение съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 139, ал.5 от ЗДвП/ в сила до 01.01.2019г./,
на което основание е ангажирана отговорността на страната –жалбоподател предвижда, че движението на определените в
Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на винетна такса за тях,определена в Закона за
пътищата.
От
своя страна, разпоредбата на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата/в
редакцията,действаща към датата на нарушението/регламентира,че За преминаване по републиканските пътища,
които са включени в трансевропейската пътна мрежа,както и такива, които са
извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една
от следните такси за определена категория пътни превозни средства: такса за ползване на пътната инфраструктура -
винетна такса;заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно
средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени
в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по
техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните
разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския
съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение
№ 1.
Следователно,
ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което
не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по
реда на чл. 179, ал.3 от ЗДвП/в редакцията,действаща към датата на вмененото
нарушение/.
Следва
да се посочи, че същността на нарушението по чл.139, ал.5 от Закона за
движението по пътищата се изразява в управляването на МПС, за което не е била
заплатена винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, а
не незалепването на винетен стикер в долния десен ъгъл на обзорното стъкло.
Липсата на такъв стикер е само фактическо обстоятелство,
от което компетентния орган може да изведе заключението си относно това, че е
сторено горното нарушение.
Но в
конкретния случай същностното фактическо
обстоятелство е посочено както в АУАН,а така също и в издаденото въз основа на
него обжалвано наказателно
постановление.
Не
са налице са съществени различия във връзка със съответни задължителни
реквизити- чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН по отношение на АУАН ,спрямо чл.57 ал.1 т.5
и т.6 по отношение на издаденото наказателно постановление във връзка със
описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и правната
връзка с посочени различни нарушени
законови разпоредби.
Съдът
не оспорва тезата за обективирани, установени,обществено коментирани „неразбории“ във връзка със конкретната
проблематика,така както се поддържа в писмената жалба.
Но
сочените извинителни обстоятелства в писмената жалба и във възражението по
отношение на съставеният акт за установяване на административно нарушение ги преценява като голословни/част от тях/а
част като неоснователни.
Не
става ясно от писмената жалба за причините за спешността ,за предприемането на
пътуване от гр.София към гр.Благоевград,не става ясно процесното моторно
превозно средство дали е използване само на територията на гр.София,по какъв
начин се е отзовало в гр.София и кога,според регистрационния му номер и
собственост.
От
друга страна ,да се поддържа тезата за невъзможност за заплащане на винетна
такса от лице,което предприема пътуване от гр.София,дори ориентирано към 28.12.2018г.за съдебния състав е
неоснователни,независимо от двата варианта:на хартиен носител и електронна
винетка.
Що
се отнася до мястото на нарушението ориентирано и спрямо конкретния път/пътен
участък/ следва да се посочи,че описанието на фактическата обстановка следва да
се преценява към датата на вмененото административно нарушение/т.е. към
28.12.2018г./ тъй като с Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018г. е
утвърден списъка на републиканските пътища и е приет Списъка пътищата ,за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –винетна такса, според
което Решение, автомагистрала А -6 е част от Автомагистрала А-3.
Във
връзка със предишна/действаща към датата на нарушението/ и настояща редакции на
приложения административно наказателен състав съдът отбелязва,че като липсва промяна в размера на глобата.
Следователно липсва по-благоприятен нов закон,
който да бъде съобразяван в производството по обжалване на наказателното
постановление в релевантната му част.
По
отношение вмененото нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, преценявайки
фактическите обстоятелства, на които то се основава, съдът счита, че описанието
му отново е неточно и неясно, както и че изложените факти не изпълват състав на
административно нарушение.
Изложените
факти, че жалбоподателят е управлявал МПС с „изтекъл срок на валидност“ неправилно са
подведени под нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДВП и незаконосъобразно е наложено
наказание на основание чл. 185 от ЗДвП.
Носенето
на акт с „изтекъл срок“ по същество не представлява нарушение на нормите на
ЗДвП.
Актовете за административни нарушения нямат
„валидност“.
С тях се поставя начало на едно
административнонаказателно производство, което се развива по правилата на ЗАНН
и завършва с издаване на наказателно постановление или с резолюция на АНО за прекратяване на
преписката.
Визираната като нарушена разпоредба на чл.
157, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че при съставяне на акт за нарушение по този
закон контролният талон към СУМПС на
водачите се отнема и се връща след изпълнение на задължението по чл. 190, ал.
3, като актът заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
При
това положение, в действителност контролните органи са констатирали липса на
контролен талон, поради отнемането му с цитирания акт за нарушение, констатация
за което обаче, в обстоятелствената част на обвинението липсва.
Непредставянето
на контролен талон представлява друго нарушение - на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и прецизното квалифициране на нарушението е изисквало посочване именно на
тази норма, обвързана със съответната разпоредба от чл. 157, ал. 6 или 8 от
същия закон.
Разписаното
в тях сочи, че отнетия контролен талон се връща едва при плащане на наказанието
глоба, наложено с наказателното постановление издадено въз основа на съответния
акт.
Предвид срока за произнасяне по преписката по
чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и срока за доброволно плащане на глобата /едномесечен от
влизане в сила на издаденото наказателно постановление/, то очевидно и при
добросъвестност от страна на нарушителя същият не би могъл веднага след
изтичане на едномесечния срок по чл. 157, ал. 6 ЗДвП, в който актът замества
контролния талон, да си получи същия обратно.
На
практика възможността му да плати веднага глобата, която му бъде наложена, в т.
ч. и преди влизане на постановлението в сила, което ал. 7 от с. р. допуска и
има за последица незабавно връщане на контролния талон, се предпоставя от
действията на АНО - да е издал постановление в срока за произнасяне по чл. 52,
ал. 1 от ЗАНН и да го е връчил на нарушителя. Именно с оглед тази процедура, в
чл. 157, ал. 8 от ЗДвП се съдържа аналогично на това в ал. 6 предписание – че
наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец
след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при
обжалване.
Водим
от гореизложеното, съдът на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
Изменя
НП №18-1158-005318 от 25.01.2019 г. , издадено от началник на
сектор ПП към ОД на МВР Перник,с което на Д.Б.М. ***,с ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:
- по
чл.179 ал.3 т.4 от Закона за движението
по пътищата–глоба в размер на 300лв.
- по
чл.185 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на 20лв., като ОТМЕНЯ
НП в частта ,с която на основание чл.185
от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 20лв.и ПОТВЪРЖДАВА НП в
останалата му част.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на страните, че е
изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като касационна инстанция.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Богдан Велев/