Р Е Ш Е
Н И Е
№…………/ .07.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 233 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 56587/01.08.2019г. на ВРС,
уточнена с молба вх. № 1236/08.01.2020г. на ВРС, подадена от А.Н.Т., ЛНЧ **********
и Д.К.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка А.Н.Т.,
ЛНЧ **********, и двамата чрез пълномощник адв. А.Д.Х. от ВАК, срещу Решение №
3293/17.07.2019 г. по гр. дело № 19086/2018г. по описа на ВРС, XXX състав, в
частта, в която е отхвърлен иска на А.Н.Т., ЛНЧ ********** срещу
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания
във връзка с получените травми, в резултат на претърпяно от нея ПТП на
05.07.2018 г. в град Варна, за разликата над присъдените с решението 5000 лева
до претендираните 7100 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; отхвърлен е иска
на Д.К.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка А.Н.Т.,
ЛНЧ ********** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания
във връзка с получените травми, в резултат на претърпяно от него ПТП на
05.07.2018 г. в град Варна, за разликата над присъдените с решението 2800 лева
до претендираните 6 300 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно
и явно несправедливо. ВРС не е обсъдил в пълнота доводите на ищците, а е
изградил решението си едностранчиво, в приоритет на ответника. Твърди се, че
вината на деликвента е безспорно доказана, както и че не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от ищците. Твърди се, че от приетите по делото
експертизи и събраните гласни доказателства се установяват претърпените от
ищците неимуществени вреди. Жалбоподателите излагат, че присъдените им от ВРС
обезщетения за неимуществени вреди за силно занижени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на
жалбата. Подадената от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД насрещна
въззивна жалба вх. № 69340/26.09.2019г. е върната от ВРС с влязло в сила
разпореждане. С
върнатата насрещна въззивна жалба решението на ВРС е обжалвано в частите, в
които исковете са уважени по отношение на А.Т. за сумата над 2500 лева до
присъдените 5000 лева и за Д.Г. за сумата над 1000 лева до присъдените 2800
лева.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивниците не са взели участие. С молба (писмени бележки) вх. № 13703/03.06.2020г. пълномощникът им адв. А.Д. от ВАК е изразил становище по същество и е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски. Направено и е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата
страна "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД не е взела
участие.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред РС-Варна е образувано по искова молба от А.Н.Т. и Д.К.Г., чрез своята
майка и законна представителка А.Н.Т. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с която са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на А.Н.Т. сумата от 7100
лева, представляваща, както следва: сумата от 4 200 лева, за причинените на А.Т.
болки и страдания, като неимуществени вреди - телесни повреди, изразяващи се в
травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето, контузия на лявата
долночелюстна става, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания в областта на
езика, мозъчно сътресение, контузия на шията, контузия на гръкляна,
кръвонасядания в областта на лявото рамо, лявата мишница и лявата длан, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 05.07.2018 г. - датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 2 900 лв. лева за причинените на А.Т.
неимуществени вреди психични проблеми, изразяващи се в получените негативни
психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018 г. - датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата; да заплати на Д.К.Г. сумата от 6 300 лева,
представляваща, както следва: сумата от 3 800 лева, за причинените на Д.Г.
болки и страдания, като неимуществени вреди - телесни повреди- изразяващи се в
контузия на главата, травматични отоци в лявата челнотеменна област, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018 г. - датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата; сумата от 2 500 лева за
причинените на Д.Г. неимуществени вреди - психични проблеми, изразяващи се в
получените негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.07.2018 г. - датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ищците твърдят,
че на 05.07.2018 г. около 16.25 часа в град Варна в К.К. „Чайка”, на ул. „Боян
Бъчваров” до хотел „Журналист” посока „Трифон Зарезан” настъпило ПТП между лек
автомобил „Шкода Фабия” с рег. № В 4759 РК и лек автомобил „Рено Лагуна” с рег.
№ В 5958 ВС. При настъпилото ПТП са пострадали А.Т. и Д.Г. - пътници в лек
автомобил „Шкода Фабия” с рег. № В 4759 РК, които са откарани с линейка до спешния център в
МБАЛ „Св. Анна” - гр. Варна, където им бил извършен обстоен медицински преглед.
Навеждат се твърдения, че поради силните болки в главата и ларинкса, първите
вечери А.Т. се налагало да приема допълнително болкоуспокояващи, които да облекчат болките ѝ за да може да заспи
поне за кратко. Гласът ѝ изчезнал, като не можела да говори, като това
ѝ състояние продължило повече от месец, след което постепенно започнала
да се възстановява. Въпреки че описаните травми не изискват особено сериозно
лечение, при всяка по-рязка смяна на времето (климата) ищцата усеща болки в
главата и ларинкса. Вследствие на претърпения от нея удар от лекия автомобил
изпадала в стрес и паника всеки път, когато покрай нея преминавала кола и
когато чуела мотор на превозно средство. В исковата молба се излага още, че
поради силните болки в главата първите вечери се е налагало детето Д.Г. да
приема допълнително болкоуспокояващи, които да облекчат болките му и да му
помогнат да заспи поне за кратко. По време на лечението до него била неотлъчно
неговата майка А.Т. и неговият баща Костадин Г., за да може да го обгрижват и
успокояват, тъй като за него бил голям
стрес настъпилото ПТП и изживените болки. Твърди се, че двегодишното дете непрекъснато преживява изживения ужас.
Вследствие на инцидента детето започнало да заеква, поради което
посещавало логопед; изпада в стрес и паника всеки път, когато
покрай него преминават МПС и когато чуе мотор на превозно средство.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответника. В него оспорва изцяло предявените искове
по основание и размер. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, фактическата
обстановка, причините и обстоятелствата, при които е настъпило процесното
пътно-транспортно произшествие. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил л.а.”Шкода Фабия” с рег. № В 4759 РК. Твърди
съпричиняване от страна на пострадалите като счита, че същите са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат, а именно твърди, че са нарушили
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му
като са пътували в л.а.Рено Лагуна с рег. № В5958ВС без поставен обезопасителен
колан като с това си поведение са нарушили разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП и
са допринесли в значителна степен за повечето от получените травми. Оспорва
всички наведени от ищците твърдения за характера, интензитета и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Счита, че
е искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените
вреди.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на
ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
правилно е квалифициран.
Предявените искове
са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно която разпоредба увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. При
кумулативната даденост на тези предпоставки в тежест на застрахователя възниква
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на увредения.
При правилно
изяснена фактическа обстановка районният съд е извел обосновани и
законосъобразни изводи за дължимост на обезщетение за неимуществени вреди на
двамата ищци, както и за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от
тяхна страна. В тази си част
обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила и
материалния закон, изводите са обосновани и съобразени с трайната съдебна
практика, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите му.
Пред въззивния
съд не е налице спор относно дължимостта на застрахователно обезщетение, а
относно неговия размер. Решението на РС-Варна не е обжалвано и е влязло в сила
в частите в които на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в
размери съответно 5000 лева и 2800 лева.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл.52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и
след това. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ (л.103 -108 дело ВРС) се
установява, че нанесените на А.Т. травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в болки, страдания,
затруднения в говора в острия период, затруднения в движението на шията,
затруднения в дъвченето, известно затруднение в движенията на десния горен
крайник, за период от около 20-25 дни. При проведените контролни прегледи е
установен белег в средна 1/3-та на лявата истинска гласна връзка с минус тъкан
и лек оток на дясната истинска гласна връзка. Гласните връзки са подвижни, като
е налице известно затруднение във функцията на говора - наличие на дрезгав
глас. Функцията на говора в основния си обем е съхранена, като описаните белег
в областта на лявата истинска гласна връзка и известна промяна в гласа, могат
да останат завинаги.
С оглед
комплексния характер на причинените на ищцата увреждания и невъзможността да се
отделят претърпените болки и страдания от различните травми, съдът намира, че
следва обезщетението за неимуществени вреди да се определи в общ размер, който
да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на А.Т.
са били причинени физически увреждания – множество травми, довели до болки и
страдания през относително продължителен период от време, последиците от които
частично са налице и към настоящия момент.
С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 6 000 лева. Въз основа на
изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна
степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване,
съобразен и с практиката на ВКС по сходни случаи. Поради това решението на ВРС
следва да бъде частично отменено и обезщетението увеличено на 6000 лева. За
горницата над 6000 лева до 7100 лева искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователен, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено в тази част.
В резултат на
ПТП Д.Г. е получил ожулване в лява челнотеменна област с диаметър около 2см.,
травматичен оток в същата област, като описаните травматични в своята
съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание, отзвучават без дефицит
за период от около 10-15 дни. С оглед
характера на претърпените от Д.Г. болки и страдания, въззивният съд намира, че
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 2800
лева. Поради това решението на ВРС следва да бъде потвърдено в тази част като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода
на спора, решението на ВРС следва да бъде ревизирано в частта относно
разноските, като на А.Т. се присъди допълнително сумата от 223.09 лева. Съобразно
изхода на спора, ищцата дължи на застрахователя разноски за първоинстанционното
производство 12.39 лева. Поради това, размерът
на дължимите от А.Т. на ответника разноски следва да се намали от 41.60 лева на
12.39 лева. С оглед изхода от спора в
полза на въззивника А.Т. следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в
размер на 329.52 лева за въззивната инстанция.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 3293/17.07.2019 г. по гр. дело № 19086/2018г. по описа на ВРС,
XXX състав, в частта, в която е отхвърлен иска на А.Н.Т., ЛНЧ ********** срещу
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
5000 лева до 6000 лева, както и в частта, в която А.Н.Т., ЛНЧ ********** е
осъдена да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
********* разноски за първоистанционното производство за горницата над
дължимите 12.39 лева до присъдените 41.60 лева, както като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София да заплати на А.Н.Т., ЛНЧ ********** допълнително сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща
разликата над присъденото от ВРС обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000 лева до дължимото – 6000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3293/17.07.2019 г. по гр. дело № 19086/2018г. по описа на
ВРС, XXX състав, в частта, в която е отхвърлен иска на А.Н.Т., ЛНЧ **********
срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, болки и
страдания във връзка с получените травми, в резултат на претърпяно от нея ПТП
на 05.07.2018 г. в град Варна, за разликата над присъдените 6000 лева до
претендираните 7100 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
05.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; отхвърлен е иска на
Д.К.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка А.Н.Т.,
ЛНЧ ********** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, болки и
страдания във връзка с получените травми, в резултат на претърпяно от него ПТП
на 05.07.2018 г. в град Варна, за разликата над присъдените с решението 2800
лева до претендираните 6 300 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София да заплати на А.Н.Т., ЛНЧ ********** сумата от 223.09 лева (двеста двадесет и три лева
и 9 стотинки), представляваща разликата над присъдените от ВРС разноски за
първоинстанционното производство – 1115.50 лева до дължимите – 1338.59 лева.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София да заплати на А.Н.Т., ЛНЧ ********** сумата от 329.52 лева (триста двадесет и девет
лева и 52 стотинки), представляваща сторени във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: