Мотиви към Определение по НЧД№ 2769/2019 г.по описа на
СГС,НО,22-ри състав
Постъпило е предложение от Главния прокурор
на Република България до Софийския Градски съд
с правно основание чл.457 от НПК, като се предлага
на този съд да постанови Определение , с
което да приспособи Присъда от 24.06.2015 г. по дело XVIII´.K.156/13 на Окръжния Съд в гр.Варшава, Република Полша/в сила от
10.09.2015 г./, с която по отношение на български гражданин е наложено наказание
от компетентните полски съдебни власти.С
горепосочената Присъда е било определено
наказание спрямо българския гражданин Б.Н.С. в размер на 6 години „Лишаване
от свобода“.В предложението се иска от съда да приспособи това наказание ,наложено от чуждите
компетентни органи, като се определи на кои текстове от българския НК
съответства извършеното престъпление в чужбина ,каква част е изтърпяна и колко
остава да се изтърпи на българска територия, както и при какъв режим на
изтърпяване да стане това.
Съдът поиска определянето на
служебен защитник от НБПП,тъй като защитата на осъденото от чужда държава лице
бе задължителна.С уведомително Писмо се яви адв.И.И. от САК с готовност да поеме
служебната защита.Като съобрази това обстоятелство и след становището на самия
осъден , съдът назначи служ. защитник.
Съдът след даване на ход на
съдебното следствие прие и прочете
приложените по делото писмени
доказателства, като след произнасяне по направеното доказ. искане на сл.
защитник/оставено без уважение по съображения в Протокола от СЗ/ обяви за
приключено съдебното следствие.
Прокурорът поддържа в
ОСЗ ,че са налице законовите предпоставки да се уважи Предложението на Главния прокурор на РБ като
се приспособи Присъдата на полския съд към изискванията на българското
законодателство.Предлага на СГС да приеме за изпълнение Присъдата ,като
определи изтърпяването на наказанието при строг режим.Да се приспадне
изтърпяваната част на полска територия от общия размер на наложеното наказание.Според
прокурора извършеното от С. на територията
на Полската Република е съответно на престъпленията по чл.155,ал.3,вр.ал.1,пр.1 от НК,
както и по чл.159А,ал.2,пр.5, а така също и по чл.354А,ал.1 от НК.
Наложеното наказание не надхвърля
максималния размер по българския закон и не се налага редуцирането му.Предлага
да се зачете предварителното задържане и фактическото изтърпяване в Полша.
Защитата поддържа също
да се уважи Предложението на Главния Прокурор , като се съобразят приетите
писмени доказателства , като се приспадне изтърпяната част в Полша.Поддържа
казаното от прокурора ,че следва да се зачетат предварително задържане и
фактическо изтърпяване на територията на чуждата държава.
Осъденото
лице заявява ,че е
съгласен със защитника и желае да изтърпи наказанието в България.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Б.Н.С. е род. на*** г. в гр.Балчик ,българин ,
български гражданин ,с начално образование ,без професия,безработен, неженен/живущ
на семейни начала/ , неосъждан в България/по негови твърдения/ ,жив.гр.Добрич,ул.“*****“,
с ЕГН-**********.
Спрямо българския гражданин Б.Н.С. в Република Полша била постановена Присъда от
24.06.2015 г. по дело XVIII´.K.156/13 на Окръжния Съд в гр.Варшава, Република Полша/в сила от
10.09.2015 г./.
С тази Присъда / български превод
с мотивите – на л.5-21 от делото/ С. е признат за виновен в извършването на
престъпления , както следва :
1.
По
чл.204,Параграф
1,вр.чл.64,Параграф 1 от НК на Полша.От мотивите на този съд. акт е
видно ,че от фактическа страна е установено ,С. по неопределено време около средата на месец септември 2009 г. във
Варшава , действайки заедно и по предварителна уговорка/с други съучастници,
посочени в Присъдата/ с цел да се облагодетелстват материално склонили Юстина
Колак да упражнява проституция на шосе № 59 в околностите на гр.Kolbiel.Това деяние С. извършил преди са
изтекли 5 години от предишно негово осъждане от най-малко 6 месеца „Лишаване от
свобода“/за което няма изпратени данни от полска страна/.Наказанието за горното
престъпление било 8 месеца „ЛОС“.
2.
По чл.204,Параграф 2,вр.чл.64,Параграф 1 от НК
на Полша. От българския превод на горния съд. акт е видно ,че в периода
от 20.08.2009 г. до 02.11.2011 г. във
Варшава и в околностите на воеводство Мазовецкие , в Дортмунд,Оберхаузен и във
Франкфурт на Майн/в Германия/, както и в Pusycyzkowo и Познан, воеводство Великополско
се е облатодетелствувал материално от упражняването на проституция от страна на
М.Н./в 5 хипотези описани в Мотивите към Присъдата/, както и от К.К./ в една
хипотеза , описана в Мотивите/ и от неустановена жена с българско гражданство
,ползуваща името „Зинеб“/в един случай/.За тези деяния на С. било наложено
наказание 1 г. и 4 месеца „Лишаване от свобода“.
3.
По
чл.189А,Параграф
1,чл.203 и чл.204,Параграф 2 от НК, вр.чл.11,Параграф 2 от НК,вр.чл.65,Параграф
1 и чл.64,Параграф 1 от НК. От Мотивите на полската Присъда е видно ,че
в средата на м.декември 2009 г.,но не преди 12 декември и не по-късно от 16
декември 2009 г. във Франкфурт на Майн/Германия/ С. е участвал в „трафик на
хора“, като от лицето Н.Ю.Б.с псевдоним „Иван“, получил срещу неустановена сума
лицето К.К., за да бъде използвана за проституция , като жертвата била
изпратена в Германия под претекст ,че там ще работи като барманка и като е
използвана неспособността на самата К. да осмисли правилно предприетите спрямо
нея действия/поради умствена изостаналост/, както и след побой ,за да бъде
накарана да проституира, се облагодетелствувал материално/в неустановен размер/
от тази й последваща дейност.За това деяние бил осъден на 4 г. и 6 месеца
„Лишаване от свобода“.
4.
По
чл.58,Параграф
1 от Закона от 29.07.2005 г. за противодействие на наркоманията/Държавен
вестник ,бр.179 ,позиция 1485 с последващи изменения/,във вр. чл.12 от НК. Видно
от бългр. Превод на този съд.акт С. е признат за виновен по този пункт ,за това
че от средата на м.декември 2009 г. ,но не по-рано от 12 декември до началото
на м.март 2010 г. във Франкфурт на Майн/Германия/ в противоречие с разпоредбите
на Закона за противодействие на наркоманията многократно е предоставял
наркотични и психотропни вещества в неопределени количества на Н.К., К.К. и М.Н./съответно
– марихуана на Н.К., на К.К. - кокаин , хероин и амфетамин, както и на М.Н.–
марихуана и кокаин /в описаните в ролския съд.акт случаи/.За това престъпление С.
е бил осъден на 8 месеца „Лишаване от
свобода“.
5.
По
чл.189А,Параграф
1 и чл.204,Параграф 2 от НК,вр.чл.11,Параграф 2 от НК,вр.чл.65,Параграф 1 и
чл.64,Параграф 1 от НК.От мотивите е видно ,че С. е признат за виновен
и за това ,че на 11.03.2011 г. във Варшава , воеводство Мазовецкие е участвал в
„трафик на хора“, като за сума в размер на 500 Евро получил от лицата Е.Ш.С.и М.Ш.С.с
цел използване за проституция лицето П.З., която след довеждането й от
гр.Киелце във Варшава е била заблудена
от двамата „продавачи“,че обстоятелствата налагат да остане във Варшава , а
по-късно ще бъде върната обратно, като въз основа на съществуващото отношение
на зависимост , жертвата е работила за тях като проститутка най-малко до
10.04.2011 г., като С. се е облагодетелствал/в неустановен размер/ от дейността
й като проститутка.Това деяние било извършено от С. преди изтичане на 5 години
от излежаването на най-малко 6 месеца „ЛОС“ преди това.Наказанието по този
пункт за С. било в размер на 4 години „ЛОС“.
Всички горепосочени наказания са взети предвид
,за да се определи на Б.Н. Стояанов „общо наказание“ от 6 години „ЛОС“.Това е
станало на основание чл.85 и чл.86,Параграф , от НК-Полша/текстовете на полския
НК не са приложени/.
В рамките на воденото наказателно
производство С. бил предварително задържан за времето от 03.08.2013г. до
29.04.2014 г. ,както и за времето от 25.06.2014г. до 24.06.2015 г. както и
изтърпявал фактически общото наказание от 6 години „ЛОС“ от 19.08.2017г. до
19.06.2019 г.Доколкото било констатирано
и наличие на условията по Конвенцията за
трансфер на осъдени лица/Страсбург ,1983 г./на 19.06.2019 г. С. е предаден на българските власти, преведен
на българска територия и настанен
в СЦЗ, където останал до датата на СЗ/17.07.2019 г./Съгласно Справката ,
изпратена от полските власти, очакваният край на изпълнението на наказанието
е на 23.11.2021 г. в 19,20 ч.
Тази
фактическа обстановка се подкрепя от приложените по делото писмени доказателства : Легализиран превод от полски
на бълграски език на Присъда от 24.06.2015 г. по дело XVIII´.K.156/13 на Окръжния Съд в гр.Варшава, Република Полша/в сила от
10.09.2015 г./л.5-21/,Оригинален текст на Присъдата на полски език/л.22-38/ ,Молба
от осъдения С. до Апелативен Съд ,гр.Варшава с искане за трансфер/на полски
език и в превод на български език/л.41-42 и 39-40/,Справка/с подзаглавие -
Преизчисляване на наказание/ от Зам.Началника на Затвора в гр.Каминск,на бълг.
език/л.43-44/.Всичките документи на чужд език са придружени от
легализиран превод на български език.
Съдът възприема и кредитира така
приложените горепосочени писмени доказателства изцяло.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Не само в производството по чл.457,ал.1
и следв. от НПК, но и във всяко друго производство , свързано с някаква
форма на международно сътрудничество по наказателни дела , българският съд няма
правомощието да преценява правилността на чужди съдебни актове, по повод
правните последици от които е нужно негово произнасяне в правнорегламентирана процедура.В тази
посока е налице изричната и императивна норма на чл.459,ал.1 от НПК,според
която Присъда по отношение на лице,…прието
по реда на този раздел за изтърпяване на
наказанието подлежи на проверка само
от компетентните органи на държавата ,в която е постановена. Следователно, българският съд не може да
преценява правилността на съдебния акт ,
нито процедурата по която е постановен той на територията на чуждата
държава,при действието на други съдопроизводствени правила.
Европейската Конвенция за
международно признаване на Присъди/ЕКМПП/е ратифицирана от РБ през 2004 г. и
има задължителна сила за Република България от 01.07.2004г.Независимо ,че този
международен акт е станал част от действащото българско законодателство преди
приемането на РБ в ЕС/което става на 01.01.2007 г./,то регулативните му
механизми действат и понастоящем.Чл.6,б.”А” от ЕКМПП предвижда
,че изпълнение на „европейско съдебно решение по наказателно дело”/по смисъла на чл.1,б.”А”/ не може да бъде
отказано напълно или частично, с изключение на определени случаи.Налице са и
Рамково Решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г./изменено с Рамково
Решение № 2009/299/ПВР/ от 26.02.2009 г./ относно принципа за взаимно
признаване на съдебни решения за налагане на наказания „Лишаване от свобода“ и
мярка, изискваща задържане.
Престъпленията , за които е осъден от
полския съд българския гражданин , имат
своя относителен еквивалент в
българското наказателно право в
съставите на престъпленията по чл.155,ал.3,вр.ал.1от НК, по
чл.159А,ал.2,т.2 и т.4 от НК, по чл.159Б,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.159А,ал.2 и 3 от НК, по чл.354А,ал.1,пр.5 от НК и по чл.354Б,ал.1,пр.1 от НК.
Налице е относителен
еквивалент ,доколкото в деянието по чл.155,ал.3,вр.ал.1,пр.1
от НК „Склоняване към проституция с користна цел“ българският
законодател не е включил в състава на престъплението получаването от дееца на
облага от упражняването на проституция на склоненото лице.Касателно съставите
на трафик на хора , за които е осъден Б.С. полския съд.акт/базиран на полското
законодателство/ говори за получаване на човек от дееца в резултат на
„продажбата“ му от други лица , които са наречени продавачи.Българският НК не
инкриминира „получаването“ , а „приемането“ или „набирането“ на лица ,за да
бъдат използвани за целите , визирани в съставите на чл.159А,Б или В от НК.Въпреки
това ,становището на настоящия съд. състав е ,че извършеното от осъденото лице
от чуждия съд в най-висока степен е съответно на деянията по чл.159А,ал.2,т.2
и 4 от НК и по чл.159Б,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.159А,ал.2 и 3 от НК/по
съответните пунктове на Полската Присъда/.Относно деянието по чл.354А
от НК без особени проблеми може да се определи близка етимологична
връзка между изпълнителните деяния „предоставяне“/в Полша/ и
„разпространяване“/в България/.Що се касае до деянието по чл.354Б,ал.1 от НК при
липса на данни в чуждата Присъда това изпълнително деяние „склоняване към
употреба на наркотични и психотропни вещества“ да е имало за цел
„проституиране,съвокупление,блудствени действия или извършване на полово
сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол“/които са
елемент от суб.страна на състава на чл.155,ал.4 от НК-България/,поради
което и съдът не намери да има съответствие с този текст от нашия НК, а намери
сходство със състава на чл.354Б,ал.1 от НК.На последно
място, понятието общо наказание и окончателния му размер от 6 години е
определен по непознати за българското наказателно право критерии.поради което
съдът не намери ,че следва да коментира или да търси аналогии за това в
българското законодателство.Вероятната възможност да се търси асоцация с
правния институт на чл.24 от НК не се приема от настоящия съдебен състав , поради
липсата на данни в полската Присъда да са изложени съображения в тази
посока в хода на индивидуализацията на
общото наказание.
.Предвид спецификата на инкриминиране на
деянията в двете държави, пълно покриване на съставите не е възможно , нито е
необходимо.Касае се за различно виждане на законодателите , на различни изразни
средства и различна законодателна техника на конструиране на самите нормативни
актове.Именно поради тези специфики съдът намери ,че горните квалификации по българския закон отговаря в най-голяма
степен на извършеното от С. на
полска територия.
Съобразявайки горното, СГС намери че
следва да приеме за изпълнение
в Република България горепосочената
Присъда, като наложеното общо наказание от 6 години „ЛОС” следва да се изтърпи
изцяло.Това следва да стане за остатъка от наказанието/след приспадане на
изтърпяната част/при „строг“ режим / , на основание чл.57,т.2,б.“А“ от ЗИНЗС.
Наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в Република
Полша не надвишава максималното предвидено наказание за съответните престъпления по българския НК/видно е че
санкциите в България са с по-висок
специален максимум/, поради което не се
налага законовата възможна корекция ,в смисъл – намаляване по реда на чл.457,ал.4 от НПК на наказанието,наложено
от чуждестранния съдебен орган.
Съдът приспадна на основание чл.457,ал.5
от НПК времето , през което Б.С. е бил предварително задържан/от
03.08.2013 г. до 29.04.2014г./,както и от 25.06.2014г. до 24.06.2015 г. ,както
и времето , през което фактически е изтърпявал наказанието на територията на Република
Полша/за времето от 19.08.2017 г. до
19.06.2019 г./датата на превеждането му в Република България и настаняването му
в СЦЗ/от 19.06.2019 г. до 17.07.2019 г./датата на произнасяне на съд. акт по
настоящото производство в ОСЗ/.До момента практически осъденият е изтърпял на
територията на Полша и България общо около 3 години и 8 месеца „Лишаване от
свобода“.Остатъкът за изтърпяване е определяема величина , която се получава
чрез математическото действие изваждане на приспаднатия срок по реда на чл.457,ал.5
от НПК от наказанието , прието за изпълнение в РБ.
Съдът определи първоначалния
режим на изтърпяване въз основа на императивната разпоредба на чл.57,ал.1,т.2,б.“А“
от ЗИНЗС с оглед размера на наложеното наказание“ЛОС“.Изключението от
това правило /т.е.чл.57,ал.3 от ЗИНЗС/, не е налице в настоящия случай.Следва да
се има предвид ,че наказанието е наложено не от българския , а от полския съд,
като личните впечатления на съд. състав от осъдения/извън данните по делото/ са
в рамките на едно кратко съдебно заседание.Следва да се добави и посоченото в
Присъдата от полския съд се сочи за някои от деянията С. да ги е извършил преди
да са изминали 5 години от предишно негово изтярпяно наказание/непо-малко от 6
месеца ЛОС/ , за което тук нямаме данни.Всичко това мотивира съда да намери ,че
следва да определи императивно
определения от закона строг режим.
В
този смисъл съдът постанови
Определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.