№ 2613
гр. С., 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110121584 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 59 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против П. К. И. за сумата 377,54
лева, от която 304,00 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за имот - магазин, находящ се в гр. С.,
АДРЕС, с абонатен № 342790, сумата 44,68 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 19.03.2021
г., сумата 24,52 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2018 г. до м.02.2020 г. и сумата 4,34 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2021 г. до окончателното плащане, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №17973/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
като въпреки отправените покани не е сключен писмен договор между тях за доставка за
топлинна енергия. Сочи, че ответникът като собственик на процесния имот е ползвал
топлинна енергия през исковия период, с което са се обогатил за сметка на ищеца. Твърди,
че за периода са били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди на
потребители, съгласно които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване
на издадена от продавача данъчна фактура. Сочи, че до ответника е била изпратена покана
за доброволно плащане на дължимите суми за доставената в обекта му ТЕ. Претендира
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът заявява, че не е материално и процесуално легитимиран да отговаря по
предявените искове. Поддържа, че със същия предмет има заведено друго дело – гр.д.
№46920/2019 г. по описа на СРС, 60 състав, което все още не е приключило с влязло в сила
решение. Заявява, че никога не е подписвал договор с ищеца за доставка на топлинна
енергия, както и че не е бил уведомен за прехвърляне на партида на негово име. Поддържа,
че от 2008 г. в имота са демонтирани отоплителните уреди и е спряно подаването на топла
вода, което се установявало и от издаваните за имота фактури. Посочва, че е поискал от
1
ищцовото дружество да бъде закрита партидата, но му е отказано. Заявява, че към
абонатната станция, намираща се в имота на АДРЕС са монтирани контролни топломери,
които да отчитат загубите между абонатната станция и къщите с адрес АДРЕС като на
базата на тези три топломера ответникът заплащал получаваната топлинна енергия заедно
със загубите от преноса на топлинна енергия. Не оспорва, че помещение с абонатен
№342790 се ползва за магазин. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира присъждането на разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг“ ООД изразява
становище, че предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищцовото
дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си –
количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването
на ответника – че последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта, а предвид възраженията на ответника и правен интерес от предявяването на иска
при липса на възможност за защита с друг иск.
Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ магазин, находящ се в гр. С., АДРЕС. Това се установява и от приобщените
копия на нотариални актове за дарение на недвижим имот №73 , дело 3878/98 г. от
29.04.1998 г. на Първи нотариус към Нотариална служба към СРС и нотариален акт за
дарение №23, дело 1177/2007 г. от 13.09.2007 г. на нотариус С.Т., рег. №065 на НК и район
на действие СРС. Като собственик на недвижим имот, имащ
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди при общи условия и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника,
спрестаявайки си разходи за заплащане на доставена до имота топлинна енергия.
Страните не спорят, че по между им не е сключван договор за продажба на топлинна
енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, писмена форма, поради
което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, доколкото в настоящия случай обектът,
представляващ магазин задоволява небитови нужди. При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на
договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или
спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е трябвало да ги
понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този
смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г.
на ВКС, ГК, IV ГО).
От допуснатите и приети по делото две заключения на съдебно – техническата
експертиза, се установява, че в процесния имот за исковия период не е имало консумация на
топлинна енергия за отопление, както и такава за битово горещо водоснабдяване (БВГ) като
е определяна и начислявана само топлинна енергия отдадена от сградата инсталация, която
е разпределена на абоната върху пълната отопляема кубатура на имота от 79 куб.м, която
2
съответства на пълния отопляем обем по проект на магазина, заявен при откриване на
партидата на абонатен №342790. Посочено е, че топлоснабдяването на процесния имот се
извършва от абонатна станция, разположена в мазето на четириетажна сграда, находяща се
на АДРЕС, от която чрез отклонение, снабдено с контролен топломер се захранват две
съседни допрени на калкан къщи с административни адреси: АДРЕС и АДРЕСа като
топлопроводите минават подземно под проход между сградата на №14 и тази на №16.
Установено е, че в мазето на сградата, находяща се на АДРЕС са монтирани два
апартаментни топломера – по един за №16 и за №16а. Вещото лице е посочило, че чрез
контролния топломер, монтиран в абонатната станция в мазето на АДРЕС се измерва цялата
топлинна енергия, постъпваща към двете сгради на №16 и №16а. Вещото лице е установило,
че от двуетажната сграда на АДРЕС с пълен отопляем обем от 298 куб.м. се отоплява и се
начислява топлинна енергия за отопление на имот, БВГ и за сградна инсталация само за 52
куб.м. по партида с абонатен №30922 като за останалите отопляеми обеми партидите
(№30923 и №338835) са занулени. За двуетажната сграда на АДРЕС, собственост на
ответника, с пълен отопляем обем от 233 куб.м. е установено, че се отоплява и се начислява
топлинна енергия за отопление на имот, БВГ и за сградна инсталация за 154 куб.м. на втория
етаж по партида с абонатен №30924 и се начислява само сградна инсталация за 79 куб.м на
първия етаж по партида с абонатен №342790. При тези данни вещото лице е констатирало,
че топлинна енергия за сградна инсталация се начислява за двете сгради за общ отопляем
обем от 285 кум м., а не при документално установения общ отопляем обем от 531 куб.м.
Според заключението абонатът с партида №342790 следва да дължи топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация през периода м. 10.2018 г. до м.04.2020 г. сумата 154,72
лева.
Установявайки, че начислените на абоната суми за топлинна енергия касаят
единствено сградна инсталация следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че
помещението магазин не се отоплява и в него не се ползва топлинна енергия за БГВ през
исковия период, съдът приема, че ответникът дължи заплащането им. Това е така, защото
съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са
обща част от етажната собственост. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата и чрез топлопроводите топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Независимо, че в случая не се касае за
сграда етажна собственост, а за две двуетажни сгради топлоподаването до обектите в тях
също се осъществява посредством тръбопроводи. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците. То следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. Като собственик на самостоятелен обект в сградата ответникът е
съсобственик на общите части на сградата, поради което е длъжен да участват както в
ползите, така и в тежестите по отношение на тях. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които
е взето решение на общото събрание. Установи се по делото, че до сградата, находяща се на
АДРЕС се доставя и се ползва топлинна енергия както за отопление на имота, така и за БГВ,
поради което следва да му се възложат разходите за топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация при съобразяване на отопляемия обем на магазина от 79 куб.м. към общия
отопляем обем на сградата от 531,72 куб.м. Според заключенията на СТЕ от показанията на
контролния топломер в абонатната станция в сградата на №14 следва да се извади
топлинната енергия, която представлява сумата от показанията на двата апартаментни
топломера и разликата в двете стойности представлява топлинната енергия отдадена от
сградната инсталация, която според експерта възлиза на сумата 154,72 лева, до която сума
исковата претенция следва да се уважи, тъй като заплащането е било необходимо и
ответникът, който е трябвало да го понесе от собственото си имущество, се е обогатил за
сметка на ищцовото дружество.
3
Ответникът не твърди, а и според заключението на съдебно – счетоводната експертиза
се установява, че за процесния период няма постъпили плащания от страна на ответника,
респ. претендираните суми не са погасени.
Освен сума за реално изразходвана топлинна услуга ищецът претендира и заплащането
на такса за отчитане на уредите и разпределение на топлинна енергия. Според заключението
на СТЕ в имота не е имало уреди за дялово разпределение, но отчети на контролния и на
апартаментните топломери са извършвани, за което абонатът е осигурил достъп.
Измерването в случая на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Бруната“
ООД с договор. И доколкото меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била
извършена, то в случая това се установява от приобщените писмени доказателства, поради
което отвтеникът следва да заплати и сумата 24,52 лева.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността им в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и изпадането на
ответника в забава - отправяне на покана за изплащане на задължението и получаването ѝ
ответника. Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг за
потребена топлинна услуга за периода м.10.2018 до м.04.2020 г. и за стойността на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2018г.-м. 02.2020 г
Задълженията, основани на фактическия състав на неоснователно обогатяване, е без срок за
изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана. По
делото не са представени доказателства, от които да може да се формира извод, че ищецът е
поканил ответника да му заплати процесните задължения, преди датата на подаване на
исковата молба, поради което ответникът не е бил в забава и не дължи лихва за забава. Ето
защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД са неоснователни,
поради което подлежат на отхвърляне.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 296,72 лева - за
платена държавна такса, депозити за вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото
производство и сумата 35,60 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство.
В полза на ответника следва да се присъди сумата 341,40 лева за заплатени депозити за
вещо лице и за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. К. И. ЕГН ********** с адрес: гр. С.,
АДРЕСа, вх. 1, ап. 1 дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 154,72 лева, главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.10.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот - магазин, находящ се в гр. С., АДРЕС, с абонатен № 342790, с която се
е обогатил за сметка на ищеца, сумата 24,52 лева - главница за извършена услуга за дялово
4
разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г. ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.03.2021 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №17973/2021
г., по описа на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПЛ вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД за сумата над 154,72 лева до пълния предявен размер от 304,00 лева и исковете по чл.
422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 44,68 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 19.03.2021
г., и сумата 4,34 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №17973/2021 г., по описа на СРС, 168
състав като неоснователни.
ОСЪЖДА П. К. И. ЕГН ********** с адрес: гр. С., АДРЕСа, вх. 1, ап. 1 да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 296,72 лева – разноски в настоящото производство и сумата 35,60 лева -
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на П. К. И. ЕГН ********** с адрес: гр. С., АДРЕСа, вх. 1, ап. 1 на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 341,40 лева – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Бруната“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5