Решение по дело №239/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на „Строй билдинг 13“ ЕООД, представлявано от управителя С. Д., против Решение № 1784/12.12.2023 г. по НАХД № 20233110204290/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от директора на дирекция „ИТ“-Варна НП № 03-2300532/21.06.2023 г. и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С посочени в жалбата касационни основания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение и явна несправедливост на наложената имуществена санкция, се иска постановяване на касационно решение за отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора за отмяна на обжалваното НП, а в условията на евентуалност се иска изменение на НП, като наложената имуществена санкция се намали в размер на 1500 лв. Претендира се и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът- директорът на дирекция „Инспекция по труда“- Варна , чрез представената от упълномощения юрисконсулт Й. молба с.д. 2921/28.02.2024 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатското възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 414, ал.3 от КТ имуществена санкция на „Строй билдинг 13“ ЕООД в размер на 3000 лв., за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, а именно : затова, че на 26.05.2023 г. в качеството си на работодател дружеството е допуснало до работа лицето Й. В. Й., изпълняващ трудови функции на „общ работник“, извършвайки кофражни дейности на трета етажна плоча в строителен обект „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в [УПИ] / [ПИ]-2526.2190/, кв.52 по плана на кв. „Св. Никола“, гр. Варна, с определено работно място /същата сграда/ , с определено работно време от 8.00 до 17.00 ч., с определено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лв., без да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

За да потвърди обжалваното НП, въззивният съд е приел за установени изложените в него факти, като същевременно не е кредитирал представеният като писмено доказателство граждански договор. Приел е още , че от наказващия орган не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а дадената от него правна квалификация на нарушението била правилно определена. По отношение размера на наказанието е приел наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито били установеното времетраене на трудовото правоотношение от една страна и допускането на лицето до работа в нарушение на трудовото законодателство от друга, въз основа на които е направил извод за съответствие на размера на наложената имуществена санкция с тежестта на адм. нарушение.

Касационния съд намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, т.е. налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за неговата отмяна.

Необосновани и несъответстващи на събраните по делото доказателства са приетите като релевантни за правилното приложение на материалния закон фактически констатации на въззивния съд. В тази връзка, неправилно съдът не е кредитирал представеният от наказаното дружество граждански договор №1 от 24.05.2023 г., който по характера си е такъв за изработка. Съдържанието на този договор е в пълно съответствие с показанията на разпитаните и посочени от самият наказващ орган свидетели Н. И. и П. М.. В показанията си свид. И. заявява, че констатираните на място при извършената проверка работници сами са заявили, че са такива на „Експрес Гаранцион“, както и че при явяване впоследствие в ИТ на представител на това дружество се установило, че в деня на проверката въпросните лица били в почивка и не работели за „Експрес Гаранцион“. Така изнесените от свидетеля факти потвърждават тезата на наказаното дружество , че лицето Й. е наето по трудово правоотношение с „Експрес Гаранцион“ ООД, но в деня на проверката работи за „Строй билдинг 13“ ООД въз основа на представеният граждански договор. Същевременно, фактът за съществуването на трудово правоотношение между Й. и „Експрес гаранцион“ ООД е установен от касатора с представеният от него и приет като писмено доказателство трудов договор № 06109/5.01.2022 год. В същата насока са и показанията дадени от свид. М., като въз основа на същите е установено и обстоятелството, че въпросният граждански договор е съществувал още към момента на проверката, а не е съставен впоследствие – на зададен въпрос същата заявява, че по време на проверката представляващият „Строй билдинг 13“ ЕООД представил някакви граждански договори, които след консултация с юрист не били приети за действащи. Неправилно районният съд е ценил и представеният пред него като писмено доказателство констативен протокол от 26.05.2023 г. , в т.7 от който са посочени данни за работника Й. В. Й. – длъжност, дата на наемане, работно време, почивки по време на работа, работна седмица, трудово възнаграждение, трудов договор. В тази връзка, ВРС е пренебрегнал показанията на свид. И., според които работниците не са попълвали декларации , а лично той въз основа на дадените му от тях данни е попълнил констативния протокол – обратно на тези показания, въззивният съд приема наличието на попълнена от работника Й. декларация, което е ясно посочено в следната част от мотивите му : „Няма как декларирайки наетото лице Й. да навлезе в такава конкретика, каквато е попълнената декларация, ако данните вписани в нея не са му били предварително известни“. В случая, първостепенния съд не е изяснил при разпита на свид. И. точно какви данни му е съобщил работника Й. , което ако бе сторено, т.е. ако констативния протокол бе ценен в съвкупност със събраните гласни доказателства, то би се стигнало до фактическия извод, че предоставените от работника Й. на инспектора Н. И. данни се отнасят до трудовия му договор сключен с „Експрес гаранцион“ ООД – ако те се отнасяха за „Строй билдинг 13“ ЕООД, то в графата от констативния протокол за трудов договор не би било записано „да“ при положение , че въз основа на същият протокол се приема с НП , че липсва сключен с наказаното дружество трудов договор в писмена форма. След като по така изложените съображения, всички изложени във въпросния констативен протокол данни за Й. касаят трудовото му правоотношение с „Експрес гаранцион“ ООД, то неверни са изложените в НП констатации за определяне на работно място, определяне на работно време и определяне размер на месечно трудово възнаграждение при извършването на кофражна дейност на обекта на „Строй билдинг 13“ ЕООД, съответно верни са изложените от дружеството-касатор данни за извършване на същата дейност въз основа на представеният граждански договор. Съдържанието на клаузите на този договор не разкрива наличието на скрито трудово правоотношение, а напротив сочи на съществуването на гражданско правоотношение до договор за изработка. При липсата на съществуващото трудово правоотношение между изпълнителя Й. и възложителя „Строй билдинг“ ЕООД, то не е налице визираното в НП нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, респективно от обективна страна не е осъществен административно-наказателния състав от разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ. Последното прави обжалваното НП материално незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна, т.е. като е потвърдил същото вместо да го отмени, ВРС е постановил материално незаконосъобразно решение, което следва изцяло да бъде отменено, включително в частта му за разноските.

След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд съгласно изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.

При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а касатора има право на разноски съгласно чл. 63д , ал.1 от ЗАНН, като претендираните такива са за платеното във въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Н. М. и приложен на л.12 от въззивното дело. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – имайки предвид размера на наложената имуществена санкция, същото е определено в абсолютния минимален размер съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което ЮЛ на ответника следва да заплати на касатора разноски в размер на 600 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1784/12.12.2023 г. по НАХД № 20233110204290/2023 г. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна НП № 03-2300532/21.06.2023 г., с което на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена на „Строй билдинг 13“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Строй билдинг 13“ ЕООД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление : гр. Добрич, ж.к. „Балик“, [адрес] сумата от 600 лв. за разноски по делото.

Решението е окончателно.