Решение по дело №122/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от Директора на РИОСВ - Русе против Решение № 853/18.12.2023 г. по АНД № 1886/2023 г. по описа на РРС, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 50/19.09.2023 г. издадено от Директор РИОСВ – Русе, с което на „Рубикон шипинг“ ЕООД на основание чл. 135, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено нарушение по чл. 8, ал.2, т.6 от ЗУО във вр. чл.48 от с.з., във вр. чл.11 от Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Касационните основания, релевирани в жалбата са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Основното възражение на касатора е, че в настоящия казус е неприложим чл.28 от ЗАНН с оглед защитата на обществените отношения. В съдебно заседание и в писмени бележки, процесуалният представител на жалбоподателя иска от съда да постанови решение, с което да отмени решението на въззивния съд и да постанови друго, с което да потвърди издаденото НП. Представя писмено доказателство – писмо изх. № 3433/30.11.2023 г. на ИАОС, с което се установява, че дружеството не е представило годишни отчети за дейност с отпадъци за периода 2018-2021 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Рубикон шипинг“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.Г. Ч. от АК Силистра, оспорва жалбата, счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно поради което настоява за оставянето му в сила. Във връзка с представеното с касационната жалба писмено доказателство счита, че същото е неотносимо към правния спор. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата, като счита че от представеното с касационната жалба писмено доказателство се установява, че дружеството не е представило годишни отчети за дейност с отпадъци за периода 2018-2021г., поради което не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на "Рубикон шипинг" ЕООД против НП № 50/19.09.2023 г., издадено от директора на РИОСВ Русе, с което за нарушение на 8, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 48 от ЗУО и във връзка с чл. 11 от Наредба № 1, на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел от фактическа страна, че на 25.07.2023 г. по подаден сигнал била извършена проверка на място в гр. Русе, [улица] служебна такава по документи чрез НИСО от контролните органи в близкия до булеварда автосервиз, стопанисван от "РУБИКОМ ШИПИНГ" ЕООД. При проверката е установено, че дружеството притежава регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци, издаден от РИОСВ през 2020 г. Служителите на РОИСВ направили проверка относно воденето на отчетност от дружеството. Представили им отчетни книги на хартия относно отчетността на събраните количества отпадъци, като служителите на РИОСВ установили, че дружеството не е изпълнило задължението си да води генерираната в НИСО електронна отчетна книга за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Извършена била и проверка на генерираната в НИСО електронна отчетна книга. При проверката (данни за която са приложени по преписката) е установено, че дружеството не води отчетност съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от ЗУО – генерираната в системата електронна отчетна книга за събиране и транспортиране на отпадъците, по Приложение № 1 от Наредба № 1 не била попълнена. Резултатите от проверката са отразени в съставения Констативен протокол № НР-65/25.07.2023 г. Констатирани са нередности за периода 01.10.2022 г. - 25.07.2023 г., както следва:

В графа "Други бележки" не фигурират записи.

В графа "Получен отпадък" е записано "няма намерени данни".

В графа "Предаден отпадък" е записано "няма намерени данни".

На 03.08.2023 г. в присъствието на В. В. П., представител на дружеството бил съставен АУАН № 2824, който му бил връчен на същата дата. В акта последният записал, като свое възражение, че не бил уведомен за съществуването на НИСО. Посочил, че до момента на проверката е водил отчетността на хартиен носител, но след проверката след като им било разяснено за начина на регистрация, вече са регистрирани и водят отчета по електронен път в НИСО. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на така наложената санкция, състав на Районен съд Русе приел, че от една страна се установява по категоричен начин осъществяването от страна на юридическото лице от обективна страна на състава на извършеното нарушение, но от друга, че е налице маловажен случай, поради което е отменено издаденото НП и дружеството е предупредено на основание чл.63, ал.2,т.2 от ЗАНН.

Решението на Районен съд – Русе е правилно.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата касационна инстанция счита, че проверяваният съдебен акт не страда от изложените в касацинната жалба недостатъци, а именно касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а отделно правилна е извършената преценка от въззивния съд с оглед приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Законосъобразно съдът при преценка и проверка на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, вкл. и пред него, е обосновал извод за наличие на извършено конкретно нарушение на посочените правни норми от ЗУО, тъй като от съвкупната преценка на същите може да се направи обоснован извод за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 1 от ЗУО, наказва се с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което: не води отчетност на отпадъците или не предостави документи относно отчета или информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на този закон или наредбата по чл. 48, ал. 1. В тази връзка следва да бъде посочено, че конкретни правила относно задължените да водят книги субекти, видовете отчетни книги и дейностите, за отчитане на които се водят книгите са отразени в издадената на основание чл. 48, ал. 1 от ЗУО Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри/ издадена от Министъра на околната среда и водите, обн. ДВ 51 от 20.06.2014 г. Относимите разпоредби са тези съдържащи се в Глава втора "Ред и образци за водене на отчетност и предоставяне на информация за отпадъци", Раздел I "Ред и образци за водене на отчетните книги". Разглеждайки цитираните норми в тяхната взаимност и последователност се налага изводът, че разпоредбите на чл. 135, ал.1, т. 1 от ЗУО във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 6 от с.з.вр. чл. 7, т. 1, чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1/04.06.2014 г., ще намерят приложение само тогава, когато се установи, че лицата притежаващи разрешение и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на отпадъци не водят никаква отчетност или въобще липсва такава в издадените по съответния ред отчетни книги. В разглеждания случай не сме поставени пред тази хипотеза, тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено, че дружеството е водело отчет на хартиен носител.

Видно от оплакванията в касационната жалба, жалбоподателят счита, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, поради което и наказващият орган не ги е приложил, а съдът ги приложил незаконосъобразно.

Не може да се сподели становището, изложено в касационната жалба, че след като в случая се засягат обществените отношения предмет на уредба от ЗУО, т.е. тези свързани с опазването на околната среда, случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъл на чл. 28 б."а" от ЗАНН. В отговора на касационната жалба от процесуален представител на дружеството ответник представя писмено доказателство, че дружеството не е представило годишни отчети за дейност с отпадъци за периода 2018-2021г., което доказателство съдът намира за ирелевантно към конкретния спор.

Следва в по-общ план да се посочи, че в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че в „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.

В Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС се приема, че преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Без да се отрича значимостта на въпросите относно опазването на околната среда и мерките, които следва да бъдат предприети в тази насока, не може изначално да се приеме, че всяко едно противоправно поведение насочено против този обществен порядък и обявено от закона за административно нарушение е изключено от обхвата на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Такъв подход не е предпочетен от законодателя, поради което и всеки един конкретен случай съобразно и задължителното тълкуване на закона дадено с цитираното тълкувателно решение следва да бъде преценян съобразно конкретно установената фактическа обстановка, както това е сторено от състава на районния съд.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на районния съд, че с оглед на конкретната тежест на нарушението, като се има предвид, че преценката за "маловажност", както се посочи и по-горе следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност и други, но следва да се отчита и същността, както и целите на административнонаказателната отговорност. Очевидно е, че след като още преди санкционирането на лицето, същото е взело всички необходими мерки за неговото отстраняване в един изключително кратък период от момента на констатирането му и на практика е отстранило същото, както и липсата на настъпили каквито и да било вредни последици за околната среда, то са постигнати преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и специалната превенции при този вид юридическа отговорност.

С оглед гореизложеното касационният съд счита, че РС – Русе като е отменил атакуваното пред него наказателно постановление е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Направената служебна проверка в рамките на чл. 218 АПК не сочи наличието на пороци в обжалваното решение, които да представляват касационни основания за отмяната му. Ето защо то като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на касационния ответник следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 700 лв, за които има представени надлежни доказателства – договор за правна защита и съдействие от 18.01.2024 г. (л. 21) и които следва да му бъдат заплатени от РИОСВ Русе, която е юридическото лице.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 853 от 18.12.2023 г., постановено по АНД № 1886/2023 г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА РИОСВ – Русе да заплати на „Рубиком шипинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, [улица], представлявано от В. В. П., разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата касационна инстанция в размер на 700 лв.