№ 10190
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110109739 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание
чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета от ищеца Г. Г. З., действащ чрез
своята майка и законен представител- К. В. З., срещу *********, действащо на територията
на Република България чрез **********, с който се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 782.33 лева, представляваща левова равностойност на
сумата от 400.00 евро, ведно със законната лихва от 17.10.2022г. до изплащане на вземането,
за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
24.10.2022 г. по ч.гр.д. № 56378/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника договор за въздушен
превоз за полет на авиокомпания ********* W6 4326, който е плануван да излети на
01.07.2022 г. от летище Айндховен (EIN) до летище София (SOF). Ответното дружество
потвърдило резервацията, но впоследствие полетът бил отменен, което създало на ищеца и
семейството му неудобства, притеснения и наложило да извършат допълнителни разходи.
Твърди, че на 04.07.2022 г. представител на „Авиохелп“ предявил пред ответника
извънсъдебна претенция от името на ищеца за изплащане на обезщетение за отменения
полет, като плащане не било извършено в рамките на извънсъдебните отношения между
страните посредством осъществената помежду им кореспонденция. След получаване на
жалбите на ищеца от страна на ответника не били поставяни допълнителни изисквания,
както и не било отправяно конкретно искане, което да навежда, че ответникът не е съгласен
с приложените към жалбите документи и пълномощни, а е заявил такива едва след сезиране
на съда. Поддържа, че въвеждането на нерегламентирани и нееднакви изисквания от страна
на ответника по отношение на изискваните документи, както и при обработката и
1
изплащането на обезщетенията на засегнатите пътници, е в нарушение на Регламент (ЕО)
261/2004. Навежда довод, че разпоредбата на чл.135 ЗГВ е неприложима по отношение на
дължимите обезщетения по Регламента при закъснели или отменени полети, като
разпоредбата на чл.7 е изключена от ЗГВ въз основа на Наредба 261 от 13 юли 2006г., в
която също не са предвидени конкретни изисквания към съдържанието на пълномощното от
пътника, когато е подадено до авиокомпанията, така и Регламент (ЕО) 261/2004 не
предвиждал изискване пълномощно, което се представя пред авиопревозвачите, да е
нотариално заверено. Поддържа, че при противоречие между националното законодателство
и Регламента следва да се прилага Регламентът пряко за всички страни, а по отношение на
съдебните производства са приложими общите правила. Моли съдът да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не
оспорва, че между страните бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W6
4326 от 01.07.2022г., който бил отменен. Заявява становище, че обезщетението е дължимо на
ищеца и ще бъде заплатено в кратки срокове. Поддържа, че разпоредбите на чл.135, ал.2 и
ал.3 от ЗГР, в редакцията от 23.02.2021 г., обн. ДВ бр.16 от 2021, предвиждат изрично
изисквания за форма на пълномощните за предявяване на претенция за получаване на
обезщетения по Регламент 261/2004 г. Релевира съображения, че систематичното място на
един институт не е основание да се отрече приложимостта на чл.135 ЗГВ по отношение на
исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. Поддържа, че обезщетението не е
платено до настоящия момент, защото едва с подаване на исковата молба е представено
надлежно подписано пълномощно за учредена представителна власт от ищеца в полза на
адвокат, поради което на това основание не е дал повод за завеждане на делото и отправя
искане на ищеца да не се присъждат претендираните в производството разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК с правно основание чл. 7, §
1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца да установи
при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки:
обстоятелството, че между ищеца и ответника е налице валидно сключен договор за
въздушен превоз за полет W6 4326/01.07.2022 г. по направление от летище Айндховен (EIN)
до летище София (SOF), който е следвало да бъде осъществен на 01.07.2022г., за който
ищецът има потвърдена резервация, че полетът е бил отменен, както и размера на
дължимото обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг. С приетия за окончателен доклад по делото с оглед
отговора на исковата молба са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че разстоянието между летище Айндховен (EIN) и летище София (SOF),
2
измерено по метода на дъгата на големия кръг е над 1500км.; че между ищеца и ответника е
сключен договор за въздушен превоз за полет W6 4326/01.07.2022 г., за който ищецът има
потвърдена резервация; че полет W6 4326/01.07.2022 г. от летище Айндховен (EIN) до
летище София (SOF) е бил отменен. Следователно искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
Спорът по делото е по въпроса за разноските, съответно дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото.
Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото, като се поддържа, че едва
в настоящото исково производство е представено надлежно подписано пълномощно, с което
се упълномощава адвокат Ц. И. ***** – И., вкл. с право да се получи по нейна сметка,
дължимото обезщетение. Съдът намира възражението за неоснователно с оглед приетите по
делото пълномощни, вкл. ответникът няма правен интерес да оспорва съществуването на
упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на
положения от упълномощителя подпис (ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г.
на ОСГТК на ВКС). Вкл. по делото са приети доказателства (електронна кореспонденция,
покана за изпълнение на парични задължения и приложения към нея списък на пътници,
имащи право на обезщетения за закъснение или отмяна на полети, изпълнявани от ответника
– авиопревозвач), от които съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото
и следва да понесе отговорността за разноски. Независимо от горното, плащане от страна на
ответника не е извършено, както извънсъдебно, така и в хода на делото, вкл. се поддържа, че
сумата ще бъде възстановена в кратък срок (видно от молба от 07.06.2023г.).
Ищцата претендира разноски в размер на 25лв. за д.т., както и 800лв. за адв.
възнаграждение, което съдът намира за прекомерно по възражението на ответника, поради
което следва да се редуцира до минимума от 400лв. с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото. Следва да се присъдят и разноските по ч.гр.д. № 56387/2022г., които са
в размер на 25лв. за д.т. и 350лв. за адв. възнаграждение или общо 800лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК иск с правно
основание 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета, че ************, дължи
на Г. Г. З. с ЕГН: **********, чрез законен представител К. В. З., ЕГН: **********, двамата
с адрес: ************, действащ сумата от 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и
33 стотинки), представляваща левова равностойност на обезщетение на основание чл. 7, т. 1,
буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет W6 4326 от 01.07.2022 г.
(Айндховен EIN до София SOF), ведно със законна лихва за период от 17.10.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед № 30284 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 24.10.2022г. по ч.гр.д. № 56378/2022г. по описа на
СРС, 27 състав.
3
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ************, да заплати на Г. Г. З. с ЕГН:
**********, адрес: ************, действащ чрез законен представител К. В. З., разноски по
делото в размер на 800лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4