№ 11262
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20221110133121 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Б. С. Д., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 15810/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 650,72лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 25.03.2022г. до изплащане на вземането, 111,09лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 17.03.2022г., 35,21лв. -
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 25.03.2022г. до изплащане на вземането, и 6,49лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 17.03.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
/населено място/, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не
е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата
дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който
излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете. Посочва,
че исковете са недопустими, тъй като не е клиент на ТЕ и между страните не съществува
облигационна връзка, както и защото ответникът не е доставял услуги до имота. Евентуално
счита, че исковете са неосновтелни поради липса на точно отчитане на реално потребеното
количество. Оспорва измервателните уреди да отговарят на изискванията за годност.
Твърди, че не са редуцирани техническите и нормативно признатите разходи, които са за
сметка на дружеството. Изтъква, че дружеството нарушава регламент и директива на ЕС.
Счита, че ОУ не са влезли в сила, както и че няма основание за дължимост на цена за дялово
1
разпределение, както и на мораторна лихва. Прави и възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията преди 25.03.2019г.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на процесния имот. Същият
оспорва да има качеството клиент на топлинна енергия и да се намира в облигационна
връзка с ищцовото дружество, но не и фактът, че притежава правото на собственост върху
имота. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК изрично заявява „махнал съм радиаторите,
не ползвам и топла вода, имам бойлер“. От ангажираните писмени доказателства, ценени в
своята съвкупност и взаимовръзка, също се установява този факт. Видно от списъка на
живущите в сградата на бл. 270, вх. Б в ж. к. Надежда /л. 14/, като собственик на ап. № 28 е
посочен Б. С. Д. с ЕГН: **********, които лични данни съвпадат с тези на ответника в
производството. В приложения към отговора на исковата молба отчет от 03.09.2019г. като
клиент е посочен ответникът, като същият фигурира и в протокола за отчет на л. 65. Както
списъкът на живущите, така и двата отчета са подписани на съответното място, като
подписите не са оспорени, с оглед на което съдът на основание чл. 180 ГПК е длъжен да
приеме, че принадлежат на лицето, което се сочи за техен автор, а именно ответникът.
Следва да се има предвид и че съгласно отчетите до 03.09.2019г. е потребявана топла вода в
имота.
От събраните писмени доказателства, както и от изслушаното и прието заключение
по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот се намира в сграда,
която е присъединена към топлофикационната мрежа.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР,
ответникът като собственик на процесния имот се явява клиент /потребител/ на топлинна
енергия за процесния имот и като такъв се намира в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и
2
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през процесния
период в имота не е имало отоплителни тела, а само един водомер за топла вода, демонтиран
за сезон 2020/2021г., което съответства и на протоколите за отчет, подписани от ответника.
Вещото посочва, че топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е начислявана,
тъй като същите са били демонтирани. Разяснява, че топлата вода е начислявана по реален
отчет, за което са съставяни протоколи, като за сезон 2020/2021г. топлата вода е била
прекъсната. Видно от протокола за отчет, съставен на 23.04.2019г. /л. 65/ за сезон
м.05.2018г.-м.04.2019г. е имало потребление в имота на 17 куб. м. топла вода. До следващия
отчет пък на 03.09.2019г., когато е установено демонтирането на водомера и поставянето на
спирателен кран, показанията са били 393 куб. м., съответно е имало консумация от 6 куб.
м., която се отнася към сезон м.05.2019г.-м.04.2020г. Ето защо, правилно е начислена и
остойностена консумирана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за сезони
2018-2020г. Вещото лице разяснява, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, по формулата на т. 6.1.1.1 от приложението към Наредба № 16-334.
Несъмнено процесният имот се намира в сграда в режим на ЕС, с оглед на което се дължи и
заплащане на топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, като този режим не
противоречи на правото на ЕС съгласно Решение от 05.12.2019г. на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по съединени дела С-708/17 и С-725/17. Вещото лице посочва, че общият
топломер на сградата е преминал необходимите метрологични проверки, завършили със
заключение, че съответства на одобрения тип, тоест същият е бил годен и изряден.
Технологичните разходи пък са били отчислявани за сметка на /фирма/, а не за сметка на
абонатите. Ето защо, възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
С оглед гореизложеното, вещото лице е дало заключение, че потребената топлинна
енергия за БГВ и отдадена за сградна инсталация за процесния период възлиза на 617,96лв.,
като до този размер съдът счита иска за доказан.
Възражението на ответника, че общите условия към договора, не били публикувани и
съответно не го обвързвали, е неоснователно. Видно от представените по делото ОУ,
същите са публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016г., като няма данни ответникът да е
възразил срещу тях в срок.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за заплащане цената на
топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
(ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се
погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната
давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 25.03.2022г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 25.03.2019г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия,
одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на
изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и
давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по давност се явяват
вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.01.2019г. вкл., тъй като тяхната
изискуемост е настъпила преди 25.03.2019г. Техният размер възлиза на сумата от 210,80лв.
съгласно заключението по СТЕ. От това следва, че необхванатите от погасителната давност
задължения възлизат на 407,16лв. и до този размер и за периода м.02.2019г.-м.04.2021г.
претенцията за топлинна енергия се явява основателна, а за разликата до пълния предявен
размер от 650,72лв. и за периода м.05.2018г.-м.01.2019г. подлежи на отхвърляне.
3
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и установява да е погасил
необхванатите от погасителната давност парични задължения на падежа, поради което
същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. В
ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ
деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на
интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху главницата от 407,16лв. (която не
е обхваната от погасителната давност) възлиза на сумата от 69,51лв. за периода 15.09.2019г.-
17.03.2022г.
С оглед изложеното, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да бъде уважен до размер на сумата от 69,51лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 111,09лв.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество)
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици, на
което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на услугата.
Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето защо,
ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) и цената на тази услуга, която възлиза на претендираната сума от 35,21лв.
за периода м.02.2019г.-м.04.2021г., видно от събраните писмени доказателства. Това вземане
не е обхванато от погасителната давност по изложените по-горе съображения относно,
поради което този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения на падежа, то
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер възлиза на
претендираната сума от 6,49лв. за периода 31.03.2019г.-17.03.2022г., изчислен на основание
чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск също се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75,00лв., от които
следва да му се присъдят 48,38лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75лв. за платена
държавна такса, 250лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските –
425лв., съразмерно на уважената част следва да му се присъдят 274,18лв.
Ответникът е доказал направата на разноски в исковото производство от 300лв. за
адв. възнаграждение, от които следва да му се присъдят 106,46лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
4
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Б.
С. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 15810/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 407,16лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2021г. за
имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********, ведно със законната лихва от
25.03.2022г. до изплащане на вземането, 69,51лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 17.03.2022г., 35,21лв. - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 25.03.2022г. до изплащане на вземането, и 6,49лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 17.03.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 407,16лв. до пълния предявен от 650,72лв. и за периода 01.05.2018г.-31.01.2019г. и иска
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 69,51лв. до пълния предявен от 111,09лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Б. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, сумата от 48,38лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
274,18лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, да заплати на Б. С. Д., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, сумата от 106,46лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5