№ 1605
гр. София, 31.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д.Р. – от АК – Русе, в качеството му
на пълномощник на Б. СТ. С., срещу определение № 566 от 23.02.2022 г. на Софийския
районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 93-ти състав, постановено по НЧД №
1347/2022 г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена
от Б. СТ. С., чрез пълномощника му адв. Д.Р. – от АК – Русе, срещу постановление на
прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП) от 21.07.2021 г., за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 15193/2020 г. по описа на 05
РУ – СДВР, пр. пр. № 29156/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал.
1 от НК.
С така подадения сезиращ съда документ се изразява несъгласие с атакуваният съдебен
акт. Изтъква се, че адв. Д.Р. – от АК – Русе, в качеството му на повереник на пострадалия в
наказателното производство – Б. СТ. С., има отделни процесуални права от неговия
доверител и е следвало също да бъде уведомен за акта на прокурора, с който се прекратява
наказателното производство. Това не е на правено и поради тази причина адв. Р. – в
качеството му на пълномощник на Б. СТ. С., счита, че е лишен от възможността да се
възползва от правото си да обжалва прокурорския акт, на основание чл.243, ал.4 НПК.
Претендира се, в тази връзка, отделен срок за обжалване на акта от страна на
упълномощения процесуален представител на С., в лицето на адв. Д.Р. – от АК – Русе.
Наред с това, в така депозирана частна жалба се излагат доводи в насока, че адресът,
на който е връчено постановлението на СРП, е служебния адрес на майката на пострадалия
1
С., която е получила въпросния документ, но му го е дала доста по-късно, когато С. я е
посетил, без същата да е разбрала, че има определен срок. Излагат се и твърдения, че тази
жалба не е просрочена, доколкото срока за упълномощения процесуален представител на С.
– адв. Р. – от АК – Русе, не е започнал да тече, с оглед на което се иска атакувания съдебен
акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на СРС за произнасяне по същество, като
бъдат дадени задължителни указания за по-нататъшното законосъообрано протичане на
производството.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
Досъдебно производство № 15193/2020 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. №
29156/2020 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор при СРП от
19.11.2020 г., изведено от канцеларията на 23.11.2020 г., срещу неизвестен извършител, за
това, че през 2018 г., с цел набавяне на имотна облага, е възбудил заблуждение у Б.С., като
му обяснил, че няма пари за приключване на СМР на обекта и ако може да даде пари, а той
ще му ги върне и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3440 долара –
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В хода на разследването са разпитани в процесуалното качество на свидетели лицата
Б. СТ. С., С.В.Б., Л.П.Г., Ц.П.Х. и И.К.М..
Приложени са и множество писмени документи, относими към предмета на
доказване.
В хода на досъдебното производство, не е повдигнато обвинение срещу конкретно
определено лице.
С постановление на прокурор при СРП от 21.07.2021 г., изведено на 30.07.2021 г. от
деловодството на СРП, наказателното производство е прекратено, на основание чл. 243, ал.
1, т. 1 от НПК, като е прието, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.1 от
НПК – прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
15193/2020 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 29156/2020 г. по описа на СРП, поради
обстоятелството, че твърдяното деяние не съставлява престъпление В тази връзка
прокурорът е обосновал, че у С. не е била създадена невярна представа относно вида,
страните и предмета на сключения устен договор – имал е възможност предварително да
обмисли за и против въпроса дали да закупи материалите и консумативите; и да прецени
рисковете при вземането на такива решения, ако съответстват на волята му. Отчел е, че за
дадените пари в размер на 3000 лв., С. е следвало да поиска съставянето на документ или да
е предвидил друга гаранция за връщането на дадения заем, което не е сторил. Установил е,
че всички договорки между страните са били устни и помежду им не били изготвени
2
писмени документи за предадени парични суми и условия за тяхното предаване, както и
няма свидетели на договорките и отношенията им по заетите суми пари, поради което е
аргументирал, че взаимоотношенията между страните са изцяло от гражданско-правно
естество, което изключва намеса на Прокуратурата за решаване на спорни въпроси по
между им, доколкото даването на пари с и без документи, сочи на неизпълнение на
гражданско-правно задължение, но не на престъпление.
Постановлението на СРП от 21.07.2021 г. е обжалвано пред СРС от св. Б. СТ. С., с
жалба, входирана в СРС под № 29516 на 28.01.2022 г. По повод така депозираната жалба е
образувано НЧД № 1347/2022 г. по описа на СРС, НК, 93 състав.
С определение от 23.02.2022 г., СРС, НК, 93 състав, е оставил жалбата на С. без
разглеждане, като процесуално недопустима.
В мотивната част на атакувания съдебен акт, съобразянайки приложените по делото
доказателства за връчване на постановеният от СРП акт за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 15193/2020 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.
пр. № 29156/2020 г. по описа на СРП, СРС е приел, че жалбата е депозирана от лице,
разполагащо с активна процесуална легитимация, но не е подадена в преклузивния срок по
чл.243, ал.4 от НПК. Констатирал е, че жалбоподателят Б.С. не се е възползвал от правната
възможност да обжалва прекратителното производството постановление на СРП, в указания
7-дневен срок от получаване на преписа от същото, доколкото по воденото производство е
приложено писмено доказателство – разписка, съгласно която Постановлението на СРП е
връчено на роднина на пострадалото по делото лице срещу подпис – М.С.С. – негова майка,
на дата 08.09.2021 г., а жалбата срещу това постановление, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 15193/2020 г. по описа на 05 РУ
– СДВР, пр. пр. № 29156/2020 г. по описа на СРП, е подадена от пострадалото лице Б. СТ. С.
– на 20.01.2022 г. (видно от пощенското клеймо), т.е. извън преклузивния седмодневен срок.
Настоящата съдебна инстанция, след анализ на приобщената по делото
доказателствена съвкупност, изцяло споделя фактическите и правни изводи на
първостепенния съд. В тази насока въззивната инстанция намира за необходимо да посочи
следното:
Както вече се отбеляза, постановлението на прокурор при Софийската районна
прокуратура (СРП) от 21.07.2021 г., за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 15193/2020 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 29156/2020 г.
по описа на СРП, е било връчено на пострадалото съгласно правната квалификация, по
която се е развивало производство, лице – Б. СТ. С., чрез неговата майка М.С.С. – на дата
08.09.2021 г., като същата е положила подпис, с което е удостоверила връчването на
3
съответния процесуален документ. Видно от съдържанието на подадената срещу този
документ жалба, същата е депозирана от адв. Д.Р. – от Адвокатска колегия – Русе, в
качеството му на процесуален представител на Б. СТ. С., което се извежда и от
обстоятелството, че името на Б. СТ. С. се използва в трето лице единствено число. Факт е и,
че така подадената жалба е подписана и от адв. Р.. Към жалбата, е приложено пълномощно с
дата 09.12.2021 г. В действителност, тази жалба е адресирана до СГП. В тази връзка
безсъмнено се установява, че няма как жалбата срещу постановения прокурорски акт по
досъдебно производство № 15193/2020 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 29156/2020 г.
по описа на СРП, да е подадена преди 09.12.2021 г., когато вече визирания в нормата на
чл.243, ал.4 от НПК 7-дневен срок за обжалване на Постановлението на СРП за
прекратяване на цитираното ДП, за пострадалия Б. СТ. С. отдавна е бил изтекъл,
преценявайки датата на редовното връчване на този документ към 08.09.2021 г., на самия
пострадал, чрез неговата майка.
Не следва да се споделят аргументите на адв. Р. и, че в качеството си на повереник на
пострадалия Б.С. във воденото наказателно производство, има отделни процесуални права и
е следвало също да бъде уведомен за акта на прокурора, с който се прекратява
наказателното производство по досъдебно производство № 15193/2020 г. по описа на 05 РУ
– СДВР, пр. пр. № 29156/2020 г. по описа на СРП. И това е така, тъй като качеството на
повереник в процеса се придобива след надлежно упълномощаване съгласно чл.100, ал.3, вр.
чл.93, ал.1 и сл. НПК. По делото са налице данни, че адв. Д.Р. – от АК – Русе, е надлежно
упълномощен едва на 09.12.2021 г. и то изрично за обжалване на постановление на СРП за
прекратяване на наказателното производство. До този момент – дата 09.12.2021 г., адв. Р. не
е фигурирал като пълномощник на Б. СТ. С., за каквото качество адв. Р. претендира,
следователно няма как на прокурора да му е било известно, че С. има пълномощник, когото
е следвало да уведоми. Друг е въпроса, че според настоящият съдебен състав, повереникът
не е самостоятелна страна в процеса не само на досъдебната фаза на същия, но и на неговата
съдебна фаза, изводимо от разпоредбата на чл.253 НПК, чието преценяване в контекста на
нормата на чл.243, ал.4 НПК, лимитативно изключва задължението на прокурора за
връчване на постановеният от него акт за прекратяване на наказателното производство – на
повереника. В този смисъл, въззивният съд намира, че повереникът няма самостоятелни
права в процеса, респективно в конкретика на случая – не разполага с отделен,
самостоятелен срок за обжалване на постановеният прекратителен наказателното
производство прокурорски акт, още повече, че упълномощаването на адв. Р. е било много
след като регламентираните срокове по чл.243, ал.4 НПК, които отдавна са били изтекли, в
това число и по отношение на Б. СТ. С..
Следва да бъдат оставени и без уважение аргументите, изложени в депозираната
въззивна жалба, че процесното постановление на СРП е връчено на служебния адрес на
майката на пострадалия С.. Връчването на книжа за лицето, за което те са предназначени,
чрез пълнолетен член на семейството му, в настоящия случай на майката на пострадалия С.,
е законово регламентирано и съобразено с теста на чл.180, ал.2 от НПК, поради което не е
4
налице пречка да бъдат връчени на служебен или личен адрес на майката на пострадалия С..
В този смисъл, въззивната инстанция приема за правилни фактическите изводи на
контролирания първоинстанционен съд както относно датата на връчване на
постановлението на прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП) от 21.07.2021 г.,
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15193/2020 г.
по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 29156/2020 г. по описа на СРП, в частност – на
пострадалия Б. СТ. С., така и относно датата на депозиране на жалбата срещу този
процесуален документ. Въпросното постановление на СРП е било редовно законосъобразно
администрирано, като седмодневния срок за неговото обжалване, за пострадалия Б. СТ. С., е
започнал на 09.09.2021 г. – дата следхождаща тази на неговото връчване за пострадалия чрез
неговата майка, и е изтекъл на 15.09.2021 г.
При това следва да се приеме, че така депозираната частна жалба от Б. СТ. С.,
срещу постановлението на прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП) от
21.07.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 15193/2020 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 29156/2020 г. по описа на СРП, е
подадена сред изтичане на преклузивния седмодневен срок, визиран в чл. 243, ал. 4 от НПК,
поради което се явява просрочена и не е годен процесуален способ за иницииране на
съдебен контрол върху атакувания прокурорски акт, поради което тази жалба правилно е
прецена от СРС, НО, 93 състав като процесуално недопустима, с оглед на което
атакуваното пред настоящата въззивна инстанция определение на СРС, НО, 93 състав,
постановено по постановено по НЧД № 1347/2022 г. по описа на същия съд, е правилно и
законосъобразно.
С оглед обстоятелството, че жалбата от Б. СТ. С., входирана в СРС под № 29516 на
28.01.2022 г., срещу постановеният от СРП акт за прекратяване на наказателното
производство, в действителност е адресирана до СГП, като както СРП, така и СРС
неправилно са приели, че е адресирана до съда, то същата следва да се администрира
законосъответно, като да бъде върната на Софийска Районна Прокуратурата, която да я
изпрати на Софийска Градска Прокуратура, с оглед инициирания служебен контрол от по-
горестоящия прокурор, по реда на чл.243, ал.10 НПК.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намери аргументите на
жалбоподателя Б. СТ. С., релевирани в частната жалба, подадена чрез адв. Д.Р. – от АК –
Русе, за неоснователни, а атакувания съдебен акт напървоинстанционният съд – за
правилен и законосъобразен.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски Градски Съд, НК, 1-ви
5
въззивен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 566 от 23.02.2022 г. на Софийския районен съд
(СРС), Наказателно отделение (НО), 93-ти състав, постановено по НЧД № 1347/2022 г. по
описа на същия съд, с което е жалбата, подадена от Б. СТ. С., чрез пълномощника му адв.
Д.Р. – от АК – Русе, срещу постановление на прокурор при Софийската районна
прокуратура (СРП) от 21.07.2021 г., за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 15193/2020 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 29156/2020 г.
по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, е оставена без
разглеждане, като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6