Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.05.2021 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3822 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът А.Д.Д. излага следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: настъпило на 28.11.2019 г. в гр.
София пътнотранспортно произшествие по вина на водач на автомобил Интегра с ДК
№ *****, деликтната отговорност на който е застрахована по застраховка ГО при З.Б.В.И.Г.
АД (отказал да му изплати обезщетение); причинено му от произшествието телесно
увреждане като водач на другия автомобил Шкода Фабия с ДК № *****, участвал в
произшествието, изразяващо се в луксация на лява раменна става; претърпени
болки и страдания и имуществени вреди от 105 лева; справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди със сумата 60000 лева. Претендира сумата 40000 лева, като
част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 60000 лева, и сумата
105 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от
увреждането на 28.11.2019 г. за неимуществените вреди и от извършването на
разходите на 15.01.2020 г. за имуществените вреди. Претендира разноски.
Ответникът З.Б.В.И.Г. АД в
законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че липсват доказателства
за виновно поведение на застрахования при него водач, а доказателствата сочели за
наличие на такова на ищеца – отнел предимство на движещия се със специален режим
автомобил. Навежда и възражение за съпричиняване, обстоятелствата за което е
било възможно да бъдат изложени след запознаване с материалите от ДП, а при
евентуалност – възражения за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и недължимост на лихвата. Няма претенция за разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
По делото се
установява от констативен протокол № К-706 от 28.11.2019 г., протокол за оглед
на местопроизшествие, скица и фотоалбум, изготвени към него по досъдебно производство
№ 11431/2019 г. по описа на СРТП – ОР при СДВР, пр. пр. 52088/2018 г. по описа
на СРП, че на 28.11.2019 г., около 01.55 часа, в гр. София по бул. Пенчо Славейков
в посока от бул. Цар Борис III към бул. Витоша се е движел специален автомобил Интегра
с ДК № *****, управляван от Д.Г., който навлизайки срещу пътен знак Б1 в района
на кръстовището с ул. Георги Софийски участва в пътнотранспортно произшествие с
навлизащия в кръстовището по ул. Георги Софийски в посока от бул. Акад. И. ***
срещу пътен знак Б3 автомобил Шкода Фабия с ДК № *****, управляван от А.Д. –
ищец по производството. В резултат от удара автомобил Интегра се отклонил в
ляво и се ударил в дърво, преминавайки през заграждения от метални колчета и
ограда, а автомобил Шкода се отклонил в дясно и се ударил в метално заграждение
в дясно от пътя, като от произшествието пострадали водачите на двата автомобила
и пътниците на специалния автомобил Интегра. От съставителя на протокола е
констатирано и че за водача на автомобил Интегра е била сключена със З.Б.В.И.Г.
АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/22/119000579167,
със срок на застрахователно покритие от 28.02.2019 г. до 28.02.2020 г., като
този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между страните.
Установява се от
представените по делото документи по преписка на досъдебно производство № 11431/2019
г. по описа на СРТП – ОР при СДВР, пр. пр. № 52088/2019 г. по описа на СРП, че наказателно
производство не е приключило в досъдебната му фаза и по него се осъществяват процесуално-следствени
действия по разследването на процесното пътнотранспортно произшествие.
От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в съдебно
заседание и което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно
изготвено, се установява по делото, че процесното ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието и при добра метеорологична видимост в гр. София, като
автомобил (линейка) Интегра, управляван от Д.Г., се е движел в средната пътна
лента на бул. Пенчо Славейков, който се състои от две платна, разделени с
непрекъсната линия и предназначени за двупосочно движение, всяко от които с по три
пътни ленти за посока, в посока от бул. Цар Борис III със скорост на движение около
35 км/ч. Преди навлизането в кръстовището с бул. Георги Софийски, регулирано от
светофарна уредба, която към момента на настъпване на произшествието светела с
жълта мигаща светлина и на което за бул. Пенчо Славейков е поставен пътен знак
„Движение по път без предимство“, линейката била с включен светлинен сигнал за
специален режим на движение, но не и с включен звуков такъв. Към момента на
приближаване на кръстовището от линейката (автомобил Интегра) върху лявата
лента по бул. Георги Софийски се движел автомобил Шкода, който приближавал кръстовището
при поставен преди него пътен знак на булеварда – Движение по път с предимство,
със скорост на движение около 50 км/ч отдясно наляво за посоката на линийката. Водачът
на автомобил Шкода не реагирал с аварийно спиране и продължил движението си в
първоначалната му посока, като с предната си част челно ударил линейката от дясната
й страна. След удара линейката продължила движението си, като се отклонила под
ъгъл наляво и напуснала платното за движение в ляво, а предната част на
автомобил Шкода се завъртяла надясно и същият се отклонил надясно, като се установил
върху пътното платно. Вещото лице изяснява, че мястото на удара между линейката
и автомобил Шкода по широчина на платното за движение на бул. Пенчо Славейков е
било на около 5 м вляво от продължението на десния бордюр по посока на движение
на линейката, а по дължина на платното за движение – около 7 метра преди
линията на ориентира по посока на движението на същия автомобил. Ударът настъпил
в кръстовището върху продължението на средната лента на бул. Пенчо Славейков,
по която се е движела линейката, и продължението на лявата лента на бул. Георги
Софийски, по която се е движил автомобил Шкода, скоростта на движение на които
е определяема въз основа на получените от произшествието деформации на двата
автомобила. В заключението е посочено, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на автомобил Интегра
със системите за управление на автомобила, който е навлязъл в кръстовището от
път без предимство, без да се е убедил, че останалите участници в движението му
осигуряват преминаването през кръстовището.
Констативният
протокол и представените медицински документи – книга, лист за преглед, образно
изследване, фактури и фискални бонове общо за сумата от 105 лева, са били предмет
на изследване и от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и
съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения,
които съдът възприема за достоверно дадени. От заключението се установява по
делото, че в резултат от настъпилото ПТП ищецът А.Д. е получил травматично увреждане,
изразяващо се в изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става и представляващо
в резултат от страничен удар на раменната става разкъсване на връзките между
ключицата и горния израстък на лопатката, което води до трайно повдигане на
ключицата нагоре, съчетано със силни болки и ограничения на страничните
движения на крайника. По своята медико-биологична характеристика причиненото увреждане
на ищеца представлява трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за
срок повече от 30 дни (в случая до 2 месеца). За травматичното увреждане на ищеца
А.Д. е била оказана по спешност помощ във Военномедицинска академия – София,
където бил прегледан и било извършено наместване на изкълчената му става с
поставяне на мека бинтова превръзка под формата на осморка за срок от 40 дни.
След прегледа лечението на ищеца продължило амбулаторно с контролни прегледи и
прием на обезболяващи. Поради липса на резултат от проведеното лечение, ищецът А.Д.
предприел ново рентгеново изследване и преглед в друго лечебно заведение, при
които диагнозата е потвърдена, но не е проведено оперативно лечение поради
чести негативни последици от такова лечение и последващо ограничение на
движението на раменната става. Имобилизацията била продължена с раменен бандаж
за още 30 дни и последваща рехабилитация (каквато по свидетелските показания не
е провеждана от ищеца). Изяснява се от заключението, че общо лечебният и
възстановителен период при ищеца А.Д. е продължил 2 месеца, като през този
период той е търпял болки и страдания - интензивни през първите 2-3 седмици след
произшествието и периодични такива извън посочения период, свързани с преумора на
раменната става и при рязка промяна на времето (при студено и влажно време),
когато ищецът се е налагало да ползва седативни и обезболяващи средства. Обездвижването
на левия му крайник водело и до известно затруднение в обслужването. Извършените
през този период разходи от ищеца за преглед и изследване общо в размер на 105
лева били необходими и във връзка с лечението на травматичното му увреждане от
процесното ПТП.
Към момента на
експертизата – м. септември 2020 г., ищецът А.Д. понякога (при силно напрежение
на лявата ръка) търпял единични болки в областта на изкълчената става поради
остатъчна деформация, които бързо отзвучавали след употреба на аналгетици.
Движенията на лявата му раменна става били близки до нормата и от травматичното
увреждане останал само видим козметичен дефект над лявата раменна става, като
не се очаквало от него да се получат артрозни изменения или други негативни
последици. Ищецът бил напълно работоспособен, но при пренапрежение на лява
раменна става било възможни да получавал временни болки.
За установяване на
претърпените от ищеца болки и страдания пред настоящата съдебна инстанция в
съдебно заседание на 07.10.2020 г. е разпитана и св. М.С.– съжител на
съпружески начала с ищеца А.Д.. От показанията на свидетелката се установява,
че непосредствено след произшествието тя получила обаждане от ищеца А.Д., който
работил като таксиметров шофьор, и го видяла в болницата. Той бил изплашен от
случилото се и изпитвал силни болки в лявото рамо, което било обездвижено в болницата.
Свидетелката се грижила за ищеца и тъй като тя имала необходимите умения, му сменяла
през следващите три седмици превръзките на лявата ръка, които облекчавали
болките му. През първите дни ищецът бил мрачен и несговорчив, но постепенно се
възстановил и след като намерил нов автомобил – около 30, 35-я ден след произшествието,
започнал отново да работи. Работата му не го натоварвала, но при физическо
натоварване изпитвал болки в травмираното рамо. Съдът цени показанията на свидетелката
при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото,
като отчита възможната им заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче
изложеното от свидетелката почива на непосредствените й възприятия и не се
опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже
вяра, а и показанията й се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Други допустими и относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По исковете с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникване на
имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в
настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да
бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска
отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай се установи по делото, че при настъпилото на 28.11.2019 г. в гр. София
на кръстовището на бул. Пенчо Славейков с бул. Георги Софийски пътнотранспортно
произшествие застрахованият при ответника водач на автомобил Интегра (линейка) -
Д.Г., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 50, ал. 1
от ЗДвП и чл. 92, ал. 2 от ЗДвП относно преминаването през кръстовището и особените
правила за някои участници в движението, не управлявал линейката, която била
само с подаден светлинен сигнал, при навлизането в кръстовището, на което пътят
на движещите му се отдясно наляво по бул. Георги Софийски бил сигнализиран като
път с предимство и по който се движел автомобил Шкода, по безопасен начин и не го
пропуснал, като автомобил Шкода с предната си част челно ударил линейката от
дясната й страна. Доказа се, че в резултат от произшествието на А.Д. – водач на
автомобил Шкода, е било причинено травматично увреждане, изразяващо се в луксация
(изкълчване) на лява акромиоклавикуларна става и в резултат от което той е претърпял
неимуществени и имуществени вреди. Изпитвал е болки и страдания, неудобства от
невъзможността да се обслужва изцяло сам, макар и за период от около 2-3
седмици след произшествието, и е извършил разходи за лечение на увреждането общо
в размер на 105 лева. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими
доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин, че
претърпените от ищеца А.Д. увреждания са в причинно-следствена връзка с противоправно
поведение на водача на автомобил Интегра, извършено в противоречие с
изискванията на правилата за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 92, ал. 2
от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с
обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина,
противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от
предпоставките на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са
възраженията на ответника за липса на виновно поведение на застрахования при
него водач автомобил Интегра – Д.Г.. Наличието
на такова поведение несъмнено се установява от представения констативен протокол,
който като съставен от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, съгласно
чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява официален свидетелстващ документ. Когато е
съставен при задължително посещение от службите за контрол на МВР на мястото на
ПТП, както е съставен и констативният протокол за процесното ПТП, той се ползва
с обвързваща формална доказателствена сила не само относно авторството на
протокола, но и относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
служителя на МВР факти, относими към механизма на ПТП-то. Удостоверените в констативния
протокол № К-706 от 28.11.2019 г. обстоятелства, релевантни към механизма на
процесното ПТП – времето и мястото на настъпване на процесното ПТП, състоянието
на пътищата, включително и за наличието на пътни знаци, участвалите в произшествието
МПС-та и тяхната посока на движение по пресичащите се на кръстовището пътища, и
характера и вида на причинените им щети, несъмнено установяват механизма на
неговото настъпване и наличието на извършено от водача на автомобил Интегра противоправно
деяние, потвърдено в настоящото производство и от фактическите изводи на
заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
Автомобил Интегра
- моторно превозно средство на Спешна медицинска, не се е движел и със
специален режим на движение, тъй като при движението му водачът е използвал
само светлинен сигнал. Особените правила на някои участници в движението, регламентирани
в раздел XVIII на Глава второ от ЗДвП, предвиждат че моторните превозни средства
със специален режим на движение са тези автомобили, които при движението си подават
едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален
звуков сигнал и водачите на които въпреки дадената им възможност за осъществяване
на движение, различно от останалите превозни средства, не се освобождават от задължението
им да ги управляват по безопасен начин – чл. 91, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 34,
ал. 1 и чл. 92, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Следователно след като линейката
към момента на настъпване на произшествието не е ползвала едновременно светлинен
сигнал с проблясваща светлина и специален звуков сигнал тя не е представлявала
моторно превозно средство със специален режим на движение и за нея не са били
приложими особените правила на и към тези участници в движението, включително и
на задължението по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП при приближаване на моторно превозно
средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни
средства да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и
да спрат, за да осигурят безпрепятственото му преминаване. Затова водачът на
линейката е следвало не само да я управлява по безопасен начин, каквото
задължение същият неизменно е имал и при ползване на специалния режим на движение,
но и да съобрази установените с пътните знаци правила за преминаване през
кръстовището.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца А.Д. срещу ответника З.Б.В.И.Г.
АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка
Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431,
ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите,
причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Интегра. Този
правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представения
констативен протокол.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в този
смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищецът А.Д. е претърпял увреждане,
изразяващо се в луксация (изкълчване) на лява акромиоклавикуларна раменна става
и което му е причинило болки и страдания. За лечението на полученото увреждане
се извършило наместване на изкълчената става и обездвижване чрез поставяне на
бинтова превръзка, а по-късно на раменен бандаж. Общо лечебният и
възстановителен период на ищеца продължил 2 месеца, като през този период той е
търпял болки и страдания - интензивни през първите 2-3 седмици след произшествието
и периодични такива извън посочения период и понастоящем, свързани с преумора
на раменната става и рязка промяна на времето, и се нуждаел от помощ при
обслужването непосредствено след произшествието. Съобразявайки посочените
обстоятелства, както и зрялата работоспобна възраст на ищеца – навършени 53 години,
и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като
проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на
произшествието – м. ноември 2019 г., съдът намира, че справедливото обезщетение
за претърпените от него болки и страдания възлиза на 10000 лева, до който
размер частичният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен, а за
разликата над него до пълния предявен размер от 40000 лева – отхвърлен, като
неоснователен.
По делото се
установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури
и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че през м.
януари 2020 г., ищецът А.Д. е извършила разходи за медицински услуги и изследване
общо в размер на 105 лева, които са били необходими и използвани за лечението
на полученото от процесното ПТП травматично увреждане. Следователно извършените
от ищеца разходи са в причинна-следствена връзка с противоправното поведение на
делинквента, отговорността на който е застрахована при ответника, поради което
и искът за имуществени вреди се явява доказан и като такъв следва да бъде
уважен изцяло за предявения размер от 105 лева.
Неоснователно е и общото
възражение на ответника за съпричиняване от ищеца А.Д. на процесните вреди.
Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи ищецът, като водач на автомобил Шкода,
със своите действия да е осъществил твърдяно от него поведение, което да е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По тези съображения съдът
приема, че в случая не е налице съпричиняване от ищеца А.Д. на процесните вреди,
което да бъде основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя
съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По акцесорните
претенции за лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2,
т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
основателността на главните искове в посочения размер води до основателност и
на акцесорните претенции. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от
страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или
увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие,
настоящият съдебен състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от
предявяване на застрахователната претенция от ищеца А.Д. съответно на 08.01.2020
г. за неимуществените вреди и 06.02.2020 г. за имуществените вреди до
окончателното изплащане на дължимите му за тях обезщетения. Акцесорните
претенции за законната лихва върху обезщетенията за неимуществените и
имуществени вреди следва да бъдат отхвърлени съответно за периода 28.11.2019 г.
– 07.01.2020 г. и периода 15.01.2020 г. - 05.02.2020 г.
Ищецът на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободен от заплащането на такси и разноски
по производството (така определение от 20.05.2020 г. въз основа на декларация
за липса на доходи от полагане на труд), но за него е организирана и провеждана
безплатна правна помощ от адв. Н.Д., на който с оглед изхода на спора и на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв следва да се присъди
сумата 531.56 лева с включен ДДС, определена съразмерно на уважената част на
исковете въз основа на размер на възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 2109.66 лева
с включен ДДС.
Ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 553.56
лева, представляваща сбора на държавна такса от 409.94 лева и възнаграждение за
вещи лица от 143.62 лева, определени съразмерно на уважената част на исковете.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, пл. *****, да заплати на А.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 10000 лева, представляваща част от
общо претендирано застрахователно обезщетение от 60000 лева за претърпени от
него неимуществени вреди от причиненото му травматично увреждане, изразяващо се
в луксация на лява акромиоклавикуларна става, в резултат от осъществено на 28.11.2019
г. в гр. София на кръстовището на бул. Пенчо Славейков с бул. Георги Софийски
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Интегра с ДК № *****
– Д.С.Г., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка
Гражданска отговорност със З.Б.В.И.Г. АД, заедно със законната лихва върху тази
сума от 08.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ сумата 105 лева - застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за медицински услуги и изследване, настъпили от
причиненото му увреждане в резултат от посоченото пътнотранспортно произшествие,
заедно със законната лихва върху тази сума от 06.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10000
лева до пълния предявен размер от 40000 лева и акцесорните претенции за законната
лихва за периода 28.11.2019 г. – 07.01.2020 г. и периода 15.01.2020 г. -
05.02.2020 г.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, пл. *****, да заплати на адв. Н.Д. от САК на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 531.56 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на
А.Д.Д. безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, пл. *****, да заплати на Софийски градски съд на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата 553.56 лева - държавна такса и възнаграждения за вещи
лица.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова