Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 144 Година
08.02.2016 Град
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети януари Година 2016
в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: А.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5098 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ.
Ищецът И.Л.К. твърди в
исковата си и уточняващата я М.лБ., че със заповед № ДС-13/25.06.2015 г.
трудовото му правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 183/28.01.2004 г., било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, след прослужени повече от единадесет
години, като „с." в офиса за военен отчет в О. при ответника, считано от
29.06.2015 г. В тази заповед било разпоредено да му се изплати обезщетение за
неползван отпуск, което получил, но съгласно чл.
222, ал. 3 КТ му се дължало и обезщетение в размер на 6 брутни заплати за
работата му при същия работодател повече от 10 години, което не получил. С М.лБ. от
10.07.2015 г. поискал доброволното му плащане, но с писМ. изх. № 3-640/20.07.2015 г. на
началника на ответника му било отговорено, че нямал право на такова, защото веднъж вече бил получил такова
обезщетение
при уволнението му от КВС по специалния З. на основание чл. 237, ал.1 и чл. 238, ал. 3
и 4 от с.з. Този отказ бил незаконосъобразен, защото нямало спор, че работил в ответното поделение по
трудов договор непрекъснато повече от десет години. Постъпил на 28.01.2004 г. и
бил освободен на 29.06.2015 г. Нямало спор, че при възникване на трудовото му
правоотношение с ответника имал придобито право на пенсия. Полученото през
Ответникът
В., в.,
оспорва предявения иск, който М.ли съда да отхвърли, като неоснователен, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения срок отговор и чрез
началника и пълноМ.щника му в хода на делото по същество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните,
взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните не
спорят, че ищецът
е бил к. в
поделение ---, като
със заповед от 22.12.2003 г. на м. е прекратен
договора му за к. на основание чл. 128, т. 3 от З. (отм.), поради
навършване на пределна възраст на кадровия военнослужещ, считано от 05.01.2004 г., след като е прослужил
повече от 28 години в Б. (л. 27). Не спорят и по
факта, че при
освобождаването му от военна служБ. е получил еднократно парично обезщетение в
размер на 20 брутни месечни възнаграждения на основание чл. 237, ал.
1, във вр. с чл. 238, ал. 2 и 3 от З. (отм.), изплащането на
което е разпоредено с представената заповед от 05.01.2004 г. на командира на
поделение --- (л. 28). Страните не
спорят, че към
М.мента на освобождаването на ищеца от к., същият вече е придобил, а на 05.01.2004 г. и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО (в действащата му
към този М.мент редакция на ДВ бр. 110/1999 г., в сила от 01.01.2000 г.), с начална дата
на пенсията на 05.01.2004 г., видно и от представеното писМ. на ТП на Н. (л. 29). Едва след това
на 28.01.2004 г. между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа сключен между тях трудов договор № 183/28.01.2004 г. за неопределено
време, с уговорен в полза на работодателя 6 – месечен срок за изпитване по чл.
70 КТ, с който договор ответникът възложил, а ищецът приел да изпълнява при
него длъжността „младши експерт”, на пълно работно време (л. 31-32). Видно от отбелязването в този трудов договор, ищецът е постъпил на тази работа по него на 01.02.2004 г. (л. 32). Въз основа на
подписаното от страните на 22.12.2014 г. допълнително споразумение към този
трудов договор, считано от 01.09.2014 г., ищецът е заемал при ответника
длъжността „с.” (л. 33). На 29.05.2015
г. на ищецът е връчено предизвестие, а на 26.06.2015 г. и издадената от
началника на ответника заповед № ЛС-13/25.06.2015 г., с която преди да изтече
срока на предизвестието ответникът прекратил едностранно трудовото правоотношение между страните на
26.06.2015 г. на
основание чл. 328, ал.
1, т. 10а КТ (чл. чл. 335, ал.
1 и 2, т. 2 КТ). От заключението
на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че претендираното
от ищеца обезщетение е в размер на 5625.72 лева и не е платено от ответника на
ищеца до приключване на съдебното дирене (л. 53).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 222, ал. 3 КТ е
неоснователен. Според чл. 222, ал. 3 КТ, саМ. при
прекратяване, независиМ.
от основанието, на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е
придобил при действието му право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, саМ.
тогава той има право на обезщетение от работодателя си в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия си стаж – на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като това
обезщетение М.же да се изплаща саМ. веднъж. Именно поради това и ВКС приема в
задължителната си практика по чл. 290 ГПК, че предпоставките
за възникване на правото на такова обезщетение по чл. 222, ал.
3 КТ са не саМ. прекратяване без оглед на основанието на трудовото
правоотношение, но и придобито по време на действието му, а не преди възникването му, право на пенсия от работника или служителя за
осигурителен стаж и възраст (така Р 235-2014-IV г.о., Р 270-2014-III г.о. и Р
240-1999-III г.о. на ВКС). Защото това обезщетение се дължи еднократно - саМ. при
първоначалното придобиване право на пенсия, независиМ. дали това право е придобито поради
наличието на определена възраст или без оглед на това. Поради това и придобилите и упражнили
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и придобилите и упражнили
правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при
прекратяване на последващи трудови правоотношения, нямат право на обезщетение
по чл. 222, ал.
3 КТ (така Р 235-2014-IV г.о. на ВКС). Следователно, когато трудовото
правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и
упражнил преди възникването му правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по специален или общия
закон, той няма при прекратяването му право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ (така и Р 270-2014-III г.о.
на ВКС). След като работникът или служителят е придобил веднъж право на пенсия по специален закон, не М.же след това да придобие друго право на пенсия по общия закон, защото правото
на пенсия се придобива саМ. веднъж. Поради това и обезщетението по чл. 222, ал.
3 КТ се дължи саМ. при прекратяване на това правоотношение, при действието на което е
възникнало правото на пенсия на работника или служителя по същото
правоотношение (чл. 222, ал. 3 КТ).
След като в
случая по делото се установи, че ищецът още при освобождаването му от к. е
придобил и упражнил на 05.01.2004 г. правото си на пенсия за осигурителен стаж
и възраст и едва след това на 28.01.2004 г. е възникнало трудовото му
правоотношение с ответника, той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ
при прекратяването му след това на 26.06.2015 г. с представената по делото
заповед по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ и то независиМ., че е работил по същото
при ответника повече от 10 години, защото не при действието на това трудово правоотношение,
а още преди възникването му, е придобил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст (така Р 235-2014-IV г.о., Р 270-2014-III г.о. и Р 240-1999-III г.о. на
ВКС). Поради това предявеният от него иск за осъждането на ответника да му плати
това обезщетение, се явява недоказан още в своето основание (чл. 222, ал. 3 КТ). Поради това следва
да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен, ведно с акцесорните претенции на
ищеца за присъждане на законна лихва и разноски.
При този изход на
делото, дължимата се за същото държавна такса и платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице, ще следва да останат за сметка на държавата (чл. 78, ал. 6 ГПК). При
този изход на делото саМ. ответникът има право да му бъдат присъдени разноски,
но по делото няма данни същият да е сторил такива, нито е налице негово искане
за присъждането им, поради което не следва да му се присъждат разноски (чл. чл. 6, ал. 2 и
чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните М.тиви,
Старозагорският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от И.Л.К., с ЕГН **********, с адрес ***, иск за
осъждането на В., в., с адрес ---, представлявано от началника В.Г.М., да му заплати сумата от 5625.72 лева за обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ и законна лихва върху същата от 06.10.2015 г. до изплащането й,
както и разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО М.же да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: