Решение по дело №178/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 96
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20214400900178
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Търговско
дело № 20214400900178 по описа за 2021 година
СУБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.422, АЛ.1 ОТ ГПК ВР.ЧЛ.417 ОТ ГПК ВР.ЧЛ.415 ОТ ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., представлявана от пълномощниците на изпълнителните
директори И.И.Д. – Управител на клон В.Т. и В. И. А. – юрисконсулт на ***
АД, със съдебен адрес за призоваване гр.В.Т., ул. „***“ №5 против А. И. В.,
ЕГН**********, гр. Б., обл. Плевен, ул. „***“ №3 и „***“ ЕООД, ЕИК***, гр.
С., р-н „***“, ж.к.„***“, бл.***, вх.„А“, ап.15, представлявано от управителя
И.С.И., като са предявени субетивно съединени положителни установителни
искове с пр.основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.чл.415 от ГПК вр.чл.417 от
ГПК.
Ищецът твърди, че между кредитора „***“ АД, гр.С. и кредитополучателя
А. И. В., ЕГН**********, гр.Б., е сключен Договор за банков кредит
№***/13.08.2007г., въз основа на който Банката е предоставила на
кредитополучателя А. И. В., банков кредит в размер на 140 000,00лв., с краен
срок на погасяване 19.08.2037г. Предоставеният кредит е изцяло усвоен на
21.08.2007г. Кредитът е обезпечен с първа по ред в полза на Банката ипотека
върху недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Б., собственост на
И.М.В.. С Договор за встъпване в дълг от 06.04.2015г. „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя И.С.И., ЕГН**********, е встъпило в дълга на
1
кредитополучателя А. С. В. по Договора за кредит в качеството на солидарен
длъжник. Вземането на Банката по Договора за кредит е индивидуализирано в
Договора за встъпване в дълг. Към Договора за кредит е сключен Анекс с
№1/06.04.2015г. между „***“ АД, кредитополучателя А. И. В. и съдлъжника
„***“ ЕООД, с който е установен и признат от тях размер на вземането на
Банката към датата на сключване на анекса – 134 385,97лв. Приет е нов
погасителен план–Приложение №2, който изцяло замества предходния
погасителен план –Приложение №1 към Договора за кредит. Посочени за
датите, на които са извършвани погасявания по главницата и лихвите, както и
конкретните постъпили суми.
Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от 19.11.2019г. – общо 484
дни към 16.03.2021г. включително или общо 15 вноски по главницата /от
19.11.2019г. до 19.01.2021г./. Посоченият общ размер на просрочената сума
по главницата е 122 128,26лв. /към датата на предсрочната изискуемост/, а
общият размер на просрочените вноски по главница съгласно погасителния
план към договора за кредит към датата на извлечението е 4 002,02лв., а
считано от датата на предсрочната изискуемост на кредита-05.02.2021г.,
общият размер на просрочената главница е 122 128,26лв.
По кредита са просрочени 15 вноски по лихва, дължими на падежи и в
посочени размери в табличен вид. Общият размер на просрочената сума по
лихвата е 12 987,55лв. /към датата на предсрочната изискуемост/, а към датата
на представеното извлечение е 11 773,43лв.
Поради неплащане на задълженията по договора за кредит в срок и на
осн. чл.29.2,б.“а“ от договора за кредит, Банката, чрез ЧСИ П.П., рег.№*** на
КЧСИ, е връчила на кредитополучателя А. И. В. покана за доброволно
изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. ПДИ е
получена от М. В. – майка на А. И. В., със задължение да предаде/на дата
25.11.2020г./. Предоставеният срок за изпълнение на дълга е 7-дневен от
получаването на ПДИ. Задължението не е платено в посочения срок.
Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
05.02.2021г.
Банката, чрез ЧСИ С.Я., рег.№*** на КЧСИ е връчила на солидарния
длъжник „***“ ЕООД покана за доброволно изпълнение и обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита по реда на чл.47, ал.1 от ГПК/на дата
05.01.2021г./. Предоставеният срок за изпълнение на дълга е 7-дневен.
2
Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
05.02.2021г.
По реда на чл.417 от ГПК и по искане на кредитора „***“ АД, са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№220/2021г. по описа на РС-Левски, за заплащане при условията на
солидарна отговорност на обща сума от 137 011,94лв., от които 122 128,26лв.
– просрочена главница, 12 987,55лв. – просрочена договорна лихва за периода
от 19.11.2019г. до 04.02.2021г. вкл.; 170,40лв. – просрочена наказателна лихва
за периода от 19.11.2019г. до 12.03.2020г. вкл.; 18,99лв. – договорна лихва за
периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. вкл., 229,76лв. – просрочена
наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 04.02.2021г.; 1 356,98лв. –
законна лихва за периода от 05.02.2021г. до 16.03.2021г.; 120,00лв. –
непогасени разноски за връчване на покана чрез ЧСИ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането. Присъдени са разноски в
заповедното производство-2 740,24лв. ДТ и 50лв. юрк.възнаграждение.
Образувано изп.д.№723/2021г. по описа на ЧСИ П.П., рег.№*** на КЧСИ
срещу кредитополучателя А. И. В. и солидарния длъжник „***“ ЕООД. На
24.09.2021г. ищецът е уведомен за депозирано пред РС-Левски от А. И. В. и
„***“ ЕООД възражение по чл.414 от ГПК. Ищецът твърди, че за него е
налице правен интерес да установи съществуването на вземането си от
кредитополучателя А. И. В. и солидарния длъжник „***“ ЕООД по Договор за
банков кредит №***/13.08.2007г. и Анекс №1/06.04.2015г. към 17.03.2021г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК/, поради което предявява настоящата искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.417 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на
вземане на „***“ АД ЕИК ***, гр. С., в общ размер на 137 011,94лв.,
представляващо: 122 128,26лв. – просрочена главница, 12 987,55лв. –
просрочена договорна лихва за периода от 19.11.2019г. до 04.02.2021г. вкл.;
170,40лв. – просрочена наказателна лихва за периода от 19.11.2019г. до
12.03.2020г. вкл.; 18,99лв. – договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г. вкл., 229,76лв. – просрочена наказателна лихва за периода от
14.05.2020г. до 04.02.2021г.; 1 356,98лв. – законна лихва за периода от
05.02.2021г. до 16.03.2021г.; 120,00лв. – непогасени разноски за връчване на
покана чрез ЧСИ; 2 740,24лв. – разноски за платена държавна такса;
3
50,00лв. – юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 17.03.2021г. до пълното изплащане на
задълженията, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№220/2021г. по описа на РС-
Левски. Претендират се съдебни разноски и разноски в заповедното
производство. Претендират се съдебни разноски по настоящото
производство.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Прави се искане
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и за прилагане на
ч.гр.д.№220/21г. по описа на РС-Левски.
Преписи от исковата молба, ведно с приложенията към нея са изпратени
на ответниците за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор от ответниците в законовия срок, чрез
пълномощника им адв. Б. Л. от САК, преупълномощен от АД „В. и Л.“. В
писмения отговор се посочва на първо място, че искът с пр.основание
чл.422,ал.1 от ГПК е недопустим, тъй като за същото вземане и между същите
страни е висящ исков процес по предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането на Банката.Направено е искане за прекратяване на
настоящото производство, поради образувано т.д. №1837/2021г. по описа на
СГС между същите страни за същото вземане, по което ответниците са
предявили иск за недължимост на вземането. Твърди се, че исковата молба е
депозирана на 09.09.2021г. – в едномесечния срок за възражение.Сочи се, че
на 10.09.2021г., а в последствие и на 17.10.2021г. РС- Левски е уведомен за
заведената искова молба, но в противоречие със закона е дал указания за
предявяване на настоящия установителен иск.
Алтернативно, в случай на допустимост на настоящото производство,
ответниците твърдят, че исковата претенция е неоснователна и излагат
следната фактическа обстановка:
Между ищцовата Банка и А. И. Ц. /понастоящем В./ е сключен Договор за
предоставяне на банков кредит №***/13.08.2007г., по силата на който е
предоставена сума от 140 000лв. за текущи битови нужди. Погасяването на
кредита се извършва на равни месечни погасителни вноски съгласно
Погасителен план,неразделна част от договора/Приложение №1/. За
обезпечение на вземанията на „***“ АД е учредена договорна ипотека върху
недвижими имоти, находящи се в гр. Б., обл. Плевен. Признава се, че на
4
06.04.2015г. е сключен договора за встъпване в дълг с втория ответник.
Посочва се, че на 28.10.2014г. А. В. е уведомила „***“ АД, че са й
начислили недължими лихви.
На 06.04.2015г. е сключен Анекс №1 към процесния Договор за кредит, в
следствие на което погасителният план към договора се променя съгласно
Приложение №2, като новият погасителен план изцяло заменя стария.
Ответниците не оспорват, че на 19.03.2021г. е издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 220/2021г. на РС-
Левски,както и че е образувано изпълнително дело № 723/2021г. по описа на
ЧСИ П.П., рег.№***, р-н на действие ОС-Плевен.
Ответниците оспорват настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита, като твърдят,че задължението е погасено и са налице надплатени
суми преди обявяване на предсрочната изискуемост. Оспорва се
основателността на обявената предсрочна изискуемост от Банката, тъй като не
е имало забава на вноски към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост. Посочва се, че всяко плащане след 06.04.2015г. следва да бъде
съобразено с Приложение №2 към Анекс № 1/06.04.2015г. , както и че
постъпилите плащания след тази дата са в общ размер на 87 174,79лв., вместо
дължимите 76 892,29лв. /до 19.01.2021г./. Ответниците твърдят, че са
надплатили сумата в размер на 10 282,50лв. Сочат, че до 06.04.2015г. се е
прилагал погасителен план от 2007г. и общият размер на главницата и
лихвата по него е бил 133 768,18лв., а постъпилите плащания до датата на
сключване на анекса са в размер на 110 082,28лв.
На следващо място се оспорва правилността на приложения от Банката
лихвен процент за периода до 06.04.2015г., а именно 12.1%. Сочи се, че след
01.11.2009г. лихвеният процент е в размер на 8.12%. Надплатените суми
според ответниците за периода от 13.08.2007г. до 05.04.2015г. са 5 870,31лв. и
още към 28.02.2020г. са погасили задълженията си по процесния договор за
кредит. Надплатената обща сума за двата периода е 16 152,81лв. В условията
на евентуалност, ответниците твърдят, че след допуснати просрочия от
декември 2013г. до април 2015г. от страна на А. В., съгласно първоначалния
погасителен план на Банката, размерът на това просрочие е 23 518,88лв. и
същото е било заплатено след сключването на анекса, а именно на
07.04.2015г. и следва да бъде съотнесено към погасителния план от
06.04.2015г. и да представлява предплащане на вноски занапред.
При условията на евентуалност ответниците считат, че е налице
5
надплатена сума в размер на 29 331,98лв. за периода преди 06.04.2015г., ако
съдът прецени, че с плащането от 07.04.2015г. /23 518,88лв./ са погасени
старите задължения на А. В. за периода до април 2015г. Вследствие на това
надплатената сума към датата на обявяване на предсрочната изискуемост е 16
153,41лв. повече от дължимото.
Прави се възражение за неравноправност и нищожност на клауза по
отношение на наказателната лихва. Цитира се съдебна практика.
Прави се възражение за недължимост на обезщетението по чл.86 от
ЗЗД, поради това, че предварително е уреден в договора ред за погасяване на
задължението по кредита, според който такова обезщетение не е включено.
Оспорва се обявяването на предсрочната изискуемост по отношение и
на двамата длъжници. Твърдят, че съобщението за обявяване на предсрочна
изискуемост не е достигнало до нито един от длъжниците.
С писмения отговор се представят писмени доказателства.
Постъпила е Допълнителна ИМ, с която се пояснява и допълва
първоначалната ИМ, както и се излагат доводи относно направените от
ответниците възражения по допустимостта и основателността на предявения
иск. Ищецът счита, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, а делото пред
Пл.ОС следва да продължи. Излага подробни съображения.
По отношение на възражението за липса на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК, което е в резултат на направените от ответниците изчисления относно
размера на вземането към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост,респ. датата на подаване на заявлението, същото е
неоснователно, като се излагат подробни доводи в Допълнителната ИМ. По
отношение на твърдението за надплащане на сумите по кредита в размер на
29 331,98лв., същото е неоснователно. Банката е възстановила по сметка на
първата ответница А. В. сума в размер на 7 276,51лв. с вальор 06.04.2015г., а
също така с вальор 12.12.2013г. е възстановила лихва от преизчисление в
размер на 22 167,68лв., или от датата на сключване на договора за кредит до
07.04.2015г., Банката е възстановила сума в общ размер на 29 444,19лв. която
сума е по-голяма от сумата посочена от ответниците като надплатена по
кредита – 29 331,98лв. На следващо място възражението на ответниците за
надвнесени суми по кредита до датата на сключване на Анекс 1, е погасено по
давност. Приет е нов погасителен план.
По отношение на възражението на ответниците за неравноправност и
6
нищожност на клаузата за наказателна лихва, ищецът посочва, че същото е
неоснователно. Предоставеният с процесния Договор кредит е ипотечен,
предвид приетото от банката обезпечение в чл.22.1. – недвижими имоти. По
отношение на него не се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, а Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители, приет и
обн. ДВбр.59/29.07.2016г. Кредиторът следва да приведе дейността си в
съответствие с разпоредбите на този закон, считано от 02.10.2016г. До тази
дата всички клаузи по процесния Договор за кредит се прилагат така, както
уговорени между страните.
На следващо място твърденията на ответниците, отнасящи се до
нередовност на извършеното връчване на поканите, са неверни, поради което
искането им за разпит на двама свидетели за установяване на това
обстоятелство е немотивирано, недоказано и неоснователно и не следва да
бъде уважавано. С приложени писмени документи Банката удостоверява
редовно уведомяване на длъжниците по правилата на ГПК.
Във връзка с твърденията на ответниците за ненастъпила предсрочна
изискуемост на кредита ищецът посочва,че нито кредитополучателят А. В.,
нито солидарният длъжник „***“ ЕООД, са платили просрочените
задължения по Договора за кредит в предоставения им срок с ПДИ,като
Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от
05.02.2021г.От извлечение с изх.№ 294/17.03.2021г. по сметка на дълга на
кредитополучателя А. В. е видно, че кредитът е в просрочие, считано от
19.11.2019г.
По отношение на становището на ответниците за надплащане на суми по
кредита поради неправилно изчислена и начислявана от Банката лихва в т.ч. и
наказателна лихва по кредита, респ. за нищожност на клаузата, в следствие на
което същият е погасен изцяло с извършените плащания към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК от Банката,ищецът твърди, че с
подписването на Анекс№1/06.04.2015г. и извършените доброволни плащания
на просрочените задължения по Договора за кредит, страните са приели и са
се съгласили, както за размера на остатъка на редовния дълг по него такъв,
какъвто е описан в Анекс №1 и погасителен план – Приложение №2, така и с
размера на дължимите просрочени задължения по процесния Договор за
кредит към датата на сключване на Анекс за просрочена главница и
просрочени лихви, предвид доброволното им плащане, за което ответниците
не са възразили.
С Допълнителната ИМ се представят писмени доказателства.
7
Постъпил е Допълнителен писмен отговор от ответниците, в който се
заявява, че се поддържат изложените доводи и аргументи в първоначалния
отговор по отношение на недопустимостта и неоснователността исковата
претенция в настоящото производство.По отношение на възражението на
ищеца относно извършените плащания, ответниците, считат че е налице
плащане, като относими са всички удръжки, направени от страна на Банката
за целия период на кредита. Твърди се,че Банката сама се е поставила в
положение, в което е имало изкуствено просрочие, тъй като сама е удържала
повече от дължимото.
Посочва се,че не е ненастъпила погасителна давност по отношение на
сумите, внесени по банковата сметка. По договора не се разменят пари, а
вземания.Давността върху вземането не тече, докато същото не стане
изискуемо. В условията на евентуалност, доколкото Банката сама нарежда
към себе си суми, тези действия биват нищожни, поради противоречи с
добрите нрави, имат невъзможен предмет, няма съгласие, както няма
основание – чл.26 от ЗЗД или недействителни, доколкото Банката действа
като пълномощник по правоотношението за договор за банкова сметка, тъй
като са във вреда на представлявания,а банката се е сговорила със себе си
веднъж като пълномощник по договора за банкова сметка, веднъж като
кредитор по договора за банков кредит – чл.40 от ЗЗД.
Прави се материалноправно изявление за прихващане по смисъла на
чл.103 от ЗЗД, от името и за сметка на двамата ответници, за сумите, които са
получени от банката без основание, срещу вземанията на банката за вноски,
които банката твърди за просрочени, до размера на твърденията от банката
просрочени задължения. Прави се възражение да е възстановявана сума от 7
276,51лв. по сметката на ответницата А. В.,както и се оспорва
обстоятелството банката да е възстановила сумата от 22 167,68лв.
Относно връчването на поканите за обявяване на предсрочната
изискуемост, ответниците твърдят, че в констативните протоколи,
протоколите, призовките и разписките за връчване на поканите за обявяване
на предсрочна изискуемост се удостоверяват неверни обстоятелства–майката
на А. В. не е получила поканата; служител на ЧСИ С.Я. никога не е
посещавал адреса на „***“ ЕООД и не е залепвал уведомление, не са събрани
данни за това дали длъжникът реално пребивава на адреса.
Прави се доказателствено искане по реда на чл.190 от ГПК да бъде
задължен ищецът да представи договор за банкова сметка, сключен с всеки
8
един от ищците.
Поддържа се направеното доказателствено искане в отговора на
исковата молба за допускане на гласни доказателства. Оспорва се подписът на
поканата за обявяване на предсрочна изискуемост да е положен от М. В. -
майка на ответницата А. В..
Поставя се нова задача към ССЕ, във връзка с твърдението на ищеца, че
е възстановил сума от 7 276,51лв. по сметка на ответницата А. В..
С определение по реда на чл.374 от ГПК съдът е допуснал до
разглеждане по същество предявените от „***“ АД ,ЕИК ***, гр. С., район
***, бул. *** №37, представлявана от пълномощниците на изпълнителните
директори И.И.Д. – Управител на клон В.Т. и В. И. А. – юрисконсулт на ***
АД против А. И. В., ЕГН**********, гр.Б., ул.„***“ №3 и „***“ ЕООД,
ЕИК***,гр. С., р-н„***“,ж.к.„***“, бл.***, вх.„А“,ап.15, представлявано от
управителя И.С.И., субективно съединени положителни установителни
искове с пр.основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.417 от ГПК вр.чл.415 от
ГПК. Отхвърлил е направеното от ответниците на осн. чл.126 от ГПК
възражение за недопустимост на исковата претенция с пр.осн.чл.422, ал.1 от
ГПК вр.чл.417 от ГПК вр.чл.415 от ГПК и прекратяване на производството по
т.д.№178/2021г. по описа на Пл.ОС. Приел е представените от страните
писмени доказателства. Задължил е ищеца да представи договор за банкова
сметка, сключен с всеки един от ответниците.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена
ССЕ с поставени задачи от страните.
Съдът е оставил е без уважение искането на ответната страна да бъде
задължен ищеца да представи извлечение на банковата сметка, по която е
обслужван кредита, ведно с платежните нареждания, с които са внасяни
сумите по нея, с оглед назначаването на ССЕ и поставените задачи на вещото
лице.
Допуснал е гласни доказателства - по един свидетел, при режим на
довеждане от страна на ответниците, които да установят дали длъжниците са
получавали писмо от Банката за обявяване предсрочната изискуемост на
целия кредит, както и двама свидетели, при режим на довеждане от страна на
ищеца, във връзка с направените констатации в приложените констативни
протоколи от 05.01.2021г. на ЧСИ С.Я. и от 27.11.2020г. на ЧСИ П.П.,
относно връчване на поканите за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита до ответниците А. В. и до „***“ ЕООД.
9
Отхвърлил е направеното възражение за прихващане след срока за
отговор по чл.371 от ГПК от ответниците за сумите, които са получени от
банката без основание, срещу вземанията на банката за вноски, които банката
твърди за просрочени, до размера на твърденията от банката просрочени
задължения, поради неговата неконкретизираност .
В хода на съдебното дирене са приобщени представените от страните
писмени доказателства – удостоверение с изх.№118825/18.03.2022г. на ЧСИ
С.Я. с р-н на действие СГС, справка за актуалното състояние на трудовите
договори на ответницата А. И. В. към 07.03.2022г. и легални преводи от
испански език от МЗСО на Кралство Испания във вр. със социалната и
трудова ангажираност на А. В. в Кралство Испания за периода от 2000г. до
настоящия момент. Разпитани са свидетелите Ц.П.Х. – призовкар на ЧСИ
П.П. и К.П.В. – майка на А. В.. Прието е заключението по назначената ССЕ,
като на вещото лице е поставена допълнителна задача съгласно въпросите на
ответната страна. В последното ОСЗ съдът е изслушал и приел
допълнителното заключение на вещото лице.
Ищецът, чрез юрк.В. А. поддържа предявения установителен иск.
Представя писмени бележки. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Ответниците, чрез адв.Б. Л. молят предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък с разноски по чл.80 от ГПК. Представят писмени бележки.
Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№220/2021г. по описа на РС-Левски се установява,
че по подадено Заявление по реда на чл.417 от ГПК от „***“ АД ЕИК
***, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№99/19.03.2021г., по силата на която е разпоредено на длъжниците А. И. В.,
ЕГН**********, гр. Б. и „***“ ЕООД, ЕИК***, гр.С., представлявано от
управителя И.С.И., да заплатят солидарно на кредитора „***“ АД ЕИК***,
следните суми:
-122 128,26лв. – просрочена главница;
-12 987,55лв. – просрочена договорна лихва за периода от 19.11.2019г. до
04.02.2021г. вкл.;
-170,40лв. – просрочена наказателна лихва за периода от 19.11.2019г. до
12.03.2020г. вкл.;
10
-18,99лв. – договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. вкл., -
229,76лв. – просрочена наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до
04.02.2021г.;
-1 356,98лв. – законна лихва за периода от 05.02.2021г. до 16.03.2021г.;
120,00лв. – непогасени разноски за връчване на покана чрез ЧСИ, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2021г. до
окончателното изплащане на вземането.
Присъдени са разноски в заповедното производство-2 740,24лв. ДТ и
50лв. юрк.възнаграждение.
Издаден е изпълнителен лист от 19.03.2021г., като е образувано е
изпълнително дело №2021***0400723 по описа на ЧСИ П.П. с района на ОС –
Плевен.
В законовия срок е постъпила молба от длъжниците с искане да бъде
приет препис от ИМ, с която е предявен от същите пред СГС отрицателен
установителен иск срещу кредитора „***“ АД, ЕИК*** за недължимост за
вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Молбата е
с характер на възражение по чл.414 от ГПК, доколкото същата представлява
оспорване на вземането на кредитора. Поканата за доброволно изпълнение до
длъжника А. И. В. е връчена на 10.08.2021г. Поканата за доброволно
изпълнение до длъжника „***“ ЕООД, ЕИК*** е връчена на 12.08.2021г.
С разпореждане от 10.09.2021г. РС-Левски е указал на заявителя да
предяви иск за съществуване на вземането си в законовия срок и да представи
доказателства за това.
Окръжният съд намира, че така предявените искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.417 от ГПК вр.чл.415 от ГПК са допустими, а по
съществото си са основателни и следва да бъдат уважени.
Видно от представените писмени доказателства на 13.08.2007г. е сключен
Договор за банков кредит №***/13.08.2007г. между „***“ АД -в качеството
на кредитор от една страна и от друга- А. И. В., ЕГН********** в качеството
й на кредитополучател. По силата на сключения договор Банката е
предоставила на кредитополучателя кредит е в размер на 140 000 лв. за
текущи битови нужди, а кредиторът се е задължил да го върне, ведно с
дължимите лихви при условията на договора, в срок от 360 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка по кредита. Крайния срок за
11
погасяване на кредита е 13.08.2037г. Минималната сума на всяко предсрочно
погасяване е уговорена в размер на 500евро.
Дължимата годишна лихва по кредита включва основния лихвен процент
на БНБ, увеличен с надбавка от 8%. Лихви се начисляват само за дните на
фактическо ползване на кредита. Съгласно чл. 11 от договора плащания,
дължими, но неизвършени в срок, се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20%. Към датата
на сключване на договора, ОЛП е бил 4,1%, а лихвеният процент 12,10%.
За обезпечаване на предоставения кредит Банката е приела договорна
ипотека върху поземлени имоти в землището на гр.Б..
На 06.04.2015г. е сключен Договор за встъпване в дълг между „*** АД“ и
А. И. В., в качеството на Кредитополучател/Първаначален длъжник и „***“
ЕООД, в качеството на Поемател/Солидарен длъжник.Страните са се
съгласили „***“ ЕООД да встъпи в дълга към „***“ АД на Първоначалния
длъжник А. И. В. по Договор за банков кредит № ***/ 13.08.2007 г., с остатък
към дата 06.04.2015г. -134 385,97лв. За обезпечаване на задълженията е
декларирана Договорна ипотека върху недвижими имоти, намиращи се в
землището на гр.Б., местността В..
Съгласно раздел V, т.11 от договора за кредит -плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по PC, се приемат за
просрочени и се олихвяват с договорения лихвен процент OLP /основния
лихвен процент на БНБ/, увеличен с надбавка от 8 /осем/ пункта и
наказателна надбавка от 20 /двадесет/ пункта.
На 06.04.2015г. е подписан Анекс №1 към Договор №***/13.08.2007г. за
предоставяне на банков кредит между „***“ АД и А. И. В., в качеството на
Кредитополучател и „***“ ЕООД, в качеството на Съдлъжник, съгласно
който Банката е преизчислила месечните вноски за остатъка от главницата —
134 385,97лв. на база основния лихвен процент на БНБ към тази дата + 8% и
погасителния план се е променил съгласно Приложение №2. Месечната
вноска, за периода 06.04.2015г.- 19.07.2037г. е уговорена в размер на 1082,99
лв.
В чл.29 от Договора за банков кредит е посочено при какви условия
Банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно
задължение, включително когато кредитополучателят не е изпълнил което и
12
да е друго задължение, поето по силата на договора, договорите,
обезпечаващи кредита или по други, сключени с Банката договори за кредит,
включително не внесе дължимата вноска по главница и /или лихва.
С ИМ са представени като заверени копия покани, изпратени до
длъжниците през м.ноември 2020г., с които Банката е уведомила длъжниците,
че са прекратени плащанията от кредитополучателя и солидарния длъжник и
кредитът е в просрочие. Описано е задължението по кредита към 04.11.2020г.,
което е общо в размер на 132 946,01лв. С изпратените покани банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем изцяло, като е дала 7-дневен срок за
погасяване изцяло на задължението към Банката.
На ответницата А. И. В., ЕГН ********** поканата е връчена на М. В. –
майка, със задължение за предаване на 25.11.2020г. чрез ЧСИ П.П., с район на
действие Пл.ОС, като същата е уведомена за обявяване на кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
Поканата до ответника „***“ ЕООД, ЕИК *** е връчена на 05.01.2021г. чрез
ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, по реда на чл.47,ал.5 от ГПК /съгласно
изготвен констативен протокол от ЧСИ С.Я./и същият следва да се счита за
надлежно уведомен за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на св.Ц.Х.-
призовкар при ЧСИ П.П. и ЧСИ В.С. ,с район на действие Пл.ОС.Свидетелят
посочва категорично,че на съответния адрес призовката е получена от
жена,която се е представила като майка на търсеното лице/М. В./ и
собственоръчно се е подписала на документа със задължение да го предаде на
А. В..Свидетелят е обяснил за какво е документът,който се връчва,както и е
получил уверение,че съобщението ще се предаден на търсеното лице,което е
отсъствало в момента на връчването.
От показанията на св.Веселинова,на чийто адрес е регистрирано
седалището и адреса на управление на ответното дружество се установява,че
свидетелката знае за фирмата,но няма контакти с нейния управител
И.И..Твърди,че лично нея никой не е търсил,през деня ходи на работа от 8ч.
до 17,30ч.,като синът й е бил постоянно на адреса.Фактът,че на процесния
адрес гр.С.,р-н „***“,ж.к.“***“,бл.***,вх.А,ап.15 ,живее именно сем.В.,а не се
намира офис на ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***,се потвърждава и от
констатациите на ЧСИ С.Я. в издадения Констативен протокол от
05.01.2021г.,с който е приел за редовно връчена поканата до дружеството на
13
осн.чл.50,ал.4 от ГПК вр.чл.47,ал.1 от ГПК.
Заявлението по реда на чл.417 от ГПК до РС-Левски за издаване на
заповед за изпълнение е подадено след уведомяване на длъжниците за
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем-на 18.03.2021г.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, като е изготвено заключение от вещото лице
Т. И.. Окръжният съд възприема изготвеното заключение като обективно и
компетентно.
От заключението на вещото лице се установява, че по процесния договор е
погасена общо сумата 193 918,46лв, от които 164 474,27лв. внесени от
ответниците и 29 444,19лв. възстановени от банката суми за начислени в
повече договорни лихви.
Кредитът е в просрочие, считано от 19.11.2019г. Дължима наказателна
лихва има за периодите от 19.11.2019г. до 12.03.2020г. и от 12.05.2020г. до
04.02.2021г. /датата на предсрочна изискуемост/, като между двата периода/от
Март до Май 2020г./ в обявеното извънредно положение заради Пандемията/
банката няма право да начислява наказателна лихва/. За първия период
наказателната лихва е общо в размер на 170.40лева, а за втория период след
пандемията е в размер на 229.76лева.
До датата на депозиране на Заявлението в съда по кредита са просрочени
15 /петнадесет/ вноски по главница, съгласно погасителен план към Договора
за кредит, които са били дължими на падежи – 19.11.2019-19.01.2021г.
Кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 05.02.2021г.
Към 16.03.2021 г. общият размер на просрочената сума е 137 011,94лв.,
разпределен както следва:
-122 128,26лв. — непогасена главница;
-12 987,55лв. — договорна лихва за периода 19.11.2019г. — 04.02.2021г.;
-170,40лв. — наказателна лихва за периода 19.11.2019г. — 12.03.2020г.;
-18,99лв. — непогасена лихва за периода 13,03,2020г. - 13,05,2020г.;
-229,76лв. - наказателна лихва за периода 14.05.2020г. – 04.02.2021г.;
- 1 356,98лв. — законна лихва за периода 05.02.2021г. – 16.03.2021г.;
- 120,00лв.-непогасени разноски;
Налице е два пъти възстановяване на надвнесена лихва от страна на
Банката.Първоначалното възстановяване е извършено на 12.12.2013г.,когато е
14
преведена сума за начислена в по-голям размер от банката и погасена от
кредитополучателя договорна лихва в размер на 22 167,68лв. за периода
19.04.2008г.-12.12.2013г.На 10.12.2013г.- по същата сметка с титуляр
***,ответното дружество е извършило превод на сума в размер на
17 613,34лв.+ 360лв.,от която по процесния кредит е отнесена сума за
погасяване в размер на 16 544,69лв.,а останалата сума-по друг кредит с номер
***.Така общата сума,която е била необходима и съответно внесена по
процесния кредит за вкарване на дълга в редовност е 38 712,37лв./22
167,68лв.+16 544,69лв./,за което на в.лице е представена справка от банката и
с която сума са погасени:главница от 2 694,87лв. по падежирали вноски с
падежи от 19.078.2010г.-19.11.2013г.,договорна лихва -35 086,72лв. по вноски
с падежи 19.10.2011г.-19.11.2013г. и наказателна лихва от 930,78лв.
Второто възстановяване на лихва от Банката е извършено на 06.04.2015г.
със сума в размер на 7 276,51лв.,представляваща начислена в по-висок размер
лихва за периода 13.12.2013г.-06.04.2015г./12,1%/,вместо договорения лихвен
процент ОЛП+8%.На 07.04.2015г. ответницата А. В. е внесла сума в размер на
16 184,00лв. по сметката си/като салдо е имала налични 0,58лв./,като с тези
суми от възстановени лихви и внесена сума от А. В. ,са погасени до влизане
на кредита в редовност:1 396,96лв. просрочена главница по вноски с посочени
падежи,просрочена лихва в размер на 22 064,13лв. по вноски с посочени от
в.лице падежи.
Вещото лице е обяснило ,както в заключението си,така и при разпита в
съдебно заседание,че действително Анексът към първоначалния договор е
сключен на 06.04.2015г.,но с плащането от 07.04.2015г. са погасени
суми,дължими към датата на анекса.От справка за дълга на клиента към
06.04.20,15г. и от самия Анекс е видно,че редовната главница е именно
134 385,97лв.,а редовната лихва към датата,предхождаща анекса,начислена от
20.03.2015г.-05.04.2015г.-767,87лв.
Вещото лице е дало отговори и на поставените от ответниците
въпроси,както и с допълнително изготвеното заключение/за размера на дълга
от датата на сключване на договора до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост,само при условията на първоначалния договор,надплатени ли са
суми и в какъв размер,налице ли е забава,като са дадени различни варианти
от в.лице.
Съдът възприема констатациите на вещото лице,дадени в първоначално
15
изготвеното заключение по назначената ССЕ,съгласно което кредитът е в
просрочие от 19.11.2019г. общо 484 дни към датата на подаване на
заявлението пред РС-Левски по реда на чл.417 от ГПК/17.03.2021г./,като са
просрочени 15 вноски за главница и 15 вноски за лихва,като общият размер
на просрочената сума към 16.03.2021г. е в размер на 137 011,94лв./на стр.6 от
изготвеното първоначално заключение на в.лице по ССЕ/,разпределена,както
следва: -122 128,26лв. — непогасена главница;
-12 987,55лв. — договорна лихва за периода 19.11.2019г. — 04.02.2021г.;
-170,40лв. — наказателна лихва за периода 19.11.2019г. — 12.03.2020г.;
-18,99лв. — непогасена лихва за периода 13,03,2020г. - 13,05,2020г.;
-229,76лв. - наказателна лихва за периода 14.05.2020г. – 04.02.2021г.;
- 1 356,98лв. — законна лихва за периода 05.02.2021г. – 16.03.2021г.;
- 120,00лв.-непогасени разноски за ЧСИ;
Предвид изложеното предявените искове са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени изцяло.
Следва да бъде признато за установено на основание чл.422 от ГПК
вр.чл.417 от ГПК вр.чл.415 от ГПК съществуването на вземането на „***“ АД,
ЕИК*** по отношение на А. И. В., ЕГН **********, гр. Б., обл.Плевен, ул.
„***“ №3 и „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
р-н„***“, ж.к.„***“, бл.***, вх.„А“, ап.15, представлявано от управителя
И.С.И. ,в качеството им на солидарни длъжници, произтичащо от Договор за
банков кредит №***/13.08.2007г., ведно с Договор за встъпване в дълг от
06.04.2015г. и Анекс №1 от 06.04.2015г. към него, при условията на
солидарна отговорност, в общ размер на 137 011,94лв., от които:
-122 128,26лв.–просрочена главница;
-12 987,55лв.–просрочена договорна лихва за периода от 19.11.2019г.
до 04.02.2021г. вкл.;
-170,40лв.–просрочена наказателна лихва за периода от 19.11.2019г.
до 12.03.2020г. вкл.;
-18,99лв.–договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
вкл.,
-229,76лв.–просрочена наказателна лихва за периода от 14.05.2020г.
до 04.02.2021г.; -
-1 356,98лв.–законна лихва за периода от 05.02.2021г. до 16.03.2021г.;
16
-120,00лв. – непогасени разноски за връчване на покана чрез
ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от
ГПК №99/19.03.2020г. и изпълнителен лист от 19.03.2021г. по ч.гр.д.
№220/2021г. по описа на РС-Левски.
При този изход на делото ответниците А. И. В., ЕГН**********, гр. Б.,
обл. Плевен, ул. „***“ № 3 и „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н„***“, ж.к.„***“, бл.***, вх.„А“, ап.15, представлявано
от управителя И.С.И., следва да бъдат осъдени да заплатят направените от
ищеца деловодни разноски в заповедното производство в размер на
2 740,24лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв., както
и пред настоящата инстанция по т.д.№178/2021г. по описа на Пл.ОС в общ
размер на 4 430,94лв.,от които 2 740,24лв. ДТ, 300,00лв.-депозит за вещо
лице, 850,70лв.-допълнителен депозит за вещо лице за експертиза; 540,00лв-
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, съгласно представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът:

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр.чл.417 от
ГПК вр.чл.415 от ГПК СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО на „***“ АД,
ЕИК***,гр.С. по отношение на А. И. В., ЕГН**********, гр.Б., обл.Плевен,
ул.„***“ №3 - КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: гр.С., р-н„***“, ж.к.„***“, бл.***, вх.„А“, ап.15,
представлявано от управителя И.С.И. – СОЛИДАРЕН ДЛЪЖНИК,
произтичащо от Договор за банков кредит №***/13.08.2007г., ведно с
Договор за встъпване в дълг от 06.04.2015г. и Анекс №1 от 06.04.2015г. към
него, при условията на солидарна отговорност, в общ размер на 137 011,94лв.,
от които:
-122 128,26лв.–просрочена главница;
-12 987,55лв.–просрочена договорна лихва за периода от 19.11.2019г.
до 04.02.2021г. вкл.;
-170,40лв.–просрочена наказателна лихва за периода от 19.11.2019г.
17
до 12.03.2020г. вкл.;
-18,99лв.–договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
вкл.,
-229,76лв.–просрочена наказателна лихва за периода от 14.05.2020г.
до 04.02.2021г.;
-1 356,98лв.–законна лихва за периода от 05.02.2021г. до 16.03.2021г.;
-120,00лв. – непогасени разноски за връчване на покана чрез
ЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от
ГПК №99/19.03.2020г. и изпълнителен лист от 19.03.2021г. по ч.гр.д.
№220/2021г. по описа на РС-Левски.
ОСЪЖДА А. И. В., ЕГН**********, гр.Б., обл.Плевен, ул.„***“ №3 -
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н „***“, ж.к.„***“, бл.***, вх.„А“, ап.15, представлявано
от управителя И.С.И. ДА ЗАПЛАТЯТ направените от „***“ АД, ЕИК***
деловодни разноски в заповедното производство в размер на 2 740,24лв. ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв., както и пред
настоящата инстанция по т.д.№178/2021г. по описа на Пл.ОС в общ размер на
4 430,94лв., от които 2 740,24лв. ДТ, 300,00лв.-депозит за вещо лице,
850,70лв.-допълнителен депозит за вещо лице за експертиза; 540,00лв-
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, съгласно представения
Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред АС-В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
18