Решение по КНАХД №439/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. Ф. С., подадена от пълномощник, против Решение № 128 от 15.05.2025 г., постановено по АНД № 312/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-000847 от 19.02.2025 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Сливен, СПП, с което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно. Счита, че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като: първоинстанционният съд не е дал отговор на въведените от защитата възражения, свързани с нарушение на материалния закон, процесуалните нарушения в административнонаказателното производство и за недоказаност на административното нарушение, въведени с молба-становище; в АУАН и в НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е посоченото място на извършване на нарушението не съответствало на действителното такова; в АУАН и НП не са описани обективните признаци на нарушението, което водело до накърняване правото на защита на жалбоподателя; не е дадена конкретна правна квалификация на нарушението. Счита, че в обстоятелствената част на АУАН липсват конкретните факти, очертаващи от обективна страна състава на нарушената материална и санкционна правна норма, като по този начин жалбоподателят е поставен в неяснота да разбере в пълнота в какво е обвинен, с оглед организиране правото му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и наказателното постановление като незаконосъобразно. Алтернативно, моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и върне делото за ново разглеждане на друг състав.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с адв. С. П. от ***, който поддържа касационната жалба. Посочва, че: първоинстанционният съд не е обсъдил въведените от защитата възражения, което представлява абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК; несъответствието и невярното описание на мястото на нарушението, което е съществен реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, е съществен порок на АУАН и НП; липсва конкретна правна квалификация, тъй като е посочен само чл. 6, т. 1 от ЗДвП, без да е препратено към съответните бланкетни норми, които са предвидени в ППЗДвП. Счита, че това са пропуски, които накърняват правото на защита на жалбоподателя. Заявява, че предвид опита на жалбоподателя зад волана, който няма нарушения на ЗДвП или отнети контролни точки, липсва пропорционалност между наложената санкция и неговото поведение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и наказателното постановление. Претендира разноски, съобразно договорите за правна защита и съдействие.

В с.з. ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. С постъпило по делото становище, подадено чрез пълномощник, заявява, че оспорва касационната жалба. Изразява становище по същество, излагайки съображения за правилност на обжалваното решение, като счита, че не са налице основания, обосноваващи отмяната му. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен посочва, че решението на Районния съд не съдържа необходимия минимум от мотиви, като елемент от същността на съдебния акт в решаването на един спор по същество пред съответната инстанция и в този смисъл предлага да се процедира съобразно закона, като в случая оставя без коментар материалноправната страна на въпроса.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.01.2025 г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Шкода Супърб“, с рег. № [рег. номер], в [населено място], по [улица], в посока [населено място]. Тъй като жалбоподателят извършил маневра изпреварване на друго МПС при непрекъсната линия, забраняваща това, пред с. с. „В.“ патрулиращ автомобил на СПП при ОДМВР-Сливен, го спрял за проверка. За констатираното му бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, като актосъставителят приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

При така установената фактическа обстановка Районният съд е приел, че: АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, като не е налице разминаване между описанието на нарушението и правната норма, под която е подведено; не е налице разминаване между АУАН и НП; не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на жалбоподателя; описаното в съставения АУАН нарушение е извършено; размерът на наложеното административно наказание е точно определен в закона. С такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт.

Настоящият касационен състав намира възраженията на касатора за неоснователни. Извършеното нарушение правилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Възражението на касатора, че не е описана забраната, която въвежда пътната маркировка М1, е неоснователно. В съставения АУАН, при описание на нарушението, е изрично посочен видът на маркировката, с която лицето не е съобразило поведението си при управлението на товарния автомобил. Изрично е посочено, че се касае за пътната маркировка М1. С Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка се определят видовете пътна маркировка, условията, редът и правилата за използването й за сигнализация на пътища, отворени за обществено ползване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, надлъжната пътна маркировка се състои от линии, нанесени успоредно на оста на пътя, и се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и на неговите граници. Според ал. 2, т. 1 на същата разпоредба надлъжната пътна маркировка има следните наименования и изображения съгласно приложение № 1: „Единична непрекъсната линия“ - М1, която според предвиденото с чл. 11 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат при посочените хипотези. В АУАН и в НП нарушението е описано пълно и точно, в степен санкционираното лице да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило в рамките на развилото се съдебно производство. Според санкционната норма на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП (съгласно действащата към датата на нарушението редакция), с глоба в размер на 30 лева се наказва водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението. В процесния случай деянието е правилно квалифицирано, като е коректно посочена както нарушената, така и санкционната норма. АУАН и НП съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Относно възражението за мястото на нарушението, за което се твърди, че е неточно посочено, следва да се има предвид, че нито пред АНО, нито пред Районния съд са ангажирани доказателства, които да оборят показанията на свидетелите, изслушани пред Районния съд и описаното в АУАН.

Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., за неправилно изпреварване, без да се създава опасност за движението (чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП) на водачите на МПС се отнемат 10 контролни точки.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото претенцията за присъждане на разноски на касатора е неоснователна.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128 от 15.05.2025 г., постановено по АНД № 312/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.