РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Враца, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 15.12.2022г. / петнадесети декември
две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№444 по описа на АдмС – Враца за 2022г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба
на Ц.А.Ц. *** против РЕШЕНИЕ рег. №1795р-12912/14.04.2022г. на Началник РУ – Враца, с което на същия е
отказано издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие
за самоотбрана. В жалбата се твърди,
че със заявлението са подадени всички
изискуеми в закона документи, като е посочено, че оръжието е необходимо за
самоотбрана. Посочва, че през м. юли 2021 г. в центъра на гр. София е бил
запален управлявания от него автомобил, за което е образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител. След палежа получил предупреждение от
неизвестно лице, че животът и здравето му са в опасност, а по късно получил и
заплахи по телефона от неизвестно лице. Също
така се посочва, че на 25.12.2021г. е бил нападнат от три непознати лица и му е
нанесен побой, счита че следва да разполага с лично оръжие, за да може при нужда
да се отбранява. Посочва се, че от акта не става ясно, защо ответникът му
отказва, като липсата на мотиви обосноваващи отказа, препятства възможността му
да изложи повече доводи в жалбата. Счита, че атакуваният отказ е не само
необоснован, но и неправилен и противоречи на утвърдената към момента практика
по издаването на разрешения за притежание на оръжие за граждански цели. Иска се
отмяна на оспорения отказ за издаване на разрешение за закупуване на късоцевно
огнестрелно оръжие, като необоснован, неправилен и незаконосъобразен.
Представена е и писмена защита с изложени съображения идентични с жалбата.
Ответникът, Началник
РУ – Враца при ОДМВР – Враца не ангажира становище по делото.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и във връзка с
доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана
в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна -
адресат на акта и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Административното
производство е започнало във връзка с подадено от жалбоподателя Ц.Ц. заявление до
Началника на РУ – Враца към ОДМВР – Враца
вх. № 179500-2401/09.03.2022 г., с което е поискано издаване на
разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Към заявлението са приложени
необходимите писмени документи, а именно: Декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ; Свидетелство за съдимост рег.№931/04.03.2022г., от което е видно, че
лицето не е осъждано; Удостоверение рег. №382-6/2022 от 04.03.2022г. на ОП-Враца
удостоверяващо, че срещу лицето няма обвинения по неприключени наказателни
производства; Медицинско удостоверение № 04468/09.03.2022 г. за притежание на
оръжие; Копие на лична карта; Диплома за завършено средно специално
образование; Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие №16/2021г.
Приложени са и мотиви за издаване на
разрешение за закупуване на късоцевно
огнестрелно оръжие от Ц.Ц., в което са изложени факти във вр. с ползвания от
него лек автомобил, който през м. юли
2021г. е запален в центъра на гр. София и за това, че на 25.12.2021г. вечерта в
гр.София е бил нападнат от непознати лица и му е нанесен побой. Представено е и
съдебно удостоверение №505/2021г., издадено от съдебномедицински кабинет
гр.София от доц. д-р А.А. със заключение, че при преглед на лицето са
установени травматични увреждания, като същите са подробно описани и как са
получени, както и че е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Налице е и удостоверение от 28.07.2021г. на МВР, издадено на
жалбоподателя във вр. със запаления автомобил, както и удостоверение от СДВР, 05
РУ от 29.07.2021г. и от което е видно, че по случая е образувано ДП №229
ЗМК-1075/2021г.
С декларация от Д.Г.Б.,
приложена по преписката лицето е декларирало че л.а. „Рено Талисман“ с рег.№ ***
е закупен на лизинг от него, като винаги се е ползвал и управлявал от
жалбоподателя Ц. и не е бил в негово владение, като вноските по договора за
лизинг са заплащани от жалбоподателя. От
справка АИС АНД е видно, че на лицето Б. по отношение на управление на въпросния
автомобил са издадени два през 2021г. фиша с отбелязване, че са влезли в сила.
Във връзка с подаденото заявление и направеното искане е образувана
преписка, въз основа на която е извършена проверка, за което е изготвена Докладна
записка с рег. № 1795р-8552/15.03.2022 г. от мл. ПИ КОС, като е предложено преписката да бъде възложена
на ПИ, мл.ПИ/ОР/ по местоживеене на лицето, за извършване проучване и изготвяне
на справка с мнение да бъде издадено разрешение или направен отказ за издаване.
За извършеното проучване е изготвена Справка с рег. № 1795р-9027/18.03.2022г.
от ПИ – П.К., в която е посочено, че няма данни заявителят да е страдал или
лекуван от психическо заболяване, няма данни същият системно да злоупотребява с
алкохол, наркотици и психотропни вещества, но има данни към заявителски
материали, подробно описани 8 бр. и са представени данни за 6 бр. регистрации в
централния полицейски регистър. Направено е предложение до Началник РУ - Враца
на заявителя Ц.А.Ц. да бъде отказано издаване на разрешение за закупуване на
късо огнестрелно оръжие по чл. 76 от ЗОБВВПИ.
Със съобщение рег. № 179500-3009/24.03.2022 г. на Началник РУ – Враца,
жалбоподателят е уведомен, че представените от него мотиви за издаване на
разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, са недостатъчни и не
обосновават необходимост от издаване на разрешение, поради което е започнало административно
производство по издаване на решение за отказ съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ – няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава
издаването на разрешение. Със съобщението на основание чл. 34, ал. 3 АПК на
жалбоподателя е даден пет дневен срок за представяне на писмени възражения и
доказателства.
Във връзка с изпратеното съобщение от жалбоподателя са депозирани
допълнителни мотиви, вх.№ 179500-3458/05.04.2022г., в които посочва, че е подал
всички изискуеми от закона документи за издаване на разрешение за закупуване на
късоцевно огнестрелно оръжие, уточнява че същото е за самоотбрана. Посочва, че
тази необходимост е обоснована от факта, че през м.юли 2021г. е бил запален
управляван от него л.а., за което са образувани ДП и полицейски проверки в 04 и
05 СДВР, но към момента няма привлечени лица и не може да получи закрила по
НПК. Счита, че единствения възможен вариант да запази себе си е да разполага с лично оръжие , за да може
при нужда да се отбранява. Моли направеното искане за издаване на разрешение
за носене на оръжие да бъде уважено.
Административният орган се е запознал с преписката по направеното искане,
както и допълнително представените мотиви
и е приел, че приложената в искането мотивировка е недоказана и като
такава е неоснователна. Обсъдил е посочения аргумент от лицето, че оръжието е за
самоотбрана, както и заявения от него палеж на л.а. и извършеното нападение на
25.12.2021г. в гр.София спрямо него, издадените удостоверения, вкл. и
медицинското такова, изготвена справка за нарушения на автомобил с рег.№ ***,
при която е установено, че има 2 бр. нарушения от Д. Б., което обстоятелство
противоречи на изложените в мотивите твърдения. Приел е допълнително изложените
мотиви за неоснователни, поради което на основание чл. 83, ал. 5, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ от Началника
на РУ – Враца е издадено оспореното в
настоящото производство Решение рег.№ 1795р-12912/14.04.2022г., с което на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие
и боеприпаси за самоотбрана. За да постанови отказа, административният орган е
приел, че посочването на основателна причина за носене и съхранение на оръжие е
въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на
физическо лице по чл. 76, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ, която причина не е доказана по
несъмнен начин от заявителя.
По искане на жалбоподателя в с.з. е разпитан св.В.А.Б., която дава
показания, че брат й е заявил за получени заплахи по телефона в периода
август-септември 2021г., има образувано досъдебно производство за палежа на
л.а, който е напълно унищожен, запален е в центъра на гр.София, не се води на
негово име, но той го е управлявал и ползвал и плащал лизинговите вноски,
работи като личен шофьор към момента на бизнесмен-грък. Към коледа миналата
година е бил нападнат и е имал много
наранявания. Причината за оръжие е свързана с неговата лична безопасност. Подал
е сигнал когато е получил физическо нападение през декември.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът, прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения АА на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, спазени ли са
административно производствените правила и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен
ли е с целта на закона.
Оспорения акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган, в случая
Началникът РУ – Враца към ОДМВР – Враца по постоянен адрес на заявителя ( чл.76, ал. 1 от ЗОБВВПИ) и
в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ.
Отказът за издаване на разрешение за късо огнестрелно оръжие е в писмена
форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, след преценка на
всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите
реквизити съгласно чл. 59 от АПК, изложени са както правни,
така и фактически основания в акта. Жалбоподателя е уведомен за започналото производство,
като му е дадена възможност да представи допълнителни мотиви и възражения във
вр. с подаденото от него заявление. Въз основа на установеното от фактическа
страна органът е приел, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин
необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като
същевременно се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ,
въвеждаща липсата на основателна причина, като самостоятелно основание за
постановяване на отказ да се издаде разрешение. В производството по издаване на
постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. С оглед на изложеното възражението на жалбоподателя, че липсват мотиви
е неоснователно.
Преценен за съответствие с приложимия материален закон, съдът намира, че оспореният отказ е съобразен и
постановен при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби.
Придобиването,
съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на
боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава пета на ЗОБВВПИ. Разпоредбата
на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се
издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които
важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава
четвърта от закона. Обосноваването
на основателна причина от носене и
съхраняване на оръжие е въведено, като задължителен елемент на искането за
издаване на разрешение на физическо лице по чл.76, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ. С оглед посочените разпоредби законово
изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от
издаване на разрешението. В случая административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на
обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да бъде
отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие,
независимо дали са изпълнени останалите критерии на закона. В тази връзка
възражението на оспорващият, че отговаря на
изискванията за издаване на разрешение и е представил всички необходими
документи за това са неоснователни. Наличието на медицинско удостоверение, че лицето не
страда от психипатологични нарушения, както и представянето останалите
документи е задължително условие за разглеждане на заявление за издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели, но не
обуславя непременно, а още по-малко самостоятелно, издаването на такова
разрешение.
Изложените от жалбоподателя
мотиви към заявлението, допълнителните такива до органа и в жалбата до съда, че
относно управлявания от него автомобил „Рено Талисман“, който е бил запален в
центъра на гр.София през м.юли 2021г., както и че след това е получавал
предупреждение от непознато лице, че животът и здравето му са в опасност не обосновава нуждата от притежание на оръжие
за самоотбрана. Това е така, тъй като нито
в производството пред административния орган, нито в настоящото съдебно
производство не се установи каква точно е връзката между запаления в гр.София
лек автомобил „Рено Талисман“ и жалбоподателя и как това произшествие обосновава
необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие от последния. От данните
по преписката и твърденията на
жалбоподателя е видно, че автомобилът не е негова собственост, а само го
управлява. Липсват доказателства, от които да се установи, че палежът на чужд
автомобил, с ползвател по документи различен от жалбоподателя, е извършен, за
да бъде сплашен или предупреден последният, който твърди че го управлява, за
което обстоятелство няма доказателства, като например пълномощно, с което де е
предоставено управлението му. По делото е представена декларация от лицето Д.Г.Б.,
в която декларира че въпросния автомобил е закупен на лизинг от него, винаги е
управляван и ползван единствено от Ц. и
не е бил в негово владение и лизинговите вноски са заплатени от последния, но
така представената декларация е частен документ и не може да служи за
достоверност на отразените в нея обстоятелства, още повече че не е заверена и
нотариално. Не може с декларация да се удостоверява че автомобила е бил ползван
и управляван единствено от жалбоподателя. Не са представени и доказателства, че
лизинговите вноски са били заплащани именно от него. Липсват доказателства и за
твърдяното от Ц. предупреждение от непознато лице след палежа, че животът и
здравето му са в опасност. Показанията на разпитания в с.з. свидетел В.Б. не
разколебават формирания от административния орган извод за липса на
обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Когато правнорелевантни факти
се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който
свидетелите са узнали тези факти. В случая Б. не е пряк и непосредствен
свидетел на отправените заплахи за живота и здравето на жалбоподателя, а преразказва
споделеното ѝ по телефона от същия. Предвид обстоятелството, че
свидетелката е сестра на жалбоподателя и евентуалната ѝ заинтересованост
от изхода на делото, съдът преценява възприетите от нея факти с оглед всички
събрани по делото доказателства. В случая, както правилно органът е приел,
липсват доказателства за тези заплахи, тъй като от Ц. няма подадена жалба или
сигнал в никое РУ, за което не са представени и доказателства. Свидетелските показания повтарят изнесената в
мотивите до органа и в жалбата до съда информация за запаления в гр. София
автомобил, но не внасят яснота каква е връзката между палежа и заплахите за живота
и здравето на оспорващия, за да бъде обоснована необходимостта от придобиването
на огнестрелно оръжие за собствена защита, която лицето не може да получи от
органите на реда.
Възражението на
жалбоподателя, че на 25.12.2021г. е бил нападнат от непознати лица в гр.София и
му е нанесен побой също необосновава необходимостта от издаване на разрешение
за носене на оръжие. В св. показания, дадени в с.з също се посочва този факт, а именно че около Коледа 23-24 или 25 декември св. Б. разбрала,
че жалбоподателят бил нападнат от две или три лица пред входа в който
живее и е имал много наранявания, за което
е представено и прието от съда Съдебномедицинско удостоверение №505/2021г. Последното
удостоверява установените при прегледа травматични увреждания, за които в
заключение е прието, че са получени от твърди тъпи предмети, каквито
характеристики имат и части от човешкото тяло. Няма свидетели на инцидента,
липсват и резултати от образуваната преписка на РП – София, поради което не са
налице доказателства, че тези именно наранявания са в резултат на извършено противоправно нападение
и то при сочените от жалбоподателя обстоятелства. Липсват доказателства и за
подавани от жалбоподателя сигнали във вр. с отправени към него заплахи, каквито
твърдения въвежда в жалбата.
Административният
орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл. 76 ЗОБВВПИ във вр. с чл. 58, ал.1 от същия закон, което е сторено в случая, но за
него не съществува задължение да провежда процедура по установяването на
релевантните за издаването на административния акт факти, да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото
разрешение, включително да събира данни за наличието на необходимост от
самоотбрана за заявителя. Органът служебно изследва пригодността на заявителя да
бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ
дейности, но не и твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за
това.
Законът възлага в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение,
да докаже необходимостта си от придобиване на огнестрелното оръжие. В случая не
са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да
бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота,
здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателят.
Изложените в жалбата
твърдения и посочените обстоятелства, както и тези събрани в хода на съдебното
производство, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на
огнестрелно оръжие, доколкото не релевират реална или потенциална заплаха за
сигурността на Ц.Ц. или опасност да бъде обект на нападение, за да се приеме,
че по отношение на него е налице необходимост за притежаване на огнестрелно
оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Принципно заплахата от противоправни
действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки
гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като
предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване
на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата
необходимост” като критерий, въведен в закона, за установяване основателността
на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие.
С оглед разпоредбата
на чл. 58, ал. 1, т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на доказателства, обосноваващи
по несъмнен начин необходимост и наличие на основателна причина за Ц. от
издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана,
правилно и обосновано административният орган е приел, че не е налице регламентираната
материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен
акт по подаденото от жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че
заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона.
В случая не е налице и отменително основание
по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваното решение
не противоречи на целта на закона. Началникът на РУ - Враца е административният
орган който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и след изпълнение
на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на
закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока
степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на
множество граждани. Осъществяването на правнорегламентирана
дейност по ЗОБВВПИ,
с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а
мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените
от лицето аргументи, поради което актът на административния орган, с който му е
отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие
за самоотбрана е законосъобразен.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорения АА е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същият е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.А.Ц. ***,
против Решение рег. № 1795р-12912/14.04.2022
г. на Началник РУ – Враца, с което му е
отказано издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие
за самоотбрана.
Решението може да се
обжалва чрез Административен съд - Враца пред Върховен административен съд - София
в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 АПК
препис от решението да се изпрати
на страните.
АДМ. СЪДИЯ: