Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29 10.03.2020 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен
състав
На 12.02. Година 2020
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА С.А
КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
Секретар Р. Р.
Прокурор РАДОСТИН
РАХНЕВ
като разгледа докладваното
от съдия ИВА С.А
ВНОХ дело номер 1016 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 147 от 12.11.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1348/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд,
подсъдимият В.Н.В. е признат за виновен в това, че на
07.07.2017 г. в гр. Стара Загора, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1 от ЗДвП – „Всеки участник в
движението по пътищата: 1.С поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди”; чл.5, ал.2 от ЗДвП – „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен: 1.Да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства”; чл.95, ал.1 от ЗДвП – „Водачът и пътниците
могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от
превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че
няма да създадат опасност за останалите участници в движението”, и предизвикал
автопроизшествие, при което по непредпазливост причинил на велосипедиста Ж.Г.Ч.
средна телесна повреда, изразяваща се в: навяхване на лявото коляно; разкъсване
на предна кръстна връзка и на вътрешна колатерална връзка на лявото коляно,
причинили трайно затруднение на движението на левия долен крайник, за срок
по-дълъг от 30 дни, като възстановителният период е бил от 4 до 6 месеца, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на шест месеца „лишаване от
свобода”, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Със същата присъда на основание чл.343г,
във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият В.Н.В. е лишен от правото да
управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
- 2 -
Недоволен от така постановената присъда
е останал подсъдимият В.Н.В., който я е обжалвал в законния срок. Жалбоподателят
В. твърди, че
присъдата е необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалния
закон и в нарушение на материалния закон. Моли въззивния съд да отмени
обжалваната присъда и да го оправдае. Подробни
съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. С.П..
Частният обвинител Ж.Г.Ч. счита, че обжалваната
присъда е законосъобразна и правилна и моли тя да бъде потвърдена. Претендира
за направените разноски пред въззивната инстанция. Подробни съображения за това
развива в пледоарията си повереникът му адв. Н.К..
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и
правилна и като такава следва да бъде потвърдена. Алтернативно, ако прецени, че
са налице данни, че подсъдимият В. е оказал помощ на пострадалия Ч., въззивният
съд следва да измени обжалвания съдебен акт относно правната квалификация на
инкриминираното деяние.
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. №
1348/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на
страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за
установено следното:
Жалбата на В.Н.В. е частично
основателна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за
правилното решаване на делото, и основните фактически положения, приети за
установени, се подкрепят от доказателствата по делото.
Жалбоподателят В.Н.В. твърди, че
фактическата обстановка по делото не е изяснена – не са установени с
необходимата категоричност нито механизмът на ПТП, нито виновникът за сблъсъка.
Тъй като обвинителната теза е останала недоказана и мотивите на обжалваната
присъда са противоречиви, моли въззивния съд да го оправдае. Счита, че районният
съд не е взел предвид това, че автомобилът е бил в покой и че след
произшествието той е помогнал на пострадалия Ч..
С оглед събраните в хода на съдебното
производство по н.о.х.д. № 1348/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства,
първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият
В.Н.В. е извършил престъпление против транспорта, като при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Дачия Сандеро”
с рег. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил на
велосипедиста Ж.Г.Ч. средна телесна повреда.
Районният съд подробно и задълбочено е
обсъдил събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия В.Н.В.,
показанията на свидетелите Ж.Г.Ч. (пострадал велосипедист), К.
Старозагорски окръжен съд - 3 -
в.н.о.х.д. № 1016/2020 г.
А. М. и С. Г. И. (мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Стара Загора, съставили АУАН на В. по повод станалото ПТП), Я. И. Я. (мл.
полицейски инспектор в Първо РУ – Стара Загора, очевидец на инцидента) и В.Х.Х.
(приятел на пострадалия Ч., отишъл при него в ЦСМП – Стара Загора), заключенията
на съдебномедицинската, автотехническата и допълнителната автотехническа
експертиза, както и писмените доказателства по делото (медицински документи,
административно-наказателна преписка, справки, писма и др.).
Въз основа на цялостния доказателствен
анализ районният съд е установил изложената в мотивите към обжалваната присъда
фактическа обстановка, която въззивният съд споделя, но с някои различия
относно направените въз основа на нея правни изводи. Тези различия се отнасят
до това кои правила за движение по пътищата, нарушени от подсъдимия В., са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, и дали подсъдимият В. е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
По делото е установено, че на 07.07.2017 г., около 10.00
ч., свидетелят Ч. се придвижвал с велосипед м. „Алурекс” от изток на запад по
булевард „Цар Симеон Велики” в гр. Стара Загора. Той се движел в дясната лента
и когато бил в близост до дом № 134, видял пред себе си таксиметров автомобил, спрял
вдясно до тротоара.
Този лек
автомобил бил „Дачия Сандеро” с рег. № ******,
който бил спрял за престой – двигателят му не работел. На шофьорското място седял
подсъдимият В. – таксиметров шофьор към ЕТ „Пчела 99 Христо Христов” – Стара
Загора.
Когато свидетелят Ч. бил на разстояние
от около два метра зад описания автомобил, видял, че предната лява врата била леко
отворена. Преценявайки, че така отворената врата няма да му попречи да мине, Ч.
продължил пътя си, като не предприел мерки да увеличи страничното разстояние
между себе си и таксито. Но когато свидетелят Ч., карайки велосипеда си, се
изравнил със страничната част на таксиметровия автомобил, предната лява врата се
отворила повече – под такъв ъгъл, че задният й ръб бил на около 0,50-0,55 м. от
лявата габаритна линия на автомобила.
Така траекторията на отварящата се врата
на лекия автомобил пресякла траекторията на велосипеда, управляван от свидетеля
Ч., в момента, в който велосипедът се бил изравнил с вратата.
Последвал удар между срещналите се повърхности
– десният педал на велосипеда и дясната част на рамката му (в зоната зад
кормилото), от една страна, и долната част на отворената лява врата на таксито
– задният ръб на противоударната й лайсна и задният ръб на вратата, от друга
страна. Вследствие на това свидетелят Ч. загубил равновесие и паднал на земята,
при което коляното на левия му крак се усукало, а рамката на велосипеда се
охлузила.
Свидетелят Я., който шофирал полицейски
автомобил след свидетеля Ч., видял случилото се и веднага спрял. Свидетелят Я.
и подсъдимият В. слезли от колите и отишли да видят как е Ч..
- 4 -
Свидетелят Ч. заявил, че е добре. Свидетелят
Я. и подсъдимият В. му помогнали да стане и да се придвижи до тротоара, убедили
го, че трябва да се прегледа и му помогнали да се качи в таксито на подсъдимия.
Велосипедът бил заключен с катинар до
близката будка за закуски, а подсъдимият В. закарал свидетеля Ч. *** за
преглед.
В 10.56 ч. свидетелят
Ч. се обадил на тел.112 и съобщил за произшествието. Той се обадил и на един
свой приятел – свидетелят С., който дошъл при него в спешния център.
Там
дошли и свидетелите М. и И. (мл. автоконтрольори в
Сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора), които установили двамата участници в
ПТП – В. и Ч., тествали ги за алкохол (според данните от д.п. – л.69, т.І), съставили
протокол за ПТП и АУАН на подсъдимия В. по повод станалото ПТП.
Свидетелят
Ч. бил прегледан, обслужен и освободен от ЦСМП – Стара Загора без опасност на
живота и констатирана телесна повреда.
По-късно през деня
свидетелят С. прибрал в дома на пострадалия Ч. неговия велосипед.
След
подадения сигнал на тел.112 служители на „КАТ – ПП” – Стара Загора посетили местопроизшествието,
което не било запазено.
На
свидетеля Ч. било издадено СМУ № 151/2017 г. от 10.07.2017 г., в което били
описани получените от него травми на лявото коляно – навяхване, разкъсване на
вътрешна колатерална връзка и охлузване, като първите две травми са причинили
трайно затрудняване движението на левия долен крайник по смисъла на чл.129 от НК за срок по-дълъг от 30 дни (л.22, т.І от д.п.).
Началник
група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора издал НП №
17-1228-002278/10.08.2017 г., с което за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДвП на
подсъдимия В. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.,
която веднага била заплатена напълно и в брой от него.
Впоследствие
по предложение на Районна прокуратура – Стара Загора било образувано производство
по възобновяване на административно-наказателното производство.
С
решение № 266/29.06.2018 г. по к.а.н.д. № 257/2018 г. на Административен съд – Стара
Загора било възобновено административно-наказателното производство и било отменено
НП № 17-1228-002278/10.08.2017 г.
В
хода на досъдебното производство са проведени два следствени експеримента – на
28.08.2017 г. и на 14.12.2018 г. (съответно, л.20 – л.41 и л.73 – л.87 – л.97,
т.ІІ от д.п.).
Изискани
са снимките, направени от „ДЗИ – Общо застраховане” на лекия автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № СТ 9529 ВА (л.107 – л.112,
т.ІІ от д.п.).
Видно
от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
372-2017/26.11.2017 г. (л.59 – л.65, т.І от д.п.), Ж.Г.Ч. при ПТП на 07.07.2017 г. е получил: навяхване
на лявото коляно; разкъсване на вътрешна колатерална връзка и на предна
кръстна връзка на лява коленна става; охлузване на лявото коляно. Установените травматични увреждания добре
Старозагорски окръжен съд - 5 -
в.н.о.х.д. № 1016/2020 г.
отговарят да са причинени от действието на твърди тъпи
и тъпо-ръбести предмети и е възможно да се получат по време и начин, описани в
материалите на д.п.– при участие в ПТП и чрез падане от велосипед на терен.
Навяхването на лявото коляно и разкъсването на вътрешна колатерална връзка и на предна кръстна връзка на
лявото коляно са причинили трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни по смисъла на чл.129 от НК. Възстановителният
период е в рамките от 4 до 6 месеца. Нестабилността ще остане до оперативното
възстановяване на разкъсаните връзки.
Видно
от заключението на автотехническа експертиза от 08.10.2018 г. (л.43 – л.46,
т.ІІ от д.п.), с оглед данните от проведения следствен експеримент, в момента
на удара автомобилът бил спрял с предна част на запад, като предното дясно колело отстояло
на 5,
Според
експерта инж. Н., произшествието е настъпило на бул. „Цар Симеон Велики” в
светлата част на денонощието – 10.00 ч. на 07.07.2017 г. В участъка на ПТП булевардът е с две платна за
еднопосочно движение, всяко с по две ленти за посока. Лекият автомобил „Дачия“,
управляван от В.В., бил спрял за престой в дясната лента на платното за посока
към центъра на града (на запад). Водачът е бил в автомобила. Зад автомобила се
е приближавал велосипед, управляван от Ж.Ч., в посока от изток на запад. Ч. е
предприел заобикаляне на спрелия автомобил. В същия момент водачът на
автомобила е отворил лявата предна врата. Настъпил е удар. Задния ръб на
вратата е попаднал в дясната страна на рамката на велосипеда, в зоната зад
кормилото. Десния педал се
- 6 -
е ударил в задния ръб на противоударната лайсна на
вратата. От контакта с вратата на автомобила велосипедистът е загубил равновесие
и е паднал напред и вляво от мястото на удара, върху платното за движение, в
ляво от осовата линия.
Причината за настъпване на
произшествието, от техническа гледна точка, е това, че:
-водачът В. е отворил
вратата, без да е възприел обстановката встрани и зад автомобила;
-велосипедистът Ч. е предприел
заобикаляне на спрелия лек автомобил „Дачия” по траектория, която е минавала на
около 0,5 м. вляво от автомобила, при което десният край на кормилото на
велосипеда е минало на 0,2 м. от автомобила.
От техническа гледна точка
водачът на лек автомобил „Дачия” е пропуснал задължението си преди да отвори
вратата да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Той е имал техническа възможност да възприеме приближаващия
велосипед в лявото странично огледало или като погледне директно назад. В
зоната на ПТП, булевардът е прав. Няма зрителни прегради, които да пречат на видимостта
зад автомобила и вляво от него. Видимостта е пряка и неограничена на разстояние,
по-голямо от 50 м.
Велосипедистът Ч. е оставил
странично разстояние, което е било достатъчно за маневрата „заобикаляне“. Той е
имал възможност да извърши маневрата и при по-голямо странично разстояние. Вляво
от него е имало още 1,12 м. до осовата линия.
Видно
от заключението на допълнителната автотехническа експертиза от 18.03.2019 г.
(л.7 – л.9, т.ІІІ от д.п.), траекторията
на велосипеда е била приблизително права линия през последните поне 20-30 м.
преди да настъпи удара.
Кинематичният анализ
показва, че част от така описаната траектория на велосипедиста – секторът до
около 9-тия метър назад и вляво от автомобила, е зона в която видимостта е
ограничена от задната лява колонка. От мястото на водача, чрез обръщане на
главата наляво за директно наблюдение през задното стъкло на автомобила,
водачът не може да види случващото се в посочения сектор за времето от 2,62-ра
сек. до 0,58-ма сек. преди удара. Изчисленията са направени с използване на
изчислената скорост на велосипедиста в първоначалната експертиза – 3,43 м/сек.
Описаният сектор се покрива
с видимост през странично ляво огледало в случай, че предна лява врата е
затворена. Водачът е имал възможност да възприеме случващото се назад и вляво
от автомобила като използва външното ляво огледало за обратно виждане. В това огледало
траекторията на велосипедиста, така както е описана от свидетеля Я., е видима
във всеки един момент от положението на велосипеда по нея.
При отворена предна лява
врата на 10-15см. външно ляво огледало не отразява обстановката назад и вляво
от автомобила там, където е минавала траекторията на велосипедиста. При това
положение на вратата, респективно и на огледалото, велосипедистът не може да
бъде възприет от водача в нито един момент от приближаването му към автомобила,
тъй като велосипедистът не се отразява в огледалото. Остава възможността
водачът да погледне назад директно през процепа, получен от отварянето на
вратата на 10-15см.
Старозагорски окръжен съд - 7 -
в.н.о.х.д. № 1016/2020 г.
В ЗДвП и ППЗДвП не е
определена и не се посочва безопасна дистанция (разстояние) за заобикаляне,
изпреварване или разминаване.
От техническа гледна точка страничното
разстояние за преминаване покрай спрелия таксиметров автомобил трябва да се
съобрази със скоростта на велосипеда, свободната ширина на дясната лента,
ширината на лявата лента и потока от автомобили, които застигат велосипедиста.
В конкретния случай лявата лента е била свободна, по нея не са се движили
автомобили. Свободната ширина от дясната лента е била около 1,66 м.
Не е имало товарни
автомобили или автобуси, който да застигат велосипедиста. Отчитайки тези
условия и скоростта на движение на велосипеда, е било по-безопасно траекторията
на велосипедиста да минава вляво от спрелия таксиметров автомобил на разстояние
не по-малко от 0,8 - 1,0 м.
Заключенията са компетентни
и мотивирани, като районният съд ги е възприел и обсъдил в мотивите си.
Изложената по-горе
фактическа обстановка е безспорно установена по делото. Изяснени са всички
обстоятелства, които имат значение за установяване на механизма и причините за
настъпилото ПТП, поради което въззивният съд счита, че възраженията на
жалбоподателя В. в обратния смисъл са неоснователни.
Изложените от жалбоподателя В.
доводи, че обвинението е останало недоказано и мотивите на обжалваната присъда
са противоречиви, са несъстоятелни и не могат да бъдат възприети от въззивния
съд. За настъпването на сблъсъка между предната лява врата на таксито на
подсъдимия В. и велосипеда, управляван от свидетеля Ч., не е от съществено значение
дали тази врата е била първо леко отворена и след това – отворена така, че задният й ръб да е на
разстояние от 0,5 до 0,
С оглед събраните по делото
доказателства и описаната по-горе фактическа обстановка, правилен и
законосъобразен е изводът на районния съд, че причината за пътнотранспортното
произшествие е както неспазването от страна на подсъдимия В. на правилата за
движение по чл.95, ал.1 от ЗДвП – „Водачът и пътниците могат да
отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното
средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението”, така и неспазването от страна на пострадалия Ч. на правилата
за движение на велосипедистите по чл.81, т.3, пр.1 от ЗДвП – „На водача на
двуколесно пътно превозно средство е забранено: 3.да се движи в непосредствена
близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него”. В резултат
от горните нарушения, допуснати от подсъдимия В. и от пострадалия Ч., е
настъпил вредоносният резултат – средната телесна повреда, получена от Ч..
- 8 -
С присъдата е прието, че
нарушението на всички, вменени във вина на подсъдимия В. правила за движение по
пътищата, в своята съвкупност, са причина за настъпилото ПТП. Това противоречи
на доказателствената маса по делото и на утвърдената трайна съдебна практика.
Освен в това, че е нарушил чл.95, ал.1 от ЗДвП, подсъдимият В. е обвинен и в още две нарушения – по чл.5, ал.1 от ЗДвП („Всеки участник в движението по пътищата: 1.С
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”)
и по чл.5, ал.2 от ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1.Да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”).
Винаги, когато едновременно
са нарушени общи правила за безопасност на движението по ЗДвП и специални
правила за безопасност на движението по ЗДвП или ППЗДвП, налице е само
нарушение на съответното специално правило (Р-182-96-ВК, Р-106-84-III н.о., Р-567-13-III
н.о. и др.). Видно от текста на разпоредбите на чл.5, ал.1 от ЗДвП и на чл.5, ал.2 от ЗДвП, в тях не се
съдържа императивно правило за поведение, а само общо изискване да не се
поставя в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е
конкретизирано с множество други задължителни разпоредби в ЗДвП.
Поради това въззивният съд
счита, че подсъдимият В. следва да бъде признат за невиновен и оправдан за
извършването на тези нарушения, тъй като посочените норми на чл.5, ал.1 от ЗДвП и на чл.5, ал.2 от ЗДвП не съдържат конкретно правило за поведение, което да е нарушено от
подсъдимия В. и това нарушаване да е в причинна връзка с настъпилия противоправен
резултат.
Възражението на
жалбоподателя В., че за да има престъпление по чл.343 от НК, той трябва да е
управлявал лекия автомобил в момента на сблъсъка с велосипеда на свидетеля Ч.,
е неоснователно. Действително, лекият автомобил се е намирал в покой, но според
ППВС-1-83, т.2, понятието „управление”, употребено в чл.342, ал.1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на
превозното средство, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение.
Районният съд правилно е подчертал, че в случая подсъдимият В. не е спазил
задължението си по чл.95, ал.1 от ЗДвП – като водач на спрелия за престой
лек автомобил да отвори вратата му, след като се увери, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението.
Предвид действията на подсъдимия В. след ПТП,
въззивният съд не споделя извода на районния съд, че деецът след произшествието не е направил всичко
възможно да помогне на пострадалия. Подсъдимият В. не се
е обадил на тел.112, но непосредствено след падането на свидетеля Ч. на земята
на място спрял полицейски автомобил, управляван от свидетеля Я.. Същият
свидетеля разказва как той и подсъдимият В.
веднага слезли от колите и отишли да видят как е Ч.; как двамата (Я. и В.)
помогнали на пострадалия да стане и да се придвижи до тротоара, убедили го, че
трябва да се
Старозагорски окръжен съд - 9 -
в.н.о.х.д. № 1016/2020 г.
прегледа и му помогнали му да се качи в таксито на
подсъдимия. Подсъдимият В. закарал с автомобила си свидетеля Ч. ***, където свидетелите М. и И. намерили и двамата участници в станалото ПТП. Там свидетелите М. и И. тествали В. и Ч. за алкохол и съставили протокол за ПТП и АУАН на
подсъдимия В..
Т.е. – действията на подсъдимия В.,
описани по-горе, обективно и субективно са насочени към оказване помощ на
пострадалия Ч., въпреки че подсъдимият не се е интересувал от състоянието на
пострадалия впоследствие. Всяко действие и всяка инициатива за спасяване живота
на пострадалия се обхващат от съдържанието на понятието „необходима помощ”, щом
чрез извършването им обективно се подпомага пострадалият (Р-579-75-ІІІ н.о.).
Обстоятелството, че при оказване
помощ на пострадалия и други лица са помогнали на подсъдимия, не е пречка да се
приложи привилегированият състав на чл.343а, ал.1 от НК (Р-1042-70-ІІІ н.о.).
Поради това въззивният съд счита,
че по делото има безспорни доказателства, че подсъдимият В. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия. Този извод е свързан с правната квалификация на деянието, която
следва да бъде променена от чл.343,
ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК в такава по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във вр. с чл.343,
ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От
субективна страна престъплението по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във вр. с чл.343,
ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия В. по
непредпазливост.
Във
връзка с горната правна квалификация по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във вр. с чл.343,
ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК въззивният съд следва да
преразгледа въпроса с наложеното на подсъдимия В. наказание.
Видно от
справка за съдимост № 4721/08.11.2019 г., издадена от Старозагорския районен
съд (л.57 от н.о.х.д. № 1348/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд), с
решение № 371/20.04.2012 г. по н.а.х.д. № 659/2012 г. по описа на Старозагорския
районен съд за деяние, извършено на 06.11.2011 г., на основание чл.235, ал.6,
във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК и чл.78а, ал.1 от НК подсъдимият В. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 000 лева. Решението е влязло в сила на 08.05.2012 г.
За
дължими държавни вземания срещу подсъдимия В. било образувано производство по
принудително изпълнение – изп.д. № 8662/2007 г. по описа
на ТД на НАП – офис Стара Загора, с размер:
главница 21,16 лева, лихва 18, 46 лева и нелихвена част 1118, 84 лева,
общо 1159, 84 лева. до 25.06.2019 г. На 15.05.2012 г. по н.а.х.д. № 695/2012 г.
по описа на Старозагорския районен съд бил издаден изпълнителен лист за събиране на глобата в размер на 1 000 лв.
и държавна такса в размер на 30 лв. Тези парични вземания били присъединени към
съществуващо от по-рано изпълнително дело на 26.01.2015 г. Има наложени
обезпечителни мерки върху имуществото на В. – запор на трудовото му
възнаграждение от 11.08.2009 г., нов запор на трудовото му възнаграждение от
- 10 -
19.11.2015 г., запор върху банкови сметки от
14.11.2018 г., по които към момента на справката от ТД на НАП няма постъпления.
Натрупаното от В.
задължение не е разсрочено и не е отсрочено понастоящем. Към момента на постъпилата
по делото справка остатъкът от размера на наложеното наказание „глоба” е 988,84
лв. (л.30 от н.о.х.д. № 1348/2019 г. по
описа на Старозагорския районен съд).
С оглед на посочената правна квалификация и
след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с
обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, въззивният съд счита, че наказанието
на подсъдимия В. следва да се определи при превес на смекчаващи вината
обстоятелства – чисто съдебно минало, дава обяснения по обвинението, упражнява
общественополезен труд, налице е и съпричиняване от страна на пострадалия Ч..
Отегчаващи вината обстоятелства няма.
За престъплението по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във вр. с чл.343,
ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация.
Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че към настоящия момент задължението на подсъдимия В. да плати глобата по
н.а.х.д. № 695/2012 г. по описа на Старозагорския
районен съд (наложена му по чл.78а от НК) не е погасено по
давност. По изложените съображения спрямо него не може отново да се приложи чл.78а от НК.
Предвид всичко изложено,
въззивният съд счита, че най-справедливо е на подсъдимия В. да бъде наложено
наказание пробация, а именно двете задължителни пробационни мерки по чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
шест месеца с периодичност на срещите два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Въззивният съд счита, че
горното наказание е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК.
При извършената цялостна
служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът
не констатира основания за отменяне или други основания за изменяне на
присъдата.
Предвид
подробно изложените по-горе съображения, въззивният съд счита, че жалбата на В.Н.В.
е частично основателна. На основание чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.2, пр.3 от НПК съдът следва да измени обжалваната присъда в частта й, с която подсъдимият В.
е осъден за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК и за това, че е нарушил чл.5, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.2 от ЗДвП, като преквалифицира деянието в такова по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във
вр. с чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и го признае за
невинен и го оправдае по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1,
б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и за това, че е нарушил чл.5, ал.1
от ЗДвП и чл.5, ал.2 от ЗДвП.
Във връзка с горното
изменение на правната квалификация на деянието обжалваната присъда следва да бъде
изменена и в частта й относно наложеното на подсъдимия В. наказание – шест
месеца „лишаване от свобода”,
Старозагорски окръжен съд - 11 -
в.н.о.х.д. №
1016/2020 г.
изтърпяването на което на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила, и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.343г,
във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок от шест месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
Вместо това съдът следва
да наложи на подсъдимия В. наказание пробация, а именно двете задължителни
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – „задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на срещите два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
шест месеца.
Пред настоящата
инстанция, видно от представения договор за правна защита и съдействие от
12.02.2020 г. (л.17 от настоящото дело), частният обвинител Ч. е платил на своя
повереник адв. Н.К. адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за явяването му по
настоящото дело.
Предвид разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият В. следва да бъде осъден да заплати на частния
обвинител Ч. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер
на 500 лв., за което е направил своето искане своевременно.
В
останалата част обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като
законосъобразна и обоснована.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.2 пр.3 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 147 от 12.11.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 1348/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА Й,
с която подсъдимият В.Н.В. Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН, че е извършил престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и за това, че е
нарушил чл.5, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.2 от ЗДвП, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в такова по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във вр. чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК и го ПРИЗНАВА
ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАВА по
ПЪРВОНАЛНО ПОВДИГНАТОТО ОБВИНЕНИЕ по чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК и за това, че е нарушил чл.5, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.2 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ
присъда № 147 от 12.11.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1348/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която на основание чл.343,
ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК подсъдимият В.Н.В.
Е ОСЪДЕН на шест месеца „лишаване от свобода”, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила, и на основание чл.343г, във вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК Е ЛИШЕН от право да управлява МПС за срок от шест месеца,
считано от влизане на присъдата в сила, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
- 12 -
На основание чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във вр.
чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК ОСЪЖДА подсъдимия В.Н.В. на „пробация”,
като МУ НАЛАГА пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, както следва:
-„задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на
срещите два пъти седмично;
-„задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА
В. Н.В., живущ ***, българин, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.Ч., живущ ***, ЕГН **********, направените по делото разноски
в размер на 500 (петстотин) лв.
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваната присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.