РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Варна , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110201783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ИВ. ИВ., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 20-0819-004257/13.11.2020 г. на Началник
група към ОД на МВР-Варна, сектор ПП-Варна, с което на И. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.177,
ал.6, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.145, ал.4 от ЗДвП.
С жалбата се сочи, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и като такова се моли за неговата отмяна. Изтъкват се
съществени нарушения на процесуалните правила - В НП не била посочена
недвусмислено датата на нарушението (доколкото в постановлението
фигурирали две дати), не били посочени и други съществени реквизити.
Акцентира се, че автомобилът е бил закупен от САЩ и до пристигането му на
територията на Република България вече е бил изтекъл по обективни причини
срокът за регистрация, като отсъствало посочване в това число на
основанието датата на придобиване на автомобила. По изложените
съображения се моли за отмяна на издаденото постановление.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и се представлява се от процесуален представител –адв. Ч., която
поддържа жалбата. По съществото на делото, адв. Ч. моли за отмяна на НП,
като навежда доводите за незаконосъобразност на издаденото НП, посочени в
жалбата. Допълва, че за дата на придобиване на автомобила (от когато следва
да е започнал да тече едномесечния срок за регистрация) следва да се счита
датата на закупуването на същия от публичния търг в САЩ, поради което
обективно невъзможно е същия да се регистрира в срока, доколкото само
транспорта му продължава над 47 дни с кораб, като отделно от това при
пристигането ИААА има инструктивен срок за издаване на удостоверение,
което още повече забавя възможността за регистрация. Наред с това, се
позовава на доказателства установяващи заболяване на жалбоподателя,
датиращо от 03.09.2020г., налагащо оперативна намеса в „Пирогов“, поради
което и същият на още едно основание е бил в обективна невъзможност да
изпълни това задължение за регистрация. Пледира за присъждане на
сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени
бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Д.И. е правоспособен водач на МПС от 2017г., като притежава СУМПС
за категориите А, В и АМ. Същият се водел на отчет като водач на МВР в
гр.Варна.
През 2020г. въззивникът придобил два леки автомобила „Фиат“, модел
„500Е“ с дати на първоначална регистрация 01.03.2017г., като автомобилите
били закупени от САЩ.
На 06.08.2020г. автомобилите били представени пред ИААА, които
издали удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно
средство, регистрирано извън държавите- членки на Европейския съюз, друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
2
пространство или Конфедерация Швейцария.
На 13.10.2020г. в гр. Варна, в пункта за регистрация на ППС към
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна, жалбоподателят И.
представил за регистрация един от леките автомобили „Фиат 500“ с номер на
рама 3С3СFFGEHT580021, като било установено от св. П., че същият не е
спазил законоустановения едномесечен срок за регистрация на автомобила,
считано от датата на издаване на удостоверението на ИААА.
На 13.10.2020г. св. Ал.П. съставил срещу възз. АУАН №378535. В
него св.П. посочил, че съставя АУАН срещу въззивникът И.„за това, че на
13.10.2020г., в 16.00ч., в гр.Варна, пункт за регистрации на ППС към с-р
„Пътна полиция“-Варна е установено, че не е спазил законоустановения
едномесечен срок, в който е длъжен да регистрира собствения си л.а. „Фиат
500“ с номер на рама 3С3СFFGEHT580021, видно от удостоверение № В
017663/06.08.2020г. на ИААА.
Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.145, ал.4
от ЗДвП от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го
подписал с отбелязване, че АУАН е неправилен. Възражения по АУАН
постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. След като ги разгледала, комисия
излязла със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен.
Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно
нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление, с което административно-наказващият орган
възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 15.04.2021г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП,
вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, справки от масивите на МВР,
договор за покупко-продажба, фактура и др. съдът кредитира изцяло като
достоверни и безпротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира
показанията на св. П..
3
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от надлежна
страна, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган –полицейски инспектор при сектор „ПП,
оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
нарушения на процесуалните правила – чл.40, чл.42, т.3, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН.Съобразно цитираните разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП
задължително следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като следва да се
съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
доказателствата, които го подкрепят.
Видно от обстоятелствената част на АУАН, в същата фигурират две
различни дати - 13.10.2020г. /датата на която е установено нарушението/ и
06.08.2020г.- датата, на която е било издадено удостоверението от ИААА,
като на нито едно място не е посочена датата на реалното закупуване на МПС
от САЩ.
Горното прави абсолютно неясна волята на актосъставителя коя е датата
на нарушението и за коя дата възз. е привлечен към отговорност. На коя дата
е извършено, респ. довършено нарушението може само да се гадае и
предполага от съдържанието на АУАН.
4
От редакцията на приложимата разпоредба на чл. 145, ал. 4 във вр. с ал. 2
от ЗДвП според съда е видно, че меродавна в случая е датата на
първоначалното закупуване на МПС, посочена единствено във възражението
към АУАН, за която по преписката отсъстват събрани каквито и да е
доказателства.
Нещо повече въззивникът е бил санкциониран за допуснато нарушение
на чл.145, ал.4 от ЗДвП, който текст препраща към ал.2 на същия член.
Съгласно него, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е
длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство
е придобито от търговец с цел продажба". Посочената разпоредба на чл. 145,
ал. 4 от ЗДвП установява цитираното в ал. 2 задължение, каквото има
приобретател и при придобиване на собствеността на пътно превозно
средство извън Република България. От съдържанието на АУАН и НП не
става ясно и по какъв начин е придобито МПС- дали същото е било
регистрирано и придобито в страната или пък е придобито извън пределите
на Р България, както и дали това се е случило именно чрез публична продан
или по друг начин, за да се направи извод, коя от двете алинеи на чл.145 от
ЗДвП е приложима. Горното прави неясни обстоятелствата на нарушението.
Датата и обстоятелствата на нарушението са съществени и задължителни
реквизити на АУАН, като същите следва да бъдат ясно и недвусмислено
посочени.
В случая наказващият орган не може да се позовава на материалите по
АНП, тъй като административно наказателното производство се отпочва със
съставянето на АУАН и всички факти и обстоятелства на нарушението следва
да бъдат описани в него, както и доказателствата, на които се позовава.
Въпреки липсата на редовно съставен АУАН, АНО е издал
процесното НП и е допуснал същите нарушения на производствените
правила, които грубо нарушават правото на защита на обвиненото лице, да
разбере в какво точно е обвинено –по линия на дата и обстоятелствата на
нарушението, и съставлява основание за отмяна на НП.
Посочените по – горе нарушения са съществени, тъй като ограничават
5
правото на защита на жалбоподателят и са основание за отмяна на НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на НП се е развило в отклонение от
процесуалните правила и НП подлежи на отмяна.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Предвид изхода на спора искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора
– отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От
съдържанието на приложения на л. 11 договор за правна защита и съдействие
от 11.06.2021 г. и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат Ч. оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
Варна по обжалване на процесното НП, по настоящото АНД. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева й е заплатено в брой в
деня на подписване на договора за правна защита и съдействие, видно от
отбелязването в договора.
От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая
възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
ОД на МВР-Варна в депозираните писмени бележки по делото и съдът дължи
произнасяне по него. Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдебната практика е
утвърдила разбирането, че прекомерно е възнаграждението, което не
6
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно
Наредбата, в актуалната й редакция, когато административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв. В
случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 300 лв. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер
от 300 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника, тъй като делото не
се откроява с фактическа и правна сложност. Поради това и ОД на МВР-
Варна следва да заплати на Д. ИВ. ИВ. разноски по делото в минимален
размер на 300 /триста/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0819-004257/13.11.2020 г. на
Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор ПП-Варна, с което на Д. ИВ.
ИВ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на
основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.145, ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********,
с адрес гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“406, вх.12, ет.7, ап.21 сумата в размер на
300 лв. (триста лева), представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7