РЕШЕНИЕ
гр.София,
22.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на трети май
през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7618 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.4 пар.3 от ДЕС вр. чл.2в от ЗОДОВ, съединени
с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ЕТ „И.Г.И.“***, твърди, че е изградил фотоволтаична
електрическа централа, за което му е отпусната финансова помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие
на селските райони 2007-2013г. с ДФЗ в размер на 65% от стойността на
централата. Сключил договор за присъединяване на електрическата централа към
електроразпределителната мрежа, а на 16.11.2012г. сключил договор за изкупуване
на електрическа енергия с „ЧЕЗ Електро България“ АД на преференциални цени – 567,41лв.
за МВтч. Тази цена съгласно договора и предписанията на чл.31 ал.4 и чл.32 ал.3
от ЗЕВИ не се изменя за целия срок на договора от 20 години. Поради изменение
на пар.18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.56/15г./ ЧЕЗ Електро отказал да заплаща
уредената в договора цена. Така за периода м.август 2015г. – м.май 2020г.
ищецът произвел и доставил на ЧЕЗ Електро България АД електроенергия , за която
получил плащания с 204 601,46 лв.
по-малко от сумата, която ищецът би получил при първоначално определената цена
от 567,41лв. Ищецът счита, че изменението на пар.18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ
бр.56/15г./ е противоправно поради противоречие с правото на ЕС и представлява
достатъчно съществено нарушение на негови права
като частноправен субект, гарантирани от правото на ЕС. Според ищеца
разликата от 204 601,46 лв. представлява противоправно увреждане на
правната сфера на дружеството, което произтича пряко от приетото от ответника
НС законодателно решение , поради което претендира неговата обезвреда по реда
на института за отговорност на държавата членка за вреди, причинени на частни
лица от нарушаване правото на ЕС. По-конкретно посочва, че като е приело че
пар.18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.56/15г./ НС е допуснало съществено нарушение
на правото на свобода на стопанската инициатива по чл.16 от Хартата на
основните права на ЕС, на правото на собственост по чл.17 от Хартата, на
правото на равенство пред закона и забрана за дискриминация по чл.20 от
Хартата, на принципа на пропорционалност, на принципа на правна и сигурност, на
принципа на оправданите правни очаквания. Излага подробни съображения в
подкрепа на правните си твърдения. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата 204 601,46 лв. , ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба, представляваща обезщетение за причинена пряка вреда от
разликата между цената на произведената и отдадена електроенергия от ВИ по
първоначално определената действаща уредба от 567,41лв. за МВтч и цената, определена от НС с приемане на
пар.18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.56/15г./ от 100,41лв. за МВтч., изчислена за
периода м.август 2015г. – м.май 2020г. Моли съда да осъди ответника да му
заплати законна лихва в общ размер на 53 875,71лв.,
изразяваща се в сбора на изтекла мораторна лихва върху главницата /разликата
между 567,41лв. за МВтч и 100,41лв. за МВтч по всяка от издаваните фактури към
ЧЕЗ Електро България АД от датата на погашението им до 23.07.2020г.
Предявява иск в условията на евентуалност срещу ответника за заплащане на сумата 112 136,49лв.
, представляваща обезщетение за вреда за периода м.август 2015г. – м.май 2020г.
от пряка вреда, равняваща се на разликата между цената за изкупуване на
електрическа енергия от ВИ по пар.18 и цената по действащото решение на КЕВР за
определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в
експлоатация, при отчитане на съотносимата част предоставено за изграждане на
ФЕЦ публично подпомагане по договора с ДФЗ, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и законна
лихва от настъпването на вредата до завеждането на настоящото производство в
размер на 29 527,81лв. – сбор от
изтекла мораторна лихва върху разликата възникваща всеки месец между цената за
изкупуване на ел.енергия от ВИ по пар.18 и цената по действащото решение на
КЕВР за определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в
експлоатация, при отчитане на съотносимата част предоставено за изграждане на
ФЕЦ публично подпомагане по договора с ДФЗ. Претендира за разноски.
Ответникът Н.С.на Р България оспорва исковете по
основание и по размер. Намира твърденията на ищеца за нарушаване правото на ЕС
за бланкетни. Посочва, че разпоредбата на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е била обект
на проверка от Конституционния съд /КС/, който е установил липса на
противоконституционност на пар.18 и липса на несъответствие му с чл.63 от ДФЕС.
Посочва, че измененията на ЗИДЗЕ защитават значим обществен интерес - да бъде разпределена високата финансова тежест,
поемана от крайния потребител, заради поставянето на определена категория
производители на енергия от възобновяеми източници в положение на икономическо
предимство пред други производители на пазара. Конкретно по всяко твърдяно
нарушение на принцип и текст ответникът е дал подборни аргументи, вкл. е
посочил решения на Конституционния съд и на СЕС. Ответникът посочва, че дори и
да е налице нарушение, то не е налице същественост на нарушението. Отделно от
това, дори и да се установят вреди , то те не са непосредствена последица от
законодателната дейност на НС. Оспорва претенцията за лихва, подвига и
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. Моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.
Прокуратурата на Р България оспорва исковете, намира
ги за неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, установи следното:
Ищецът, ЕТ, е вписан в ТР през 2010г. с предмет на
дейност производство и продажба на енергия от възобновяеми енергийни
източници. През 2010г. ищецът е
кандидатствал пред ДФ „Земеделие“ за финансово подпомагане на негов проект по
мярка "Разнообразяване към
неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони. Проекта на ищеца касае изграждането на статична
наземна фотоволтаична електроцентрала с номинална мощност 84,64кWр
ДФ „Земеделие“ е одобрил заявлението за инвестиция на
ищеца и е сключил с него договор № 15/311/00334/
13.07.2011г. , с който Фондът, като Разплащателна агенция, е предоставил на
ищеца безвезмездна финансова помощ в размер на 79% за реализиране на проекта.
Одобрената безвъзмездна финансова помощ е била в размер на 391 166лв.,
която е следвало да се плати след извършване на инвестицията по проекта. От
тази сума 312 932,80лв. е от европейско финансиране и 78 233,20лв. от
финансиране от националния бюджет. Участието на ищеца със собствени средства е
в размер на 103 528,98лв. На 16.07.2012г. ищецът е сключил договор за
изкупуване на електрическа енергия с „ЧЕЗ Електро България“ АД. Договорът е
сключен за срок до 27.06.2032г. , като е посочено, че купувачът „ЧЕЗ Електро
България“ АД ще купува произведената от продавача ЕТ електрическа енергия по
цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни
актове. В договора е посочена преференциална цена от 567,41 лв. за МВтч. без
ДДС, която следва да се прилага до изтичане срока на договора. Посочено е също,
че цената ще се актуализира в случай на промяна в законодателството, в резултат
на което ще се промени и договорената преференциална цена. Не се спори, че
ищецът е получил одобрената безвъзмездна финансова помощ от Фонда, както и че е
продавал произведената от него електроенергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД на
преференциални цени. Не се спори също, че от 1.08.2015г. „ЧЕЗ Електро България“
АД е започнал да изкупува от ищеца произведената от него ел.енергия по цени,
определени от КЕВР с решение № Ц-14/1.07.014г., на основание влезлия в сила на
24.07.2015г. пар.18 на ЗИД на ЗЕ, които цени са били около 5 пъти по-ниски от
цените , при които ищеца е сключил договора с електроразпределителното
дружество – новата цена е 100,41лв. на МВтч, при първоначално уговорена 567,41 лв.
Съгласно заключението по изслушаната икономическа експертиза, което не е
оспорено от страните, за периода след промяната на размера на преференциалната
цена – 1 август 2015г. до м.май 2020г. „ЧЕЗ Електро България“ АД е изкупувал от
ищеца произведената от него ел.енергия за 43 991,50лв. без ДДС. В случай,
че ел.енергията е изкупувана по преференциалните цени по договора от 567,41лв.
за 1 МВтч., то за това количество енергия ищецът би получил 248 592,96лв.
без ДДС. Разликата между това, което ищецът би получил по първоначално
уговорената с „ЧЕЗ Електро България“ АД цена и тази, която реално е получил от
1.08.2015г., е равна на 204 601,46лв. без ДДС. Ищецът твърди, че в размер
на тази сума са му причинени вреди от приемането на разпоредбата на пар.18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ, която противоречи на правото на ЕС.
От правна страна, съдът приема следното:
Предявените искове намират правното си
основание в чл.2в от ЗОДОВ вр. чл.4 пар.3 от Договора за Европейски съюз /ДЕС/.
Съгласно чл.4 пар.3 от Договора на ЕС /ДЕС/ „Държавите
членки вземат всички възможни общи или специални мерки, необходими за
гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите, или от
актовете на институциите на Съюза. Държавите членки са длъжни също така да
съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи, както и да се
въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на
целите на Съюза“.
Неизпълнението на задълженията на държавите членки по
чл.4 пар.3 от ДЕС в резултат на което, за частноправни субекти възникнат вреди,
може да ангажира тяхната отговорност. Този принцип е за първи път установен в
решението на СЕС по делото Francovich и др. от 19.11.1991г.,
съединени дела С-6/90 и С-9/90, т.37. В решението по съединени дела Brasserie du pecheur и Factortame, С-46/93 и С-48/93 съдът е
приел, че принципа за отговорността на държавата се прилага за всеки случай,
когато държава членка наруши правото на Общността, независимо от това кой е
държавния орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнение на
задължението /т.32/. В това решение е установено нарушение от законодателната
власт на държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ искове срещу
държавата за вреди от нарушаване правото на ЕС се разглеждат по реда на ЗОДОВ,
като в производството участва и прокурор /чл.10 ал.1 от ЗОДОВ/.
Тъй като ищецът изтъква обстоятелства,
според които претендираните за обезщетяване вреди са причинени от
законодателната дейност на НС, надлежен ответник е НС, а не държавата, в
какъвто смисъл е и съдебната практика /така напр. Определение № 59/30.01.2020г.
по ч.гр.д.№ 4135/19г., ВКС, ІІІ г.о./. Възраженията на ответника, че не е
надлежна страна в производството, са неоснователни.
Условията, които следва да са налице, за
да възникне отговорността на държавата, са развити в практиката на съда / по
делата Francovich, Brasserie
du pecheur
и Factortame,
Kobler, Dillenkofer,
както
и в решението по делото Николай Кантарев
срещу България, С-571/16г./ -
предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права
на частноправни субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
частноправните субекти вреда .
Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза
предполага явно и значително неспазване от държавата членка на границите, които
са наложени на нейното право на преценка / делото Николай Кантарев срещу България, т.105/. Не
се изисква неизпълнението на задължение на държавата членка да бъде установено
предварително с решение на Съда / така решение по съединени дела С-46/93 и
С-48/93, т.93/.
Ищецът твърди, че с приемането на пар.18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ, НС е допуснало съществено нарушение на правото на свобода на стопанската
инициатива по чл.16 от Хартата на основните права на ЕС, на правото на
собственост по чл.17 от Хартата, на правото на равенство пред закона и забрана
за дискриминация по чл.20 от Хартата, на принципа на пропорционалност, на
принципа на правна и сигурност, на принципа на оправданите правни очаквания.
Твърди, че от това съществено нарушение за него са настъпили вреди, чиято
обезвреда търси в настоящото производство.
За да се прецени основателността на предявените искове
първо следва да се проследи правната уредба на ниво право на Съюза и на ниво
национално право.
Правото на
Съюза
С Регламент № 1698/2005г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) се уреждат общите правила, регулиращи подпомагането от
Общността на развитието на селските райони, финансирани от ЕЗФРСР. Съгласно
чл.15 от Регламента, ЕЗФРСР действа в държавите-членки чрез програмите за
развитие на селските райони. Тези програми осъществяват стратегията за развитие
на селските райони чрез пакет от мерки. В чл.16а е предвидено, че от 1 януари
2010 г. държавите-членки предвиждат в своите програми за развитие на селските
райони, в съответствие със специфичните си потребности, видове проекти с
приоритети, между които и възобновяеми енергийни източници. В чл.52 са уредени мерки по ос 3 за
подобряване качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската
икономика, като в т.а i е
предвидено, че мерките включват помощи за стартиране на неземеделски дейности.
Мярка 311, по която ищецът е получил финансиране, е мярка, предвидена в чл.52
от регламента.
В съображение 6 от регламента е посочено, че
дейностите на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и проектите, които ще финансира, следва да са
съгласувани и съвместими с другите политики на Общността и да съблюдават цялото
законодателство на Общността. Това правило е повторено в чл.5 т.7 -
Държавите-членки гарантират, че проектите, финансирани от ЕЗФРСР, са в
съответствие с Договора и всякакви други актове, приети по силата на Договора.
С Регламент № 1975/2006 от 7 декември 2006 година за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони, са уредени правила за проверки за финансирането по програмите. В чл.26
пар.6 е посочено, че когато е налице финансиране от други източници, тези
проверки гарантират общият размер на получената помощ да не надхвърля
максималните допустими тавани на помощта.
В Регламент № 65/2011 от 27 януари 2011 година за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони, и по-конкретно в чл.24 пар.5 е предвидено, че административните
проверки включват процедури за избягване на неправомерното двойно финансиране
по други схеми на Съюза или национални схеми и с други програмни периоди.
Когато е налице финансиране от други източници, тези проверки гарантират общият
размер на получената помощ да не надхвърля максималните допустими тавани на
помощта.
Този таван е определен в Регламент № 1998/2006 от 15
декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към
минималната помощ, който определя размера на помощ de minimis (минимална помощ), предоставяна на предприятия от всички
сектори /с изключения, които не касаят фотоволтаичните централи/. Съгласно чл.2
пар.2 т.1, общият размер на минималната помощ, предоставена на всяко едно
предприятие, не може да надхвърля 200 000 EUR за период от три данъчни години.
В т.2 на същия параграф е посочено, че когато общата сума на помощта,
предоставена по една мярка за помощ, надхвърли горепосочения таван, тази сума
не може да се ползва от благоприятно третиране по настоящия регламент дори за
част, която не превишава този таван. В такива случаи не може да се иска
благоприятно третиране на мярката за помощ по настоящия регламент – нито към
момента на предоставяне на помощта, нито в който и да било по-късен момент.
Съгласно пар.3 на чл.2, таванът по параграф 2 се изразява като паричен
еквивалент. Всички използвани цифри са в брутно изражение, т.е. преди приспадане
на данъци или други такси. Когато помощта се предоставя под форма различна от
безвъзмездна помощ, за размер на помощта се приема брутния еквивалент на
помощта.
За яснота следва също да се посочи, че чл.87 от
Договора за създаване на европейска общност, визиран в Регламент № 1998/2006
касае предоставянето на държавни помощи, които Съюза приема, че са несъвместими
с общия пазар, доколкото засягат търговията между държавите-членки. А в пар.3
на чл.87 са предвидени помощите, които могат да се приемат за съвместими с
вътрешния пазар. Текстът на чл.87 от Договора за създаване на европейска
общност е идентичен със сегашния текст на чл.107 от Договора за функциониране
на ЕС.
Съгласно чл.107 пар.1 всяка
помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под
каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията
чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или
производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между
държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар. В пар.2 на чл.107 са
посочени тези помощи, които могат да се приемат за съвместими с вътрешния
пазар:
а) помощите за насърчаване на икономическото развитие
на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо
равнище на непълна заетост, както и на регионите, посочени в член 349, като се
вземе предвид структурната, икономическата и социалната ситуация в тях;
…
в) помощите, които имат за цел да улеснят развитието
на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото
тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен,
която противоречи на общия интерес;
…
Съгласно чл.108 от ДФЕС, 1. Комисията, в
сътрудничество с държавите-членки държи под постоянно наблюдение всички системи
за предоставяне на помощ, съществуващи в тези държави. Тя предлага на
последните всички подходящи мерки, които са необходими за последователно
развитие или функциониране на вътрешния пазар.
2. Ако
Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят
своите мнения, установи, че помощта, предоставена от държавата или чрез ресурси
на държавата, е несъвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, или
че тази помощ е била използвана не по предназначение, тя взема решение, че
съответната държава-членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок,
който Комисията определя.
Ако съответната държава не се съобрази с това решение
в определения срок Комисията или всяка друга заинтересована държава може, чрез
дерогация от разпоредбите на членове 258 и 259, да отнесе въпроса пряко до Съда
на Европейския съюз.
…
3. Комисията
следва да бъде информирана в разумен срок, който да й даде възможност да
представи своето становище по отношение на всякакви планове за предоставянето
или изменението на помощта. Ако тя счита, че такъв план е несъвместим с
вътрешния пазар, като се позовава на член 107, тя без забавяне започва
процедурата, предвидена в параграф 2. Заинтересованата държава-членка не може
да започне прилагането на предложените мерки, докато тази процедура не доведе
до постановяването на окончателно решение.
4. Комисията
може да приема регламенти относно категориите държавни помощи, за които Съветът
е определил, в съответствие с член 109, че могат да бъдат освободени от
процедурата, предвидена в параграф 3 от настоящия член.
За прилагането на чл.107 и чл.108 от ДФЕС, е приет
Регламент № 1407/2013 от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове
107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, чийто разпоредби досежно
размера на държавната помощ са идентични с тези на Регламент № 1998/2006 -
общият размер на помощта de minimis,
предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не надхвърля
200 000 EUR за период от три бюджетни години /чл.3 пар.2/.
Национално
право
Мярка 311 по ос 3 е предвидена в Програма за развитие
на селските райони /2007 – 2013г./ на
РБългария. Предвидено е, че помощта се предоставя в размер на 70% от общите
допустими разходи при спазване на ограниченията на Регламент № 1998/2006 за
помощ de minimis. Максималният размер
на помощта по тази мярка е 200 000 евро.
По мярка 311, Програма за развитие на селските
райони /2007 – 2013г./ на РБългария,
ищецът е получил безвъзмездна финансова помощ за изграждане на фотоволтаична
централа /ФВЦ/ в размер на 391 166лв., която е равностойна на 200 000
евро. ФВЦ произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници /ВИ/.
Производството на електрическа енергия от възобновяеми
източници се урежда както на ниво право на Съюза, така и на ниво национално
право.
Право на
Съюза
С Директива 2009/28/ЕО се установява общата рамка за
насърчаването на енергията от възобновяеми източници, и се задават задължителни
национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното
крайно потребление на енергия /чл.1/.
В чл.3 е посочено, че държавите членки са задължени да
гарантират, че делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно
потребление на енергия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща
национална цел, определена в част А от
приложение І, която трябва да съответства на цел от най-малко 20-процентен дял
на енергията от възобновяеми източници. В приложението е посочено, че националната
обща цел на България за 2020г. е 16%.
В чл.3 пар.3 е посочено, че за да постигнат тази цел,
държавите-членки може, inter alia, да
прилагат схеми за подпомагане. В чл.2 б.“к“ е дадена дефиниция на „схема за
подпомагане“ - всеки инструмент, схема или механизъм, прилагани от
държава-членка или група държави-членки, които насърчават използването на
енергия от възобновяеми източници чрез намаляване на себестойността на тази
енергия, увеличаване на цената, на която може да бъде продадена, или
увеличаване, посредством задължение за енергия от възобновяеми източници или по
друг начин, на обема на покупките на такава енергия. Това включва, но не се
ограничава до инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления, връщане
на платени данъци, схеми за подпомагане на задължението за използване на възобновяеми
източници на енергия, включително тези, при които се използват зелени
сертификати, и схеми за пряко ценово подпомагане, включително преференциални
тарифи и премийни плащания.
Национално
право
В националното законодателство изискванията на
Директива 2009/28/ЕО са въведени с
приемането на Закона за енергията от възобновяеми източници , в сила от
3.05.2011г. /така пар.2 от закона/.
Съгласно чл. 18 ал.1 от ЗЕВИ производството на
електрическа енергия от възобновяеми източници се насърчава чрез, наред с
друго, предоставяне на гарантиран достъп на електрическата енергия, произведена
от възобновяеми източници, до преносната и разпределителните електрически
мрежи, гарантиран пренос и разпределение на електрическата енергия, произведена
от възобновяеми източници, изкупуване на електрическата енергия, произведена от
възобновяеми източници, за определен в този закон срок, определяне на
преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от
възобновяеми източници, включително и електрическата енергия, произведена от
биомаса, чрез технологии за пряко изгаряне.
Съгласно чл.31 ал.1 от ЗЕВИ електрическата енергия от
възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от
крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към
датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на
територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия.
В чл.31 ал.2 от ЗЕВИ е предвидено, че електрическата
енергия от възобновяеми източници по ал.1 се изкупува въз основа на сключени
дългосрочни договори за изкупуване за срок от двадесет години - за
електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия.
Съгласно чл.31 ал.4 цената на електрическата енергия
от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за
изкупуване.
С ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., е
приета разпоредбата на пар. 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, която в ал.1 установява
правилото, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници
чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или
европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за
подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл.
31 ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. В
ал.5 е указано, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл.31 ал. 4 и чл.32 ал. 3 от
Закона за енергията от възобновяеми източници. След изтичане на срока на
договора за изкупуване по чл.31 ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми
източници преференциални цени не се предоставят.
Тъй като ищецът е подал заявление за подпомагане по
мярка 311 и е бенефициент по същата, а заявлението е подадено през 2010г.,
преди влизане в сила на ЗЕВИ, в сила от 3.05.2011г., то ищецът попада в обхвата
на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Това означава, че за него определената по договора с
ЧЕЗ преференциална цена за изкупуване на ел.енергия не следва да се счита за
гарантирана, а се определя от ДКЕВР. Последното решение на ДКЕВР за определяне
на преференциална цена по чл.31 ал.8 от ЗЕВИ към датата на влизане в сила на
пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е Решение № Ц-14/1.07.2014г. /приложено на л.375 от
делото/.
От мотивите на вносителите на законопроекта става
ясно, че съществуват производители на ел.енергия от възобновяеми източници,
чиито енергийни обекта са изградени със средства от национална или европейска
схема за подпомагане, които ползват преференциални цени, които не отчитат
предоставените им средства за подпомагане и не попадат в пар.11 от ЗЕВИ.
Посочено е, че с предлаганата законодателна промяна се постига преодоляване на
двойното подпомагане на тези производители под формата на пълни преференциални
цени и средства от национална или европейска схема, което е недопустимо. Същите
мотиви са изложени от народните представители вносители и при обсъждане на
разпоредбите в пленарна зала. Видно от стенограмата от заседание от
14.07.2015г. един от вносителите на текста посочва, че има малки ВЕЦ проекти,
които са финансирани по Програмата за селските райони, и в същото време са
получили преференциална цена /вероятно има предвид по ЗЕВИ/. Посочено е, че с
този текст ще се спре двойното финансиране и че има наказателна процедура срещу
България за това /л.573 от делото/. При обсъждане на законопроекта на второ
четене на 22.07.2015г. друг от вносителите на предложението също обяснява
мотивите за исканото изменение – освен започналата наказателна процедура срещу
България и исканите корекции по Програмата за развитие на селските райони
заради несъобразяване с принципа за подпомагане само от един източник,
предложението е тези фирми да получат преференциална цена само за 30% собствена
инвестиция /л.798 от делото/.
От представената от ищеца разменена кореспонденция
между българските власти и Комисията, става ясно, че след извършен одит, Комисията
е отправила искане към България за корекция на финансирането по Програмата за
развитие на селските районни по мярка 311 и 312 и изключване от финансирането
от бюджета на Общността сума в размер на 28 831 832,78 евро, тъй като
държавните органи „не са спазили напълно изискванията“ на Регламенти №
1698/2005, 1974/2006, 1975/2006 и 65/2011 /писмо на л.347 от делото/. Във
връзка с исканата корекция /т.е. страната членка да възстанови сума по получено
финансиране от европейски средства/ е проведена помирителна процедура, която е
била неуспешна. Отправеното към страната искане за финансова корекция е
мотивирало националните власти да изменят ЗЕВИ с приемането на пар.18 /така е
заявено в писмо на министъра на земеделието на л.246 от делото/. По делото няма
данни дали сумата е върната от България в бюджета на
Общността.
От публично достъпен на страницата на Европейската
комисия доклад относно : Държавна помощ SA.44840 (2016/NN) – България, Подпомагане на производството на енергия
от възобновяеми източници в България, от 4.08.2016г., наличен на https://ec.europa.eu/competition/state_aid/cases/263396/263396_1780805_102_3.pdf
/ и за улеснение приложен към корицата на делото, става ясно, че
България е уведомила ЕК за предприета от нея мярка за подпомагане на
производителите на енергия от ВИ в България едва на 9.03.2016г., въпреки че
преференциалните цени за изкупуване на енергия от ВИ са въведени със ЗЕВИ на
3.05.2011г. До решението на ЕК от 4.08.2016г. мярката за преференциални цени на
изкупувана ел.енергия произведена от ВИ и уредена в чл.31 от ЗЕВИ не е била
съвместима с вътрешния пазар, тъй като не е била предварително разрешена от ЕК
в нарушение на процедурата на чл.108 ал.3 от ДФЕС.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че с Решение № 5 от 11.05.2017г. на КС по к.
д. № 12/2016 г., Конституционният съд на Р България отхвърля искането на
четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание за
обявяване на противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл.
63 от Договора за функциониране на Европейския съюз на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5
от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.). Това решение не е задължително за настоящия
съд, който следва да прецени дали пар.18 противоречи на правото на ЕС. КС е дал
разрешение на друг въпрос. Отделно, принципа за предимство на правото на ЕС
предоставя компетентност на националния съдия да прецени дали националното
право не нарушаване правото на Общността , дори и КС на съответната държава да
е приел, че преценяваното национално право не противоречи на националната
конституция – така Решение на Голямата камара на СЕС от 22.02.2022г. по дело
С-430/21.
Преценка на
съда по съществото на спора
Ищецът твърди, че с приемане на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ
ответникът е допуснал съществено нарушение на правото на свобода на стопанската
инициатива по чл.16 от Хартата на основните права на ЕС, на правото на
собственост по чл.17 от Хартата, на правото на равенство пред закона и забрана
за дискриминация по чл.20 от Хартата, на принципа на пропорционалност, на
принципа на правна и сигурност, на принципа на оправданите правни очаквания.
На първо място следва да се припомни, че самото
позоваване на общите принципи на правото на ЕС, сред които са и посочените от
ищеца принципи, не могат да доведат до извод за нарушаване правото на ЕС.
Държавите членки трябва да спазват общите принципи на правото на Съюза само
когато приемат мерки, чрез които прилагат правото на Съюза /в този см. решение
от 11.07.2019г. , Agrenergy и Fusignano Due, т.28 и цитираната в него съдебна
практика/.
Тъй като пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ касае определяне на
нови прецефенциални цени за изкупуване на ел.енергия от ВИ от производители,
които са получили инвестиционно финансиране за изграждането на енергийните
обекти, то същата следва да се разгледа в светлината на Директива 2009/28,
както и в светлината на Регламенти 1998/2006, 65/2011, 1407/2013 и чл.107 от
Договора за функциониране на ЕС. Следователно пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ следва да
се разглежда като мярка, чрез която се прилага правото на Съюза и в този смисъл
съдът може и следва да прецени дали тази мярка не противоречи на посочените
общи принципи.
На първо място следва да се припомни чл.107 пар.1 от
ДФЕС – всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на
държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да
наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени
предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията
между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.
За да се насърчи производството на ел.енергия от ВИ
Директива 2009/28 допуска държавните членки да прилагат схеми за подпомагане,
за да достигнат определените национални цели, вкл. и въвеждането на
преференциални цени за изкупуване на енергията.
Преференциалните цени следва да се разглеждат като
помощ, предоставена от държавата, тъй като за да ги постигне, държавата се
намесва чрез държавни ресурси, в случая - с държавно регулиране на цените.
Според
постоянната практика на Съда на ЕС понятието
„помощ“ е по-общо от понятието „субсидия“, като се има предвид, че то включва
не само положителни престации като самите субсидии, но и други видове намеса от
страна на държавата, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно
натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да са субсидии в тесния
смисъл на думата, имат същото естество и последици (решение от 15 ноември 2011
г., Комисия и Испания/Правителство на Гибралтар и Обединено кралство, C‑106/09 P и C‑107/09 P, EU:C:2011:732,
т. 71 и цитираната съдебна практика). Производителите на ел.енергия от ВИ
получават възнаграждение за произведената енергия в размер надвишаващ размера
на възнаграждението, което те биха получили на свободния пазар, в случай че
помощта не им беше предоставена. Изкупуването на произведената от тях енергия е
осигурено от държавата за дълъг период от време. И това подпомагане е насочено
и ползвано само от тези производители и от никой друг. Тъй като мярката под
формата на преференциални цени поставя бенефициентите в по-благоприятно
финансово положение в сравнение с останалите производители на ел.енергия, тази
мярка следва да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107 параграф 1 от ДФЕС.
Отделно от това, начинът, по който се финансира
мярката, е определен със закон /чрез ДКЕВР, който е държавен орган/. Таксите, с
които се финансира мярката на преференциални цени се събират от крайните
потребители на ел.енергия, а в последствие от таксата за „Цена задължение за
обществото“. Това са такси, които се контролират от държавата, поради което
същите се финансират чрез държавни ресурси. Тези доводи водят до единствения
извод, че преференциалните цени за изкупуване на ел.енергия от ВИ са държавна
помощ.
Съгласно чл.3 пар.2 от Регламент № 1407/2013 от 18
декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за
функционирането на Европейския съюз общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка
държава членка на едно и също предприятие, не може да надхвърля 200 000 EUR за
период от три бюджетни години.
До приемането на пар.18, тези производители на
ел.енергия от ВИ, вкл. ищеца по делото, които преди приемането на ЗЕВИ са
получили безвъзмездна финансова помощ за изграждане на предприятията си по
мярка 311 от Програмата за развитие на селските райони, са продължили да
получават държавна помощ, като произведената от тях енергия е изкупувана на
преференциални цени, без да се отчита получената вече държавна помощ по мярка
311. Тази уредба на ЗЕВИ е противоречала на правото на ЕС, тъй като е допуснала
получаване на държавна помощ над помощта de
minimis от 200 000 евро. Ищецът
е получил 200 000 евро, за да изгради фотоволтаична централа за производство на
ел.енергия от ВИ, след което е продължил да получава субсидии от държавата за
произведената от тази централа ел.енергия на цени като на тези производители,
които са изградили централите си със собствени средства. Налице е било
кумулиране на инвестиционна държавна помощ и оперативна държавна помощ над
допустимото. Приемането на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е отменило схема за държавна
помощ, която е противоречала на правото на ЕС. И в този смисъл не може да се твърди, че пар.18 противоречи
на правото на ЕС. Напротив, с тази законодателна промяна държавата е изпълнила
задължението си националното право да не противоречи на правота на Общността.
По
твърдяното съществено нарушение на правото на свобода на стопанската инициатива
по чл.16 от Хартата на основните права на ЕС.
Съгласно чл.16 от Хартата, свободата на стопанската
инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза и с националните
законодателства и практики.
Ищецът твърди, че намесата на държавата в договорните
му отношения с ЧЕЗ досежно срока на договора и цената на изкупуване на
ел.енергията, представлява недопустима намеса в свободата на стопанската му
инициатива. Ищецът посочва, че е сключил договора с ЧЕЗ именно поради
предоставените преференциални цени и тяхната промяна ще наруши икономическата
му дейност. Поддържа , че е недопустимо държавата да се намесва в договорните
отношения между ищеца и ЧЕЗ.
Съдът не възприема този довод. Договорът между ищеца и
ЧЕЗ не е продукт на свободни търговски отношения. Параметрите му са били
предварително определени от държавата в ЗЕВИ – ЧЕЗ е длъжен да сключи договор с
производителите на енергия от ВИ /които имат съответно разрешение/, да изкупува
произведената от тях енергия за период от 20г., като за това заплаща определена
от държавен орган цена. Тези параметри не са договорени между ищеца и ЧЕЗ при
свобода на стопанската инициатива, поради което повторната намеса на държавата
в промяна на цените по договора, не може да се определи като нарушение на чл.16
от Хартата. Производството и продажбата на ел.енергия от ВИ е регулирана от
държавата дейност. Ищецът е избрал да участва в тази дейност, която му е
предоставила 70% безвъзмездно финансиране на производствения обект, сигурни доходи
за определен период от време без насреща да има значителни разходи и да се
изисква постоянна трудова заетост. Това обаче не означава, че в случай на
необходимост държавата не може да промени условията на помощта. Преследваната
цел с приемането на пар.18 е легитимна, тъй като с нея се отстранява съществено
нарушаване на правото на ЕС – неправомерно кумулиране на държавна помощ.
Облекчението на ищеца и на другите дружества, получили финансиране по мярка 311
/и по мярка 312/, го поставя в икономическо предимство и в превилигировано
положение спрямо останалите производители на ел.енергия от ВИ, които сами са
финансирали производствените си обекти, но получават възнаграждение за
произведена ел.енергия равно на това, което ищецът получава, без да се отчита,
че ищецът е финансирал само 30% от производствения си обект. Т.е. за по-малко
разходи ищецът и останалите производители, бенефициенти по мярка 311 и 312,
получават по-високо възнаграждение.
Нарушение на
принципа на пропорционалност
Ищецът счита, че приемането на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ
не е пропорционална мярка за постигане на преследваната цел и засяга прекомерно
правата на ищеца, като прави производството на ел.енергия нерентабилно и
невъзможно в бъдеще.
Съдът не споделя това оплакване. От гледна точка на правото на ЕС въведеният режим с пар.18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ предвижда смекчени мерки. Прилагането стриктно на Регламент
1407/2013 изисква държавната помощ, което едно предприятие получава да бъде
ограничена до 200 000 евро за 3 години, в противен случай ще се наруши
конкуренцията във вътрешния пазар на съюза.
Ищецът е получил по мярка 311
държавна помощ в размер на 200 000 евро, което означава, че той не
е следвало да бъде бенефициент и по друга мярка – за преференциално изкупуване
на ел.енергия, произведена от ВИ, като продава ел.енергия на преференциални
цени. Независимо от това правило, ответникът е приел по-смекчен вариант на
законодателство, като е дал възможност на получилите максималния праг държавна
помощ от 200 000 евро да продължат да продават енергия на преференциална
цена / въпреки че размерът й е 5 пъти по-нисък от първоначалния/ и по-този
начин да кумулират допълнителна държавна помощ.
Нарушаване
принципа на правна сигурност
Ищецът твърди, че с приемането на пар.18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ ответникът е нарушил разпоредбата на чл.10 ал.1 и ал.2 от Закона за
нормативните актове, както и че разпоредбата на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е
неясна, тъй като изисква прочит на серия разпоредби от други нормативни актове.
Отделно намира, че разпоредбата на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ има обратно действие,
тъй като преурежда вече възникнали ситуации.
Принципа за правна сигурност изисква правните норми да
бъдат ясни и точни. В свои решения СЕС приема, че принципът на правна сигурност
изисква не да липсва законодателна промяна, а по-скоро законодателят да отчита
особените ситуации на икономическите оператори и да предвижда при необходимост
адаптиране към прилагането на новите правни норми /така в Решение от
7.06.2005г. по дело VEMW и др., С-17/03, т.81/.
Законодателната техника на държавите членки не се
обхваща от правото на ЕС. В този смисъл възраженията във връзка с нарушаване на
чл.10 ал.1 и ал.2 от ЗНА не могат да се разгледат. Това което следва да се
прецени в случая е дали нормата на пра.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ е ясна и точна. Както
повечето специализирани закони, прочитът на целия ЗЕВИ, а не само на пар.18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ, изисква повече време и концентрация от неспециалисти, но това не
го прави неясен или неточен. Допълнително, за лаиците е на разположение и
стенограмата от заседанието на НС по обсъждането и гласуването на разпоредбата
на второ четене в пленарна зала, по време на което, на достъпен език вносителят
на проекта е обяснил какво предвижда тя.
Преценката по-скоро следва да се насочи към това дали пар.18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ е предвидима норма. От гледна точка на икономическите оператори
разпоредбата е влязла твърде скоро, без да се даде време на производителите да
се настроят, адаптират към новата цена на ел.енергията. От гледна точка на
правото на ЕС разпоредбата е следвало да бъде приета много по-рано, тъй като с
нея се отстранява съществено нарушение на
правото на ЕС. Интересите на Съюза са с предимство пред интересите на
облагодетелствалите се от кумулирането на държавната помощ търговци.
Законодателно изменение, прието в съответствие с чл.107 от ДФЕС и Регламенти №№
1998/2006, 65/2011, 1407/2013 не може да се счита за непредвидимо, а
преуреждането на възникналите ситуации е било необходимо, за да се въведат
правилата на помощта de minimis.
Принципа за върховенството на правото не може да отстъпи пред нелегитимни
частни интереси, дори и с разпоредбата да е придадена т.н. в решенията на КС на
РБългария, несъщинска ретроактивност.
Нарушаване
на принципа на оправданите правни очаквания
Ищецът твърди, че с приемането на пар.18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ легитимните му очаквания за преференциална цена и за цена на изкупуване
на произведена ел.енергия са нарушени.
От гледна точка на спазване на правилата за държавна
помощ и недопускане на кумулиране на помощи над помощта de minimis, които са основополагащи за Общността, още от
създаването й , всяка разпоредба, която не е в съответствие с тези правила, но
може да обоснове легитимни правни очаквания. Отделно от това, мярката за
преференциални цени е била предоставена от държавата без предварителната
нотификация на Комисията и в нарушение на чл.108 пар.3 от ДФЕС. В решение по
дело С-245/81, пар.27 /и цитираните в него дело C-5/89 Комисията срещу
Германия, пар. 13 и 14, и дело C-169/95 Испания срещу Комисията, пар.51/, Съдът
посочва, че един разумен търговец обикновено трябва да може да разбере дали
държавната помощ му е предоставена в съответствие с правилата. В решение
С-24/95 Съдът също посочва, че не може да съществуват легитимни очаквания
досежно законосъобразността на предоставена помощ, освен ако тази помощ е
предоставена в съответствие с процедурите на чл.93 от Договора /тук се има
предвид чл.93 от Договора за създаване на европейска общност, който предхожда
ДФЕС, а чл.93 е аналогичен на чл.108 от ДФЕС/. В период от 3г. ищецът е получавал
държавна помощ, съобразно уредбата на вътрешното ни право. Тази уредба обаче е
била в нарушение на правото на Общността и тя не може да създаде легитимни
правни очаквания у ищеца, че ще се запази за целия период на действие на
договора с ЧЕЗ. Въпрос на време е било вътрешното законодателство да се
съобрази с европейското и е нямало основание у ищеца за увереност този вътрешен
и порочен режим, при предвидения строг контролен механизъм от Комисията досежно
разходваните средства от европейски фондове,
да се запази.
При изключително ясни формулировки на посочените
по-горе разпоредби на Регламенти №№ 1998/2006, 65/2011, 1407/2013 и при
категорична практика на СЕС по отношение на държавната помощ, твърдението на
ищеца, че СЕС не е имал практика в хипотеза на „двойно финансиране“, е
голословно. Вярно е, че практиката на СЕС във връзка с режима на
фотоволтаичните централи е от последните няколко години, но режима на
държавната помощ във връзка със свободата на вътрешния пазар и правилата за
контрол на предоставената помощ са от създаването на Общността, а Съдът е имал
възможност не веднъж да се произнесе по тези въпроси. Някои от тези решения
бяха цитирани и по-горе. Във водената помирителна процедура пред Комисията,
становището на националните власти да отричат наличието на двойно финансиране е
било чисто политическо и при прочит на сочените от тях аргументи е ясно, че
тезата им е била незащитима. Твърдението на ищеца, че се е доверил на
националното право и на създадената през 2011г. уредба на ЗЕВИ, въпреки наличието
на ясни норми на общностното право досежно помощта de minimis, не е аргумент, който съдът може да уважи. Както
вече беше посочено, нормите, нарушаващи правото на Общността, не могат да
обосноват легитимни очаквания. Помощ, получена въз основа на законодателство,
нарушаващо правото на Общността, също не може да обоснове легитимни очаквания.
Нарушаване на правото на собственост по чл.17
от Хартата
Ищецът твърди, че с приемането на разпоредба на пар.18
той е бил лишен от притежание, тъй като дейността на производствения му обект е
станала нерентабилна и в бъдеще - невъзможна.
Съдът не приема това твърдение. Продажбата на
ел.енергията, произведена от производственото предприятие на ищеца, продължава
да е осигурена чрез задължителното й изкупуване от ЧЕЗ, а изкупната цена
продължава да е преференциална, въпреки и няколко пъти по-ниска от първоначално
уговорената. Освен това, ищецът все пак не е задължен да върне получената над
200 000 евро помощ, каквото е нормалното разбиране в този случай. И след пар.18
от ПЗР на ЗИДЗЕ той е запазил придобитата в активи държавна помощ и е запазил
превилигирования режим за изкупуване на енергия, без да е необходимо да
съхранява произведената от него енергия и да я продава самостоятелно. За
пълнота следва да се посочи, че общностното право изисква връщане на получената
помощ, като СЕС в такива случаи приема, че задължението за връщане на помощта
не нарушава нито принципа на пропорционалност, нито принципа на равно
третиране. От постоянната практика на Съда произтича, че премахването на
неправомерна помощ посредством възстановяване е логичната последица от
установяването на нейната неправомерност, поради което връщането на тази помощ
с цел възстановяване на предишното положение по принцип не може да се приеме за
мярка, несъразмерна с целите на разпоредбите на ДФЕС в областта на държавните
помощи (решения от 11.03.2010 г. по
дело C‑1/09, т. 54, от
21.12.2016г. по съединени дела C‑164/15 P и C‑165/15 P , т. 116).
Правилата за поддържане на конкуренция във вътрешния пазар на Общността са
основополагащи. Не се спори, че разходите за производство на ел.енергия от ВИ
са по-високи от пазарната цена на ел.енергията. Поради това държавата
продължава да предоставя помощ чрез преференциални цени и осигурено изкупуване,
за да запази жизнеспособността на предприятията , които я произвеждат. Ищецът
също продължава да получава преференциална цена.
Нарушаване
на правото на равенство пред закона и забрана за дискриминация по чл.20 от
Хартата
Ищецът се оплаква, че след пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ той
е поставен в неравноправно положение спрямо другите производители на енергия от
ВИ, който са подали заявление за подпомагане след влизане в сила на ЗЕВИ и са
получили 80% подпомагане /като ищеца/, но преференциалната цена се определя
спрямо актуалните към момента на изграждане
и въвеждане в експлоатация инвестиционни разходи – 356,36лв/мВтч. ,
докато изкупвана цена при ищеца е 100,41лв. Според ищеца всички засегнати от
пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ икономически субекти са третирани по-неблагоприятно и
дискриминационно спрямо останалите икономически субекти, които са подпомогнати
от европейски програми след влизане в сила на ЗЕВИ.
Съгласно чл.20
от Хартата всички хора са равни пред закона. Този принцип означава, че сходни
ситуации не следва да се третират различно, освен ако различното третиране е
обективно оправдано /така в решение по дело С-245/81, т.11/.
Преценката за наличието на дискриминация е винаги
конкретна. Съдът не разполага с конкретни данни, за да може да прецени дали все
пак някой е останал и след приемането на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ
облагодетелстван от двойно финансиране. Разликата в определените от КЕВР цени
за преференциално изкупуване са съобразени с размера на вложените собствени
инвестиции и с времето, когато са направени. Мотивите за приемане на пар.18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ сочат, че НС не е подходило
произволно, като е извадило групата от икономически оператори, които са
получили инвестиционно финансиране по мярка 312 от групата икономически
оператори, които не са получили инвестиционно финансиране. Отношението към тази
група икономически оператори -
бенефициенти и по двете схеми за държавна помощ, е еднакво. От писмото на
министъра на земеделието на л.247 /гръб/ става ясно, че според държавата 28
бенефициенти по двете мерки /такива като ищеца/ няма да бъдат засегнати от
пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ – на 2 бенефициента средствата са предоставени през
2012г., а на останалите – чрез 2013г. В писмото обаче се посочва, че с оглед
датата, на която е бил сключен договора за изкупуване на енергия, първоначалните
договорните цени на тези 28 бенефициенти са били значително по-ниски от цените,
които са получили бенефициентите, по отношение на които се прилага пар.18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ. Следователно държавата е
била наясно с положението на различните групи търговски оператори -
производители на ел.енергия от ВИ, и не е взела произволно решение, като е
приела пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Ситуацията на посочените 28 търговски
оператори не е сходна с тази на ищеца,
който за значително повече време, в сравнение с тези 28 бенефициенти, е
получавал преференциални цени за продавана ел.енергия, размерът на
възнаграждението за произведената ел.енергия е бил по-висок, а размерът на
безвъзмездната инвестиционна помощ - по-малък /независимо че процентът е отново
70%/, тъй като както и ищецът посочва, с годините фотоволтаичните панели са
станали по-евтини. Ситуацията на ищеца в сравнение с тези 28 търговски
оператори не е сходна, поради което не може да твърди дискриминационно
отношение. Освен това, не следва да се забравя, че правото на Общността не
гарантира право на държавна помощ. В дискрецията на държавата е да реши да
предостави такава помощ или да я отмени. Оплакването на ищеца, че получаваната
от него помощ е по-малка от тази на други производители вследствие приемането
на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не е правно защитимо, тъй като получаваната конкретно
от ищеца помощ чрез мярката преференциални цени надхвърля помощта de minimis и той не би имал право на
нея, ако държавата стриктно спазваше европейското право.
В обобщение,
съдът не установи нарушаване от страна на държавата на задълженията й
произтичащи от Договорите. Процесуалният й субституент НС е приело
законодателно изменение в пар.18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, което не противоречи на
правото на Общността. При липса на достатъчно съществено нарушение на правото
на Съюза, предявените искове следва да се отхвърлят без да се изследват
останалите предпоставки по чл.4 пар.3 от ДФЕС – наличието на вреди за ищеца и
на причинноследствена връзка между вредите и допуснато съществено нарушение на
правото на Общността.
При този изход на делото, ищецът няма право на
разноски.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.8 вр. чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
350лв., платимо от ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на
ЕТ „И.Г.И.“, ЕИК ******, със седалище ***, против Н.С.на Р България , адрес
гр.София, пл.“******с правно основание чл.2в от ЗОДОВ във вр. с чл.4 пар.3 от
ДЕС, за заплащане на: сумата 204 601,46лв.
без ДДС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба,
представляваща обезщетение за причинена вреда от разликата между цената на
произведената и отдадена електроенергия от възобновяеми източници от 567,41лв.
за МВтч и цената, определена от Н.С.с
приемане на пар.18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.56/15г./ от 100,41лв. за МВтч.,
изчислена за периода м.август 2015г. – м.май 2020г., и на сумата 53 875,71лв.,
представляваща сбора на изтекла мораторна лихва върху главницата по всяка от
издаваните фактури към ЧЕЗ Електро България АД от датата на погашението им до
23.07.2020г. , като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
евентуалните искове на ЕТ „И.Г.И.“, ЕИК ******, със седалище *** против Н.С.на
Р България, адрес гр.София, пл.“******с правно основание чл.2в от ЗОДОВ във вр.
с чл.4 пар.3 от ДЕС, за заплащане на:
сумата 112 136,49 лв. без ДДС, представляваща обезщетение за вреда за
периода м.август 2015г. – м.май 2020г., равняваща се на разликата между цената
за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по пар.18 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.56/15г./ и цената по действащото решение на КЕВР за
определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на фотоволтаичната
централа в експлоатация, при отчитане на съотносимата част предоставено за
изграждане на фотоволтаична централа публично подпомагане по договора с
Държавен Фонд Земеделие, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане, както и сумата 29 527,81лв.,
представляваща сбор от изтекла мораторна лихва върху разликата, възникваща
всеки месец между цената за изкупуване на ел.енергия от възобновяеми източници
по пар.18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр.56/15г./ и цената по действащото решение
на КЕВР за определяне на преференциални цени към момента на въвеждане на
фотоволтаичната централа в експлоатация, при отчитане на съотносимата част
предоставено за изграждане на фотоволтаичната централа публично подпомагане по
договора с Държавен Фонд Земеделие, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЕТ „И.Г.И.“,
ЕИК ******, със седалище *** да заплати на Н.С.на Р България , адрес гр.София,
пл.“******разноски по делото в размер на 350лв., присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено с участието на
Прокуратурата на Р България.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: