МОТИВИ
Към присъда № 4 от 23.01.2014
година постановена по
НОХД № 373 по описа за 2012 година
на Окръжен съд – Хасково.
Окръжна прокуратура Хасково е
повдигнала обвинение против подсъдимите: Т.М.Ю. ***, Ф.Х.К. *** и Х.И.А.- турски гражданин постоянно пребиваващ
в Р.България с адрес гр. Велико Търново за това, че: на 18.06.2009г. на
ГКПП „Кап.Андреево„ в съучастие : подсъдимия Ю. като извършител,
подсъдимия К. като подбудител и помагач и подсъдимия А. като помагач, без надлежно разрешително с лек автомобил „ Ситроен Пикасо„ с рег. № ***, пренесли през границата на страната ни високорисково
наркотично вещество - 34, 009 кг. хероин със съдържание на активно вещество от 45.4 до 48.7 тегловни процента на обща стойност 2 824 310 лв. , като предмета на контрабандата е в особено големи размери и
случая е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК за подсъдимия Т.Ю., по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр.
чл.20 ал.3 и ал.4 от НК за
подсъдимия Ф.Х.К. и по чл.242 ал.4 пр.1 вр.
ал.2 пр.1 вр. чл.20 ал.4 от НК за подсъдимия Х.И.А..
Против подсъдимия Ф.Х.К. е
повдигнато обвинение и за това, че на 18.06.2009
г. на автомагистрала „ Тракия „ в района
на паркинг „Траянови врата„ без надлежно разрешително, направил опит да
придобие с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 34,009 кг. хероин със съдържание на
активно вещество от 45.4 до 48.7 тегловни процента на обща стойност 2 824 310 лв. , като
наркотичното вещество е в особено големи количества и деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.354 А ал.2
изр.2- ро предл.2 / в редакцията на д.в. бр. 75/2006 г. / вр. ал.1 пр.1 вр. чл.18
ал.1 от НК.
Окръжна прокуратура Хасково изпраща
представител който поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, което счита за безспорно доказано и иска да им бъде наложено наказание „
Лишаване от свобода „и кумулативно предвиденото наказание „ Глоба „ , при
условията на чл. 55 от НК, като при определяне размера на наказанието се отчете
степента на участие в престъплението на всеки един от тях и оказаното от подс. Ю.
съдействие. Прокурорът иска да бъдат отнети в полза на държавата наркотичното
вещество предмет на престъплението и МПС послужило за пренасянето му.
Подсъдимия Т.М.Ю. признава вината
си, дава подробни обяснения в които описва извършеното по време място и начин
като заявява, че не подс. Ф.К. , а св. Р.М. първоначално му предложил да пренася
от Р.Турция злато срещу заплащане и осъществявал връзката му с подс. К.. Посочва,
че първоначално прикрил свидетеля, защото се опасявал да не му бъде повдигнато
обвинение за организирана престъпна група. В последната си дума изразява
съжаление за извършеното .
Защитникът му – адв. С. в пледоарията си иска, предвид
оказаното от подс. Ю. съдействие спомогнало за установяване и на останалите участници
в престъплението , наказанието му да бъде определено при условията на чл.55 от НК, като се отчете процесуалното му поведение и изминалия период от време .
Подсъдимия Ф.Х.К. дава обяснения в
които отрича да е участвал в извършване на престъпленията и твърди, че по молба
на подс.А. единствено съдействал за закупуването на лекият автомобил „ Ситроен
Пикасо „ на подс. Ю., като предоставил дадените му от подс. А. средства. В
последната си дума заявява, че никога не се е занимавал с наркотични вещества.
Защитникът му адв. Х. в пледоария си излага
доводи за недоказаност на участието на подс. К. в извършването на престъпленията
по обвинението, както и за допуснати в обвинителният акт съществени процесуални
нарушения , довели до нарушаване правото
му на защита, поради непосочване на обективни признаци на състава по чл.242 от НК. В тази насока твърди, че повдигнатото обвинение било, че пренесъл
наркотичните вещества а не, че ги превозил както е на практика. Не се
установило и деянието да е особено тежък случай по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК.
Досежно второто
обвинение по чл.354 А от НК се сочи, че не се установило подс.К. да е започнал
упражняването на фактическа власт върху
наркотичните вещества. Защитникът иска подс.К. да бъде оправдан по повдигнатите
му обвинения. Прави се и алтернативно искане за преквалифициране на престъплението по чл.242 ал.2 от НК и
определяне на наказанието при условията
на чл. 55 от НК .
По отношение на подсъдимия Х.И.А.
производството се проведе задочно в негово отсъствие, при условията на чл.269
от НПК. Въпреки положените усилия подс. А. ,не бе намерен на установения в
страната постоянен и настоящ адрес в гр. Велико Търново ул. „ Н. Габровски
„ № 43 ет.2 , а проведеното му ОДИ не
даде резултат. Не се установи и да е задържан в местата за лишаване от свобода
или следствените арести в страната, а местоживеенето му в чужбина е неизвестно.
Защитникът му адв.Н., в
пледоарията си излага съображения за недоказаност на обвинението по отношение
на всички подсъдими, включително и по отношение на подс. А. и иска да бъде
оправдан .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимите Ф.Х.К. и Х.И.А. се познавали от преди
и през месец май на 2009 г.
решили да пренесат наркотични вещества – хероин от Р.Турция в Р. България , като закупят лек автомобил на
името на друго лице, което да пренесе с него наркотика. Подс. К. се познавал
със св.Р.Ф.М., последния имал заведение – кафене в гр. Кърджали в което се
събирали хора да играят хазарт на карти. Подс.К. от време на време също ходел
там и попитал свидетеля дали може да намери някой, на името на когото да се
купи автомобила. Св. М. познавал подс. Т.М.Ю. ***, последния имал финансови
затруднения но често посещавал заведението му, на няколко пъти вземал от него
на заем пари, консумирал напитки без да ги плаща и дължал на свидетеля сумата
от 1000 лв.Свидетеля предложил на подс.Ю. да си изплати задълженията като му
обяснил, че с лек автомобил който ще се закупи на негово име, ще пренася злато
от Р.Турция в Р.България и от там до Испания, а в същност се касаело за хероин.
Освен това му обещал и възнаграждение в размер на 12000 евро както и, че лекия
автомобил ще остане за него, при което подс. Ю. се съгласил. След това, в началото
на месец юни на 2009 г.
св. М. организирал среща в кафенето си в гр.Кърджали между подс.Ю. и подс. К.,
като обяснил на подс.Ю., че подс.К. ще даде парите за закупуването на автомобила,
който двамата – подс. К. и св. М. ще изберат. Намалил и обещаното на подс. Ю. възнаграждение
на 7000-8000 евро за което последния се съгласил. При срещата подс.К. не казал
името си на подс. Ю. , като го попитал дали е пътувал често в чужбина и минавал
през границата, последният му отговорил положително и тогава св. М. и подс. К.
му казали, че до една седмица ще му се обадят. След около една седмица, св. М. осъществил
пак връзка между двамата подсъдими, като се обадил на подс.Ю. и му казал, че на
следващия ден ще пътува с подс. К. до гр.София за да закупят автомобила, като
се срещнат до с. Паничково ,намиращо се на пътя между гр. Кърджали и гр. * .
Така на 10.06.2009г. двамата подсъдими се срещнали до с. Паничково и с автомобил
„ БМВ Х 5 „ с рег. № С 67 95 ХС тъмен на
цвят, управляван от подс. К. отишли до гр.София. Като обходили автокъщите подс.
К. не харесал автомобил и се върнали. Вечерта на същата дата, св. М. отново се
обадил на подс.Ю. и му уговорил среща в гр. Пловдив с подс. К., като обяснил,
че пак ще пътуват за закупуване на автомобил. На 11.06.2009 г. сутринта, двамата
подсъдими се срещнали в гр.Пловдив и потеглили към гр.София с автомобила „ БМВ
Х 5 „ , по пътя подс. К. се уточнил по телефона за закупуване на лек автомобил
марка „ Ситроен Пикасо”, продаващ се в автокъща в гр. Перник и двамата отишли
до там. Подс.К. оставил подс. Ю. пред автокъщата , дал му сумата от около 12 000
лв. за покупката и си тръгнал. От своя страна подс. Ю. купил уточнения от подс.
К. автомобил марка „ Ситроен Пикасо „ на цвят сив металик и с него се прибрал в
гр.Кърджали . На следващия ден 12.06.2009 г. автомобилът бил регистриран в КАТ
– Кърджали с рег.№ *** и като собственик в регистрационния талон бил вписан
подс. Ю. / л.11 т.І д.п./. На същата дата автомобила бил обслужен и в сервиз,
като разходите за това били заплатени от св. М., който бил заедно с подс. К.. Освен
това св. М. дал на подс. Ю. и мобилен телефон марка „ Нокиа” като му обяснил ,
че телефоните били три с нови сим карти, по един за всеки от тях и той не трябвало
да се обажда по телефона, а при нужда те щели да го търсят. След като автомобила
бил регистриран и обслужен, същият ден св. М. се обадил на подс. Ю. и му казал,
че трябвало да пътува до гр.Истанбул в Р.Турция и да е сам, а парите за
пътуването щял да му даде подс.К., с когото трябвало да се срещне до с.Паничково.
Подс.Ю. се съгласил но заявил на свидетеля, че ще пътува с приятелката си св.В.Ш.
и отишъл на уговорената среща с подс. К.. Последния му дал 700-800 евро за
разходи по пътуването и му казал, че телефонът му трябвало да е включен. След
това подс. Ю. взел приятелката си св. Ш. и потеглили към Турция, в 19.00 часа
минали през ГКПП „ Кап. Андреево „ а по късно, около полунощ се настанили в
хотел в гр.Истанбул. От своя страна подс. К. на същата дата, около 20.00 часа
също минал през граничния пункт и отишъл в гр.Истанбул, а на 13.06.2009 г.
сутринта се обадил на подс. Ю. и го попитал къде е отседнал. След като последния
му обяснил, подс.К. отишъл при него, придружавало го още едно лице и поискал
ключовете за автомобила, който бил паркиран на паркинга на хотела и подс. Ю. му
ги дал. По – късно същия ден, св. Ш. забелязала липсата на автомобила, притеснила
се и попитала подс. Ю. къде е, последния се пошегувал като и заявил, че го
продал, но след това и казал да не се притеснява. След като подс. К. взел
автомобила, в него бил изготвен тайник на пода, чрез изрязване на напречните
греди на предните седалки, без местата за закрепването им и изрязване на отвори,
осигуряващи достъп отвътре в праговете на автомобила. Местата на рязане били
обработени с боя с цвета на автомобила и поставено отново вътрешното подово
покритие , като по този начин тайникът практически не се забелязвал. След това
на 15.06.2009г. следобяд, подс.К. върнал ключовете от автомобила на подс. Ю. и му
казал , че пратка нямало да има при което , последния и св. Ш. си тръгнали и в
23.00 часа преминали през ГКПП „ Кап. Андреево „ . В същия час и през същия
пункт, но с автомобила „БМВ Х 5 „ с рег. *** в страната ни влязъл и подс. К.. През
този период подс. А. също бил в Турция като според справката за задграничните
му пътувания, излязъл през ГКПП „ Лесово „ на 05.06.2009 г. и се прибрал на
22.06.2009 г. , но този първи път, за времето от 12.06.2009 г. до 15.06.2009
г.не се срещнал с подс. Ю..
От своя страна подс.Ю. след като се прибрал в
страната оставил св. Ш. в домът и. Обадил му се и св. М. и настоявал да не
управлява автомобила за да не се виждал и подс. Ю. го прибрал в гаража си. След
два дни, подс. Ю. отново получил обаждане от св.М. да пътува до Турция, а
парите за пътуването му дал пак подс. К. като се срещнали отново до с.
Паничково. Така на 17.06.2009 г. около 22 часа през ноща подс.Ю. със св. Ш.
потеглили с лекия автомобил „Ситроен Пикасо „ с рег. № *** , на 18.06.2009 г. в 00.00 часа преминали
през ГКПП „ Кап. Андреево „ и в ранната сутрин на същата дата пристигнали в гр. Истанбул. Тогава по мобилния
телефон му се обадил подс. К. и му казал да се настани в определен хотел в кв.
„Аксарай „ , което подс. Ю. направил и със св. Ш. се настанили в хотела около
05.30 – 06 00 ч. След малко по мобилния телефон на подс. Ю. се обадило непознато за него лице –
това бил подс.Х.И.А. , който към този момент подс. Ю. не познавал и поискал
ключовете за автомобила „Ситроен Пикасо„ като казал ,че се обажда от името на
подс.К.. Подс.Ю. излязъл от хотела и дал ключовете за автомобила на подс. А.,
последния не му казал името си и тогава подс. Ю. го видял за пръв път. От своя
страна подс. А. му заявил, че трябвало да вземе автомобила и до час или два ще
му го върне, след това подс. Ю. влязъл в хотела и се качил в стаята при св. Ш..
След като подс.А. взел автомобила от подс. Ю., укрил в тайника на пода, под
предните му седалки 69 пакета с наркотично вещество хероин с общо бруто тегло 35.450 кг., след което
върнал автомобила до хотела и се обадил на подс. Ю.. Последния слязъл, тогава подс. А. му дал ключовете за
автомобила и му казал, че можел да си тръгва. До този момент - от вземането на
автомобила от подс. А. до връщането му, били изминали около два – три часа . Малко
след това по мобилния телефон на подс.Ю. се обадил и подс. К., казал му да
тръгва веднага към България и при преминаването през ГКПП „ Кап. Андреево „ да
си изключи телефона и го включи след това. Така подс.Ю. и св. Ш. си тръгнали с
л.а. „ Ситроен Пикасо„ с рег. № *** в който било укрито наркотичното вещество,
същия ден-18.06.2009г. в 16.00 часа пристигнали на ГКПП „ Кап. Андреево ” и се установили на линията за митническа проверка. В същото време там на работа
били митническите служители - свидетелите Г.З., П.С. и С.Т.. Последния бил заложил
управлявания от подс.Ю. автомобил в системата за щателна митническа проверка и
при пристигането на граничния пункт, автомобила бил отклонен за проверка, при
извършването на която и след премахване на тапицерията на пода в автомобила пред
предните му седалки, свидетелите намерили укритите там 69 бр. пакета с наркотично
вещество реагиращо на хероин, но не забелязали самия тайник. За случилото се
били уведомени органите на МВР и на същата дата бил извършен оглед на
местопроизшествието с протокол, придружен с фотоалбум. Пакетите с наркотичното
вещество – 69 бр. с общо бруто тегло от 35.450кг. били иззети, а протокола одобрен от компетентния съд
/ л.25-32 т.І д.п./. След като бил заловен, подс. Ю. решил да съдейства на
полицейските служители за разкриване на останалите лица, свързани с пренасянето
и получаването на наркотичното вещество. В тази връзка на граничния пункт
пристигнали свидетелите К.Т. и В.М. – служители на Сектор „ БОП „ ОД МВР –
Хасково, на които подс.Ю. разказал за случилото се както и , че лицата които
трябвало да получат наркотика ще му се обадят ,но не съобщил имената на
подсъдимите К. и А. понеже към този момент не ги знаел, а казал единствено
името на св. М.. За случилото се бил уведомен и св. П.Д. също служител на ” БОП „ ОД МВР – Хасково и образувана група от
служители, за контрол на наркотичното вещество и установяване на останалите
участници. За тази цел част от наркотичното вещество - два пакета номерирани с
№ 40 и № 44 били предадени на полицейските служители от водещия разследването с
разписка / л.91 т. ІІ д.п. / и оставени под предните седалки в автомобила на подс.
Ю., при който се качил св.Т. заедно с други полицейски служители, а останалите
сред които и св. М. и св.Д., с автомобили придружавали управлявания от подс.Ю. автомобил,
който включил мобилния си телефон и получил обаждане от подс.К.. Последния го
попитал къде е , на което подс. Ю. заявил, че минал през ГКПП „ Кап. Андреево „
. Тогава подс. К. *** , като остави св. Ш.
в гр. Хасково и се обади на св. М. , което подс.Ю. изпълнил , а св. М. го питал
дали всичко било наред. Разговорите се провеждали на турски език и били
предавани от подс. Ю. на полицейските служители. Така св. Ш. била оставена в
гр. Хасково до хотел „ Даймонд „ където я чакали други полицейски служители , а
подс. Ю. с останалите потеглил с автомобила „ Ситроен Пикасо„ към гр.Пловдив
според казаното му от подс. К.. След като стигнали близо до града, последвало
друго обаждане от подс. К. който му казал да кара към гр.София и подс. Ю.
тръгнал на там . По пътя последвали още няколко обаждания от подс.К. който
казал на подс.Ю. да се придвижи по автомагистрала „ Тракия” и преди гр.Ихтиман
да спре на паркинга след тунела „ Траянови врата „ . През това време подс. К. с
автомобила „ БМВ Х 5 „ с рег. № *** се придвижил до гр. Ихтиман за да вземе
наркотичното вещество пренасяно от подс. Ю. , като решил за това да използва
своя познат св. Г.К.. За целта го изчакал пред домът му в гр. Ихтиман и след
като св. К. се прибрал, му предложил да вечерят в ресторант на паркинга „
Траянови врата „ и поговорят, св. К. се качил в автомобила при подс. К. и
двамата отишли на въпросния паркинг. След малко пристигнал и автомобила
управляван от подс. Ю. , но подс. К. отново му се обадил и му казал да кара зад
него, което подс. Ю. изпълнил. Подс. К. обаче пак му се обадил и му казал да го
изпревари и продължи, като спре на отбивката за гр. Ихтиман, което подс. Ю. отново
изпълнил. От своя страна тогава, подс. К. изпреварил автомобила на подс. Ю. и с
автомобила „ БМВ Х5” спрял пред него в близост до въпросната отбивка , където имало и контролен горски пункт. Подс.Ю.
също спрял , в това време от автомобила на подс. К. слязъл св. К. и се насочил към
автомобила на подс. Ю. . В същото време
св. Т. и другия служител, които били в автомобила на подс. Ю. слезли и
задържали св. К.. Като видял това подс. К. с автомобила „ БМВ Х 5 ” чиито двигател работел , потеглил незабавно
, но в последствие бил заловен от други полицейски служители и върнат на
местопроизшествието. При извършения там на същата дата оглед, в л.а. „ Ситроен
Пикасо „ с рег. № *** били намерени двата пакета наркотично вещество хероин,
номерирани с № 40 и 44, а на 19.06.2009 г. бил извършен повторен оглед на
местопроизшествието / л.52-57 т.І д.п./. При извършеното на 19.06.2009г.
претърсване в управлявания от подс. К. автомобил „БМВ Х 5 „ с рег. № *** , били
намерени и иззети 3 бр. мобилни телефони
марка „ Нокиа „ , първия със сим карта
на „ Вивател „ , втория със сим карта на „ Глобул „ , а третия без сим карта ,
иззел се и автомобила, а при обиска на
същата дата от подс. К. била иззета сумата от 5000 евро – 10 бр. банкноти по
500 евро. В съставените протоколи подс.К. посочил, че телефоните и парите били
негови, а автомобилът на братовчед му /л.45-50 т.І д.п./. При извършените на
19.06.2009 г. претърсвания, в дома на подс.К. *** не били намерени и иззети вещи.
От дома на св. Р.М. *** е иззето пластмасово шишенце с кафяв етикет реагиращо
на хероин, за което по досъдебното производство не става ясно да е изследвано с
експертиза . От дома на подс.Ю. *** е иззета електронна везна с надпис „ Star „ поставена в червена кутия / л.35-44 т.І д.п /. На 19.06.2009
г. с Постановление на ОП – Хасково подс. Ю., подс. К. и св.К. , на когото също
било повдигнато обвинение за престъпление по чл.354 а ал.2 изр.2 вр.чл.20 ал.2
и чл.18 ал.1 от НК– за съучастие с подс. К. в опит за придобиване с цел
разпространение на наркотичното вещество, били задържани по образуваното
досъдебно производство . С определение на ХОС от 22.06.2009г. им била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” /
л.66, л.98 , л.114-118 т. І д.п. / ,
която по късно е изменена с постановления на ОП – Хасково в „ Домашен арест „ –
на подс.Ю. на 07.08.2009г. / л.125-126 т.І д.п. / , на св. К. на 03.12.2009 г.,
а в последствие на 04.01.2010 г. в „Подписка” / л.128-129, 136 -137 т. І д.п. / .На
20.01.2010 г. мярката за неотклонение на
подс. К. също била променена в ” Домашен арест” / л. 8 НЧД 168/2011 г. ХОС / . По време на
досъдебното производство на 23.06.2009 г. подс. Ю. разпознал подс. Х.А. по
снимки / л. 44-48 т. ІІ д.п./ .На 25.06.2009г. било извършено претърсване в
дома на подс. А. *** при което били намерени и иззети 6 мобилни телефона от
които три марка „Сони Ериксон”, един марка „Нокиа „ и два марка „Водафон„ , в
протокола подс.А. посочил , че телефона „Нокиа” и един „ Сони Ериксон” били негови , а
останалите на баща му / л. 60-62 т.І д.п. / . На 26.06.2009 г. на подс.А. лично
и в присъствието на защитник , също било повдигнато обвинение за престъпление
по чл.242 ал.4 пр.1 вр.ал.2 вр.чл.20 ал.4
вр.ал.1 от НК – за съучастие като помагач, в контрабандирането на заловеното
наркотично вещество хероин / л.107 -108 т.І д.п./ и на същата дата бил задържан
с постановление на ОП – Хасково /л.112 т.І д.п./. Било внесено и искане да му
бъде взета постоянна мярка за неотклонение „ задържане под стража„ , но с
определение на ХОС му била взета мярка за неотклонение „ Парична гаранция”
вносима в 3 дневен срок. Определението било отменено с определение от
07.07.2009 г. на АС – Пловдив по ВНЧД № 279/2009 г. и взета мярка „ задържане
под стража „ / л.131-134 т.І д.п. /, но междувременно подс. А. се укрил. По
време на разследването бил обявен за ОДИ с телеграма от 22.07.2009г., която на 21.03.2011 г. била актуализирана понеже се
установило, че имал и лична карта от 2008 г. на Р. Сърбия / л.34 т. ІІІ д.п./ , но
не бил намерен .На 30.06.2009 г. иззетото наркотично вещество хероин е огледано
, разделено е на две групи А и В и установено ,че общото му нетно тегло е 34, 009
кг., а от всяка от групите са иззети представителни проби / л.1-2 т.ІІ д.п./. От
заключението на назначената на досъдебното производство физикохимическа
експертиза № 192 /13.07.2009 г. / л.6 -7т.ІІ
д.п. / на вещото лице Н.К., което съдът
изслуша е установено, че наркотичното вещество е със съдържание на активен компонент
диацетилморфин - за група А - 45.4 тегловни процента , а за група В - 48,7 тегловни
процента. На 01.07.2009 г. мобилните телефони иззети от
подс. К. били огледани / л. 40-43 т. ІІ д.п. / . С постановление от 12.08.2009г.
на ОП – Хасково било разрешено връщането на автомобила „БМВ Х5” на лизингополучателя „ЕЛ ГРУП „ ЕООД
и върнат с разписка /л. 78-79 и л. 94 т. ІІ д.п. / . Преди първото внасяне на
делото с обвинителен акт , с постановление от 03.01.2012 г. на ОП – Хасково на
подс.Ю. е разпоредено връщането на електронната везна, а с постановление от
30.12.2011 г. разпоредено предаването на наркотичните вещества в ЦМУ - София. С
Постановление от 18.10.2011 г. досъдебното производство по отношение на св. К.
по повдигнатото му обвинение е прекратено и производство продължило за останалите
подсъдими, като за подс. А. след
укриването му в негово отсъствие.
От заключението по назначената на съдебното
следствие автотехническа експертиза на л.а. „ Ситроен Пикасо „ с
рег.№ *** / л.285-295 НОХД / , изготвена
от вещото лице С.К. се установява, че след отстраняване на декоративната подложка
на пода на автомобила, напречните греди крепящи предните седалки били
допълнително изрязани и оставени единствено елементите закрепващи седалките. Изрязани
били и допълнителни отвори към двата прага на автомобила, осигуряващи достъп до
кухините им. Рязането било плазмено и местата на допълнителните манипулации
обработени с боя с цвят като на автомобила. По този начин било обособено
допълнително пространство и естествените кухини пригодени в специални тайници,
за съхранение, транспортиране и контрабандиране на стоки. При сборуване на
времето необходимо за извършване на манипулациите посочено от вещото лице се
установява , че то е в рамките на 5 часа за всяка седалка – т.е 10 часа за
двете. В съдебно заседание вещото лице заявява , че констатирал тайниците при
огледа на автомобила , които били изработени доста преди това и така направени,
че да не будят интерес, поради което е възможно при проверката от митническите служители
да не са забелязани. Вещото лице не установило следи от боя върху подложните
стелки на автомобила което предполагало , че боята била оставена да изсъхне
преди поставянето на стелките и след изготвянето на тайниците нямало видима
разлика в състоянието на автомобила ,включително и пода.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от показания
на свидетелите С.Т., Г.З. ,П.С., К.Т., В.М., които кредитира изцяло.
Показанията на посочените свидетели са конкретни, непротиворечиви и взаимно свързани. Кореспондират със заключенията на вещите лица по
физикохимическата и автотехническа експертизи , с прочетените и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и предявените
по реда на чл. 284 от НПК веществени такива, които съдът също кредитира. Първите
трима свидетели – митнически служители макар и да твърдят, че според тях
наркотичното вещество не било укрито в тайник а във фабрични кухини на
автомобила, съдът намира, че те не забелязали тайника именно защото,
съществуващите кухини били допълнително обработени и обособени като тайник и то
по такъв начин, че извършените за това манипулации са трудно забележими, което
е установено от заключението по автотехническата експертиза. Показанията на св.П.Д.
дадени в съдебно заседание, в които описва направеното от подс. Ю. признание и
оказаното съдействие на полицейските служители, както и последващите действия
по залавянето на подс. К. и св. К., следва да се кредитират понеже се подкрепят
и изцяло кореспондират с кредитираните показания на св.Т. и св.М.. Прочетените обаче , по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК показания на св.Д., дадени при проведения му на 01.07.2009 г. разпит на
досъдебното производство / л. 144 -145 т. І д.п. / , в които заявява , че след
като подс.А. бил задържан, провел с него беседа при която последния признал
участието си в трафика на хероин не следва да се кредитират . Това е така
защото преди прочитането, при разпита си в съдебно заседание свидетеля първоначално
заявява , че не помни да е провеждал беседа с подс. А. и да се е срещал с него,
а след прочитането посочва , че изложеното в обратната насока в прочетените
показания е вярно и се подкрепяло от
разпечатка ,според която имало съвместни пътувания на двамата подсъдими – А. и К.
до Р.Турция. В приложената по делото разпечатка за задграничните пътувания на
подсъдимите, такова съвместно пътуване на подс.А. и подс. К. няма . Единственото
пътуване на двамата заедно е на 26.05.2009 г. до Сърбия. След предявяването на
разпечатката св.Д. заявява, че било възможно при беседата която провел с подс. А.
да го е блъфирал. В случая съдът намира , че св. Д. не е провеждал изобщо
такава беседа с подс.А., при която последния да му признал участието си в
престъплението както твърди. В тази насока такива обстоятелства не са изложени
в показанията на св. Т. и св. М. участвали в операцията , особено в тези на св.М.,
за когото св. Д. сочи, че съвместно провели беседата. Показанията на св. Ш. –
приятелка на подс. Ю. дадени в съдебно заседание съдът кредитира в частта,
досежно намирането на наркотичните вещества при проверката на ГКПП „ Кап.
Андреево„ , а в останалата част в която твърди, че подс.Ю. не оставял никъде
автомобила и тя била постоянно с него, не следва да бъдат кредитирани, защото
са в противоречие с прочетените и по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал.1 т.1 и т. 2
от НПК показания от досъдебното производство / л. 150-151 т. І д.п. /.
Последните макар и четени по този ред съдът кредитира понеже след прочитането
самата свидетелка твърди , че са верни. Освен това в тях е изложила
обстоятелства за това, че при първия им престой в Р. Турция видяла , че л.а. „ Ситроен
Пикасо „ не бил на паркинга където го оставили , а след това се прибрали с
автомобила, както и такива за провежданите от подс. Ю. телефонни разговори по
мобилен телефон който бил нов и го видяла за пръв път , което кореспондира с изложеното
в обясненията на подс.Ю. и останалите събрани и кредитирани доказателства. Показанията на св.Г.К. дадени пред съда не
следва да се кредитират в частта, в която заявява , че на мястото където бил
заловен от полицейските служители в района на паркинга „ Траянови врата „ ,
слязъл от автомобила на подс.К. за да отиде по малка нужда. След прочитане по
реда на чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и 2 вр. ал.2 от НПК на обясненията му дадени
като обвиняем на 06.11.2009 г. / л.99-100 т.І д.п./ св. К. твърди , че не
помнел какво било поведението на подс.К. при управлението на автомобила
непосредствено преди залавянето им. Същевременно заявява , че прочетеното е
вярно и двигателят на автомобила му работел, а след като слязъл от автомобила
на подс. К. ,случайно и от любопитство се приближил към спрения на същото място
л.а. „Ситроен Пикасо „ в който бил подс. Ю. заедно с полицейските служители. В тази им част показанията на св. К. са
житейски нелогични и в противоречие с останалите събрани и кредитирани доказателства,
включително и с изложеното в тази насока в обясненията на подс. К., който посочва
, че взел св. К. за да придвижи л.а. „ Ситроен Пикасо „ до охраняем паркинг и
го остави там , според указанато му от подс. А. .
Съдът кредитира обясненията на
подс. Т.Ю. дадени в съдебно заседание в които описва подробно случилото се , своето
участие , това на останалите подсъдими и на св. Р.М. в извършване на
престъплението, за когото сочи и , че го
склонил към него.В случая бяха прочетени обясненията на подс.Ю. дадени на
досъдебното производство пред съдия , в които е изложил твърдения идентични с
тези в съдебно заседание, но е посочил, че склоняването му било извършено от
подс. К., който участвал и като помагач, чрез покупката на лекия автомобил и
предоставянето на средства за пътуванията. След прочитането, подс.Ю. заявявава,
че прочетените му обяснения са верни , но
потвърждава, че лицето склонило го към престъплението и осъществяващо връзката
с останалите подсъдимите е не подс. К. , а св. М. . Последния в показанията си
заявява, че единствено запознал двамата подсъдими – Ю. и К. в кафенето си в гр.
Кърджали и отрича участието си в престъплението. В случая съдът не кредитира
изложеното от св. М.. Това е така защото обясненията на подс. Ю. кореспондират
с установеното от останалите кредитирани доказателства, като е безспорно установено,
че лекия автомобил ” Ситроен Пикасо” е закупен на името на подс.Ю.
непосредствено преди първото пътуване до Р. Турция на 12.06.2009г., осъществено
след регистрацията на автомобила на същата дата. В тази насока са както
обясненията на подс.Ю. и тези на подс.К., така и кредитираните показания на св.Ш.,
документите за покупка на автомобила, регистрационния му талон и отразеното в
справката за задграничните им пътувания. Посоченото от подс.Ю. относно начина
за закупуване на автомобила с подс. К. от гр.Перник, като последния дал парите
за това, обстоятелството, че св.М. участвал в обслужването на автомобила непосредствено
след купуването и осъществявал връзката между подсъдимите, и това , че подс.К.
при първия престой в Турция взел автомобила от подс.Ю. и му го върнал по късно,
се потвърждава също от обясненията на подс. К. и в тази им част те също следва да се кредитират.
Освен това, подс. К. твърди, че средствата за закупуването на автомобила които
дал на подс. Ю. , му били предоставени от подс.А. и автомобила бил купен и
обслужен по негово настояване, като отрича да е знаел ,че автомобилът ще се
ползва за пренасянето на наркотични вещества . В тази им част в която отрича
участието си в престъплението, обясненията на подс. К. не следва да се
кредитират защото са лишени от житейска логика. Така подс. К. твърди, че понеже
автомобилите в Турция били скъпи, подс. А. искал да закупи автомобил в България
на името на друго лице което да го ползва и съхранява, а подс. А. да го
управлява когато е в страната. Същевременно заявява , че подс. А. имал
дърводелски цех и строял в България . При това положение , след като подс. А. е
имал бизнес в страната ни, което предполага наличието на фирма регистрирана по
ТЗ, не е съществувала пречка да притежава и лек автомобил, без да е необходимо
да го закупува на името на друго лице. В случая съдът намира, че лекия автомобил
е закупен на името на подс.Ю. и средствата за това дал подс.К., с цел контрабандиране
на наркотици, каквото е и направено и подс. К. е бил наясно с това . Този извод
се потвърждава от факта , че при първият престой на подс. Ю. в Турция за
времето от 12.06.2009г. до 15.06.2009г., именно подс. К. на 13.06.2009 г. взел автомобила от него и му го е върнал на
15.06.2009 г. , като през това време е бил създаден тайника в автомобила под
предните му седалки. Твърденията на подс. К. , че тогава макар и да бил в Турция
, бил заедно с подс.А. и не е вземал автомобила от подс. Ю. , а наблюдавал от
далече как това направили неизвестни лица пратени от подс. А., е в противоречие
с кредитираните обяснения на подс.Ю.. Последния е категоричен, че подс. К. взел
автомобила от него , като бил с друго лице , но различно от подс.А., когото
видял единствено на инкриминираната дата -18.06.2009г когато е и пренесено
заловеното наркотично вещество. Безспорно през целия период от 12.06.2009 г. до
18.06.2009 г. в Р. Турция е бил и подс.А.,
който излязъл от страната ни през ГКПП „
Лесово „ на 05.06.2009 г. и се е завърнал през същия пункт на 22.06.2009 г., но
се срещнал с подс. Ю. само на 18.06.2009 г. когато в автомобила било поставено
наркотичното вещество.Обстоятелството, че подс.К. се е интересувал от л.а. „
Ситроен Пикасо „ управляван от подс.Ю., се потвърждава и от справката за задграничните
пътувания на подсъдимите, от която се установява, че на 15.06.2009 г. подс. К.
с автомобила „ БМВ Х5 „ , а подс. Ю. с л.а. „ Ситроен Пикасо „ и св. Ш.
преминали през ГКПП „ Кап . Андреево „ на влизане от Р. Турция в един и същ час -23.00 часа. След тази дата не е регистрирано преминаване на
подс. К. в Р. Турция , там обаче е бил подс.А.. При това положение следва да се
кредитират обясненията на подс. Ю. за
случилото се, като именно тогава на 18.06.2009г. съдът намира , че подс.А. е
поставил в автомобила заловеното наркотично вещество. По нататък изложеното в
обясненията на подс. Ю., че след преминаването му през границата на страната ни
получил обаждания от подс. К., който му казал да се обади на св. М. и му съобщи
за влизането си в страната, а след това му давал указания къде да се срещнат за
да вземе автомобила с пренесеното наркотично вещество, се потвърждава от
кредитираните показания на полицейските служители участвали в операцията по
залавянето на подс. К.. Опитът на подс.К. да избяга за да не бъде заловен с
наркотика също обосновава изводът, че е знаел какво има в автомобила на подс. Ю..
В тази насока са и действията му по отношение на св. К. , когото взел за да
управлява автомобила с наркотичните вещества , с цел да се предпази. В случая
съдът намира , че подс. К. е знаел за пренесеното наркотичното вещество с л.а.
„ Ситроен Пикасо „ , което се опитал да придобие и обясненията му в които отрича това и участието си в
престъплението, представляват защитна версия и не следва да бъдат кредитирани. Не
следва да бъдат кредитирани и обясненията на подс. Ю. единствено в частта в
която твърди , че имал договорка със св. М. да пренася злато , като съдът
приема че този подсъдим също е знаел , че предмет на контрабандата ще бъдат
наркотични вещества, с оглед договореното значително възнаграждение .
Предвид изложеното съдът намери, че подсъдимия Т.М.Ю. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр. чл.20 ал.2
от НК и го
призна за виновен в това , че на 18.06.2009 г. на ГКПП „Капитан Андреево „ като
извършител, в
съучастие с Ф.Х.К. *** действащ като помагач
и Х.И.А. от Р.Турция като помагач, без надлежно разрешително с лек автомобил марка „Ситроен Пикасо „ с рег. № ***, пренесъл през границата на страната ни високорисково наркотично
вещество- 34,009 кг. хероин със съдържание на
активно вещество от 45.4 до 48.7 тегловни процента, на обща стойност 2 824 310 лв., като предметът на контрабандата е в особено
големи размери и случаят е особено тежък .
Съдът намери ,че подсъдимия
Ф.Х.К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, като го призна за
виновен в това, че на 18.06.2009 г. на
ГКПП „Капитан Андреево„ като помагач, в съучастие с Т.М.Ю. *** действащ като извършител и Х.И.А. от
Р.Турция като помагач, без надлежно разрешително с лек автомобил марка „ Ситроен Пикасо „ с рег. № ***, пренесъл през границата на страната ни високорисково наркотично
вещество - 34,009 кг. хероин със съдържание на
активно вещество от 45.4 до 48.7 тегловни процента, на
обща стойност 2 824 310 лв., като предметът на контрабандата е в особено
големи размери и случаят е особено тежък , а по повдигнатото му обвинение за съучастие под формата
на подбудителство по смисъла на чл. 20 ал.3 от НК , на осн. чл. 304 от НПК го оправда
.
Съдът намери , че подсъдимия Х.И.А.
също е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.242 ал.4 пр.1 вр.ал.2 пр.1 вр.чл.20 ал.4
от НК като
го призна за виновен в това, че на 18.06.2009 г. на ГКПП „Капитан Андреево „ като помагач , в
съучастие с Т.М.Ю. *** действащ като извършител и Ф.Х.К. *** като помагач, без
надлежно разрешително с лек автомобил марка „Ситроен Пикасо” с рег. № ***
пренесъл през границата на страната ни високорисково наркотично вещество - 34,009 кг. хероин със
съдържание на активно вещество от 45.4 до 48.7 тегловни процента, на обща
стойност 2 824 310 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък.
От
обективна страна за това престъпление безспорно се е установи, че на инкриминираната дата 18.06.2009 г. подс. Ю.
заминал с лекия автомобил „ Ситроен Пикасо „ в Р. Турция за да пренесе на
връщане на същата дата ,през границата на страната ни заловеното наркотично вещество, което и
направил. Същевременно самото престъпление е подготвено от другите двама
подсъдими, като подс.К. осигурил средствата за закупуването на предварително
избраният от него, подс. А. и св. М. л.а. „ Ситроен Пикасо „ , който бил
закупен на името на подс. Ю. и сервизно обслужен, а последното платено от св. М..
Първоначално на 12.06.2009 г. автомобила бил откаран от подс. Ю. в Р. Турция ,
където бил взет от подс. К. и за периода от тази дата, до 15.06.2009 г. в
автомобила бил изработен в сервизни условия и със специални инструменти тайник
за пренасяне на наркотика. В последствие на инкриминираната дата - 18.06.2009
г.подс.А. поставил в тайника заловеното количество наркотично вещество, за да
бъде пренесено от подс.Ю. . В случая деянието е извършено в съучастие от подсъдимите, като подс.
Ю. е участвал в самото пренасяне на наркотика през границата на страната и е извършител
по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. Подсъдимите Ф.К. и Х.А. са участвали като помагачи по смисъла на чл. 20
ал.4 от НК в съучастие с извършителя, като с действията си умишлено са улеснили
извършване на престъплението. Помагаческата дейност на подс.К. се е състояла в
набавяне на средства - средствата за закупуването на предварително избрания лек
автомобил , средствата за пътните разходи при двете пътувания на подс.Ю. до
Р.Турция, а на инкриминираната дата му дал указания да изключи телефонът си при
преминаване през граничния пункт. Подс. А. е осигурил наркотичното вещество
хероин и го натоварил в лекият автомобил
„ Ситроен Пикасо „ за да бъде пренесено. Макар и помагачи , подсъдимите К. и А. имат по – голям принос от този на извършителя
,защото те са взели решението за пренасяне на наркотичните вещества през
границата на страната, но не са искали да го пренесат лично те , а друг. Безспорно
е установено, че пренесеното от подс. Ю. наркотично вещество хероин с нетно
тегло 34,009 кг. и съдържание на активно вещество диацетилморфин
от 45.4 до 48.7 тегловни процента, е високорисково по
смисъла на Приложение №1 по
чл.3 ал.2 от ЗКВНВП, а общата му
стойност от 2 824 310 лв. определена съобразно Постановление
№ 23 /98 г. на МС за цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
надхвърля многократно 140 кратния размер на минималната работна заплата за
страната към момента на деянието и обуславя обективният признак на престъплението по чл.242 ал.4
предл.1-во вр. с ал.2 предл.1-во от НК – а именно предметът на контрабандата да
е в особено големи размери. Освен това случаят е особено тежък. Това е така,
защото извършеното от подсъдимите престъпление показва една значително по - висока
степен на обществена опасност от тази, която е имал предвид законодателя при
инкриминирането на този род деяния. Особената тежест се установява от начина на
извършване на деянието - след предварителна подготовка и планиране с цел
улесняването му, участието на повече
от две лица, вида и количеството на високорисковото
наркотично вещество – хероин,
сравнително високото съдържание на активният му компонент, укриването на наркотичното вещество в специално пригодените като тайници, естествени
кухини в пода на автомобила и то по начин правещ ги трудно забележими .
От субективна страна престъплението е
извършено от всеки един от подсъдимите при условията на общ пряк умисъл.Всеки от
тях е съзнавал обществената опасност на престъплението и предвиждал участието на останалите в контрабандата на
наркотик , като е целял настъпването на общественоопасните
последици, а действията им са били координирани, последователни и насочени за постигане на общия престъпен резултат. Подбудите и причините за извършване
на деянието са стремежът им за бързо и лесно
материално облагодетелствуване.
Тук следва да се
отбележи , че от доказателствата не се установи подс. К. да е подбудил т.е
склонил подс. Ю. да пренесе наркотичното
вещество. Това е направил св. М. , поради което съдът оправда подс. К. по
повдигнатото му обвинение за съучастие под формата на подбудителство по смисъла
на чл. 20 ал.3 от НК.
Освен това съдът
намери , че подс. Ф.Х.К. е осъществил от обективна и
субективна страна и престъплението по чл.354 А ал.2 изр.2-ро предл.2 / в
редакцията на д.в. бр. 75/2006 г. / вр. ал.1 пр.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, като го
призна за виновен в това, че на 18.06.2009 г.
на автомагистрала „ Тракия „ в района на паркинг „Траянови врата„ без
надлежно разрешително направил опит да придобие с цел разпространение,
високорисково наркотично вещество - 34,009 кг. хероин със съдържание на
активно вещество от 45.4 до 48.7 тегловни процента, на обща стойност 2 824 310 лв., като
наркотичното вещество е в особено големи количества и деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
От събраните
доказателства се установи, че след като подс.Ю. пренесъл наркотичното вещество 34.009 кг. хероин през
границата на страната ни , подс. К. решил да го придобие и за тази цел му дал указанията да се придвижи
по автомагистралата до района на паркинг „ Траянови врата „ , където се опитал
да придобие наркотика и за да бъде улеснен взел със себе си св. К.. Подс. К. не
успял да придобие наркотика единствено поради намесата на полицейските органи и
за това деянието е останало недовършено, а не по собствени подбуди на
подсъдимия. Ето защо извършеното от него е опит по
смисъла на чл.18 ал.1 от НК за придобиване на въпросните 34,009 кг. хероин. Предвид количеството на
наркотичното вещество, същото безспорно е било предназначено за
разпространение, каквато е била и специалната цел на подсъдимия. С обвинителния акт против подс.К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.354
А ал.2 изр.2- ро предл.2, в редакцията
на д.в. бр. 75/2006 г. вр. ал.1 пр.1 вр.чл.18
ал.1 от НК, действал към момента на деянието с квалифициращи признаци,
наркотичните вещества да са в „ големи „ или „особено големи „ количества,
т.е признака е количествен. Такъв критерий
е използван и в ПМС № 23/1998г. за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, където основната мерна
единица е един килограм или 1000 броя дози и всяко
друго количество над посоченото, обосновава квалифицираните
състави на „голямо” или „особено голямо количество” наркотично вещество. В сега действащата норма признака е стойностен,
като квалифициращите признаци – „големи” или „особено големи количества” са
заменени с „големи” или „особено големи размери”. Предвиденото наказание обаче
и формата на изпълнително деяние са еднакви , поради което съдът приложи
нормата действаща към момента на деянието, като в случая наркотичното вещество
което се опитал да придобие подсъдимия без да е имал надлежно разрешение, мнокогратно надхвърля установеният
количествен критерий от 1000 дози равни на 1 кг. и обуславя признака , че е в особено голямо количество.
От субективна страна това престъпление е
извършено от подс. К. също умишлено при пряк умисъл установяващ се от
действията му.Подбудите за извършването са желанието му за
личното облагодетелстване,
а причините- незачитането на
установения законов ред.
Подсъдимия
Т.М.Ю. е роден на *** *** , български гражданин, женен, със средно образование, безработен , с ЕГН **********. Според приложената сравка за съдимост ведно с
копие от бюлетина за съдимост е осъждан по НОХД № 672/2002г. на РС–Кърджали, но
е реабилитиран.
Подсъдимия
Ф.Х.К. е роден на ***г. в гр.*, живущ ***, български гражданин, женен, с основно образование, работещ, с ЕГН **********. Според приложената сравка за
съдимост ведно с копие от бюлетина за съдимост е осъждан по НОХД № 27/93 г. на
РС – Смолян и НОХД № 364/87 г. на РС – Асеногвград но също е реабилитиран .
Подсъдимия Х.И.А. е роден на ***г. в Република Турция, живущ в
Република Турция със статут на постоянно пребиваващ в Република България, с
последен известен адрес в гр.Велико Търново ул. „ Н. Габровски „ № 43, турски
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан.
При определяне на наказанието съдът взе впредвид обществената опасност на престъплението
и на всеки един от подсъдимите,
отегчаващите и смекчаващите вината им обстоятелства. За отегчаващо вината обстоятелства на тримата подсъдими съдът приема конспиративността при извършване на престъплението. Не
следва да бъдат отчитани като такива останалите, касещи правната квалификация
на деянието и обуславящи особената тежест на случая. За отегчаващи
вината обстоятелства конкретно по отношение на подс. Ю. следва да се приемат и
негативните му характеристични данни , а за подс. К. и подс А. макар и помагачи,
водещата им роля и
по – голям принос при осъществяване на престъплението, за подс. А. и това , че
се е укрил, а за подс. К. негативните до някъде характеристични данни. За
смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът приема сравнително младата
им възраст, чистото съдебно минало - подсъдимите Ю. и К. са реабилитирани за
предходните осъждания и след това няма данни да са осъждани за други
престъпления, изминалото не малко време от извършване на деянието, до
реализиране на наказателната им отговорност. За смекчаващи вината обстоятелства
по отношение на подс. Ю. съдът приема и направените самопризнания и оказаното
съдействие на органите на МВР непосредствено след залавянето му, способствали
за установяване на останалите участници в престъплението, влошеното му
здравословно състояние, изразеното съжаление , а по отношение на подс. К. и
дадените обяснения, също способствали
за разкриване на обективната истина. Предвид изложеното съдът намира, че в
случая са налице многобройни смекчаващи
вината и на тримата подсъдими обстоятелства, по смисъла на чл.55 от НК, при които и най-лекото предвидено
в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко поради което като взе предвид,
че в санкцията на чл.242 ал.4 предл.1-во вр. с ал.2 предл.1 от НК е предвидено наказание „ лишаване от свобода „ е от 15 до 20 години и кумулативно наказание „ Глоба „ в размер от 200 000
лв. до 300 000 лв., за подсъдимите К. и А.
определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК , а на подс. Ю.
при условията на чл.55
ал.1 т.1 и ал.3 от НК . За подс.Т.Ю. съдът
отчете, че макар и извършител има най – малък цялостен принос по отношение на
деянието и значително е допринесъл за разкриване на обективната истина , поради
което за престъплението по чл.
242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, му наложи наказание от 7 години „ Лишаване от свобода „ при първоначален „ Строг” режим на изтърпяване в Затвор и
не му наложи кумулативно предвиденото наказание
„ Глоба „ . На осн.чл. 59 ал.1 от НК от наложеното му наказание „ Лишаване от
свобода „ съдът приспадна времето, през което е бил задържан и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” считано от 19.06.2009 г. до 07.08.2009 г. и с мярка за
неотклонение „Домашен арест” от 07.08.2009 г. до влизане на присъдата в сила.
По отношение на
подс. Ф.К. , освен за престъплението по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр. чл.20 ал.4 от НК и за това по чл.354
А ал.2 изр.2-ро предл.2 / в редакцията на д.в. бр. 75/2006 г. / вр. ал.1 пр.1 вр.
чл.18 ал.1 от НК , съдът също определи наказанието по реда на чл.55 ал.1 т.1 и
ал.2 от НК, при наличието на изброените многобройни смекчаващи вината му
обстоятелства. За първото престъпление като
отчете , че приносът му е по – голям от този на подс. Ю., но не и от този на
подс. А., съдът му наложи наказание от 9 години „ Лишаване
от свобода „ и „ Глоба” в
размер на 100 000 лв., а за второто което също е с долен минимум от 5 до
15 години „ Лишаване от свобода „ и „Глоба” от 20 000 лв. до 100 000 лв.,
слезе под този минимум и му наложи наказание от 4 години „Лишаване от свобода „
и „ Глоба „ в размер на 10 000 лв. Предвид обстоятелството, че двете
престъпления са извършени при условията
на реална съвкупност, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях
, съдът на осн.чл.23 ал.1 от НК определи на подс. К. едно общо наказание в размер на най – тежкото от наложените му с
настоящата присъда , а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 9 години при първоначален „ Строг ” режим на изтърпяване в Затвор и „Глоба „ в размер на 100 000 лв. От
така определеното общо наказание „ Лишаване от свобода „ съдът приспадна на осн.чл.59 ал.1 от НК времето, през което подс.К. е бил задържан и с мярка за неотклонение „ Задържане под стража ” считано от
19.06.2009 г. до 20.01.2010г. и с мярка за неотклонение „ Домашен арест ” от 20.01.2010 г. до влизане
на присъдата в сила.
По отношение на
подс.А. съдът също определи наказанието за престъплението по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр.
чл.20
ал.4 от НК , при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК , но като отчете , че
приносът му е най - голям , му наложи наказание от 11 години „Лишаване от свобода” при първоначален „Строг” режим на
изтърпяване в Затвор и „Глоба ” в размер на 100 000 лв., като приспадна на осн.чл.59 ал.1 от НК времето през
което е бил задържан, считано от
26.06.2009 г. до 29.06.2009 г.
На основание чл.242 ал.7 от НК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението - високорисковото наркотично вещество 34,009 кг. хероин със съдържание на
активно вещество диацетилморфин от 45.4 до 48.7 тегловни процента ,на обща стойност 2 824 310 лв. , а на осн. чл.242 ал.8 от НК отне в полза на Държавата
превозното средство послужило за превозване на предмета на контрабандата, а именно
лек автомобил марка „Ситроен Пикасо „ с рег. № *** собственост на подс. Т.М.Ю.,
намиращо се на съхранение в Митница Свиленград . Предвид обстоятелството, че призна подсъдимите за виновни,
съдът ги осъди да заплатят в полза на Държавата по бюджета на
МВР сумата от общо 119.75 лв. или по 40 лв. всеки от тях, а по бюджетната
сметка на ВСС сумата от общо 324 лв. или по 108 лв. всеки един от тях , представляващи направените
по делото разноски.
С така постановената присъда съдът намира, че ще се постигнат
целите на личната и генерална превенция както по
отношение на подсъдимите, така
и по отношение на обществото.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Председател: Член съдия: