Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІI-Б състав, в открито
съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Михаела Митова, като разгледа
докладваното от младши съдия Яна Владимирова в.гр.дело № 3640 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20246499 от 9.11.2020 г. по гр.д.№ 80750/2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ гражданско отделение, 57 състав, е отхвърлен предявеният от „В.П.“
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, по реда на чл. 422
от ГПК иск за признаване за установено спрямо
Д.В.В., ЕГН: **********, че дължи заплащането на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.08.2017 г. (поради
допусната очевидна фактическа грешка в решението датата е означена като „216.08.2017г.“) по ч.гр.д. № 52943/2017
г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57 състав, а именно: на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 100,40 лв., представляваща цена на потребени и незаплатени телекомуникационни
услуги за периода 1.08.2014 г. - 31.08.2014 г. (поради допусната очевидна
фактическа грешка в решението краят на периода е посочен като „31.08.201г.“) въз основа на договор от
24.12.2013 г. с „Б.Т.К.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено с договори за цесия
от 29.05.2015 г. и 20.02.2017 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от
ищеца „В.П.“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. В.Г.. Излагат се
съображения за неправилност на решението – неправилен бил изводът на съда за
липса на материалноправна легитимация на цесионера, доколкото липсвала
индивидуализация на прехвърлените с договора за цесия вземания. По делото било
представено извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 20.02.2017
г., представляващо таблица/списък в електронна форма, и извлечение от Приложение
№ 1 към договора за цесия от 29.05.2017 г., представляващо таблица/списък в
електронна форма, от които извлечения се установявало, е по силата на договора
вземането на цедента спрямо длъжника Д.В. бил прехвърлено на цесионера „В.П.“
ООД. Препращането от договора към приложението, където всички прехвърлени
вземания били надлежно индивидуализирани, било допустим способ за определяне на
вземането. Освен това ответникът не бил оспорил по надлежния ред извлеченията
от Приложение № 1 към двата договора за цесия, поради което съдът следвало да приеме за доказани
фактите, удостоверени в тези документи. Прави се искане първоинстанционното
решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени изцяло. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба не е подаден от ответника.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно.
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „В.П.“ ЕООД твърди, че е придобил по силата на договор за цесия,
сключен с дружеството „С. Г. Г.“ ООД, вземания срещу ответника Д.В.В., на стойност
110,40 лв. за предоставени от „Б.Т.К.“ ЕАД на ответника далекосъобщителни
услуги въз основа на договор от 24.12.2013 г., и 31,92 лв. – мораторна лихва за
забава, начислена върху главницата за периода 20.09.2014 г. – 26.07.2017 г.
Сочи, че прехвърлителят по този договор за цесия „С. Г. Г.“ ООД от своя страна е
придобил процесните вземания по силата на договор за цесия, сключен с „Б.Т.К.“
ЕАД.
За доказване на тези твърдения по делото са представени договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015 г., сключен между „С. Г. Г.“ ООД
и „Б.Т.К.“ ЕАД и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.02.20217 г.,
сключен между „С.Г. Г.“ ООД и „В.П.“ ЕООД.
По делото не е представен договор за далекосъобщителни услуги от 24.12.2013
г., за който се твърди да е сключен между първоначалния кредитор „Б.Т.К.“ ЕАД и
ответника Д.В.. Не са представени и други доказателства за съществуването на
такъв договор. Следователно не е доказана първата предпоставка за основателност
на иска – наличие на валидно договорно правоотношение между ответника Д.В.В. и
първоначалния кредитор „Б.Т.К.“ ЕАД, по силата на което е възникнало
претендираното вземане за предоставени услуги.
Дори да се приеме съществуването на вземането на първоначалния кредитор, не
се доказва прехвърлянето му с приложените по делото договори за цесия.
Предмет на договора от 29.05.2015 г., сключен между „С.Г. Г.“ ООД и „Б.Т.К.“
ЕАД, са вземания в размер на 2 920 336,58 лв., произтичащи от
договорите, описани в Приложение № 1.1 към договора, вземания в размер на
753 091,25 лв., произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1.2 към
договора, както и вземания, които цедентът периодично прехвърля на цесионера в
рамките на шестмесечен срок след сключване на договора по реда, предвиден в т.
1.1.2 от него. На последната страница от договора е посочено, че неразделна част
от него са приложение № 1.1 – списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по т. 1.1.1 и т. 2, буква А.1 и приложение №
1.1 - списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по т. 1.1.1 и т. 2, буква А.2. Съгласно т. 1.1.1, по смисъла на този
договор „вземания“ има следното значение: вземанията, предмет на прехвърляне
при условията на този договор, посочени в приложение № 1.1 и приложение 1.2,
ведно с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако има такива, или (т.1.1.2)
вземанията, предмет на прехвърляне при условията на този договор, ведно с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, ако има такива, които цедентът периодично, но не повече от три
пъти за шест месеца след сключване на договора по своя преценка прехвърля на
цесионера чрез уведомление, придружено от съответното Приложение № 1, съдържащо
данни за вземанията, длъжниците и предоставянето на гаранция за наличие на
документи за определена Г.а вземания. Съгласно т. 1.2. от договора, „длъжници“
по смисъла на този договор означава главни длъжници, техните правоприемници
и/или поръчители, ако има такива, съгласно Приложение № 1.
От така изложеното следва извод, че представеният договор за цесия от
29.05.2015 г. има рамков характер, като в самия него не се съдържа информация
относно конкретните вземания, които цедентът е прехвърлил на цесионера.
Страните са се споразумели същите да бъдат индивидуализирани в Приложение № 1.1
към договора. Същото не е представено по делото. Представен е документ, за
който се твърди, че има характер на извлечение от Приложение № 1, подписано от С.И.Ц.,
управител на „С. Г. Г.“ ООД, а не както се сочи в съдържанието на документа от
изпълнителния директор на „Б.Т.К.“ ЕАД – А.Д.. В този документ се съдържа
таблица с името и ЕГН на ответника. Сочи се, че вземането на „Б.Т.К.“ ЕАД
спрямо ответника, произтичащо от договори за мобилни услуги, лизингови договори
и начислени неустойки по тях, подписани преди датата на сключената цесия от
29.05.2015 г., и в размер на 110,40 лв., е прехвърлено на „С.Г. Г.“ ООД.
Представено е уведомление за цесия от „Б.Т.К.“ ЕАД, действащо чрез
пълномощника (цесионера) „С.Г. Г.“ ООД, адресирано до ответника, с което се
уведомява длъжника на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сключения между „Б.Т.К.“
ЕАД и „С.Г. Г.“ ООД договор за цесия. В уведомлението се сочи, че задължението
на ответника към „Б.Т.К.“ ЕАД в размер на 110,40 лв. е прехвърлено на „С.Г. Г.“
ООД. Сочи се още, че дружеството, представлявано от С.Ц., е прехвърлило
вземанията си на „В.П.“ ЕООД. Ищецът сочи, че доколкото е приложил
уведомлението към исковата молба, длъжникът следва да се счита уведомен за
двете цесии.
Представено е пълномощно от „Б.Т.К.“ ЕАД, с което се упълномощава „С.Г. Г.“
ООД да представлява ВИВАКОМ пред лицата, чиито задължения към ВИВАКОМ са
предмет на прехвърляне по договора за цесия от 29.05.2015 г. и по повод
изпращане на уведомително съобщение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Посочено е, че по
силата на това пълномощно пълномощникът не получава права да сключва договори
от името и за сметка на ВИВАКОМ и да извършва каквито и да било действия и
изявления от името и за сметка на ВИВАКОМ, с изключение на фактическите
действия, посочени изчерпателно в т.1 от пълномощното.
Договорът за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.02.2017 г. е сключен
между „С.Г. Г.“ ООД и ищеца „В.П.“ ЕООД. В същия са налице заличавания, поради
което съдът го цени при условията на чл. 178, ал. 2 ГПК. Съгласно т. І от
договора, същият има за предмет вземане, придобито по силата на договор за
цесия, сключен между „Б.Т.К.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД от 29.05.2015 г.,
индивидуализирано в приложение № 1 към договора. Предвид направените
заличавания, не става ясно кое е вземането предмет на договора.
По делото е представен документ за който се твърди
да има характер на извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от
20.02.2017 г., подписано от С.И.Ц., управител на „С. Г. Г.“ ООД. В този
документ се съдържа таблица с името и ЕГН на ответника. Сочи се, по силата на
договор за цесия че вземането на „Б.Т.К.“ ЕАД спрямо ответника, произтичащо от
договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях,
подписани преди датата на сключената цесия от 29.05.2015 г., и в размер на
110,40 лв., е прехвърлено на „В.П.“ ЕООД.
От така установеното от фактическа страна следва извод за неоснователност
на предявените искове.
Както беше отбелязано, от представените доказателства не може да се направи
извод, че между първоначалния кредитор и ответника е сключен договор за
далекосъобщителни услуги, нито какво е съдържанието на този договор, нито какви
задължения са произтекли от него за ответника. Това е достатъчно основание за
отхвърляне на исковете.
На следващо място следва да се отбележи, че в случая договорът за цесия от
29.05.2017 г. има за предмет освен вземанията, индивидуализирани в двете
приложения № 1.1 към договора, също и уговорка за прехвърляне на други вземания
в шестмесечен период след сключването му, откъдето следва и рамковият му
характер. Ето защо по делото в условията на пълно и главно доказване следва да
бъде установено, че именно вземането спрямо ответника, предмет на настоящето
дело, е прехвърлено на праводателя на ищеца. Допустимо е индивидуализацията на
прехвърлените вземания да бъде извършена в отделен документ – в случая
Приложение № 1.1 към договора. Ето защо доколкото прехвърлените вземания са
определяеми, не може да се сподели изводът на първоинстанционния съд за
нищожност на договора. Както беше отбелязано обаче, въпросното приложение № 1.1
не е представено по делото. Документът, за който се твърди, че представлява
извлечение от него, всъщност е изявление на управителя на „С.Г. Г.“ ООД (цесионер по договора), че вземането на „Б.Т.К.“
ЕАД му е прехвърлено по силата на посочения договор за цесия. Документът обаче
не е подписан от представител на „Б.Т.К.“ ЕАД, цедент по договора, въпреки че в
съдържанието на документа е посочено, че същият изхожда от изпълнителния
директор на това дружество. Същият е подписан от С.Ц. – управител на
дружеството цесионер, като няма данни тя да е била упълномощена да направи това
изявление. Ето защо освен, че не може да се приеме, че така представеният
документ има характер на извлечение, същият не представлява и изявление на
цедента по договора за цесия от 29.05.2017 г., че вземането спрямо ответника е
прехвърлено на цесионера „С.Г. Г.“ ООД.
Предвид изложените съображения и при положение, че не е доказано нито
съществуването на вземането на първоначалния кредитор „Б.Т.К.“ ЕАД спрямо
ответника, нито неговото прехвърляне на цесионера „С.Г. Г.“ ООД, то недоказано
се явява и прехвърлянето му от „С.Г. Г.“ ООД на цесионера и ищец по делото „В.П.“
ЕООД. Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Доколкото изводите на въззивния съд относно крайния изход на делото
съвпадат с тези на първоинстанционния, обжалваното решение като правилно следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 20246499 от 9.11.2020 г. по гр.д.№ 80750/2018 г. на Софийски районен
съд, ІІ гражданско отделение, 57 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.