№ 385
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20211100901407 по описа за 2021 година
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седемнадесети март две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. №
1407/2021 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. Образувано е по молба с правно основание
чл.625 ТЗ на кредитора „С.“ АД, с която се иска откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника „А.Т.“ ООД поради състояние на неплатежеспособност или
поради свръхзадълженост. Твърди се от молителя, че има вземания срещу ответника в
размер на 519 714,41 лв., които произтичат от търговски сделки по продажби на стоки
/синтетични тъкани/, за които са издадени фактури през периода 23.04.2018 г. -11.06.2021 г.
Твърди се, че ответникът не е в състояние да изпълни задълженията си, защото се намира в
неплатежеспособност. Иска се да се открие производство по несъстоятелност поради
„неплатежеспособност“ или „свръхзадълженост“.
По реда на чл.629 ал.4 като кредитор е конституиран „И.“ ЕООД, който твърди, че има
вземания срещу ответника длъжник в размер на 40 000 лв., което произтича от запис на
заповед от 02.05.2018 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва искането по чл.625 ТЗ с довода, че
1
не се намира в състояние на неплатежеспособност.
Представени са 57 броя фактури, издадени през периода 23.04.2018 г. -11.06.2021 г., в
които се сочи, че молителят е доставил на ответника стоки /синтетични тъкани/ срещу цена
от общо 519 714,41 лв.
Представена е заповед по чл.417 ГПК от 16.08.2018 г. на районен съд- гр.Ботевград по
гр.дело N 1607/2018 г., с която ответникът заедно с още три дружества е осъден солидарно
да заплати на присъединения кредитор „И.“ ЕООД сумата от 40 000 лв. – по запис на
заповед от 02.05.2018 г.
Представено е удостоверение по чл.456 ал.3 ГПК от 24.08.2021 г. на ЧСИ Р.А., в което се
сочи, че по изп.дело N 20188480400640, по което длъжник е ответникът, дългът възлиза на
40 000 лв.
Представени са изготвените от ответника данъчни декларации за 2020 г., 2019 г., 2019 г.,
2017 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентът за обща ликвидност е с
показатели – 1,0602 за 2017 г., 0,6398 за 2018 г., 0,3290 за 2019 г.; коефицентът за бърза
ликвидност е с показатели – 0,0357 за 2017 г., 0,3142 за 2018 г., 0,769 за 2019 г.; коефицентът
за незабавна ликвидност е с показатели – 0,0776 за 2017 г., 0,0265 за 2018 г., 0,0074 за 2019
г.; коефицентът за обща ликвидност е с показатели – 0,776 за 2017 г., 0,0265 за 2018 г.,
0,0074 за 2019 г. Вещото лице е констатирало, че коефицентът за финансова автономност е с
показатели за трите години – 2,3293, 2,0104 и 1,6219, а коефицентът за задлъжнялост е с
показатели 0,4293, 0,4974 и 0,6166, както и че през тези години е налице недостиг в размер
на 1 740, 1747 и 1750.
Установява се от допълнителното заключение на ССЕ, че коефицентът за обща
ликвидност е с показатели – 1,0602 за 2017 г., 0,6398 за 2018 г., 0,3290 за 2019 г., 0,3871 за
2020 г. и 0,4295 към 31.10.2021 г.; коефицентът за бърза ликвидност е с показатели – 0,0357
за 2017 г., 0,3142 за 2018 г., 0,769 за 2019 г., 0,1326 за 2020 г. и 0,1027 към 31.10.2021 г.;
коефицентът за незабавна ликвидност е с показатели – 0,0776 за 2017 г., 0,0265 за 2018 г.,
0,0074 за 2019 г., 0,0067 за 2020 г. и 0,0059 към 31.10.2021 г. ; коефицентът за обща
ликвидност е с показатели – 0,776 за 2017 г., 0,0265 за 2018 г., 0,0074 за 2019 г., 0,0067 за
2020 г. и 0,0059 към 31.10.2021 г. Вещото лице е констатирало, че коефицентът за финансова
автономност е с показатели за годините – 2,3293, 2,0104, 1,6219, 1,4509 и 1,6409 към
31.10.2021 г. а коефицентът за задлъжнялост е с показатели 0,4293, 0,4974 и 0,6166, 0,6892 и
0,6094 към 31.10.2021 г., както и че през тези години е налице недостиг в размер на 1 740,
1747, 1750, 1654 и 1677.
Прието е второ допълнително заключение на ССЕ относно платежеспособността на
дружествата, които са длъжници на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
2
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.
В подкрепа на повдигнатото с исковата молба фактическо твърдение, че молителят има
срещу ответника вземане за продажна цена, са представени 57 броя фактури, издадени през
периода 23.04.2018 г. -11.06.2021 г., в които се сочи, че молителят е продал на ответника
стоки /синтетични тъкани/ при цена в размер на общо 519 714,41 лв. По-голямата част от
фактурите са подписани от ответника, поради което те могат да служат за доказване на
факта, че е сключен договор за търговска продажба на стоки. Доколкото от страна на
ответника не е направено оспорване, а признание в съдебното заседание на 18.11.2021 г.,
съдът намира за установено, че е бил сключен договор за търговска продажба, по който
молителят е доставил на ответника стоки /синтетични тъкани/ при цена от общо 519 714,41
лв.
Представена е заповед по чл.417 ГПК от 16.08.2018 г. на районен съд- гр.Ботевград по
гр.дело N 1607/2018 г., с която ответникът заедно с още три дружества е осъден солидарно
да заплати на присъединения кредитор „И.“ ЕООД сумата от 40 000 лв. – по запис на
заповед от 02.05.2018 г. Записът на заповед има качеството на абсолютна търговска сделка
по чл.1 ал.1, т.8 ТЗ, поради което породеното за ответника задължение произтича от
търговска сделка. Обстоятелството, че ответникът не е издател на записа на заповед, а
авалист, т.е солидарно отговорен по менителничното задължение, не е основание да се
отрече легитимацията на присъединения кредитор. В решение № 143 от 16.10.2015 г. по
т.д. № 937/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е прието, че е допустимо да бъде обявен в
неплатежоспособност търговец, въз основа на негово задължение като поръчител по
търговски договор. Това означава, че е допустимо да се обяви неплатежеспособност поради
неизпълнение на задължение от солидарно отговорен авалист, който на основание чл. 513
ал. 1, вр. с чл. 485, ал. 1 ТЗ дължи изпълнение на менителнично задължение заедно с
издателя и другите авалисти.
При тези факти съдът намира, че молителят и присъединеният по реда на чл.629 ал.4 ТЗ
кредитор в качеството на кредитори по търговски сделки са легитимирани да искат на
основание чл.625 ТЗ да се открие производство по несъстоятелност на ответника.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха
доказателства за факта, че е изпълнил задължението да плати цената по договора за
търговска продажба и задължението по записа на заповед. Това означава, че вземанията на
молителя и на присъединения кредитор, които произтичат от търговски сделки, не са
удовлетворени.
Не се представиха доказателства за факти, които да сочат, че неизпълнението на
изискуемите парични задължения, произтичащи от търговски сделки, е поради временни
затруднения, поради което съдът на основание чл.608 ал.3 от ТЗ приема за доказано
обстоятелството, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност. Извършени частични
3
плащания не могат да обусловят извод, че длъжникът не е в обективно състояние на
невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения. Това е така, защото според
нормата на чл.608 ал.3, изр.2-ро ТЗ „спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е
платил изцяло или частично вземания на определени кредитори“.
Освен това – нормата на чл.608 ал.4 ТЗ предвижда, че неплатежоспособността се
предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила
акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение“. Срещу длъжника е образувано производство по индивидуално
принудително изпълнение - изп.дело N 20188480400640 на ЧСИ Р.А., по което взискател е
присъединеният по реда на чл.629 ал.4 ТЗ кредитор. Ответникът, който носи
доказателствената тежест, не е представил доказателства за удовлетворение в посочения 6-
месечен срок на вземането по индивидуалното изпълнително производство. Това е друг
факт, който подкрепя извода за изпадане на длъжника в състояние на неплатежеспособност.
На следващо място - от основното и от допълнителното заключение на ССЕ се
установяват по несъмнен и категоричен начин факти, които сочат, че ответникът длъжник се
намира в състояние на обективна и трайна невъзможност да изпълнява паричните си
задължение чрез наличните си краткотрайни и ликвидни активи.
Установява се от заключенията, че коефицентът за обща ликвидност, който има водещо
значение и отразява съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения, е под единица за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и към 31.10.2021 г. Доколкото не са
представени доказателства длъжникът да притежава материални запаси и краткосрочни
финансови средства в повече от стойностите, констатирани от в.лице в таблицата към
заключенията, съдът приема за верни изводите на в.лице относно ниските нива на
коефициента за обща ликвидност. Това означава, че за един значителен по
продължителност период /31.12.2018 г. - 31.10.2021 г./ ответникът длъжник не е бил в
състояние, което да му позволи да погасява своите задължения. Направените от в.лице
фактически констатации относно притежаваните от длъжника краткотрайни активи и
съотношението им като стойност със стойността на краткосрочните задължения показват,
че е настъпило трайно и обективно състояние на невъзможност ответникът да изпълнява
паричните си задължения с притежаваните от него краткосрочни активи. Ниските
показатели на коефицента за обща ликвидност за периода 31.12.2018 г. - 31.10.2021 г.
обуславят извода за неспособност длъжникът да реализира на пазара материални активи и
да кумулира парични средства, с които да покрие своите краткосрочни задължения.
Останалите коефиценти имат помощно значение, но от основното и допълнителното
заключението на ССЕ се установява, че и по тях показателите са с ниски стойности за
периода 31.12.2018 г. - 31.10.2021 г. Тези коефиценти са помощни и лошите им стойности
при наличие на добри показатели на коефицента за обща ликвидност не биха могли да
обусловят наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а биха имали
значение единствено на индиция за евентуална опасност от настъпване на това състояние. В
4
случая обаче и показателите на коефицентите за бърза, незабавна и за абсолютна
ликвидност са под единица. Това обстоятелство потвърждава извода за влошено финансово
състояние на длъжника, което от 2018 г. прогресивно се влошава с всяка изминала година.
Налице е трайна тенденция за понижаване показателите на всички коефиценти за
ликвидност, която сочи на необратимост в обективното състояние на недостига на
краткотрайни активи и на невъзможността с тях да се погасяват краткосрочните задължения.
Не се доказва неизпълнението на изискуемите парични задълженията да се дължи на
временни затруднения по смисъла на чл.631 от ТЗ и ответникът длъжник да разполага с
имущество, което да е достатъчно за покриване на задълженията му, но без опасност за
интересите на кредиторите. До момента на приключване на устните състезания не са
представени доказателства да е настъпило преодоляване на състоянието на
неплатежоспособност.
При тези факти съдът намира, че е налице обективно състояние на невъзможност
длъжникът с наличните краткотрайни активи да изпълнява изискуемите си парични
задължения към всички кредитори. Финансовото състояние на длъжника е влошено, защото
е налице траен недостиг на краткотрайни активи, който води до обективната невъзможност
ответникът да изпълнява задълженията си с наличните краткосрочни активи.
По отношение на началната дата на неплатежеспособността. Според съда при определяне
на началната дата на неплатежеспособността на длъжника не следва да се отчита моментът,
от който са спрени плащанията по сключения с молителя договор за търговска продажба,
респ. кога е настъпил падежът по записа на заповед, по който поемател е присъединеният
кредитор. Това е така, защото състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608
ТЗ, която е задължителна предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност,
представлява обективно финансово състояние на длъжника-търговец, обусловено от липса
на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да позволяват да се
покрият всичките му краткосрочни задължения. За за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично
задължение, а е необходимо да не е в състояние да изпълни всички свои задължения.
Спирането на плащанията към отделни кредитори, съответно датата на забавата към тези
отделни кредитори, не е водещо обстоятелство за определяне на икономическото състояние
на длъжника и за определяне началната дата на неплатежеспособността.
При установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608 ал. 1 ТЗ и неговия
начален момент се преценя не от кога длъжникът е спрял да плаща към молителя, респ. към
присъединения кредитор, а от кога неговото предприятие не разполага с достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да е в състояние да покрива задълженията си. Началната дата
на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност
от обективна страна длъжникът да погасява своите изискуеми парични задължения с
наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо
състояние, изразено чрез показателите на коефицентите за ликвидност/ решения на ВКС -
№ 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., №
5
90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., № 13 от 23.06.2015 г. по т.д. № 2435/2014 г./.
От заключенията на ССЕ-зи се установяват от външна страна факти, които сочат, че
31.12.2018 г. е най-ранният момент, към който е налице неплатежоспособността на
длъжника. Това е така, защото към тази дата показателите на всички коефициенти на
ликвидност са под референтните стойности. Стойността в актива по баланса, въз основа на
която в.лице е изчислило показателите на коефицентите за ликвидност, не следва да се
приема безкритично, доколкото от страна на молителя е направено оспорване досежно
включването в актива на вземанията на ответника към трети лица.
Видно е от таблиците към допълнителното заключение на ССЕ, че за 2017 г. всички
краткотрайни активи са на стойност 792, която се формира по следния начин: 93 –
материални запаси, 58 - парични средства в наличност и 641 – вземания. Правилно в.лице в
стойността на краткотрайните активи не е включило вземания на стойност 132, защото са с
падеж на 31.12.2025 г. – стр.4-та от заключението. От събраните по делото доказателства не
се установяват факти, които да сочат, че вземанията от общо 641 хил.лв. /158 плюс 483/,
които са включени в актива за 2017 г. от общо 792 хил.лв., са реално ликвидни и
реализируеми. Няма никакви данни за реалната събираемост на краткосрочните вземания на
стойност от 641 хил.лв. След като по отношение на вземанията от общо 641 хил.лв. не се
установи, че са реализируеми и реално събираеми, съдът приема, че стойността на тези
вземания не следва да се включва в актива / решение № 32 от 17.06.2013 г. по т.д. №
685/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Важно е да се отбележи, че от заключението на втората допълнителна ССЕ се установява,
че на 01.01.2017 г. длъжникът е предоставил заем в размер на 620 хил. лв. на „А.Х.“ ООД,
но според в.лице е невъзможно да се установи финансовото състояние на това дружество.
Следва да се спомене, че по партидата в ТР на „А.Х.“ ООД е вписан през 2016 г. залог
върху търговското предприятие за дълг от 900 000 ЕВРО, а това обстоятелство потвърждава
извода за несъбираемост, респ. за трудна събираемост на вземанията на ответника.
Доколкото няма данни за друго, съдът приема, че към 31.12.2017 г. вземанията на
стойност 641 хил.лв. не са били събираеми. В този случай следва да се извърши корекция,
при която въпросните вземания не следва да отчитат като краткосрочни активи.
Компонентите от актива, чиято характеристика не предпоставя извод за сигурност /спорни,
неликвидни вземания/ и събираемост /с многогодишно просрочие, без пояснение относно
причините за бездействието по събирането, респ. без доказване охраняване интересите на
ответното дружество като кредитор срещу евентуално противопоставима погасителна
давност /, подлежат на приспадане от стойностите на актива, когато се изчисляват
коефициентите на ликвидност.
От значение за обективното финансово състояние на длъжника е дали включените в
баланса краткосрочни активи на стойност 641 хил.лв. - вземания са били реално
реализируеми и събираеми /решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКС/. Записаните вземания към трети лица с оглед възраженията на молителя
представляват спорен компонент на актива. При липса на други данни съдът намира за
6
недоказано, че краткотрайни активи на стойност 641 хил.лв. са били събираеми и
реализируеми към 31.12.2017 г.
При извършване на корекционно изчисление на коефицента за обща ликвидност за 2017
г., при което стойността 641 /вземания/ се изважда от стойността 792, към 31.12.2017 г.
стойността на краткотрайните активи ще възлиза на 151. В този случай показателят на
коефицента за обща ликвидност ще възлиза на 0,2021 / 151 :747/, а показателят на
коефицента за бърза ликвидност ще възлиза на 0,0776 / 58:747/. Тези показатели на двата
коефицента сочат, че още към 31.12.2017 г. ответникът е бил в състояние на
неплатежеспособност.
Доколкото е налице съмнение относно ликвидността и събираемостта на компонента
„вземания“, може да се приеме и друг подход – да не се отчитат показателите на коефицента
за обща и бърза ликвидност, защото при тяхното изчисление се включват вземанията, а да се
придаде тежест на показателите на коефицента за незабавна и за абсолютна ликвидност,
защото при тяхното изчисление в стойността на актива не се включват вземанията, явяващи
се в случая спорен компонент от актива. Показателите на коефицента за обща и бърза
ликвидност са под референтните стойности към 31.12.2017 г.
Спирането на плащането към молителя и към присъединения кредитор е след 31.12.2017
г., но този факт не е основание за извод, че обективното състояние на невъзможност да се
покриват задълженията е настъпило в по-късен момент.
Следва да се спомене, че по делото не са представени доказателства, от които да може
съдът пряко да формира извод за възникване на заемни вземания на ответника, както и за
това какъв е периодът на тяхната дължимост, поради което не е доказана документалната
обоснованост на счетоводните записвания по баланса относно вземанията, които са
включени в актива към 31.12.2017 г. /решение № 348 от 19.02.2019 г. по т.д. № 1022/2018
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Тъй като основният компонент, който към 31.12.2017 г. формира
стойността на актива от 792 хил.лв., е вземания към свързани лица, за които няма данни да
са събираеми и реализируеми, този компонент следва да се изключи от актива, поради което
началната дата на неплатежеспособността е 31.12.2017 г. /решение № 179 от 30.10.2017 г.
по т.д. № 1048/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата с правно основание чл.625 ТЗ е
основателна, както и тази на присъединения кредитор, поради което следва да се обяви
неплатежеспособността на длъжника с начална дата 31.12.2017 г. и да се открие
производство по несъстоятелност. По делото е постъпило нот.заверено съгласие и
декларация по чл.656 ал.1 и ал.2 ТЗ на Н.Г., посочен по реда на чл.628 ал.4 ТЗ от молителя,
който следва да се назначи за временен синдик. Тъй като със заявление 20190625181937 е
заявен в ТР ГФО за 2018 г., случаят не попада в хипотезата на основание чл.669 ал.4 ТЗ,
поради което следва да се проведе Първо събрание на кредиторите.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.Т.“ ООД, ЕИК ****, гр.София,
ж.к.“Дружба 2“, бул.“****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „А.Т.“
ООД, ЕИК ****, гр.София, ж.к.“Дружба 2“, бул.“**** .
НАЗНАЧАВА Н. Анг. Г. ЕГН ********** за временен синдик на „А.Т.“ ООД, ЕИК
****, при месечно възнаграждение в размер на 650 лева, като определя срок за встъпване -
3-ри дни от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на длъжника „А.Т.“ ООД, ЕИК ****,
гр.София, ж.к.“Дружба 2“, бул.“****, за 10.05.2022 г., 9,30 часа в Съдебната палата, гр.
София, бул. “**** СГС, с дневен ред по чл.672 ал.1 ТЗ – т. 1 изслушване доклада на
временния синдик по чл. 668; т. 2 избор на постоянен синдик; т. 3 избор на комитет на
кредиторите.
Да се изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на „А.Т.“ ООД.
Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ООД, ЕИК ****, гр.София, ж.к.“Дружба 2“, бул.“****, да заплати на
„И.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, съдебни разноски в размер на 250 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8