Р Е Ш Е Н И Е
№…….............
град Плевен, 24.11.2021година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
ПУБЛИЧНО заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА
при секретаря…….……..Е. Р.……..и в присъствието на прокурора…………………………………...…….като
разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ по описа на съда за 2020 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.430 и сл. от ТЗ.
В ИМ ищецът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД-гр. С. твърди, че на 26.06.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“АД/сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД – кредитодател
и Ф.А.А. и Д.Д.А.-кредитополучатели
е сключен договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки №
HL 37052/26.06.2008г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността на 224 500лева по курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита, за рефинансиране на жилищен кредит в „ОББ“АД, като кредитополучателите
са се задължили солидарно за погасяването му.За усвоения кредит те дължат
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата/4,5% към момента на сключване на договора/ плюс договорна надбавка от
1,65 пункта, които се начисляват от датата на първото усвояване на суми по
кредита.При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предстрочна изискуемост, кредитопучателите
дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10
пункта.
Твърди се, че действащия
БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, като банката само уведомява
кредитополучателите за промените. Договорените надбавки не се променят. На
банката се заплаща и комисионна за управление на кредита, ежемесечно, в размер
на 0,05% върху размера на непогасената главница.Крайният срок на погасяване на
кредита е 180 месеца, считано от датата на усвояването му.Кредита се погасява
във валутата, в която е усвоен, на месечни вноски, включващи главница и лихва,
като във връзка с това кредитополучателите са дали съгласието си за служебно
изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката. Кредита е усвоен на 23.07.2008г.
с приложим курс на швейцарски франк към лева 1.1785, като определения съобразно
него размер на кредита в швейцарски франкове е 190 497 швейцарски франка.
В исковата молба се
излага подробно как с последвалите допълнителни споразумения към договора,
посочени по-горе, страните са преуредили отношенията
си по погасяване на дълга. Ищецът твърди, че във връзка с извършени цесии
дружеството „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД ЕИК*** е
заличено и негов правоприемник е „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК***, който от своя страна също е заличен търговец с
правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, с ЕИК ***, като
банката-ищец е придобила всички права и задължения на дружеството, като негов
универсален правоприемник, в т.ч. и правата и задълженията по процесния
договор.
Ищецът твърди, че с
покани връчени чрез ЧСИ Н. В., с рег.№ ***/КЧСИ до Ф.А., връчена на 12.10.2020г. по реда на чл.46 от ГПК и до Д.А., връчена на 12.10.2020г. по реда на чл.45 от ГПК, банката е
уведомила длъжниците, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита,
обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем, като ги кани в едноседмичен срок
от получаването на поканата да погасят изцяло задълженията си. Уведомяването,
съдържа и предупреждение, че в противен случай банката ще предприеме действия и
ще упражни правата си по договора.Ищецът твърди, че плащане не е последвало и
че към момента на депозиране на молбата, ответниците дължат 39 непогасени
вноски за главница, считано от 01.09.2017г., поради което за банката е налице
правен интерес от завеждане на иска за осъждането им да заплатят солидарно
дължимата съгласно извлечението от сметка към 02.12.2020г. сума в размер на
332 932.31лева, както следва :
-330 065.85лв. - главница за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.;
-288лв.
– такси за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.;
-994.46лв. – застраховки за периода 11.12.2017г. - 02.12.2020г.;
-1584лв. – разноски за периода 20.06.2018г. - 02.12.2020г.;
-
законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба. Моли да
бъдат присъдени деловодните разноски за производството, в т.ч. разходи за
адвокат
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Ф.А. и Д.А., чрез пълномощника им адв. Е.В.М., в който заявяват че исковата претенция срещу
тях е допустима, но неоснователна.Възразяват, че част от договорните клаузи са
нищожни поради неравноправността им по см. на чл.143 от ЗЗП и чл.3 от Директива
93/13/ЕИО, доколкото не отговарят на изискването за добросъвестност и
едновременно с това целят и създават значително несъответствие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, което уврежда последния. Това са
клаузите на чл.1, ал.3; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и чл. 22, ал.1 и ал.2.
Възразяват срещу действия, с които ищецът е начислявал/капитализирал/
неизплатени суми за лихва като главница, след което получената сума облагал
отново с договорна лихва, като считат същите за нищожни поради забраната за анатоцизъм.Поради това оспорват и размера на задължението,
като молят съда да съобрази възражението при определяне размера на дължимите
суми.
В писменият си отговор
ответниците навеждат и доводите, че чл.1, ал.1 от договора за кредит е
формулиран по начин, който не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от договора в дългосрочен план, тъй като липсва яснота
относно факторите, които влияят върху курса на швейцарския франк, в който е
усвоен кредита, което води до неяснота и за общата цена на кредита, която
следва да се плати в срока на договора. Считат тази клауза и за неравноправна в
частта и относно предоставянето и връщането на кредита в швейцарски франкове,
тъй като въвежда значително неравновесия във взаимните права и задължения на
страните в ущърб на кредитополучателите.
Ответниците навеждат и доводи, че
клаузите на чл.3, ал.5 и на чл.6, ал.3 от договора за кредит попадат в
приложното поле на чл.143, т.3, т.10. и т.12 от ЗЗП като дават право на
банката-ищец да променя едностранно условията на договора за банков кредит на
основания, които не са предвидени в договора.Считат, че от договора не става
ясно как се формират елементите на базовия лихвен процент, като един от
компонентите определящи приложимия лихвен процент.Считат, че в договора не е
предвидена възможност за потребителя да го прекрати без насрещни неблагоприятни
последици/допълнителни такси, лихви и др./каквато защитна клауза за потребителя
е предвидена в Директива 93/13/ЕИО на СЕО на Съвета от 05.04.1993г.
Ответниците твърдят, че банката
кредитор е въвела в отношенията си с кредитополучателите, т.нар.кръстосано превалутиране на швейцарски франк-лев-евро, без да са ясни
за потребителя факторите и показателите водещи до промяна на курса, а от там -
водещи и до неяснота относно евентуалните бъдещи изменения в размера на
погасителните вноски, върху конкретния размер на главницата и този на лихвата,
съответно в общия размер на дължимото. Считат, че това също води до
неравнопоставеност между страните, както при договарянето, така и при
изпълнението на произтичащите от договора задължения, както и до невъзможност
да преценят реално какви са икономическите последици от сключването на
договора.Поради това считат клаузата на чл.6, ал.2 от договора за неравноправна
в частта, касаеща погасяването на кредита в швейцарски франкове, по см. на
чл.143 ЗЗП.Считат, че ищецът се е възползвал от уговорената само в негова полза
клауза, като едностранно и променял БЛП както и при последващите
допълнителни споразумения, което е довело до неоснователно увеличаване на
общото задължение по кредита чрез начисляване на почти двойно по-висок лихвен
процент.Цитираните клаузи считат, че не са индивидуално уговорени, тъй като
липсват конкретни уговорки за хипотезите, при които банката ще може едностранно
да променя БЛП и поради това, че тези клаузи са част от типизиран договор за
кредит на Юробанк и еф джи“АД, който е бил предлаган от банката на всички
кредитополучатели, без възможност за договаряне.
В отговора се твърди
също, че клаузата на чл.22, ал.1 и ал.2 от договора, предвиждаща целият риск от
промени и повишаване на обявения от банката курс купува или продава на
швейцарския франк се понася от кредитополучателя.Според становището в отговора,
банката която притежава специални знания за риска от валутно кредитиране, е
следвало да поясни на потребителя, че избраният от него продукт е изгоден не по
принцип, а само докато курса на франка не се променя и е принципно високо
рисков за лице, получаващо доходите си в друга валута.За потребителя не е
предвидена възможност да получи облекчения срещу поемането на риска от
промяната на курса на валутата.За потребителя няма предвидена възможност да се
преориентира към друга валута при значително повишаване на разходите по
обслужване на кредита поради курсови разлики, което според ответниците, също е
аргумент за това, че клаузата не е индивидуално договорена.Позовават се на
решение на Съда на Европейския съюз
С-119/17г. по повод преюдициално запитване касаещо чл.3, пар.1,
чл.чл.4, пар.1 и 2 и чл.5
от Директива 93/13/ЕИО по въпроса за неравнопоставеността на клаузата, която
възлага риска от валутната промяна изцяло в тежест на потребителя.
Ответниците правят и възражение за
погасяване на вземането по давност, като считат, че по силата на изричната
уговорка постигната в чл.17 от договора за кредит, предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично при неплащане на три последователни погасителни вноски,
като от датата на просрочие на третата погасителна месечна вноска е изминал период по-голям от пет години.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, обсъди събраните
по делото доказателства, прецени ги по реда
на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ за
солидарно
заплащане на сумата 332 932.31лв.,
с петитум: да бъдат осъдени ответниците да заплатят
на ищеца общата сума от 332 932.31лв., дължима по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от
други банки № HL 37052/26.06.2008г., ведно с прилежащите му Приложение № 1 от
23.07.2008г., Допълнително споразумение от 03.04.2009г., Допълнително
споразумение от 22.11.2010г., Допълнително споразумение от 28.04.2011г.,
Допълнително споразумение от 29.04.2011г., Допълнително споразумение от
18.01.2012г., Допълнително споразумение от 07.06.2012г., Допълнително
споразумение от 29.06.2012г., Допълнително споразумение от 31.01.2013г., Допълнително
споразумение от 21.10.2013г., Допълнително споразумение от 22.10.2013г.,
Допълнително споразумение от 15.08.2017г., извлечение от счетоводните книги на
„Юробанк България“ АД по кредитна сделка № 4686055
към 02.12.2020г. в т.ч.:
-330
065.85лв. - главница за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.;
-288лв.
– такси за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.;
-994.46лв. – застраховки за периода 11.12.2017г. - 02.12.2020г.;
-1584лв. – разноски за периода 20.06.2018г. - 02.12.2020г.;
- законната лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба.
Безспорно е сключването на
процесният договор за кредит и допълнителните споразумения към него, описани
подробно в исковата молба, както и усвояването на сумата по същия. Не се
оспорва от ответниците
и материалната легитимация на ищеца по
предявения иск. Не са спорни, датата
на последното плащане, размера на заплатените от ответниците суми по договора за кредит,
както и наличието на предпоставките за обявената предсрочна
изискуемост, считано от 12.10.2020г. На 26.06.2008г.
е сключен договор за предоставяне на кредит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 224 500 лева по курс купува за
швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи
България“ АД /сега „Юробанк България“ АД/ в деня на
усвояване на кредита, за рефинансиране на жилищен кредит в ОББ, между ищеца „Юробанк България“ АД от една страна, като кредитодател и ответниците Ф.А. и Д.А. от друга страна,
като кредитополучатели. Последните са се задължили да върнат заетата сума при
договорените срокове и условия, като отговорността им е солидарна. За усвоения
кредит дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период, плюс надбавка 1, 65 пункта, като БЛП при сключването на
договора е 4,5%. Договорени са лихви за просрочие и при предсрочно погасяване,
в размер на лихвата за редовна главница плюс 10 пункта. Договорени са и дължимите
от кредитополучателите такси и застраховки, както и предпоставките за настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита.Съгласно чл. 4 от договора
кредитополучателят дължи на банката комисион за
управление на кредита, платим ежемесечно на датата на падежа на съответната
погасителна вноска в размер на 0.05% върху размера на непогасената главница към
същата дата. Съгласно чл. 11, т. 2 от договора той дължи и всички такси и
комисиони, предвидени в Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите,
които банката прилага по операциите си.В чл. 19 от договора е предвидено
правото на Банката при непогасяване на която и да е вноска по кредита или което
и да е задължение по договора да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем, а съгласно ал. 2, при неиздължаване на три последователни месечни
вноски целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо
волеизявление на страните.
Кредитът е усвоен на 23.07.2008г. в швейцарски
франкове, при курс купува на швейцарския франк на банката към лева в размер на
1, 1785, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен
кредитен лимит е 190 497 швейцарски франка, съгл. приложение № 1 към
договора.Съгласно чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит се усвоява по блокирана
сметка на кредитополучателя Ф.А. в CHF, след представени нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека , удостоверение за вещни тежести, писмено искане
за усвояване на кредита и молба за превалутиране по
образец. В чл. 6, ал. 2 е договорено погасяването на кредита да се извършва във
валутата на кредита – CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил
тази валута, но има по сметките си в банката средства в лева или евро, погасяването
да се извършва с тези средства, след служебно изкупуване от банката на
дължимите швейцарски франкове по курс "продава" на банката за CHF към
BGN/EUR, за което изрично я е оправомощил. В чл. 24,
ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и е съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс "купува" и/
или "продава" на CHF към BGN/EUR, както и превалутирането
по чл. 22 може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева/евро,
като напълно приема да носи риска от такива промени и повишаване, както и, че е
съгласен да поеме всички вреди, включително и пропуснати ползи, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит.
Безспорно е между страните и се установява от
приложените писмени доказателства и заключението на ССЕ, че съгласно
извлечението от кредитна сделка № 4686055 към 02.12.2020г. и наличните в счетоводството на ищеца записвания, въз
основа на Договор за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки № HL 37052/26.06.2008г., ведно с прилежащите му Приложение № 1 от
23.07.2008г., Допълнително споразумение от 03.04.2009г., Допълнително
споразумение от 22.11.2010г., Допълнително споразумение от 28.04.2011г.,
Допълнително споразумение от 29.04.2011г., Допълнително споразумение от
18.01.2012г., Допълнително споразумение от 07.06.2012г., Допълнително
споразумение от 29.06.2012г., Допълнително споразумение от 31.01.2013г., Допълнително
споразумение от 21.10.2013г., Допълнително споразумение от 22.10.2013г.,
Допълнително споразумение от 15.08.2017г., че непогасения размер на
задължението на ответниците е: 38 погасителни вноски за главница за периода
01.09.2017г. - 02.12.2020г. в размер общо на сумата 330 065.85лв.; 288лв. –
такси за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.; 994.46лв. – застраховки за
периода 11.12.2017г. - 02.12.2020г. и 1584лв. – разноски за периода
20.06.2018г. - 02.12.2020г.
Кредитополучателите са били в затруднено положение
за погасяване на кредита, поради което са подавали молби за реструктуриране,
разсрочване и гратисен период. С допълнителните
споразумения страните са приели, че размерът на задълженията се определя като
кредитът се преоформя по следния начин: Просрочената
лихва и просрочената главница към съответната дата се натрупват към редовната усвоена и непогасена част от
главница за предоставения кредит. Предоставени са и различни гратисни периоди на облекчено погасяване на общия дълг на
намалени равни месечни погасителни вноски, като начислената непогасена през
периода на облекчението лихва се натрупва върху дълга и върху така получения
размер се начислява годишната лихва, договорена по договора за кредит. Конкретните
договорни клаузи съобразени от вещото лице Т.И. и взети предвид при изготвяне
на заключението за размера на дължимите суми, съобразно подписаните договор и
допълнителни споразумения.Установеното от вещото лице по счетоводните документи в банката, не е
оспорено от ответниците. Последното извършено плащане е на 01.08.2014г., като с
платената сума са погасени общо
86 938.34 CHF. След последното допълнително споразумение от
15.08.2017г., когато е превалутиран договора за
кредит, не са извършвани никакви плащания и претенцията е формирана въз основа
на него – за 330 065.85лева главница за периода 01.09.2017г.-02.12.2020г.
Спорно е дължат ли ответниците исковата сума,
съдържа ли договора за кредит и споразуменията към него неравноправни клаузи и
води ли това да недействителност на договора в тези му части, какъв е размерът
на дълга, който ответниците следва да заплатят.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид
следното:
Между страните е налице валидно облигационно
отношение, по договор за банков кредит, отпуснат и усвоен в швейцарски
франкове, в размер на 190 497 швейцарски франка, остойностени по курс
"купува" на банката към лева 1.1785, като стойността на договорената
сума е с равностойността на 224 500лева. Тя е усвоена от кредитополучателите
на 23.07.2008г., с което банката е изпълнила поетото с договора задължение. За
кредитополучателите е възникнало насрещното задължение за връщане на получената
сума съобразно уговореното. Безспорно е установено, че те са изпаднали в забава
за плащане на договорените погасителни вноски, поради което многократно са
подписвани допълнителни споразумения за разсрочване и предоговаряне на
условията по кредита, като са спрели обслужването му на 01.08.2014г., когато е направено
последното плащане по договора. С последващо/и последно/ допълнително
споразумение от 15.08.2017г./на л.64-69/ е констатирано, че общото задължение е
в размер на 260 475.47швейцарски франка и страните се съгласяват да се
промени валутата на кредита на лев, като на датата на превалутиране
размер на кредита става 330 065.85лв., но по него не е извършвано никакво
плащане. Това неизпълнение е обусловило правото на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем и да изиска връщане на дължимия остатък от кредита преди
настъпване на договорения краен срок за издължаване – 01.08.2039г.
Предсрочната изискуемост е настъпила с достигане на изявлението на банката
до двамата длъжници на 12.10.2020г./покани и
доказателства за връчването им на л.70-75/, когато са уведомени за упражненото
от банката право, като им е даден едноседмичен срок за заплащане на цялото
задължение към банката, преди престъпване към действия по принудителното му
събиране.
За да се
отговори на основния спорен въпрос относно размера на задължението, следва да
се разгледат наведените от ответниците възражения за недействителност на клаузи
от договора, както и на допълнителните споразумения към него.Ответниците считат, че са подписали договор съдържащ
неравноправни клаузи. Считат за такива клаузите, предвиждащи кредитополучателят
да погасява кредита в швейцарски франкове и да носи валутния риск от промяна в
курсовете на швейцарския франк към българския лев, респ. към евро.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е
сключил през 2008 г. договора за кредит за рефинансиране на жилищен кредит като
физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност. Банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, тъй като е скючила процесния договор в рамките на своята търговска
/банкова/ дейност. Съгласно формираната постоянна практика на ВКС /Решение №
295/ 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г., ІІ т. о., Решение № 294/ 27.03.2019
г. по т. д. № 1599/2017 г., ІІ т. о., Решение № 384/ 29.03.2019 г. по т. д. №
2520/2016 г., ІІ т. о., Решение № 66/ 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ
т. о. / неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Тази практика на ВКС е
съобразена и с постановените решение по дело С-186/16 на СЕС, определение по дело С-119/17, във връзка с
тълкуване на разпоредбите на чл. 3 – чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО,
транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП.
Банката не е предоставила на кредитополучателя
преди сключването на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна
информация, която би позволила да извърши разумна преценка относно
икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията по
кредита т.е. да прецени значимите икономически последици върху финансовите им
задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите
си, спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита. Предоставената от
банката информация, че е възможно промяна на обявения курс на швейцарския франк
и че това ще рефлектира върху размера на дължимите погасителни вноски, в т.ч.
повишаването им, не означава, че потребителят е достатъчно информиран. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната на обмените курсове на
швейцарския франк, кредитополучателите не са могли с оглед и срока на договора,
да преценят значимите икономически последици върху финансовите си задължения от
валутния риск, който поемат със сключването на договора за кредит в
чуждестранна валута, и са се съгласили с установените предварително от търговеца
/банката/ условия, без да могат да повлияят на съдържанието им.
Оспорената клауза не е индивидуално уговорена, тъй
като от една страна липсва такова твърдение на банката и от друга липсват доказателства, с които да се мотивира такъв
извод, с оглед тежестта на доказване по чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Съобразно редакцията
на текста на чл. 24 от договора и множеството идентични договори-предмет на
граждански и търговски дела, разглеждани от Плевенски ОС, както и предвид
цитираната по-горе практика на ВКС, касаеща въпросната клауза от договори, с
които банката-ищец е кредитирала потребители, съдът приема, че потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието на предварително изготвената като част от договора
клауза, т.е налице е хипотеза на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
В съответствие с изискването на чл.145 от ЗЗП преценяването
на неравнопоставеността на клаузи в договора предполага анализ на предмета му,
обстоятелствата, свързани с неговото сключване и всички останали клаузи, които
за да се приеме, че не увреждат потребителя, следва да са ясни и разбираеми.
Съгласно чл. 143, т. 10, т. 12 и т. 13 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
конкретния случай размера на кредита е изчислен в равностойността на швейцарски
франкове по курс "купува" на банката – чл. 1. Предвидено е в чл.2,
ал.1, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове по блокирана сметка, т.е. потребителя
няма възможност да тегли суми от нея. Швейцарските франкове от блокираната сметка
служебно се превалутират от банката в левове преди
усвояването им, като в чл. 6, ал. 2 се предвижда, че погасяването се извършва в
CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил такива, а има средства
в лева или евро, банката служебно изкупува дължимите CHF по курс
"продава" за швейцарски франк към лева.
Следва да се има предвид и това, че договорът в
частта му, с която е уговорено предоставяне, усвояване и връщане на кредита в
швейцарски франкове, съдържа неравноправни клаузи, тъй като изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП не намират приложение.
Те са относими единствено към основанията чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които не попада клауза,
регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута
/швейцарски франкове/ и погасителни вноски, дължими в същата валута; тъй като
договорът за кредит не представлява сделка с ценни книжа, нито сделка с
финансови инструменти; тъй като цената на кредит в чуждестранна валута по
смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи,
които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск,
включително разликата в обменния курс. В този смисъл е решение № 295/22.02.2019
г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС. Същото становище е застъпено и в решение №
18/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, както и в решение №
384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС.
Не е спазено и изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договора да
бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. С оглед на това, за да се приеме,
че двойното служебно превалутиране на сумите по
кредита и погасяването му в чуждестранна валута, в която потребителят не
получава доходите си, са валидни клаузи по договора, следва банката да е
предоставила на кредитополучателя необходимата информация, която би му
позволила да прецени икономическите последици от този договор – евентуално
движение и промяна на валутния курс, съотношение между курс "купува"
и курс "продава" на банката и тази информация да се проследи и
прогнозира в перспектива, с оглед срока на сключване на договора, както и
следва да се предостави информация по какъв начин потребителят би могъл да минимализира валутния риск и да се освободи от тежестта му,
при неочакван обрат на пазара. Информацията би му помогнала да избере дали да
получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при
по-висока лихва, но без поемане на валутен риск. Банката, която извършва
финансови услуги, може да прогнозира темпа на поскъпване на швейцарския франк
за дълъг период от време, тя е следвало да предостави тази информация на
кредитополучателя и той да може да формира своето решение, съобразно с нея.
Поради изложеното, следва да се приеме, че клаузите
на чл.6, ал.2 и чл. 24 от договора, предвиждащи поемането на валутния риск от
потребителя, се явяват неравноправни, което води до тяхната нищожност на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Нищожността им не води
до нищожност на целия договор, защото неприложимите поради неравноправния им
характер клаузи могат да бъдат заместени с диспозитивна
уредба от националното право – чл. 240, ал.1 ЗЗД, която норма предвижда,
че заемателят дължи връщане на заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Очевидно е, че длъжникът не би могъл да
бъде осъден за връщане на дължимото в CHF, защото той не може да купи тази
валута по курса, действащ към датата на усвояване на кредита. Според съда
връщането на заетата сума следва да се извърши в националната валута по курс
"купува" на банката в деня на получаването на паричните средства – 1
CHF = 1, 1785 BGN лв. /възможност, която ТР 4/29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС не
изключва/.
Извършеното
с сключените допълнителните споразумения олихвяване на просрочени лихви не е
допустимо от закона, освен при изрично предвиден в наредба на БНБ ред и
механизъм, а такава наредба не е приета към момента. Включването им в
главниците представлява анатоцизъм съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД, защото върху така
формираната главница се предвижда начисляването на възнаградителна лихва, и
доколкото анатоцизмът е допустим само при изрична
уговорка между търговци, каквото качество кредитополучателите нямат, клаузата е
нищожна и не поражда действие.Същевременно съгласно последното допълнително
споразумение от 2017г., кредиторът е опростил голяма част от задължението на
длъжниците, като съгласно постигнатата договореност те не дължат заплащането на
сумата от 116 960.06лв.
Поради изложеното по-горе и предвид
обстоятелството, че ответниците не поискаха възлагане на допълнителна задача за
изчисляване от ССчЕ на дълга им, съобразно
възраженията за нищожност на клаузи от договора за кредит, от съда служебно
беше назначена допълнителна експертиза, със задача какъв е размера на дължимото
вземане за главница, такси, застраховки и разноски към 12.10.2020г. - датата на
предсрочната изискуемост по договора за кредит, съобразно извършените плащания,
като се извърши преизчисление на извършените погашения в лева/и/или евро по
обменният курс за тези валути към датата на сключване на договора 26.06.2008
г., като изчисли капитализацията по доп.споразумения само на просрочената към
датата на сключването им главница, без да се прибавят изтеклите лихви и
съобрази възнаградителната лихва в договореният в
чл.З ал.1 размер за целият срок на договора по първоначалният погасителен план,
както и към датите на сключване на допълнителните споразумения има ли
погасявани банкови такси и застраховки и разноски и това как се е отразило
върху общият размер на дълга. Видно от заключението, съгласно първоначалния
погасителен план задължението е било разсрочено на 180 вноски по 1623шв.франка
или с реално извършените плащания от ответниците в размер на 60 419.07 шв.франка/без да са включени капитализациите,
които предходната експертиза е взела предвид като погасявания, се получава 
погасяване
изцяло на 36 вноски с падежи от 23.08.2008г. до 23.07.2011г., както и частично
от вноска с падеж 23.08.2011г., отделно – погасяване на годишни такси в размер
на 3 117.64 шв.франка.Така към 12.10.2020г. размера
на задължението в този вариант на изчисления възлиза на следните суми: редовна
главница 50 523.37шв.франка; просрочена главница 115 251.09шв.франка;
текущи лихви редовна главница 603.34шв.франка; просрочени лихви редовна
главница 143 169.35шв.франка; такси 6 274.27шв.франка; застраховки
994.46лева; нотариални такси 1 584.00лева или общо 315 821.42 шв.франка и 2 578.46лв. или превалутирано в лева - 568 214 623лв. по курс продава на
банката за 12.10.2020г.
Съгласно посоченото в експертизата, големия размер
на задължението при тази калкулации се дължи на обстоятелството, че с промяна
на първоначално договорените условия по кредита с допълнителни споразумения многократно
вноските на ответниците са намалявани, а срока за погасяване на задължението е
увеличаван. От дълга е опростена при превалутирането
му през 2017 г. сума в значителен - 116 960.06лева. Съгласно
предоговарянията има спасителни периоди, които са много по-изгодни за клиентите
на банката от първоначално договорените условия, като особено голямо влияние на
размера на дълга е оказала мораторната лихва. , тъй
като в настоящите изчисления по така поставената задача, кредита е в просрочие
още от м.07.2011 г. и до 12,10,2020 г. върху всяка просрочена месечна вноска се
начислява мораторна лихва в размер на договорен лихвен процент плюс 10 пункта
надбавка /16,15 /о/. За сравнение - по предоговорените
условия, кредита е в просрочие чак от 01.09.2017 г.
При така
установеното и съобразявайки възраженията за нищожност на съответните клаузи от
договора, които приема за основателни, с посочените по-горе аргументи,
задължението на ответниците възлиза на сумата установена от допълнителната
експертиза - 568 214 623лв. Исковата претнеция следва
да бъде уважена в размер на поисканато-330 065.85лв. - главница за периода
01.09.2017г. - 02.12.2020г.; 288лв. – такси за периода 01.09.2017г. -
02.12.2020г.; 994.46лв. – застраховки за периода 11.12.2017г. -
02.12.2020г.;1584лв. – разноски за периода 20.06.2018г. - 02.12.2020г., ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата, което е
съобразно договореностите постигнати в допълнителните споразумения с
ответниците, които са по-благоприятни за тях и са довели до намаляване на
първоначално дължимото. Не са изтекли изискуемите от закона давностни
срокове, считано от изискуемостта на вземането, поради което няма основание да
се приеме, че то е погасено по давност.
При този изход на делото, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят направените
от ищеца разноски в размер на 23 681.17лв., съобразно представения списък
с разноските и договорите за правна помощ, от които 13 317,29лв. за
държавна такса, 9 826.38лв. за адвокатско възнаграждение и 537 лева за възнаграждение
за ВЛ.Следва да заплатят и сумата 400лв. в полза на Плевенски ОС за
възнаграждение за ВЛ по доп.експертиза.
Водим от горното, съдът
Р е ш и:
осъжда Ф.А.А.,
ЕГН ********** и д. д. а., егн **********, двамата от гр.П., ул.“А. п.“ № *, ет.*, ап.* да
заплатят солидарно, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.430от ТЗ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „В.“, ул.“О. п.“№*,
представляван от изп.директор Д. Ш. и П. Д., сумите: 330 065.85лв. -
главница за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.; 288лв. – такси за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.; 994.46лв. – застраховки за периода
11.12.2017г. - 02.12.2020г.;1584лв.
– разноски за периода 20.06.2018г. - 02.12.2020г., ведно със законната лихва
върху тях от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Ф.А. А., ЕГН **********
и Д.Д.А., ЕГН **********,
двамата от гр.П., ул.“А. п.“ № *, ет.*, ап.* да заплатят на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.“, ул.“О. п.“№*,
представляван от изп.директор Д. Ш. и П. Д., сумата 23 681.17лв. за
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Ф.А.АЛФАРЕС,
ЕГН ********** и Д.Д.АЛФАРЕС, ЕГН **********, двамата от гр.П., ул.“А. п.“
№ *, ет.*, ап.* да заплатят, на основание чл.77 от ГПК в полза на Плевенски
ОС разноски в размер на 400лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД: