Р Е Ш Е Н
И Е
гр. С., 10.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на двадесет
и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Д.К. разгледа докладваното от съдия Чеуз
гражданско дело № 448/2016 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба на П.В.А. се твърди, че е собственик на основание
давностно владение на поземлен имот с идентификатор 68134.1894.555, гр. С., по
КККР, одобрени със заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. С., район В., ******, с площ от 1369 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, стар идентификатор на имота – няма, номер по
предходен план – 555, квартал 1, съседи на имота:68134.1894.821,
68134.1894.523, 68134.1894.784. Изложени са твърдения, че владее, ползва и
стопанисва имота необезпокоявано, явно и непрекъснато от 2004 г. до 2014 г.,
както и към настоящия момент като използва същият като паркинг за камиони и
друга подвижна техника. Заявени са твърдения, че никой не го е безпокоил и не е
проявявал претенции към имота. В средата на 2015 г. решил да се снабди с
нотариален акт по обстоятелствена проверка, при снабдяване с документи по повод
нотариалното производство установил, че на 24.09.2015 г. е съставен АОС и
имотът е актуван като общински. Твърди се, че за да осъществи процедурата по
обстоятелствена проверка следва със сила на присъдено нещо да бъдат отречени
собственическите претенции на СО. Предвид което е мотивиран правен интерес от
иска и е сезирал съдът с искане да бъде установено по отношение на ответника,
че същият не е собственик на имота, описан по-горе. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ответникът С.О., чрез процесуалния си представител – юрк. Т. оспорва искът в писмен
отговор, заявен в срока по чл. 131 от ГПК, в който са релевирани
подробни съображения. Претендират се разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от
процесуалния представител на ищеца адв. И..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от юрк. С..
Страните са депозирали и писмени бележки на основание чл.
149 ал.3 от ГПК.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съобразно приетият доклад по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен АОС –
частна № 3013/24.09.2015 г., съставен на основание чл. 2 ал.1 т. 7 от ЗОС, досежно поземлен имот с идентификатор 68134.1894.555, гр. С.,
по КККР, одобрени със заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с площ от
1369 кв.м., предходен идентификатор на имота – няма, а по действащ ПУП за част
от имота е отреден УПИ V-со, кв.1, местност ********, с граници на имота -
68134.1894.821, 68134.1894.523, 68134.1894.784.
По делото е представена
скица на поземлен имот с идентификатор 68134.1894.555 на АГКК с отбелязване, че
собственик е СО – район „В.” и няма данни за носители на други права.
По делото е представено
писмо изх. № 1700-38/6 от 02.10.2015 г. на Главния архитект на район „В.”, от
съдържанието на което се установява, че ПИ с идентификатор 68134.1894.555 е
имот общинска собственост /АОС 3013/ като част от него представлява сметки по
регулация за УПИ V-СО.
Представена е и извадка от
действащия регулационен план за УПИ V-СО, кв.1,
м. „ж.к. ********” по плана на гр. С., одобрен със Заповед №
РД-09-05-02/05.01.1999 г. и решение № 85 по протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС,
с отбелязване, че за района има влязла в сила кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед РД 18-69/14.12.2010 г.
Представено е писмо от СО с
изх. № ИО-0817-57/1/13.11.2015 г. на ДД „ИО”, от съдържанието на което се
установява, че не се намират данни за отчуждаване за жилищно строителство за
поземлен имот с идентификатор 68134.1894.555.
По делото е представен
разписен списък за м. ********- Красно село – К. – Четвърта част от 1974 г. за
кв. 60 и 60а.
По делото е представен
разписен списък за м. ********- Красно село – К. от 1956 г. за кв. 60.
В съдебно заседание от
21.11.2016 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.И.С.
и С.Й.А..
При така
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Заявен е отрицателен установителен иск за собственост.
Ответникът по делото е заявил възражение за неговата процесуална недопустимост
с оглед липса на правен интерес от предявяването им. Настоящият съдебен състав
намира така заявеното възражение за неоснователно. Съображенията му за това са
следните: Съгласно задължителните указания на ВКС, установени с ТР 8/2013 г. на
ОСГТК по т.д. 8/2012 г. интерес от предявяването му съществува за ищеца, когато
същият заявява самостоятелно право върху вещта респ. при конкуренция на
твърдения от двете страни досежно вещни права върху идентичен обект, каквато колизия
на придобивни основания е налице в производството по делото с оглед заявеното
твърдение на ищеца, че е собственик на основание изтекла в негова полза
придобивна давност респ. становището на ответника, че е собственик по силата на
закона като въпрос на лична субективна преценка на ищеца е дали да заяви
положителен установителен иск за собственост респ. осъдителен по чл. 108 от ЗС
или да заяви отрицателен иск за собственост, който предполага по-ограничена
защита.
Предвид
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че дължи произнасяне по
заявения иск по съществото на спора.
Съгласно
разясненията, дадени в цитираното по-горе ТР 8/2013 г. на ОСКТГ на ВКС в
производството по отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от
които произтича правото му.
Ищецът е заявил в исковата си молба, че е
владял процесният по делото имот в периода 2004 -
2014 г., от което извежда твърдение, че е придобил същият по силата на изтекла
в негова полза придобивна давност, на която се позовава в настоящото
производство като процесуално средство за защита на субективно право,
възникнало в неговия патримониум /в този смисъл е ТР
4/2012 г. на ОСГК на ВКС/. В писмените бележки на процесуалния представител на
ищеца се сочи като начало на владението периода 1995 – 1996 г., каквито
твърдения не са заявявани в исковата молба, предвид което настоящият съдебен
състав намира, че следва да се произнесе по периода, за който е сезиран. Придобивната
давност е оригинерен способ за придобиване на право
на собственост или друго вещно право посредством фактическото упражняване на
съдържанието на това право през период от време, определен в закона. Съгласно
нормата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, предвид
заявеното от ищеца основание за придобиване на владение, което предполага
винаги недобросъвестно такова. От друга страна необходимо е и фактическата
власт в този срок да се упражнява непрекъснато т.е. владението да не е изгубено
или отнето в рамките на 6 месечен срок, с оглед нормата на чл. 81 от ЗС, да е явно,
несмущавано,
постоянно, несъмнено, като и намерение у
владелеца за своене на вещта. По делото от събраните
гласни доказателства се установява, че ищецът ползва имота от повече от 20
години като паркинг за камиони, поставил е в него фургон и имотът е денонощно
охраняван. И двамата, разпитани свидетели, са категорични, че са възприемали ищецът
като собственик на имота. При тези данни по делото настоящият съдебен състав
намира, че е установен обективният елемент на владението, изразяващ се в
осъществяване на фактическата власт върху вещта, съобразно легалната дефиниция
на нормата на чл. 68 ал. 1 от ЗС. В чл. 69 от ЗС законодателят е установил оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя,
докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Това е презумпция досежно субективния елемент на владението, изразяващ се в
намерението на владелеца да свой вещта и тя е въведена в негова полза като в
случай на отричане на владелческото му качество
тежестта относно нейното оборване се носи от лицето, което оспорва
осъщественото владение. В този смисъл са разясненията, дадени в ППВС № 6/74
респ. задължителната съдебна практика, постановена по чл. 290 от ГПК / решение 91 / 02.07.2010 г. по т. д.
713/2010 г., ІІ ТО на ВКС, решение 31/08.02.2016 г. по дело 4539/2015 г. на
Първо ГО на ВКС и др./. По делото не са ангажирани доказателства, който да
разрушат презумптивната доказателствена сила на
цитираната по-горе разпоредба на чл. 69 от ЗС, поради което настоящият съдебен
състав намира, че при своя доказателствена тежест ищецът е установил твърдяното
от него право, поради което следва да разгледа възраженията на ответника.
СО се е легитимирала като собственик с АОС /частна/ № 3013/24.09.2015 г. В
акта като правно основание за придобиване правото на собственост е посочена
нормата на чл. 2 ал.1 т.7 от ЗС. Когато това основание изисква настъпването на
конкретен юридически факт или реализиране на сложен фактически състав –
завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на
закона, в акта следва да се посочи и фактическото основание, освен правното /
решение 321/14.10.2011 г. по дело 1167/2010 г. на Първо ГО на ВКС/. Фактическо
основание за възникнало право на собственост в акта не е посочено, а нормата,
посочена като юридическо такова, съдържа три хипотези. Съгласно константната
съдебна практика този акт се ползва със доказателствена сила по арг. на чл. 5 ал. 2 от ЗОС, която при оспорване същата може
да бъде опровергана, доколкото самият акт не създава права за общината – чл. 5
ал.3 от ЗОС, а правото на собственост възниква с реализиране на фактическото и
правно основание за неговото придобиване /решение 541/06.07.2010 г. по гр.д.
661/2009 г. на Второ ГО на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК/. Ищецът, посредством
процесуалния си представител е заявил оспорване на съдържанието му досежно факта на записване, че имотът е придобит от
общината. Ответната страна е противопоставила възражение, че предвид на факта,
че считано от 1956 г. няма данни за собственост респ. имотът да е заявяван като
частна собственост, то същият е държавна/общинска такава. В подкрепа на твърденията
си са представени разписни листи към проекта за дворищна регулация от 1956 г. и
1974 г., в които липсват отбелязвания за наличие на собственик на имота. Същите
са приети по делото като доказателства при изрично изявление от ищеца, че не се
оспорват. В самата скица, касаеща процесния имот,
издадена от АГКК, представена от ищеца по делото е посочено, че липсват данни
за собственици и носители на други вещни права за процесния
имот. От неоспореното от ищеца писмо от ДД”ИС” към СО е видно, че за имота няма
данни да е провеждана отчуждителна процедура. При тези ангажирани от страните
доказателства и съобразно наведените възражения настоящият съдебен състав
намира следното: Съгласно чл. 6 от ЗС/ в неговата първоначална редакция от 1956
г./държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите и имотите, които нямат друг собственик. По приложението на
разпоредбата в тази й редакция съществува задължителна съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, която настоящият съдебен състав следва
да съобрази – цитираното по-горе решение 541/06.07.2010 г. по гр.д. 661/2009 г.
на Първо ГО на ВКС. В цитираното решение ВКС посочва, че за втората хипотеза на
нормата, релевантна в настоящото производство с оглед наведеното възражение на
ответника, основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за правото
на собственост, се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга
документация, одобрени по реда на ЗЕКНРБ /отм./, ЗТСУ /отм./, съответно ЗКИР,
ЗС, ЗСПЗЗ като ако по време на отреждането със съответния план един имот е с
неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В този случай съгласно
чл. 6 от ЗС/първонач. редакция/ имотът преминава в патримониума на държавата. В последствие с нормата на чл.2
ал.2 т. 5 от ЗОС в първоначалната му редакция /ДВ, бр. 44/1996 г. общинска
собственост стават „недвижимите имоти на територията на общината, чийто
собственик не може да бъде установен”. Тази разпоредба, впоследствие е
изменена, а впоследствие и отменена. Отмяната на материалноправна норма действа
занапред, предвид което следва да се приеме, че не може да се прекрати или
отнеме вече възникнало право, още по-малко ако това е абсолютното вещно право
на собственост. Предвид тези данни по делото настоящият съдебен състав намира,
че процесният имот по делото представлява частна
общинска собственост.
При тези формирани изводи от настоящия
съдебен състав същият намира, че независимо от осъществената фактическа власт
върху имота от страна на ищеца в продължение на изискуемия от закона срок имотът
не би могъл да бъде придобит от него на основание давностно владение поради
установената забрана в чл. 86 от ЗС, в редакциите й преди ДВ, бр. 33 от 1996
г., за придобиване по давност на социалистическа собственост, съответно за
придобиване по давност на държавна и общинска собственост, а след изменението й
с ДВ, бр.33 от 1996 г., поради спирането на давността за придобиване на имоти,
представляващи частна държавна и общинска собственост до 31.12.2017 г.,
мораториум установен с разпоредбата на § 1 от ЗД ЗС.
Предвид горното искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
Водим от горното СГС,
I-19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на П.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, вилна зона Л. ***
срещу С.О., за признаване за установено, че на основание чл. 124 ал.1 от ГПК С.О.
не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1894.555, гр. С., по
КККР, одобрени със заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. С., район В., К., с площ от 1369 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, стар идентификатор на имота – няма, номер по
предходен план – 555, квартал 1, съседи на имота:68134.1894.821,
68134.1894.523, 68134.1894.784 като неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: