№ 5696
гр. София, 05.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110128845 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по предявен отрицателен установителен иск от И. Г. Н. против “ЕП“
ЕАД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 605,46 лева, представляваща начислена от
ответното дружество цена на ползвана електрическа енергия за имот, представляващ УПИ I-
47 в кв. 3 по плана на с. Ч., обл. В., заедно с построената в имота едноетажна жилищна
сграда, за която сума са издадени фактури № *********/05.09.2013 г. и №
*********/27.06.2014 г., както и сумата в размер на 575,88 лева, представляваща начислена
лихва за забава върху главницата съгласно изпратено от ответното дружество писмо.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на наследство и давностно
владение ищецът притежава право на собственост върху имот, представляващ УПИ I-47 в
кв. 3 по плана на с. Ч., обл. В.. Ищецът поддържа, че след придобиване на имота установил,
че електрозахранването е прекъснато, поради което отправил искане до ответното дружество
за възстановяване на електричеството и откриване на нова партида, но получил отказ. В
исковата молба са изложени твърдения, че И. Н. депозирал жалба срещу отказа за
възстановяване на електрозахранването, в отговор на която получил писмо от ответника, че
по партида открита за процесния имот на името на наследодателя И.П. фигурирали
непогасени задължения в размер на 605,46 лева, за която сума са издадени фактури №
*********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014 г., както и сумата в размер на 575,88 лева
лихви за забава на плащането. По изложените доводи е направено искане да бъде признато
за установено, че ищецът не дължи на „ЕП“ ЕАД извънсъдебно претендираните суми, както
и, че ищецът „няма никакви парични задължение по повод“ процесния имот. Направено е
искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител АВ поддържа
доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
суми за главница и лихви по процесните фактури, и за нередовност на исковата молба в
частта относно отправеното към съда искане за признаване за установено, че ищецът няма
задължения във връзка с процесния недвижим имот. В подадения отговор са изложени
твърдения, че електрозахранването за имота е възстановено, като за имота по партида на
ищеца е издадена данъчна фактура № **********/09.11.2023 г., заплащането на
задълженията по която е дължимо. По изложените доводи е направено искане
производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а при условията на
евентуалност исковата претенция да бъде отхвърлена.
1
По допустимостта на производството и редовността на исковата молба:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е
отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. Предметът на
повдигнатия пред съда спор се очертава от ищеца посредством формулирания петитум на
исковата молба. В разглеждания случай ищецът поддържа, че ответното дружество
извънсъдебно претендира заплащане на процесните суми за главница и лихви, които
страната намира за недължими. Твърденията на ищеца за съществуващ между страните спор
относно дължимостта на вземането обуславя правния интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск за
сумата в размер на 605,46 лева, представляваща начислена от ответното дружество цена на
ползвана електрическа енергия за имот, представляващ УПИ I-47 в кв. 3 по плана на с. Ч.,
обл. В., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, за която сума са издадени
фактури № *********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014 г., както и сумата в размер на
575,88 лева, представляваща начислена лихва за забава върху главницата съгласно
изпратено от ответното дружество писмо, е допустим.
Същевременно при съобразяване на изложените в отговора на исковата молба
твърдения, че електрозахранването към имота е възстановено следва да бъде предоставена
възможност на ищеца да уточни дали предявява отрицателен установителен иск за
недължимост на суми различни от тези начислени по партидата на наследодателя му /
главница и лихви по фактури № *********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014 г./, в
който случай следва да наведе надлежни твърдения дали оспорва качеството си на
потребител на електрическа енергия за имота или поддържа, че вземанията на ответника са
погасени по давност.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответното дружество е начислило
и претендира заплащане на суми за имот, представляващ УПИ I-47 в кв. 3 по плана на с. Ч.,
обл. В., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, за които суми са
издадени фактури № *********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014г., както и сумата в
размер на 575,88 лева, представляваща начислена лихва за забава върху главницата съгласно
изпратено от ответното дружество писмо.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че в процесния период между наследодателя на ищеца и дружеството е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, потребеното количество енергия и стойността на вземането. Във
връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност в тежест на
ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Представените от ищеца документи са относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба по делото с препис за ответника да уточни дали предявява отрицателен установителен
2
иск за недължимост на суми различни от тези начислени по партидата на наследодателя му /
главница и лихви по фактури № *********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014 г./, в
който случай следва да наведе надлежни твърдения дали оспорва качеството си на
потребител на електрическа енергия за имота или поддържа, че вземанията на ответника са
погасени по давност, като при неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще приеме,
че е сезиран единствено с отрицателен установителен иск за недължимост на 605,46 лева,
представляваща начислена от ответното дружество цена на ползвана електрическа енергия
за имот, представляващ УПИ I-47 в кв. 3 по плана на с. Ч., обл. В., заедно с построената в
имота едноетажна жилищна сграда, за която сума са издадени фактури №
*********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014 г., както и сумата в размер на 575,88
лева, представляваща начислена лихва за забава върху главницата съгласно изпратено от
ответното дружество писмо.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.03.2024 г. от 13.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3