№ 73
гр. Кюстендил , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500271 по описа за 2021 година
Производството е по въззивна жалба, подадена от *** гр.София, п.к.1606, ул.“Шандор
Петьофи“№10 срещу решение №260329/12.05.2021г. по гр.д.№1013/2020г., в частта, с която са
отхвърлени, предявените от **3 срещу Д. С. ЕМ., от гр.Кюстендил, ул.“Самодивска“№20 искове
за разликата над присъдения размер от **ева до предявения размер от *а,от които сумата над *а,
представляващи абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 35989385484 за периода от 26.03.2018г. до 19.05.2018г. и вземането за сумата
*, представляваща разлика между стандартна и преференциална цена на устройство, както и в
частта за съразмерно отхвърлените разноски.
В жалбата са изложени доводи, относно дължимостта на сумите, за които исковата
претенция е отхвърлена.Съдържа се искане за отмяна на решението и уважаване на исковата молба
в пълния предявен размер.
Препис от жалбата е връчен на ответника в първоинстанционното производство –Д. С.
ЕМ., чрез особения представител адв.Стоилков.В срок е подаден отговор, в който са
противопоставени доводи за недължимост на сумите и е направено искане обжалваното решение
да бъде потвърдено ,като правилно и законосъобразно.
КнОС в настоящия си съдебен състав, извършвайки проверка за съответствие на
подадената жалба с изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК, намери, че жалбата не отговаря на
изискването по чл.261 т.4 ГПК.
Производството пред районния съд е по искова молба подадена от „**щу Д. С. ЕМ., като
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е заявена
претенция за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата, както следва:*а, от която 197.50 лева – неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен периода 26.03.2018г. – 19.06.2018г., 77.46 лева
– неустойка в размер на 3 месечени абонаментни такси, начислени във фактура
№**********/20.08.2018г., за забава в плащането на посочените абонаментни такси и използвани
услуги и * – разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при
предоставяне на устройство марка LENOVO Moto G 4G Gld.
От диспозитива на обжалвания съдебен акт следва, че е уважена частично претенцията за
заплащане на дължими абонаментни такси и услуги по договор за мобилни услуги и договорена
неустойка и не е уважена претенцията за заплащане на дължима неизплатена цена за предоставено
– предадено мобилно устройство.
1
Вземанията за цена за абонаментни такси и услуги и цена на предоставено мобилно устройство, се
основават на два договора – договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за
продажба на мобилно устройство.Съгласно чл.72, ал.2 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК за всеки от обективно съединените искове се дължи
минимална държавна такса в размер на * съответно при обжалване размерът на дължимата
държавна такса е ½ от дължимата за първоинстанционното производство респ. в случая *
лева.Изрично в Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е
постановено, че държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по
чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в
размерите, посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в заповедното производство.С жалбата
е представен документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25.00 лева,
следователно жалбата не отговаря на изискването по чл.261 т.4 ГПК.
Съгласно чл.262 ГПК – озаглавен проверка от първоинстанционния съд, при постъпила жалба,
първоинстанционният съд проверява дали жалбата е подадена в срок и е срещу акт, който
подлежи на обжалване, изхожда ли от легитимна страна или надлежно упълномощен неин
процесуален представител и отговаря ли на изискванията чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261
ГПК.При констатация за нередовност, първоинстанционният съд следва да даде указания на
жалбоподателя за отстраняване на нередовностите.
В разглеждания казус е налице погрешна преценка на първоинстанционния съд относно размера
на дължимата за въззивно обжалване държавна такса.
На основание чл.262, ал.1 ГПК производството следва да бъде прекратено, а делото върнато на
КнРС за осъществяване на необходимите действия по привеждане на жалбата в съответствие с
изискването по чл.261 т.4 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в.гр.д.№271/21г. по описа на КнОС и
ИЗПРАЩА делото на Кюстендилския районен съд за осъществяване на необходимите
действия, с оглед отстраняване съществуващата нередовност на подадената въззивна жалба,
изразяваща се в несъответствието и с изискването по чл.261 т.4 ГПК относно дължимя размер на
държавна такса за въззивно обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2