ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
15.08.2019г. град Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 15.08.2019г., като разгледа докладваното от съдия Ковачев гр.
дело № 553 по описа за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „***“АД, подадена в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК - за изменение на постановеното по делото решение в
частта по разноските, като се присъдят в полза на ищеца още 2500,00 лева
адвокатски хонорар.
Излагат се съображения, че независимо, че ищецът е
защитаван от двама адвокати, а по чл. 78 ГПК се дължат разноски за един
адвокат, то следва да се присъди целия претендиран размер от 5000,00 лева
предвид факта, че заплатения и търсен хонорар по два договора за правна помощ е
минималния като за един адвокат съгласно Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски
съвет, а как е бил разпределен фактически между адвокатите нямало значение.
Постъпил е отговор от единия ответник по делото, с
който молбата се оспорва. Другите двама ответници не са депозирали становища.
ПОС намира
молбата за изменение на решението за неоснователна по следните съображения:
Според разпоредбата на чл.
78, ал.1 ГПК, заплащат се от изгубилата страна таксите, разноските в
производството и възнаграждението за един адвокат. В конкретния случай
въззиваемото дружество е представлявано от двама пълномощници. Договореното
адвокатско възнаграждение по всеки от
двата договора за правна помощ е в размер на 2500 лева. Цената
на исковете по делото е общо в размер на 171445,68 лева.
Адвокатското възнаграждение, изчислено по правилата на чл. 7, ал. 5 във връзка с ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004
г. върху този материален интерес, е в размер на 4958,91 лева. Няма пречка обаче страните (адвокат и клиент) да договорят и
възнаграждение под минимума, както и клиентът да сключи договор с повече от
един адвокат-какъвто е и конкретния
случай-има договор с трима адвокати, защото по втория договор за правна помощ
на л. 393 от делото страна е и трети адвокат - Вълканов. С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК обаче, която е императивна, съдът присъжда
разноските само за един адвокат. В конкретния случай е ирелевантен фактът, че
дължимото минимално адвокатско възнаграждение по Наредбата е поделено между
двамата пълномощници на страната. Законът е категоричен в горния смисъл и няма
място за разширително тълкуване. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата (Определение № 142 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1974/2018 г., I
т. о., ТК; Определение № 134 от 28.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 888/2019 г., III
г. о., ГК Определение № 1343 от 1.04.2018 г. на САС по т. д. № 2412/2017 г.
Затова разноските за
адвокатско възнаграждение в полза на ищцовото дружество са
правилно присъдени и не са налице основания за изменение на решението в частта
за разноските. Предвид това молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без
уважение като неоснователна.
Водим от гореизложеното ПОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на ищеца „***“АД с вх. N. 3731/05.07.2019г. за изменение на постановеното по
делото решение в частта по разноските, като се присъдят в полза на ищеца още
2500,00 лева адвокатски хонорар.
Определението подлежи на обжалване пред софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
С-я: