Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260 121
гр. Русе, 12.07.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на
14 юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Вероника Якимова и като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
667 по описа
за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск е с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ.
Ищецът М.Д.С., чрез процесуалния си представител адв. В.Н. твърди, че е
пострадал от ПТП, извършено от Т.К.К.,
за което последният е осъден с влязла в сила присъда. За нанесените му средни телесни повреди, за
предизвиканите физически болки и емоционални страдания вследствие на
произшествието, М.Д.С. предявява
настоящия иск по чл. 432 ал.1 от КЗ, тъй като автомобилът, с който е извършено
деянието има валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника
ЗК „Лев Инс“ АД. Счита, че
претърпените болки и страдания следва да бъдат репарирани от
застрахователното дружество, поради което иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 500 000
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 03.07.2019 г., както и сумата 2877 лв. – имуществени вреди,
ведно със законната лихва от същата дата.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
счита , че предявеният иск е неоснователен, като го оспорва по основание и по
размер, счита, че липсва пряка причинно-следствена връзка между деянието и
вредите, навежда възражение за съпричиняване поради противоправно поведение на
ищеца – непоставен обезопасителен колан, навлизане в лентата за насрещно
движение, управляване на МПС с несъобразена скорост, техническа неизправност на
управляваното от ищеца МПС.
Третото лице помагач на страната на ответника Т.К.К.
оспорва иска и излага възражения, аналогични на тези на ответника.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С влязла в сила присъда № 17 по НОХД № 62/2020 г. по описа на Районен съд Тутракан,
съдът признава за виновен Т.К.К. за това, че на 03.07.2019 г. по пътя Тутракан-Силистра, при управление на МПС, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.20 ал.2 вр.21
ал.2 и чл.44 ал.1 от ЗДвП, навлязъл в лентата за насрещно движение, при
което последвал сблъсък с насрещно движещия се товарен автомобил и по
непредпазливост причинил на водача М.Д.С. средни телесни повреди – съчетана
черепно-мозъчна травма с контузия на белите дробове и наличие на травматичен хепоневмоторакс с подкожен ефизем
в ляво, счупване на лява лопаткова кост и на лява
ключица.
В
подкрепа на твърденията на ищеца за претърпяните от
него неимуществени вреди, по делото е разпитана
Ц.П.С.– съпруга на ищеца. Тя изнася данни за интензитета на болките,
страданията и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни
увреждания от процесното ПТП. Установява, че първоначално е бил в кома, след
третия ден – интубиран и тогава го събудили.
Лечението му продължило три седмици – не можел да става от леглото, нито да се
обслужва, след известно време започнал само да сяда. Лечението му продължава и
понастоящем. След като го изписали от болницата в Силистра му извършили сложна
операция – само проф. Б.от „Пирогов“ се наел да я направи, защото едните ребра
захлупвали другите и правели капак, поради което трябвало да се отрежат, а
аортата била в близост. При операцията му били поставени метални импланти,
които трябвало да се извадят, но поради пандемията се забавили. Преди
катастрофата ищецът бил спортист, много жизнен, занимавал се с конен спорт –
бил и треньор, и състезател. Поради имплантите не
можел да спортува, дори било опасно шофирането, защото лек удар в гърдите,
можел да доведе до летален край. Освен физически, ищецът бил зле и психически –
правил опит да самоубийство – да се хвърли през терасата, затова потърсили
психиатър. Бил на лечение в психодиспансера. На 17.04.2021 г. получил
епилептичен припадък и вече не можел да шофира. След инцидента след повече от
половин година се върнал на работа като шофьор в шивашка фирма, вътрешни
превози.
Съдът анализира тези показания от аспекта на
възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото и намира, че
следва да се кредитират напълно, като безпротиворечиви, логически свързани и
подкрепящи се и от писмените доказателства, и от експертизите по делото.
Горните факти
се установяват и от приетите съдебно-медицински експертизи. Вещите лица –
съдебен лекар и неврохирург дават заключение, че ищецът е с ограничения и
усложнения на ставите и състоянието вследствие на получените увреждания от
произшествието. При ПТП, като процесното, травматичните увреждания, които биха
се получили с или без поставен обезопасителен колан, биха били различни, но не
може да се каже дали е имал поставен такъв. Пълно анатомично възстановяване на
мозъчната тъкан не е възможно. В допълнителната комплексна медицинска експертиза
се установява, че е установена и травмена
енцефалопатия – кисти в десния и левия теменен дял и челно-базално
на мозъка, постравматична епилепсия, депресивен
синдром. За тези увреждания е проведено болнично лечение и е назначена
постоянна терапия. Налице е причинно-следствена връзка между ПТП и пристъпа на
17.04.2021 г. Травмената енцефалопатия и
посттравматична епилепсия са усложнения от ПТП-то. Не е възможно да настъпи
възстановяване и ще приема лекарства до края на живота си.
От
становището, изразено от вещото лице в автотехническата експертиза и от
обясненията му в съдебно заседание е видно, че ПТП-то е извършено изцяло в
лентата за насрещно движение за виновния водач, като ударът е бил страничен,
поради което коланът не би ограничил движението на тялото и контакта му с
корпусните детайли. Не може да се каже дали е имал поставен колан. Пострадалият
водач е бил спрял в своята лента, плътно в дясно, защото е възприел случващото
се ПТП.
Съдът намира,
че следва да се кредитират заключенията на вещите лица, като неоспорени,
компетентни и обективни.
Не е
спорно, че автомобилът, с който е извършено деянието има валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответника ЗК „Лев Инс“
АД.
Анализът на установената фактическа обстановка,
налага следните правни изводи:
Влязлата в
сила присъда на
основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите дали деянието е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл.413
ал.1 от НПК то се явява задължително и за застрахователя – страна по сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
При
установената фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи
причинените на ищеца неимуществени вреди, с оглед на изложеното по-горе, предявеният иск
се явява доказан по основанието си. Размерът, в който обезщетението за
причинените неимуществени вреди подлежи на уважаване, следва да бъде определен
от съда по справедливост, съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД.
Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава съдът
да определи точен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения
върху физическата цялост и психично здраве на пострадалото лице. При тази
преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили
обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените болки,
страдания и душевни преживявания.
В случая от обсъдените доказателства се
установи, че от процесното ПТП на ищеца са причинени няколко средни телесни
повреди – съчетана
черепно-мозъчна травма с контузия на белите дробове и
наличие на травматичен хепоневмоторакс с подкожен ефизем в ляво, счупване на лява лопаткова
кост и на лява ключица,
наложило метална остеосинтеза, претърпял сложна
операция, а впоследстви и друга - за премахването на импланта, ищецът е развил и депресивен синдром, съпроводен
с опит за самоубийство, а в хода на производсвото е
диагностициран с травмена
енцефалопатия – кисти в десния и левия теменен дял и челно-базално
на мозъка и постравматична епилепсия, които налагат
лечение с медикаменти до живот и е било проведено стационарно лечение в Психодиспансер Русе. По делото от ангажираните
свидетелски показания и от приетата СМЕ може да се направи извод за душевните
преживявания на ищеца непосредствено след инцидента и понастоящем - за това
колко силни и продължителни са били претърпените от него болки от травмите. Те
са били с голям интензитет, продължили дълго време, дори и понастоящем той не е
възстановен. А и пълно възстановяване няма да настъпи. Травмите са влошили и променили
изцяло начина му на живот – от активен млад човек, в трудоспособна възраст, се
е наложило да преустанови спортната си дейност завинаги, като уврежданията няма
да се възстановят по естествен път, а епилепсията ще го лиши и от възможността
да управлява автомобил и ще се наложи да приема медикаменти до края на живота
си, от което заболяване не може да бъде излекуван. Следва да бъде отчетен и
фактът, че ищецът е в трудоспособна възраст и тази травма е оставила траен
отпечатък освен върху здравето, така и в бита му – последиците от нея ще му
създават неудобства за цял живот – в професията, общуването, обслужването в
домакинството и като цяло в начина му на живот. Съдът отчита както
продължителния период на лечение, така и обстоятелството, че две години след инцидента, пълно
възстановяване не е настъпило, а напротив – състоянието му се влошава. При това
положение съдът приема, че претърпените
от ищеца неимуществени
вреди следва да се репарират със сумата от 120 000 лв., който размер съответства най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по
чл.52 от ЗЗД. Над този размер претенцията следва да се отхвърли.
Върху главницата се
дължи законна лихва, тъй като застрахователят е
в забава по чл.497,ал.1 КЗ - има изпратена писмена претенция от ищеца с
посочена банкова сметка – ***. 33,
получена от ответника на 02.10.2020 г. Следователно е
в забава от тази дата.
Основателен се явява и искът за заплащане на претърпените от ищеца
имуществени вреди. Не е спорно, че разходите са в причинна връзка с деянието,
поради което вредата подлежи на обезщетяване. Размерът й от 2877 лв. се
установява от приложените писмени доказателства – фактура и фискален бон на
л.28.Върху главницата се дължи законна лихва от датата на поискването – 02.10.2020
г.
Спорен момент по делото
е възражението, наведено от ответника, за допринасяне от страна на пострадалия
на последиците от деянието. Съгласно решение № 98 от 24.06.2013г. по т. д. №
596/2012, т.к., II т.о. на ВКС, изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения.
Намаляването на дължимото с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди от
деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Съдът приема, че съпричиняване не е налице. Не се доказа
нито едно от наведените в тази насока възражения от ответника, като тежестта за
това е негова. Напротив, от събрания доказателствен материал е видно, че тези
възражения се опровергават. Данните сочат, че ищецът е бил спрял в своята пътна
лента, а ударът е настъпил именно там, т. е. той е имал законосъобразно
поведение към момента на удара, а не се установи и управляваното от него МПС да
е било неизправно, или да не е имал поставен предпазен колан, като беше в
тежест на ответната страна да установи тези обстоятелства съобразно
разпределената доказателствена тежест. Ето защо съдът приема, че не е налице съпричиняване, обосноваващо извод
за намаляване на така определените обезщетения.
На
основание чл.38 ал.2 от ЗА ответното дружество следва да заплати на пълномощника
на ищеца сумата 4 361.39 лв. адвокатско възнаграждение по двете обективно
съединени претенции съобразно чл.7 ал.2 т.1 и т.5 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с
отхвърлената част от исковете съгласно представения списък. От общия сбор на
разноските - 4 160 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, му се
дължат 3103 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК застрахователното дружество следва да
заплати по сметка на РОС дължимата държавна такса.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД –
София, ЕИК *********, да заплати на М.Д.С.,
ЕГН ********** ***, сумата 120 000
лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, причинено от Т.К.К. на 03.07.2019 г., за което е осъден с влязла
в сила присъда по НОХД № 62/2020 г. на РС Тутракан и с когото дружеството има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.10.2020
г., както и сумата от 2 877 лева
- претърпени имуществени вреди от
същото ПТП, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 02.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в размера над 120 000 лв. до 500 000 лв.,
ведно със законната лихва от 03.07.2019 г., както и исковете за лихва върху
уважените главници за периода 03.07.2019 г. – 01.10.2020 г.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД –
София, ЕИК *********, да заплати на адвокат В.Н. от Адвокатска колегия – София,
на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 4361.39 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – София, ЕИК *********, сумата 3103
лева
– деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД –
София, ЕИК ********* да заплати по сметка на РОС сумата от 4800 лева – държавна такса.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответника Т.К.К..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: