№ 65
гр. Пазарджик, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети
януари през две хИ.ди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
СъдебниВ. Й. К.
заседатели:ВАСИЛ Б. КОЦЕВ
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
и прокурора Г. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Наказателно дело от общ характер № 20215200200563 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подс. Г. И. К. не се явява. За него се явява адв. П. П., ред.уп.
Подс. С. И. С. се явява лично и с адв. К., ред.уп.
Подс. А. П. П. се явява лично.
Вещото лице И. П. не се явява, редовно призовано.
За ОП Пазарджик се явява прокурор К..
Прокурор К.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Подс. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Прокурор К.: Не е необходимо явяване на вещото лице в съдебно
заседание. Моля заключението да бъде прието в негово отсъствие, ако
разбира се, страните са съгласни- не държа на разпита на вещото лице.
Адв. П.: Не държа на личното явяване на вещото лице Да се прочете
1
заключението на вещото лице.
Адв. К.: Държа да се прочете експертизата на вещото лице, което не се
явява.
Подс. П.: Да се прочете заключението на вещото лице, не държа на
личен разпит на експерта.
На основание чл. 282, ал. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА заключението на вещото лице И. С. П..
Прокурор К.: Нямам доказателствени искания.
Адв. П.: Нямам нови искания.
Адв. К.: Нямам други искания.
Подс. П.: Нямам искания.
На основание чл. 283 от НПК, съдът счита, че следва да се прочетат и
приемат доказателствата, събрани в досъдебното производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства, по ДП № 312 ЗМ
172/2020 година по описа на ОД МВР Пазарджик - протоколи за претърсване
и изземване, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на
веществени доказателства, справки за съдимост и характеристични справки и
др.
На основание чл. 284 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на страните веществените доказателства по делото,
подробно описани в приложението към обвинителния акт.
Страните по отделно: Нямаме искания. Да се приключи делото.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна. Извършени са
всички необходими следствени действия за обективно, всестранно и пълно
изясняване на делото, поради което и на основание чл. 286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключило.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурор К.: Поддържам обвинителния акт на Прокуратурата.
Фактическата обстановка и за тримата подсъдими е идентична. Всеки един от
тях е държал предметите, за които му е повдигнато обвинение. Всеки един от
тях, не ги е регистрирал по законовия ред. За всеки един от тях важат нормите
на Закона за културното наследство и реда, и държаните от тях предмети
представляват археологически обекти.
Фактическата обстановка по делото е изяснена, като са разпитани и
част от поемните лица по делото, които потвърждават присъствието на
съответните процесуално- следствени действия и намирането на
инкриминираните вещи.
Водим от горното, моля за Вашата присъда.
Адв. П.: Ув. Окръжен съдия, ув. Съдебни заседатели, текстът по НК
изисква кумулативно и на двата елемента - идентификация и регистрация на
притежаваните културни ценности по съответния ред.
Нормата на закона е бланкетна и препраща към съответната наредба.
Съответната наредба обаче виждаме, че законодателят е разграничил двете
действия. Едното действие е по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, а другото - по чл.
22, ал. 2 от Наредбата.
Случаят в обвинителния акт е описано като едно деяние и нямаме два
отделни диспозитива.
Видно е, че двете действия са съвсем отделни едно от друго –
идентификацията по чл. 10, ал. 1 и регистрацията по чл. 22, ал. 2. В този
случай считам, че тук има порок на обвинителния акт при повдигане на
обвинението. Още повече, че обвинителния акт прочетен по този начин се
цитира само чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Макар и да е записано, че не са
идентифицирани, то не е посочена законовата норма и е описано като едно
единствено, дори недействие, бездействие. Това от правна страна на въпроса.
От фактическа страна на въпроса досежно подзащитния ми Г. К.,
представил съм удостоверение пред Вас, от което е видно, че към онзи
момент на адреса на Г. К. са живеели няколко лица.
По делото няма, поне аз не можах да видя, протоколи за разпит или
3
някакви други данни, с които останалите лица, живеещи на този адрес,
отричат тези вещи да са техни и да сочат, че са на подс. К..
В случая за мен не е изяснен факта и механизма, по който
разследващите органи тогава са решили, че това са именно вещи на подс. К..
Още повече, че към онзи момент се е водило едно друго ДП, по което е
разрешено претърсването и изземването. От това другото производство, което
е разделено и в момента е образувано това, по което водим настоящото дело,
действително подзащитният ми е имал качеството на уличено лице, но по
никакъв начин няма доказателства, свързващи тези вещи по безспорен и
категоричен начин с подзащитния ми.
От друга страна буди недоверие, меко казано, и извършената
археологическа експертиза.
Изслушаните вещи лица пред Вас не дадоха ясен и категоричен отговор
на въпроса, какви точно действия са извършвали по изследване на процесните
вещи.
Разбрахме, че има сравнителен анализ с други такива, но потвърдиха и
пред Вас, че химическата експертиза е извършена само на вещите, за които се
предполага, че са сребърни. На другите не била извършена такава експертиза.
Бил извършен микроскопски анализ, с който анализ по вида на патината били
датирани вещите.
Интересен за мен обаче е въпроса, как вещото лице, специалист по
металознание, изследвало под микроскоп патината по Румфея, и е
определило, датирало е възрастта на този предмет. Дори под микроскоп не
беше видял четирите заварки, които има по него. Едва тук без микроскоп, с
обикновени очила успя да ги види тези заварки, когато й бяха посочени. Аз
започвам да се съмнявам, дали действително са направени такива
изследвания.
В тази връзка, специално за този предмет, силно съмнение предизвиква
и факта, че в протокола за претърсване и изземване, той е описан с едни
размери, а в експертизата на вещите лица е описан със съвсем различни
размери.
Дори и да приемем, че по някакъв начин, пренасяйки тази вещ от адрес
на С. Ш. № 5 в гр. Белово до ОД МВР Пазарджик, до лабораторията на
4
вещите лица, обратно до съда, тази веща е била деформирана, то отново има
много голяма разлика, дори да се посочи техническата грешка, която при
изписване един вместо 1,46 см, да е записано 46 см, то в протокола за
претърсване и изземване тази вещ е със съвсем различни размери.
Оставям на страна и факта, заключението, изразено пред Вас относно
поправките върху вещта и заваряването на такива вещи.
Вещите лица изразиха пред Вас становище, че това спират да бъдат
археологически вещи, понеже при заварка се поврежда патината на предмета,
той започва да губи, но впоследствие промениха становище си и казаха, че
това е лошо направена реставрация. Колко лошо направена, не знам, но с
микроскоп не са установили, че е заварявано. Много, според мен, слаба
експертиза. Не знам, как ще бъде кредитирана от съда, но за мен тя не трябва
да се цени в настоящото производство.
Не искам да се спирам подробно на останалите – фигурка на конник –
липсва коня обаче. Как решихме, че е конник, а не камилар, например, по
никакъв начин не са дали заключение.
Неясен беше и отговорът им относно оценката на вещите.
Считам, че посочените цени са силно завишени и избрани произволно.
Не бяха посочени критерии, по който се извършва, за сравнителен анализ с
други такива, откъде и източници на информация.
Именно поради тези причини, считам, че от една страна изслушаната
съдебно-археологическа експертиза е компрометирана и неточна, и съдът не
трябва да я кредитира.
От друга страна фактът, че не е установено по един несъмнен и
безспорен начин, че тези предмети са държани именно от подзащитния ми,
прави обвинението най-малко тенденциозно. Да, на подзащитния ми е
налагано административно наказание за притежание на монети преди време,
но това не го прави автоматично притежател и на тези вещи.
Предвид изложеното, моля съдът да оправдае подзащитния ми по
подигнатото му обвинение. Считам, че деянието, което му е вменено, не е
доказано по несъмнен и безспорен начин.
ПОДС. П.: Ув. Г-н Съдия, ув. Съдебни заседатели, ув. г-н Прокурор, ще
5
започна с това, че обискът е започнал януари месец 2015 година, в което
време аз отсъствам от България и се намирам в Кралство Испания, което е
доказано от Паспортна служба.
При обиска е присъствала съпругата и моята сестра, която казва, че аз
не живея в този апартамент и т.н. След известно време аз се прибирам. Никой
не ме е потърсил. За пет години не са потърсени нито аз, нито майка ми, нито
сестра ми. Самото претърсване е по дело, което е от 2012 година ДП, по което
ни извикаха 2020 година в София. Майка ми и сестра ми дадоха показания, че
нещата не са мои, че са на моя баща. После делото, как се върна тука, не знам.
Нещо го прекратиха частично, но Вие може да проследите. Аз не съм видял
обектите, нито са мои, нито ме интересуват.
Другото нещо - ДП пет години не прави нищо. На петата година
започват да правят експертизи на неща, които първо не е доказано, дали са
незаконно придобити. Първо трябва да се докаже, дали са незаконно
придобити. Те може да са законно придобити защото ние сме в ЕС и може
всеки да ги е закупил. Никой не си е направил труда да види. Може да си ги
закупил по интернет, да имаш електронна фактура. Първо трябва да се
докаже, че са незаконно придобити и тогава вече да се вменява вина на
хората, които ги държат, защото, ти ако имаш кола и тя е законна, те вместо
да проверят, дали колата е законна, те проверяват, дали наистина двигателят е
такъв, проверяват марката, която пише – това е недопустимо. Още един път
свидетелите са разпитани пред Вас и те са казали, че аз нямам нищо общо с
тези предмети. Аз просто сега в момента трябва да съм защитник на моя
баща, защо той не ги е декларирал, но той не е длъжен, защото в закона
изрично пише: „Който притежава, може да ги декларира“. Там не се вменява
задължение. Ако се вменяваше задължение, щеше да има срокове, щеше да
има наказания след това, глоби и т.н., но никой в това ДП и в това цялото
дело, не видях някой да направи разследване, как са придобити тези неща.
Не говоря само за моите, а и за техните. Може да са закупени от чужбина,
някой да имат фактури. По принцип много хора си мислят, че всички неща са
намерени в България, но като Ви гледам Вие сте от поколението през
комунизма, ако преди 35 години му кажехме, че ще внасяме домати, чушки,
ябълки от чужбина и ще има 10% наше производство, щяха да кажат, че сме
луди. Същото ес антиките. В момента се купуват монети от чужбина. Там има
милиардни моменти. Има сайтове в чужбина, и, който иска може да се
6
запознае. В България няма откъде да се купят. Затвориха клубовете. До едно
време бяха законни, след това ги направиха незаконни, и затова всичко се
купува от чужбина. За това аз си мисля, че в цялото дело, за нито един
предмет, не само намерените в къщата на баща ми, не е доказано, че то е
незаконно придобит. Защото предметът трябва да бъде обект на
престъпление, как е придобит. Може да е подарен, може да е останало от дядо
му, може да е купен законно. За нито един предмет, или за една монета не се
посочи, имаме доказателство, имаме данни, че този предмет е незаконно
придобит, защото в обвинението явно пише: „…е държал незаконно
придобити“, но няма доказателство, как са придобити тези неща за нито един
от обвиняемите.
Другото нещо е, че щом са ни вкарали в едно дело от 2012 година ДП,
то досега трябва да е изтекла цялата давност за всички, не само за мен.
Нямам никаква идея, аз специално, за какво съм тука и може би не
знам, тя Прокуратурата, дали им е казала на ДП да направи нещо, но след
като специално по моето пет години и половина никакви действия – няма
разпити нито на свидетели, да питат намерени са тези неща у вас, купили ли
сте ги, намерили ли сте ги, наследствени ли са, никакви процесуално-
следствени действия не са извършени. Няма никой разпитан за пет години и
половина. След пет години и половина се започва някакво дело. Моето
специално беше в София, след това го изтеглиха тука. Разпитани са майка ми
и сестра ми, че тези неща не са мои. Аз вътрешно съм убеден, че баща ми не
ги изкопал, а ги е закупил от някъде. Той си купуваше поС.но. Той беше
председател на Нумизматично дружество в България. Това, че 2011 година
променят закона и казват, че ако имаш неща, трябва да ги декларираш. В
закона е записано: „Това е само за юридическите лица“. Записано е: „Който
има, може да ги декларира и регистрира“. Никъде не е записано, че е длъжен.
Защото, ако може и е длъжен са една и съща дума, то тогава аз не разбирам
български. За нито един предмет няма доказателство, че е незаконно
придобит.
Аз мисля, че съм невинен. Нямам абсолютно никаква вина и моля да
бъда оневинен.
Адв. К.: Г-н Председател, господа Съдебни заседатели, преди да започна
анализа на обстоятелствата, свързани с моя подзащитен, аз заявявам, че съм
7
наясно, че обвинителният акт, по който моят подзащитен е предаден на съд, а
и другите двама, не е изготвен от прокурора, който участва в съдебните
заседания. Нито е автор на изложеното в обстоятелствената част и изводите,
направени от него. Все пак той в изпълнение на служебната дисциплина, за
мен е поставен в позицията да поддържа обвинението. Ако в това съм убеден,
че е така, аз не съм убеден, какво е неговото вътрешно убеждение, дали е
това, което изразява в подкрепа на служебната дисциплина.
Напълно споделям изводите, както на колегата П., така и на другия
подсъдим относно съставомерността на деянието, поради което ще моля тези
доводи да ги възприемете, защото те имплицитно са свързани с моя
подзащитен.
Аз не зная, как би се почувствал прокурорът, който е изготвил
обвинителния акт, когато чуе един неюрист, един обикновен човек прави
анализ на закона в съответствие със съдържанието на разпоредбите, който
анализ не е стоял на вниманието, изготвил обв.акт, но за това ще се върна
малко по-късно.
Аз ще моля с Вашия съд акт, който Вие ще постановите по отношение
на моя подзащитен да приемете, че обвинението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, че вмененото му изпълнително деяние не съставлява
престъпление, и на това основание да бъде оправдан.
Защо считам, че обвинението не е доказано по отношение на моя
подзащитен.
Нито моя подзащите, който също може да реализира правото си на
защита, нито аз, като негов защитник, като се опитвам да реализирам правото
му на защита, успяхме да бъдем убедени, че предметите, които са вменени,
като археологически обекти, са били държани и са били иззети от дома на моя
подзащитен.
Взрете се в двата протокола за претърсване и изземване и протокола за
обиск на моя подзащитен, които са направени на 26.11.2014 г., и, какво е
написано в единия протокол, който аз ще оспорвам – това е протоколът,
намиращ се на стр. 48 до 51, на които протоколи разследващият полицай
прави препис, защото бяха с шрифт, който не позволява разчитане, и го
оспорвам.
8
Оспорвам датата „2“, която фигурира в цифрата „26.11“, защото тя е
поправена. Няма преподписване, че е извършено поправяне от съставителя на
протокола, и, че това е станало в присъствието, както на моя подзащитен, така
и на помените лица, които са посочени.
Сега като се взрем в тази цифра „2“, която е изписана върху друга
цифра, долната цифра не става ясно, дали е единица или е нула. Но в крайна
сметка се е породила цифрата „2“, а в общата конфигурация – „26.11.2014 г.“
От съдържанието на този протокол за претърсване и изземване, ние не
можем да установим, поне това, както е преснимано, времето на извършване
на този, на това претърсване и изземване.
На същата дата на стр. 53 има още един протокол за претърсване и
изземване, за да видим, дали са извършени по едно и също време.
Моят подзащитен не може да реализира правото си на защита по
отношение на този протокол, че на тази дата да е извършено това
процесуално-следствено действие, когато има тези поправки. Той е
компрометиран. Коя дата ще вземем за достоверна? Първата, която е
изписана, или тази, която най-ясно се вижда. Най-ясното виждане и най-
четливото виждане не означава най достоверното. Все едно този протокол не
е оформен по правилата на НК, но това е първата стъпка.
Нека се взрем в съдържанието на този протокол. В него, съгласно
превода, който е направен от разследващия протокол се установява за обект 3,
т.3, че в дясното чекмедже в спалнята се намериха и иззеха, поставени в
найлонов плик 51 предмета и части от предмети, фигури и други, покрити с
пръст, с характеристики на археологически обекти.
Разследващият полицай не е отбелязал и не е описал, в какво се състои,
какви са тези предмети, части от предмети, но им е дал вече оценка. Той е
влязъл още преди да бъде назначена експертизата, той е влязъл в качеството
си на експерт и е дал оценка, че тези вещи имат характеристика на
археологически обекти. И тези вещи вече по-нататък, каква им е съдбата и
какво им е естеството, аз и моят подзащитен, не можем да установим.
Не може да се приеме за установено, че вещите, които са вменени, че са
археологически обекти и са държани от моя подзащитен, и които са описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, са идентични с тези 51
9
предмета.
Видно от протокола за претърсване и изземване, тези вещи не са
описани и с една буква. Тези вещи им е предадено вече качеството на
веществени доказателства, но ние знаем, какво представлява естеството на
веществените доказателства по смисъла на чл. 9 от НК. И когато на едни
такива вещи им се дава статута на веществени доказателства, то те трябва да
бъдат приобщени по определен ред, който е императивен, той не е
пожелателен.
В тази насока, тъй като на Вас е известна тази разпоредба, но все пак, не
че подценявам съдебните заседатели, но не всеки ден слушат разпоредби за
веществените доказателства. Какви са изискванията на законодателя за
веществените доказателства? - чл. 10, ал. 1 гласи: „Веществените
доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в
съответен протокол и по възможност фотографирани“. Това са толкова много
вещи и ако за момент някой ми възрази, да ама те са много, ситуацията е била
такава не могат да бъдат описани подробно, то е могло да бъдат наредени
като маниста и фотографирани, за да може фотографията да се използва а
тяхното идентифициране.
Обвиняват моя подзащитен, че не е поискал регистрация и
идентификация на тези вещи, а самите органи на ДП, не са го направили това,
за да ни убедят, че тези вещи, за които обвиняват моя подзащитен са иззети
от дома на моя подзащитен.
Надписани ли са в пликовете, където са поставени, или не, но изведнъж
и вещите лица ги описват, че това се вещите, намерени в дома на моя
подзащитен, и им дават статута на археологически предмети и т.н., която
квалификация също оспорвам по съображенията на колегата.
В дн.с.з. ние приехме една експертиза, която в основната си част, 90%
установява, че вещите, които са представени, са съвременни фалшификати.
Ами, ако това са вещите, които са иззети от дома на моя подзащитен и те са
предмет на тази експертиза. Това, че някой е направил, извинявам се за
израза, един турлю гювеч, по време на ДП с веществените доказателства, за
да не може никой, защото съм убеден, че и Вие не можете да ги отделите, а
законодателят е ясен и категоричен, не може да се иска моя подзащитен да
бъде изпращан в затвора, дори и хипотетично, въз основа на такива
10
доказателства. Обвинението трябва да бъде по безспорен и несъмнен начин.
Ами малко изоитско стои съображението на прокурора, изготвил
обвинителния акт на стр. на 23-та от обстоятелствената част, където той
приема, че след като моя подзащитен, когато са изземвани тези вещи, не е
оспорил тяхната археологическа квалификация – се приема, че е така.
Аз считам, че Прокуратурата още в онази фаза, далечна, на 2014 година,
самата тя е взривила обвинението си и сега със изготвянето на обвинителния
акт, горещият картоф е прехвърлен на съда, той да се оправя. Но аз считам,
че Вие не може да постановите една осъдителна присъда и спрямо другите
подсъдими, въз основа на такива обвинения.
Няма годни веществени доказателства, годни, установени по безспорен
начин за археологически обекти, които да са идентифицирани, че са иззети от
дома на моя подзащитен.
Друго обстоятелство, което също сочи на основание за оправдаване, да
не кажа на задължителност на оправдаване, е начинът на формулиране на
обвинението.
В известна степен и колегата П. и подсъдимият П. обосноваха
съдържанието и на нормите, но аз чета диспозитива на моя подзащитен:
„Затова, че на 26.11. в дома е държал повече от три археологически обекта“.
Ами това достатъчно ли е, за да му бъде вменено това престъпление? -
Категорично не, защото това държане трябва да е продължило във времето,
да има определени времеви граници, защото веднага се сблъскваме с
разпоредбата на чл. 278, ал. 1: „Който открие културна ценност и в
продължение на 7 дни не съобщи на властта се наказва с лишаване от
свобода“.
Прокуратурата доказа ли, че тези вещи, които му се вменяват, не ги е
намерил преди два дни, или че ги е намерил повече от два дни и ги държи
извън този срок.
Тук искам да насоча Вашето внимание на една терминологична
особеност, защото изпълнителното деяние е посочено, „който открие
културна ценност и не ги обяви“. Ами след откриването до изтичането на тези
седем дни, той ги държи, по друг начин не може да бъде реализирано
изпълнителното деяние, но прокурорът, автор на обвинителния акт, на
11
посочената страница се е опитал да каже, че това няма нищо общо между
двете. Няма никаква взаимна връзка, но те са имплицитно свързани.
Ако моя подзащитен, например признае, че той ги е намерил преди три
дни – на 23.11., но има още три дни, които три дни той е възпрепятстван
доброволно да ги обяви. Нали си спомняте, че преди 20 години в Закона за
контрола върху оръжието и боеприпасите, имаше един чл. 10 за оръжието,
който намери оръжие в продължение на една седмица, ако не го предадеш.
Имаше масови оправдателни присъди, когато не може да се установи, че се
държи повече от 7 дни.
Аналогична е и тази разпоредба и трябва да се тълкува във взаимна
връзка с разп. на ал. 6, защото Прокуратурата не доказа начина на
придобиване, дали ги е открил при разкопки, което също е незаконно. Но
законът дава един бонус на всеки, който открие културна ценност един 7-
дневен срок, който на времето практиката на ВС се обосноваваше с т.нар.
борба на мотиви, дали в 7-дневен този, който е открил оръжието, а сега това
се отнася и за културните ценности, дали да ги предаде доброволно и с това
да се снеме опасността той да бъде подведен под отговорност. Ами след като
няма в диспозитива откога - докога ги държи, то го няма, защото няма
доказателства наред с другите обстоятелства относно неиндивидуализиране
на всички тези предмети, които са индивидуални вещи.
Ето защо считам, че и това, дори като самостоятелно основание е
достатъчно и според мен задължително за оправдателен диспозитив.
Ако Прокуратурата беше доказала, че той ги държи повече от 7 дни,
дали ги е намерил или не, това вече е без всякакво значение, тоест, дали ги е
открил. Но, след като ги няма – дори не е стояло на вниманието.
Наистина изпълнителното деяние на моя подзащитен не е
конкретизирано, защото в разпоредбата на чл. 278, ал. 6, са дадени, а и
колегата насочи Вашето внимание, трябва да бъдат в кумулативност, да бъдат
идентифицирани и регистрирани.
В диспозитива се говори и за двете, но в разпоредбата на чл. 10 от
Наредба № Н-3/03.12.2009 год. за Реда за извършване на идентификация и за
водене на регистъра на движими културни ценности.
Тука прокурорът не е изнесъл в обвинителния акт едно правно
12
ограмотяване, че всяко физическо или юридическо лице, може да поиска от
съответния по тематичен обхват музей, идентификация и т.н., на вещи по чл.
4, ал. 1, като подаде заявление по образец. Ама, какво гласи чл. 4, ал. 1,
защото трябва да има съответствие на това, което ни обвиняват, като
фактология и като нормативен израз, което е забранено от закона. Аз не го
разбрах.
Какво гласи чл. 4, ал. 1 от тази Наредба: „На идентификация подлежат
само движими вещи, които могат да се определят като културна ценност“ и
прокурорът, дали от разсеяност или не е, не зная, но явно е пропуснал да
прочете малко по-надолу, да види, в кои случаи е задължителна
идентификацията. Вярно е, че той се обосновал с разпоредбата на чл. 10, ал. 1.
Той с посочването на тази разпоредба, меко казано, е извършил адвокатската
работа. И той ми е посочил основанието на което трябва да бъдат оправдани
нашите подзащитни: „Всяко физическо и юридическо лице може да поиска от
съответния по тематичен обхват музей идентификация“.
Ами при тълкуването на тази разпоредба на чл. 4, дори и неюриста,
подсъдимият А. П. съзря съдържанието на терминологията „може“. Какво
означава? Ами аз също съм се постарал да изясня, какво значи „може“,
съгласно Български тълковен речник, издание Наука и изкуство от 2012 г. на
стр. 461: „Мога, може, значи имам право, позволено е, допустимо е, по моя
преценка да извърша нещо“. И веднага отивам на вмененото ни задължение,
че сме длъжни, задължението, което е идентификация, което се отнася за
други лица, ще посоча съдържанието и смисъла, и тълкуването на термина
„длъжен“ – на стр. 177 от същия Тълковен речник е казано: „Длъжен е, който
трябва да направи нещо“. Да направим съпоставка, макар, че вече А. П. я
направи. Едното е въпрос на избор, на преценка, на пожелателност, другото е,
кои са задължени, и кои не са задължени. Аз се учудвам, защо прокурорът
изготвил обвинителния акт се позовава на подзаконов акт, каквато е
Наредбата, а не се позовава на закона.
Законът за културното наследство чл. 97, ал. 1 гласи: „Държавните,
регионални и общински музеи задължително извършват идентификация при
придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност“.
Алинея 2: „Държавните и общински органи и институции, притежаващи
вещи, които могат да се определят като културни ценности са длъжни да
13
поискат идентификацията им от съответния по тематичен обхват държавен
или регионален музей“. И разпоредбата, която е цитирана като чл. 10 от
Наредбата, но то я има и в закона: „Физическите и юридическите лица,
притежаващи вещи или колекция от вещи, които могат да се определят като
културни ценности, може да поискат тяхната идентификация“.
В една от разпоредбите на Закона за наследството е посочено, в кои
случаи се изисква вече дори и за физическите и юридическите лица, които
притежават такива предмети, които могат да се определят като културни
ценности, трябва вече да поискат. Това е, когато имаме възмездни
прехвърлителни сделки с движими културни ценности, но те се извършват
само, ако са идентифицирани - чл. 113 от Закона за културното наследство.
Ако аз притежавам едни вещи, представляващи културни ценности,
съгласно разп. на чл. 97, ал. 3, аз не съм длъжен да ги идентифицирам и
регистрирам. Законът ми дава това право. Защо ще ме натиска прокуратурата
да ги регистрирам и идентифицирам. Законът ми дава това право. Законът ми
отнема това право, ако аз реша вече да ги продам. Тогава съм длъжен преди
да ги продам да ги идентифицирам и да ги регистрирам. Тогава съм длъжен.
Тук ще отворя една скоба. Преди няколко години изправи на нокти
много хора. Тогава се писа, че всеки, който притежава картина или книга от
преди 50 години, трябва да я идентифицира и да я регистрира. Тогава се
втрещих, защото трябваше да регистрирам много книги – от 1800 година. Но
след масов вой, отпадна тази разпоредба. Значи с единият член, законът ми
дава възможност аз да притежавам такива неща, но прокуратурата казва: „А,
не“.
Аз ще Ви насоча към едно Решение № 7/29.09.2009 г. на
Конституционния съд по конст.дело № 11/2009 год., който извършва такова
тълкуване. В т. 1-ва в обстоятелствената част на Закона на стр. 4-та е
направен анализ на разпоредбата на чл. 113, която Ви цитирах преди малко и
необходимостта да се регистрират или идентифицират. По- надолу се прави
анализ на чл. 97, ал. 3, на която аз се позовавах на доброволността. На стр. 10-
та и 11-та отново се анализира разпоредбата на чл. 97, ал. 3, и, какво казва
конституционния съд, като анализира чл. 113 и чл. 97: „Именно с тази цел чл.
97, ал. 3 и 4 от ЗКН въвежда принципа за доброволност на идентификацията и
регистрацията на културните ценности“. И тези текстове по-надолу са
14
анализирани, защото не може тези текстове да се тълкуват по друг начин, с
което да се наруши суверенното право на личната, на частната собственост,
която е неприкосновена.
В тълкуването на чл. 97, ал. 3 и чл. 113, а и в самия закон, не упоменато
други условия, освен пожелателността на притежателя на такива културни
ценности да направи идентификация и регистрация. Други условия или
подусловия няма. И сега, как трябва да тълкуваме тези разпоредби. Може би
пак трябва да се върнем в Юридическия факултет, където си спомняме Закона
за нормативните актове.
В чл. 9 от този закон е казано: „Разпоредбите на нормативните актове се
формулират на общо употребимия български език“.
Нормативните актове в чл. 15 се сочи: „Трябва да съответстват на
конституцията и на законите на по-висше ниво“ и чл. 46 относно тълкуването:
„Разпоредбите на нормативни актове се прилагат според точния им смисъл.
Ако са неясни, се тълкуват в смисъла, на който най-много отговарят.
Тълкуването има действия занапред с изключение, когато тълкувателното
решение, тълкувателят, който извършва това, им дава само действие с обратна
сила“, тоест, оттогава, а не отсега. Задължителното тълкуване на нормативен
акт дава органът, който го е издал.
Аз се опитах да Ви разясня смисъла на термините: „може“ и „длъжен“,
така, както са според Българския тълковен речник. И в такъв смисъл, аз
считам, че трябва Вие да ги тълкувате.
Нека да завършим със ЗКН и отидем на Преходните и заключителни
разпоредби. Разпоредбата на § 5, ал. 2, която гласи: „При идентификация на
движими културни ценности от национално богатство, правото на
собственост се установява с официални документи, при което лицата по ал. 1,
не могат да се позовават на изтекла давност.“ Значи, в началото в закона е
съществувала тази разпоредба. Казано в началото, защото тази разпоредба
Конституционният съд е обявил за противоконституционна, тоест, дори и за
културните ценности, които са от национално значение, а на още по-голямо
основание. Културните ценности, които не са от национално значение, не е
необходимо да се представя документ за доказване на собствеността. Защото
тази разпоредба, като изискване, когато е приеман закона, след това е обявена
за противоконституционна.
15
Отиваме на ал. 3: „Лицата, които в срока по ал. 1 са поискали
идентификация и регистрация, но не са установили правото си на собственост
върху движимите културни ценности се считат за техни държатели“.
Министърът на културата ги обявява за държатели, а прокуратурата ги
обявява за престъпници. Но и тази разпоредба на ал. 3 е обявена за
противоконституционна с Решение на Конституционния съд, публикувано в
ДВ, бр. 80-ти от 2009 год.
С оглед на всичко казано до тук, аз ще Ви моля да приемете, че моят
подзащитен, както и другите подсъдими, не са извършили вменените им
престъпления.
Ще посоча и няколко решения и присъди на различни окръжни
съдилища, които са с оправдателен диспозитив: Решение по НОХД №
345/2014 г. на Пазарджишкия ОС, за което подс. Руси Русев, моя подзащитен,
беше оправдан за държане на такива археологически предмети. Имаше
протест от Прокуратурата затова оправдаване и с Присъда по ВНОХД №
138/2015 г. на АС Пловдив, оправдателната присъда беше потвърдена.
Обвинението беше за същото – по чл. 278, ал. 6 от НК; Решение №
32/22.03.2019 г. по НОХД № 17/2019 г. на III-то Наказателно отделение на
ВС, по което лицето с инициали М.Т. е оправдан на същото основание по чл.
278, ал. 6 от НК; Присъда по НОХД № 3657/2013 г. на СГС, където имаме
отново оправдателна присъда за престъплението по чл. 276 и Решение НОХД
382/2010 г. на Кюстендилския ОС.
С оглед на всичко казано до тук, аз ще моля, Вие да постановите съдебен
акт, с който оправдаете моя подзащитен, а в тази насока и другите подсъдими,
като се има и друго основание за другите. Всяко друго тълкуване и създаване
на практика в разрез със смисъла на закона, е незаконосъобразно, независимо
дали тази практика по някой път се създава от ВКС, и когато ВКС понякога
влиза като тълкуватели и т.н. И тука са противоречията в решенията на ВКС.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. С. С.: Искам да бъда
оправдан.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. А. П.: Считам, че абсолютно
не съм виновен в нито едно от нещата, за които съм обвинен. Мисля, че стана
прекалено ясно и на съда, и на Прокуратурата, че съм невинен, и моля за
оправдателна присъда.
16
ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. С. С.: Моля да бъда оправдан.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. А. П. П.: Желая оправдателна присъда.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на съвещание за произнасяне
на присъдата, която обяви на страните, като им разясни правото на жалба и
протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17