ПРОТОКОЛ
№ 26
гр. Бургас, 07.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Йорданка Цв. Дачева-Толева
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600199 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим Т. Д. К. , редовно призован, се явява
лично.
Явяват се и упълномощените защитници адв. С.К., адв. Я.Н. и
адв. Д.Р..
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Д..
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Няма пречки, да бъде даден ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Т.К. : Да се даде ход на
делото.
Съдът като изслуша становищата на страните и предвид личното
явяване в съдебната зала на всички призовани лица, намира, че няма пречка за
разглеждане на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи на състава на съда и
секретаря.
АДВ. К.: Поддържам подадените жалба. Няма да правим отводи
на състава на съда, прокурора и секретаря.
АДВ. Н.: Поддържам подадените жалба. Няма да правим отводи
на състава на съда, прокурора и секретаря.
АДВ. Р.: Поддържам подадените жалба. Няма да правим отводи
на състава на съда, прокурора и секретаря.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Т.К.: Поддържам
подадените жалби. Няма да правя отводи на състава на съда, прокурора и
секретаря.
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. Н.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. Р.: Няма да сочим нови доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Т.К.: Няма да соча нови
доказателства.
Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост от събиране на нови доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и съдебното
следствие.
2
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, с присъда от
15.01.2021 г. Окръжен съд гр. Бургас е признал подсъдимия Т. Д. К. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 , вр. с ал. 1 от НК и на
основание чл. 54 от НК е определил и наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години.
Присъдата е обжалвана от защитниците на подсъдимия като
неправилна, поради противоречие с материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се също така, че
материалният закон е приложен неправилно, тъй като от събраните
доказателства се установява невинността на подсъдимия и също така съдът е
тълкувал превратно доказателствата, което също е нарушение на
процесуалните правила. С жалбите се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Считам жалбите за неоснователни. Производството пред
първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като в хода му не са
допуснати процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е изяснил
обстоятелствата по делото обективно, всестранно и пълно, въз основа на
относим и достатъчен доказателствен материал, като считам, че е достигнал
до обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието
посочено в обвинителния акт. Несъмнено в случая считам, че правилно е бил
приложен материалният закон, по следните съображения:
Подсъдимият К. е осъществявал дейност частен съдебен
изпълнител и тази длъжност го определя като длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т.1 , б. „б“ от НК. Същият освен че е имал качеството на длъжностно
лице, е заемал и отговорно служебно положение, че предвид това, че частният
съдебен изпълнител има идентични правомощия с тези на държавния съдебен
изпълнител по принудително изпълнение на частно притежание и събиране на
публични вземания, и неговата дейност има изключително важно значение за
реализиране правата на физическите и юридическите лица. В нарушение на
ГПК, а именно чл. 343, ал. 2 от ГПК /отм./ и чл. 373 от ГПК също отменен,
подсъдимият е нарушил служебните си задължения при описа и възлагане на
недвижимия имот, защото като частен съдебен изпълнител в пределите на
неговата компетентност и в кръга на възложените му функции, е извършил в
противоречие на закона изпълнителни действия свързани с опис, публична
продан и възлагане на недвижим имот. При тези изпълнителни действия за
частния съдебен изпълнител са били налице множество задължения, сред
които е следвало едновременно с изпращане на призовката за доброволно
изпълнение, в която да бъде посочен имотът, да се изпрати и писмо до
Служба по вписванията за налагане възбрана на имота. И друго такова,
следвало е да се увери, че имотът е собственост на длъжника към деня на
налагане на възбраната. В този смисъл са съдебни решения – Решение № 86
3
от 28.05.2011 г. на БАС, потвърдено с Решение № 386 от 01.12.2011 г. на
ВКС, както и Решение № 128 от 20.07.2009 г. на Апелативен съд – Варна,
потвърдено с Решение № 489 от 16.04.2010 г. на ВКС. На база на тези
решения правилно е определено изпълнителното деяние като нарушил
служебните си задължения, тъй като тези му служебни задължения са
свързани с описа, публичната продан и вай-вече с възлагането на имота и ако
подсъдимият не беше възложил описания имот на взискателя, дори и да беше
неизпълнил, както твърди защитата, задълженията си да провери
собствеността на описания имот, да не е изпратил призовка, в която имотът е
бил възбранен, то нямаше да се стигне до извършване на престъпление, а до
евентуално някакво нарушение на служебните задължения по
административен ред наказуемо, още повече, че подсъдимият е изпратил
писмо до Служба по вписванията в гр. Несебър.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че при
първоначалното изпращане на призовката за доброволно изпълнение до
длъжника, не е описан начинът на предварително изпълнение, нито е
наложена възбрана на имота. Подсъдимият К. не е изготвил искане за
налагане на възбрана и при повторно изпращане на призовка за доброволно
изпълнение, в която вече имотът е бил описан и е установено след проверка
извършена в Служба по вписванията гр. Несебър, че на този имот никога не е
била налагана възбрана. Подсъдимият също така не се е уверил в
собствеността на недвижимия имот, който е описал и впоследствие възложил
на взискателя, тъй като в материалите по изпълнителното дело липсва
отговор от Служба по вписванията в гр. Несебър за вписвания по партида на
длъжника, както липсват и каквито и да е документи за собственост на
процесния имот. В изпълнителното дело е приложена само една скица на
имота и то първа страница от нея, от която не е видно чия собственост е
същият, а и отделно от това, скицата не може да бъде документ за
собственост, още повече, че е била издадена 7 дни след съставяне на описа от
страна на подсъдимия. Посочената в протокол за опис на недвижим имот
друга скица с № *** от 20.07.2007 г. на Кадастър гр. Бургас, липсва в
кориците на изпълнителното дело и отделно от това се установи, че такава
скица изобщо не е издавана от Кадастъра в гр. Бургас. Разпореденото в чл.373
от ГПК /отм./, уверяване на съдия изпълнителя в собствеността на имота е от
изключително важно значение, тъй като при нестанала публична продан и
последващо възлагане на имота, собствеността преминава от длъжника към
взискателя. Постановлението за възлагане е едностранен властнически акт с
вещно правно действие, поради което в настоящия случай при нарушение на
задължението си по чл. 373 от ГПК, от деня на възлагане на имота
подсъдимият е направил така, че собствеността на чужд имот, която е частна
общинска собственост на Община Несебър, да премине в собственост на
взискателя.
Действително по аргумент на защитата от тяхната пледоария, към
момента е налице ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС, от което следва, че
4
възлагането при публична продан на привиден кредитор, не поражда вещно-
прехвърлителен ефект, но към момента на възлагане на имота това
тълкувателно решение не е било налично и е било водено гражданско дело от
Община Несебър за връщане на собствеността на имота.
Считам, че в случая безспорно са настъпили значителни вредни
последици от неимуществен и имуществен характер, като неимуществените
вредни последици се изразяват в уронване авторитета на съдебното
изпълнение, в накърняване доверието на гражданите за точно и безукорно
изпълнение на законовите норми от длъжностни лица при извършване на
съдебно-изпълнителни действия, както и в накърняване интересите на
Община Несебър по отношение на имущество, представляващо нейна
изключителна собственост. Имуществените вредни последици се изразяват в
това, че взискателят е получил имущество, което изобщо не е било
собственост на длъжника, оценено на 98 800 лв., явяващо се пазарната
стойност на земята и насажденията на процесния имот, което се явява вреда
за Община Несебър и съответно изгода за взискателя – свидетеля И..
Безспорно сумата от 98 800 лв. покрива понятието значителни вредни
последици и същите се считат за настъпили съгласно Постановление №
2/1980 г. на Пленума на Върховен съд.
Цитираното в пледоарията на защитата Решение № 343 от
14.10.2015 г. на ВКС, считам, че не е относимо към настоящия случай, тъй
като от една страна взискателят не е имал каквото и да е вземане от
длъжника, а от друга страна, при липсата на документи за собственост
подсъдимият безспорно е знаел, че незаконосъобразно облагодетелства
взискателя със собствеността на недвижим имот, който не е бил собственост
на длъжника.
Значителните вредни последици са настъпили при съставянето на
постановлението за възлагане, с което и е довършено престъплението.
Възможността Община Несебър да се защити от действията на съдия-
изпълнител чрез обжалване на неговите актове по реда на ГПК или да
потърси защита по исков ред, не изключват в случая съставомерността на
деянието по чл. 282, ал. 2 от НК. Считам също така, че извършеното деяние от
подсъдимия е осъществено освен от обективна, но и от субективна страна,
като умисълът се извежда от всички негови действия по изпълнителното
дело. Към момента на деянието той е бил в зряла житейска възраст, с
натрупан опит, но най-вече професионален опит като юрист и частен съдебен
изпълнител и безспорно и категорично е разбирал, че извършва нещо
недопустимо и забранено от закона по описа и възлагането на имота, без да се
е уверил в собствеността на същия. Подсъдимият отлично е съзнавал, че
вписаните скици в протокола за опис не са титул за собственост и дори да
бяха редовни, не биха го освободили от задължението да извърши справка в
Служба по вписванията, справка в данъчните и в нотариалните книги или по
друг начин да се увери в собствеността на имота, включително и чрез разпит
5
на съседи. Нещо повече, считам, че лансираната защитна версия от страна на
защитата за съществуване на Решение № 134/1991 г. на РС – Несебър, като
титул за собственост на имота, освен че липсва по делото и безспорно се
доказа, че няма издадено такова решение от Районен съд гр. Несебър, същото
не е било описано в описа съставен от подсъдимия, нито е било споменато в
който и да е друг негов акт по изпълнителното дело. Същото изобщо липсва в
кориците на изпълнителното дело. За него можем да съдим само от
заключението на вещото лице, което твърди, че експертизата по
изпълнителното дело е била подменена и това не е неговата експертиза, и
донесе в съдебна зала оригиналната такава.
Допуснати са нарушения на закона от страна на подсъдимия и са
били подчинени на неговата специална цел, а именно набавяне на облага на
взискателя, като е описал имот без да се увери, че същият е собственост на
длъжника и впоследствие е възложил на взискателя, като по този начин
последният е получил имущество със стойност в размер на 98 800 лв., което
несъмнено се явява финансова изгода за него.
Всъщност, от неопровержимия по какъвто и да било начин факт,
че по делото са налични множество подписани документи от различни дати,
взискателят и длъжникът са ходили един-единствен път в кантората на
частния съдебен изпълнител в гр. Бургас. Тези действия са довели
впоследствие до възлагане на имота. Считам, че това е достатъчно
показателно за наличието на специалната цел, изразяваща се в това да се
набави имота на взискателя. Действително по делото не са налице
доказателства за контакти между лицата преди деянието, но при липса на
такива обаче, за субективните намерения на подсъдимия следва да се съди от
неговите действия. Възлагането на имот без да се увериш чия собственост е,
не води до никаква друга последица, освен една – облага на взискателя.
В заключение считам, че правилно е било определено наказанието
на подсъдимия при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Същото
считам, че се явява адекватно на обществената опасност на деянието и на
дееца, поради което, моля изцяло да потвърдите първоинстанционната
присъда.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
съдебен акт, с който отмените обжалваната присъда и постановите нова, с
която да оправдаете К. за престъплението, за което е предаден на съд или
върнете делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В хода на съдебните прения ние поставихме на вниманието на
първоинстанционния съд няколко групи възражения. Лично аз в пледоарията
си най-общо ще кажа, че бяха осем групи възражения. Те касаеха разбира се и
анализ и обусловеност на гласните доказателствени източници, обективната,
субективната страна на състава на престъплението, годността на
6
обвинителния акт да породи последиците, които по закон следва да породи и
първоинстанционният съд на стр. 20, това е последната страница от мотивите
на съда, е посочил следните мотиви, изкушавам се да ги прочета, защото е
особено показателно: „Категорично съдът счита тезата на защитата
неоснователна. Съдът вече посочи по-горе съображенията си относно
умишлено допуснатите нарушения на ГПК“. Само че ние не сме говорили
единствено и само за умишлени нарушения на ГПК, ние говорихме и за много
други неща. Впрочем, съображенията, които са изложени, както твърди съдът
по-горе за умишлено допуснатите нарушения на ГПК, по същество не
обсъждат нашите възражения. Би било лесно да кажа, че поддържам всичко
онова, което сме казали пред първоинстанционния съд, за това, защото това
не е обсъдено в мотивите, но все пак ще си позволя няколко изречения.
Ние поставихме на вниманието на съда, на първо място,
безкрайната противоречивост на гласните доказателствени източници и се
опитахме да убедим съда, че всъщност господин К. е един неволен участник в
един престъпен замисъл, който започва година по-рано и това никак не е
трудно да се проследи ако се съпоставят гласните доказателствени
източници, с писмените доказателства по делото.
Няма никакво съмнение кой е инициаторът на всичко това, това
безспорно е свидетелят Г. В., по онова време работодател на Б.. Този свидетел
отрича обаче каквото и да било знание по всичко онова, което се развило.
Поставихме този въпрос на вниманието на съда, анализ липсва. От тук
нататък свидетелските показания на И. относно това, били ли са налични
въобще някакви парични взаимоотношения с неговия колега Б., този свидетел
е бил разпитван неколкократно в досъдебното производство, разпитан е в
хода на съдебното, извършена му е и очна ставка. Бяха огласени неговите
показания от досъдебното производство в съдебното следствие. За да стори
това съдът, очевидно е констатирал наличието на съществени противоречия,
иначе не би имал основанието да го направи. Разпоредбата на чл. 305, ал. 3
задължава съда тогава, когато има противоречие в доказателствените
източници, да изложи в мотиви на коя част от тях вярва. Такова обсъждане
няма, ние не знаем, за нас е енигма волята на съда, т.е. начинът на формиране
на волята на съда по ценене достоверността на тези показания. От тук нататък
свидетелят Б., този свидетел е в драстично противоречие със свидетеля И. за
това, има или няма парични взимоотношения. Този свидетел демонстрира и
липса на спомен, а обсъждане няма.
Когато говорим по-нататък за гласни доказателствени източници,
няма как да не насоча вниманието и към свидетеля Р. Д.. Това е фактическият
изпълнител на волята на В.. Той по това време е икономически директор,
счетоводител и човекът, който движи в оперативен порядък
взаимоотношенията въобще във фирмите на В. и в настоящия случай. Този
свидетел също демонстрира липса на спомен, липса на памет. Показанията му
от досъдебното производство бяха огласени. Той така и не даде отговор дали
7
поддържа тези показания от досъдебното производство, в коя част поддържа,
беше в състояние на амнезия и категорично отричане. И на тези показания
обсъждане от страна на съда липсват. Разбира се, оперативният изпълнител –
организатор, за съжаление е адвокат - адвокатът Л.. Не се страхувам да посоча
поименно, защото аз съм тук за да защитя моя клиент, а не да се страхувам от
евентуални репресии по-натам от страна на колегата. Ако проследим цялата
хронология на развитие на тази деятелност по изготвянето на записи на
заповед, по снабдяването с изпълнителен лист, по снабдяването със скица от
Кадастъра и най-вече перфидният начин, по който е направено това нещо,
защото по това време в гр. Варна се води нямащо нищо общо изпълнително
дело със страните в развилото се по-нататък изпълнително производство, но
това друго изпълнително дело е ползвано като повод да бъде издадено
удостоверение, което адв. Л. посредством своя тогавашен помощник адв. Е.,
използва в Службата по кадастъра и издават скица, разбира се, нямаща нищо
общо с този имот. По-нататък тази скица изчезва от делото, но това отново
показва участието на този колега, защото в един по-късен етап когато
действията на г-н К. са пред приключване, се представя втори изпълнителен
лист и след това делото бива преместено по подсъдност при друг съдебен
изпълнител в гр. Варна, от където и от най-беглия прочит на изпълнителното
дело се вижда, че всъщност там са подменяни документи. Кои документи са
подменяни, разбира се, най-важните. Титулът за собственост, на който се
доверява г-н К., това е едно решение на Районен съд – Несебър и въпросната
скица от Кадастъра, това са подменените документи. И за това смея да твърдя,
че тук имаме едно предварително планиране какво и как да се случи. Всичко
това наложи провеждане на очни ставки на Л. с всеки един от току-що
изброените свидетели, без В.. Противоречията естествено не бяха преодолени,
те бяха задълбочени и по наше мнение, тогава, когато с голяма доза сарказъм
съдът твърди, че ние едва ли не се опитваме да представим една престъпна
схема жертва на която е г-н К., приемаме сарказма разбира се, следваше обаче
тези наши възражения по гласните доказателствени източници да бъдат
обсъдени, да бъдем ние оборени, да разберем защо съдът не дава вяра на
нашите твърдения и по какъв начин всъщност формира своята воля, нищо
такова не е сторено.
И когато говорим за схема, да я наречем, защото това е терминът,
който е определен в мотивите, ние там сме проследили хронологията на
събитията, че когато вече изпълнителното дело не е при г-н К., следва една
поредица от действия от допълнително замитане на следите и саниране на
сделката, деклариране на имота в Службата по вписвания, снабдяване с
констативен нотариален акт, продажба на този имот и то, забележете, на лица
все свързани с В. или с фирмите на В.. С участието на лица, които под една
или друга форма са свързани с този човек, примерно пълномощничката М. на
чийто адрес е регистриран Б.. Така че всички тези наши възражения, по наше
мнение, следваше да намерят обсъждане в мотивите на съда. Разбира се, ще
взема повод от казаното от прокуратурата за това, че свидетелите твърдели,
8
че са идвали един-единствен път, на една дата. Ние оспорихме това твърдение
позовавайки се на графическата експертиза, която беше назначена в хода на
съдебното следствие и която установи, че всъщност първоначално е полагано
текстовото съдържание в това число и дати, и тогава са полагани подписите.
Ние за това поставихме риторично въпроса на съда – може ли г-н К. да
предвиди развитието на изпълнителното дело по такъв начин, че на една-
единствена дата да постави датите, които е поставил, тези свидетели да се
подпишат върху тях. Това категорично е невъзможно и ако се проследи
хронологията на изпълнителното дело ще се види, за това, защото са
изпращани различни съобщения, призовки, покани и т.н., изчаквано е те да се
върнат, така че няма как това нещо да бъде предвидено.
Извън тези възражения, които сме излагали пред
първоинстанционния съд, на мен ми прави впечатление и още нещо. Колегата
Р. засегна въпроса за това, каква всъщност е била организацията в Службата
по вписвания. По същество, там се получават документациите с писма с
обратна разписка, входирало се само обаче името на този, който изпращал
съответния документ, а самото съдържание не се въвеждало в регистъра,
въвеждало се по-късно когато бъде издаден документ. От разпита на тези
свидетели ние установихме, че има случаи на грешки. Тогава, когато поща
изпратена до Службата по вписвания постъпва в съда, след което тя се носи
от служител и всичко това се слагало в една папка, която се съхранявала 5
години. Така че по наше мнение, обясненията на г-н К., че той е изпратил с
обратна разписка възбраната и писмо с искане за налагане на възбрана, не е
опровергано, за това, защото е видно, че има по това време изпращани от него
документи.
Уважаеми апелативни съдии, няма как да не насоча Вашето
внимание към нашето възражение, което касае начина на формулиране на
обвинението от правна и от фактическа страна. Ние съвсем целенасочено не
сме искали преди провеждане на същинското съдебно следствие прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото за изготвяне на нов
обвинителен акт, за това, защото ние бяхме вътрешно убедени, че разбираме
какво е написано в този обвинителен акт, че можем да се защитим и против
фактите и против правото, но при всички случаи тогава, когато съдът чете
своята осъдителна присъда, следва да направи анализ дали фактите
съответстват на правото. Формата на изпълнителното деяние, която е
посочена в обвинителния акт, е – нарушил служебните си задължения. Аз
няма да Ви отегчавам отново, да правя разграничение каква е разликата
между „нарушил“ и „неизпълнил“ служебни задължения. Не мисля, че тук е
необходимо кой знае какви разсъждения, но ми направи впечатление, че
прокуратурата направи опит някак си да съвмести несъвместимата
фактология с правото, твърдейки, че всъщност нарушаването на служебното
задължение било за това, защото г-н К. издал постановление за възлагане на
недвижимия имот, т.е. тук ние вече имаме действие, можем да приемем, че
имаме и нарушение. Само че, забележете, за да има нарушение, следва да
9
бъдат извършени действия в нарушение на определена норма, на определен
правен акт, който регламентира задължението да бъдат нарушени. Пред мен е
обвинението такова, каквото беше формулирано в края на съдебното
следствие, възползвайки се от възможността за изменение. В този диспозитив
няма посочена правна норма, с чиито императив г-н К. да не се е съобразил.
Такива правни норми има тогава, когато става въпрос за бездействие, за
дължимо действие, което той не е извършил. За това, аз си мисля, че това
беше един безуспешен опит от страна на прокуратурата да помири някак си
противоречието между право и факти. По-нататък възраженията са ни ясни,
поддържам ги изцяло така, както съм ги изложил пред състава на БОС.
Очевидна е липсата на мотиви, за това аз ще Ви помоля да постановите, на
първо място, оправдателна присъда, защото по този начин тези драстични
нарушения от страна на първоистанционния съд ще бъдат санирани. Ако
счетете, че няма основание за това, то аз Ви моля да върнете делото за ново
разглеждане, от друг състав на съда.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам
становището на колегата К., както и моята защитна пледоария, която
представих пред състава на първоинстанционния съд. Искам само да
щрихирам няколко неща пред Вас и с оглед на процесуална икономия, няма
да се задълбочавам допълнително в обстоен анализ на всички доказателства и
факти, които са убегнали от вниманието на първоинстанционния съд при
постановяване на осъдителната присъда.
Първо, относно състава на извършеното деяние и вменено
престъпление у подзащитния ми К., имам категорично противопоставяне с
версията, която е лансирана от представителя на държавното обвинение и
приета от състава на първоинстанционния съд в осъдителната присъда.
Нямаме извършени действия или бездействия от страна на
подзащитния ми К., които да са пряко насочени към облагодетелстване на
дадено физическо или юридическо лице, в случая свидетелят И.. Не е
обоснован фактът и категорично нямаме мотиви в първоистанционната
присъда и мотивите към нея, нямаме мотивирано основание за да се приеме,
че Т.К. умишлено е облагодетелствал свидетелят И. със сумата 98 800 лв. По
никакъв начин в съдебно заседание не бяха събрани доказателства за
познанство, за съучастие, за сговор, за предварително умишлено участие на
подзащитния ми К. в такова деяние. Формата на вината, каквато е изтъкната
от състава на първоинстанционния съд, т.е. умисъл, не беше доказана и не
беше мотивирана в първоинстанционната присъда поради факта, че няма как
да се докаже, първо - познанство, второ - умисъл и трето - никакви свързващи
звена между действията извършени от подзащитния ми и нанесения
вредоносен резултат. В тази връзка, както каза колегата адв. К., към момента
има някаква създадена и извършена схема за евентуално извършено
престъпление, обаче не точно правилният човек седи на подсъдимата
10
скамейка. Подзащитният ми, той си е вършил работата. Вършил си е някакви
действия, които прокуратурата го обвинява, че не е свършил, не е направил -
не е поискал да бъде направена възбрана в Службата по вписвания, издал е
постановление за възлагане, в което е поправил някой неща, също не се
уверил за това, че длъжникът е собственик на продавания недвижим имот и
т.н., и т.н. Искам да разгранича точно, никъде по закон не е категорично
вменено в задълженията на ЧСИ, той да извърши възбрана върху даден имот,
който продава. С тази възбрана той не би облагодетелствал евентуално
длъжника, а би облагодетелствал кредитора. Нямаме противопоставяне нито
от длъжника, нито от кредитора, защото не е направена тази възбрана.
Възбраната също така не би спомогнала да се установи собствеността на
имота, възбраната е само да се защитят правата на съответния кредитор.
Кредиторът няма претенции в тази посока. Това е някаква схема. И двамата, и
взискател и длъжник са наясно, че единият не е дължал пари на другия,
нямали са финансови взаимоотношения и дори и да беше поискано налагане
на такава възбрана, това по никакъв начин нямаше да спре извършването на
престъпно деяние, но не от подзащитния ми К., а от някой друг. Не съм
компетентен да обвинявам, това са действия, които би трябвало да извърши
уважаваната от мен госпожа прокурор и разследващите по делото. Не е
доказано категорично, не е обосновано в самите мотиви на
първоинстанционния съд, че има някакво извършено умишлено престъпление
от страна на подзащитния ми, което да е довело до вредоносен резултат. Още
повече, самият вредоносен резултат, който се твърди, първоначално беше в
рамките на 568 000 лв., след това се измени обвинението от представителя на
държавното обвинение на 98 000 лв. поради факта, че се назначи нова
експертиза, която доведе и до нова стойност на евентуално извършения
вредоносен резултат, който така и така не беше доказан категорично.
Не следващо място, искам да подчертая, че освен липсата на
умисъл в извършване на деяние, не беше доказан, не беше мотивиран и
фактът, че подзащитният ми е извършил действията, които да доведат до
евентуално облагодетелстване на взискателя по изпълнителното
производство.
Имало е някой действия, които Т.К. е пропуснал да извърши, но не
е казано защо се твърди в обвинителната теза, че това са умишлени действия.
Аз това искам само да потвърдя, че по никакъв начин и Окръжният съд –
Бургас не може да мотивира умисъла за извършване на деянието от страна на
подзащитния ми К.. Също така, аз не искам допълнително да отегчавам съда с
тези пледоарии, които ние направихме първоначално в първоинстанционното
дело и поради което, Ви моля да оправдаете подсъдимия Т.К. в така
извършеното деяние, да отмените първоинстанционната присъда или
алтернативно правя искане да бъде върнато делото за разглеждане от друг
състав, поради липса на мотиви.
11
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, действително настоящото
въззивно производство е инициирано по жалби на защитата, с които ние сме
искали от Вас да отмените обжалваната първоинстанционна присъда и
оправдаете нашия подзащитен.
След запознаване с мотивите към постановената присъда, се
налага аз да направя подобно на колегите ми и едно друго алтернативно
искане към Вас, а именно, в случай, че счетете, че не са налице основанията,
да върнете делото за ново разглеждане от фазата на първоинстанционния съд.
Това искане от защитата се налага поради факта, че най-общо казано,
изложените от БОС мотиви представляват едно дословно преписване на
обвинителния акт. По мнение на защитата, не са изложени никакви мотиви не
само за съставомерност на деянието, не е даден отговор на най-важните
възражения на защитата. Аз в конкретика в момента няма да се спирам на
всички аргументи, които развихме пред първоинстанционния съд, това не е
необходимо. Нашите пледоарии са на вниманието на настоящия състав. В
своята пледоарията пред Окръжния съд – Бургас, аз съм направила
изключително внимателен, последователен, хронологичен анализ на
доказателствата, както и на анализа по правото. Няма да преповтарям нашите
аргументи, за това, защото тримата защитници бяхме разпределили
основните линии на защитата, така, че да не се преповтаряме взаимно. С
оглед на големия обем доказателства всеки от нас застъпи различна част от
обстоятелствата, имащи значение за яснотата на нашата позиция като цяло.
Както вече казах, освен че е преписана, съжалявам за остротата на думите,
които изразявам в момента, но действително аз намирам дейността по
мотивиране на постановената първоинстанционна присъда от Окръжен съд –
Бургас, за силно неглижирана. Да се прочете осъдителна присъда по дело
снабдено с такъв голям обем доказателства и да бъдат изложени мотиви,
които действително, пак ще повторя, изцяло преписват обстоятелствената
част на обвинителния акт, е направо недопустимо. Собствен анализ на
окръжния съд, на събраните по делото доказателства няма. Не са изложени
мотиви на кои доказателства и защо се дава вяра, и на кои не. Нещо повече,
съдът не е анализирал и допуснати от самия него доказателства, в частност
визирам допуснатата допълнителна почеркова експертиза, която всъщност
преобърна изцяло фактите така, както бяха изложени в обвинителния акт,
като се касае за следното:
В последната страница от мотивите окръжният съд приел, че
безспорно в хода на делото било установено, че длъжникът и взискателят са
посетили един единствен път кантората на г-н К.. По делото били налице
множество документи подписани от тях с различни дати, което водело до
извода, че подсъдимият К. предварително и преднамерено е създал тези
документи и представил същите за подпис на двамата, с пряката цел да
набави имотна облага за взискателя. Така е обоснована и субективната страна
на деянието. Това са мотивите на първоинстанционния съд по този въпрос.
Тук съдът изобщо не е поставил на вниманието ни изводите на
12
допълнителната почеркова експертиза, в която категорично и недвусмислено
изводите на експертите бяха, че текстовата част на съобщенията, призовките,
уведомления, изпращани до длъжника и взискателя по изпълнителното дело,
е поставена първа, след поставянето на положени от тях подписи. Касае се за
съобщения връчвани в кантората на ЧСИ Т.К., изготвени една част от тях от
административния му секретар - свидетелката А. Г., друга част връчени от
самия него, но всички те се установи, че са били изготвени и връчени на
съответните дати отразени върху тези съобщения. По този въпрос, както вече
изложих, няма коментар на нашите възражения в тази връзка, освен, че съдът
съвсем безкритично е приел изложеното в обвинителния акт, като го е приел
за установено в хода на съдебното следствие, нещо, което не е така. Ако пък
крайните изводи на съда са били за действителна доказаност на тези
твърдения, отново няма изложени мотиви защо съдът го е приел това за
доказано, защо е игнорирал изводите на допълнителната съдебно-почеркова
експертиза.
Както беше изложено от колегите, а също застъпено и от
представителя на Апелативна прокуратура, дискусията по повод на това с
какви точно свои действия подсъдимият е извършил вмененото му деяние, с
действия или бездействия. Вече имах възможност да се спра на вътрешната
противоречивост на словесното описание на отделните пунктове на
обвинението, така, както е структурирано обвинението. Впрочем, аз съм
имала възможност да се спра на този въпрос още на 23.11.2017 г., по време на
предявяване на материалите от разследването. Още тогава акцентирах на
вниманието на разследващия и на наблюдаващия прокурор, че с така
структурирания диспозитив на обвинението за нарушаване на негови
служебни задължения, изразяващо се обаче в бездействие, а не чрез негови
активни такива действия, затруднява упражняване на неговото право на
защита и следва да бъде прецизирано. Действително след това мое изявление
последва, няма да съм точна, мисля, че двукратно изменение на обвинението
още във фазата на досъдебното производство. Тези неясноти не само че не
бяха изчистени, но бяха и доста задълбочени, по мнение на защитата. Наред с
това, в съдебна фаза последва ново изменение на обвинението, в което се
продължава обаче по тази линия на неяснота на формата на изпълнителното
деяние.
Ще взема повод от казаното от прокурора днес в съдебно
заседание, която заяви, че формата на изпълнително деяние не е изпълнило,
както твърди защитата. Това беше в контекста на именно този спор, с какви
точно свои активни действия е осъществил деянието нашият подзащитен.
Защитата не твърди такова нещо, уважаеми апелативни съдии. Ние никога не
сме твърдели подобно нещо, просто акцентирахме на вътрешната
противоречивост на диспозитива и на измененото в съдебна фаза обвинение.
Нарушаването на служебни задължения предполага активни действия по
извършване на някакви действия по изпълнението, най-общо казано, от
страна на обвиняемия. Неизпълнението на определени действия е нещо
13
съвсем различно, нещо, което бе подчертано в Постановление № 2/1980 г., за
това аз няма да занимавам настоящия състав с по-задълбочен анализ в тази
посока.
Последно, на последната страница от мотивите има едно
изречение за значителните вредни последици. Тук прави впечатление, че
първоинстанционният съд въобще не е направил разлика между понятията
„значителни вреди“ и „значителни вредни последици“. Разликата между
едното и другото на всички ни е известна, теорията в редица съдебни актове,
редица постановления на Върховния съд, на които вече сме се спрели и няма
да ги преповтарям, очертават тази разлика. Съдът е описал, че значителните
вреди се определят от абсолютната стойност на материалните щети и приема
за настъпили такива значителни вреди. В този контекст съдът не е дал отговор
на един друг поставен от мен въпрос пред първоинстанционния съд,
изискването на повдигнатото обвинение по чл. 282, ал. 2 от НК, тези
значителни вредни последици да са реално настъпили. От доказателствата по
делото се установи, че това също не е така. Да са реално настъпили, означава
фактическият състав по придобиването на собствеността от някой друг да е
завършен, т.е. да има проведен въвод, недвижимият имот да е деактуван като
собствен на Община Несебър, нещо, което не се е случило.
В този смисъл е било резонно да бъде повдигнато обвинение по
чл. 281, ал. 1, където се говори за това, че значителните вредни последици
биха могли да бъдат настъпили, са могли да бъдат настъпили, но не са реално
настъпили, нещо, което е регламентирано от ал. 2 на чл. 282 НК.
Аз Ви моля да имате предвид и всичко останало като анализ на
доказателствата, които сме изтъкнали пред първоинстанционния съд и с тези
аргументи, Ви моля да оправдаете подсъдимия К. по повдигнатото му
обвинение, алтернативно да върнете делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд. Моля за произнасяне в този смисъл.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Т.К.: Уважаеми
господин председател, уважаеми апелативни съдии, госпожо прокурор,
първо, искам да изразя своето безпокойство от факта, че в многогодишната
ми практика на юрист и на съдебен изпълнител, води до моето притеснение,
че в тези времена може изпълнявайки правилно задълженията си и във
времето, и в качеството, което законът е определил, бивам докаран до
състояние, в което аз трябва да казвам, че нямам сестра. Няма да ви отегчавам
с повече от материалите, които съм събрал и сме представили пред
първоинстанционния съд, както и тези, които се наложи да представим пред
Вас. Ако ми позволите, ще бъда съвсем кратък, искам да наблегна само на две
неща, които са с чисто гражданско-правен характер по производство, което е
водено пред мен.
Първо, аз считам, че не е налице съставомерност на
14
престъплението, за което ми е повдигнато обвинение и ми е четена такава
присъда. Много са фактите, които са изложени в тази посока. Защитниците
ми абсолютно точно изложиха всичко. Аз само ще добавя, че дори и на една
от лекциите, на които съм присъствал на Главния прокурор, тогава Ф., той
самият каза, че съставомерност е налице, когато и макар частният съдебен
изпълнител, той изпълнява публични функции, като събира публични
задължения, когато няма публично вземане и публично-правен характер,
тогава деянието е несъставомерно. Такова действие и такова деяние може да
се търси само при Държавен съдебен изпълнител. Тук публично-правен
характер липсва. Тук липсва и нанасяне на вреда на общината, тъй като
имотът, за който става дума, никога не е бил деактуван от общината, никога
не е бил ползван от някого и никога не е бил прехвърлян фактически на
друго лице, което да се е възползвало от този имот, което означава, че е
налице липса на вреда. Подробностите могат да бъдат всякакви, но аз
поддържам казаното от моите защитници.
Искам само да Ви напомня, Вие сте се запознали с материалите по
делото. Когато производството е започнало пред Районен съд – Несебър,
абсолютно вярно съдът тогава е започнал производство по чл. 212, за това, че
някой се е опитал с неверни документи да стигне до там, че се образува
производство като използва документ с невярно съдържание и е получил без
правно основание собственост върху земята, това го е коментирал съдът още
тогава, за да я присвои, която по-късно да прехвърли чрез съдебен
изпълнител.
Не знам кога и защо после в производството обвинението е
различно и мотивите са различни, а в случая липсват такива мотиви на
Окръжен съд – Бургас. За това, аз ще спра до тук, няма да се впущам в
подробности и Ви моля да постановите присъда и акт, с който да бъда
оневинен и алтернативно ако се наложи, ако счетете, че казаното и
написаното е непълно, да върнете производството на първоинстанционния
съд.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Т. Д. К.: Моля
за нова оправдателна присъда или алтернативно за връщане на делото за ново
разглеждане.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
15
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16