№ 4
гр. К. , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ в публично заседание на
втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Петя Х. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20205100500218 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 242/15.07.2020 г., постановено по гр. д. № 98 по описа
за 2020г., К.йският районен съд е отхвърлил предявеният от „У. Г.“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. ш. N
85з, срещу „Р.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. К., кв. В., бл. 62, вх. Д, ет. 6, ап.98, общ. К., обл. К.,
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, за сумата 1 270.
86 лв. главница и 5. 30 лв. лихви, представляващи изпълняемо право
/вземане/ по изпълнително дело N 202081220400070 по описа на ЧСИ Р.
С. с рег. N 812 на КЧСИ, по изпълнителен лист от 17. 01. 2020г., издаден
въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед N 774/23. 11. 2018г. по
ч. гр. д. N 1725/2018г. на РС - К.. С решението си съдът е осъдил ищеца да
заплати разноски в полза на ответника.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „У.
г.” ООД, представляван от процесуалния си представител адв. С. Ч.,
който го обжалва изцяло като неправилно, немотивирано и
1
незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения
и необоснованост. Бланкетно се сочи, че съдът не обсъдил правилно
всички доказателства по делото, без оплакването да е конкретизирано.
Излагат се доводи за неправилността на атакуваното решение, които
макар да са пространни, се подвеждат под едно оплакване – атакуваното
решение е постановено в противоречие с ТР №3/2017г. по ТД №3/2017г.
Въззивникът моли да се отмени решението на К.йския районен съд и да
се уважат предявените искове. Претендира разноски за две инстанции.
В съдебно заседание жалбодателят не се представлява. В депозирана
молба изразява становище, че поддържа въззивната жалба. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна.
Въззиваемият „Р.” ЕООД - гр.К. оспорва въззивната жалба в
представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. Сочи, че
обжалваното решение на К.йския окръжен съд е правилно и
законосъобразно, като споделя мотивите на първоинстанционния съд. В
съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител
поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззивника.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването
му за нищожно.
2
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „У.
Г.“ ООД срещу „Р.“ ЕООД иск за недължимост на парично вземане по
получена на 24. 01. 2020г. покана за доброволно изпълнение по изп. дело
N 202081220400070 по описа на ЧСИ Р. С. с рег. N 812 на КЧСИ, както и
два броя изпълнителни листове от 13. 01. 2020г. и от 17. 01. 2020г.,
издадени от PC-К.. Изложени са твърдения, че в поканата за доброволно
изпълнение е посочено задължение за плащане на главници, лихви,
разноски и такси, в размер от 2 155. 54 лв., от които 1 270. 86 лв.
главница, 520 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, 10 лв. доп.
разноски, 5. 30 лихви и 197. 38 лв. такси по ТЗЧСИ. Ищецът сочи, че по
изпълнителното дело взискателят е заявил, че не му е платена сумата 1
270. 86 лв., представляваща главница, въпреки, че на 08. 01. 2020г.
заплатил задълженията си към взискателя, поради което последният е
недобросъвестен. Ищецът претендира да се установи спрямо ответника
недължимостта на сумата 2 155. 54 лв., от която 1 270. 86 лв. главница,
520 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, 10 лв. доп. разноски, 5. 30
лихви и 197. 38 лв. такси по ТЗЧСИ по изп. дело N 202081220400070 по
описа на ЧСИ Р. С. с рег. N 812 на КЧСИ, образувано въз основа на
изпълнителни листове, издадени на 13. 01. 2020г. и на 17. 01. 2020г. от
РС-К.. В изпълнение на указанията на съда, за отстраняване на
нередовностите на исковата молба, посочва в цялост обстоятелствата, на
които основава иска, а именно, че производството по което е издадено
изпълнителното основание, послужило за издаване от PC-К. на
изпълнителни листове от 13. 01. 2020г. и от 17. 01. 2020г., е ч. гр. д. N
1725/2018г. на PC-К., по което на основание влязла в сила Заповед N
774/23. 11. 2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК е издаден изпълнителен лист от 17. 01. 2020г. за сумите 18 642. 01
лв., представляваща неизпълнено парично задължение по Фактура N
**********/09. 03. 2018г., ведно със законната лихва, считано от 22. 11.
2018г. до окончателното й изплащане, и 1 279. 05 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата 18 642. 01 лв., за периода
от 20. 03. 2018г. до 21. 11. 2018г., както и образуваните искови
производства по гр. д. N 32/2019г. на PC-К. и в. гр. д. N 230/2019г. на ОС-
3
К., като във връзка с разноските по всички посочени дела е издаден
изпълнителен лист от 13. 01. 2020г. за сумите: 549. 32 лв. разноски по гр.
д. N 32/2019г. на РС-К., 834. 42 лв., разноски по заповедното ч. гр. д. N
1725/2018г. на PC - К., и 1 089. 32 лв. разноски във въззивното гр. д. N
230/2019г. на ОС-К..
Недължимост на изпълняемото право, претендирано от визскателя по
посоченото изпълнително дело, образувано въз основа на посочените
изпълнителни листове, за плащане на сумата 1 270. 86 лв. -главница,
ищецът обосновава с погасяване на паричните задължения изцяло на 08.
01. 2020г., по платежно нареждане в полза на взискателя, което представя
към исковата молба. В съдебно заседание ищецът поддържа иска като
конкретизира, че предмет на отричане с предявеният отрицателен
установителен иск е изпълняемото право за сумата 1 270. 86лв. и 5. 30 лв.
лихви, доколкото останалите суми представляват разноски по
принудителното изпълнение, образувано от ответника като взискател
срещу ищеца като длъжник. Претендира за уважаването на иска,
позовавайки се на Тълкувателно решение N 3/2017г. от 27. 03. 2019г.,
постановено по тълк. д. N 3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Или, съдът е сезиран с иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за недължимост на
изпълняемо право по образуваното от ответника срещу длъжника
изпълнително дело N 202081220400070 по описа на ЧСИ Р. С. с рег. N 812
на КЧСИ, в размер на 1 270. 86 лв. главница и 5. 30 лв. лихви, като част от
удостоверено изпълнявано право по Изпълнителен лист от 13. 01. 2020г.,
издаден въз основа на Решение N 355/17. 07. 2019г. по гр. д. N 32/2019г.
на PC-К., и Изпълнителен лист от 17. 01. 2020г., издаден въз основа на
подлежаща на изпълнение Заповед N 774/23. 11. 2018г. по ч. гр. д. N
1725/2018г. на РС-К..
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
4
Искът се основава на присъждане на парично вземане по влезли в
сила съдебни решения и заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, по горепосочените граждански дела, по които за
установеното по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК парично вземане и разноски
по делата са издадени двата изпълнителни листа, въз основа на които
взискателят „Р.“ ЕООД е образувал срещу длъжника „У. Г.“ ООД изп.
дело N 202081220400070 по описа на ЧСИ Р. С. е рег. N 812 на КЧСИ за
сумата 1 270. 86 лв. главница. В поканата за доброволно изпълнение са
посочени лихви от 5. 30 лв. без период на дължимост, както и са посочени
разноски по изпълнителното дело, в т. ч. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
които разноски не са предмет на иска по чл. 439, ал. 2 от ГПК, тъй като са
извън изпълнителните основания, послужили за издаване на
изпълнителен лист, който единствено удостоверява изпълняемото право.
На 13. 01. 2020г. PC - К., въз основа на подлежащо на изпълнение
Решение N 355/17. 07. 2019г. по гр. д. N 32/2019г. на същия съд, е издал
изпълнителен лист, в полза на „Р.“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу „У.
Г.“ ООД, с ЕИК *********, за сумата 1 549. 32 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство, сумата 838. 42 лв.,
представляваща разноски по заповедното ч. гр. д. N 1725/2018г. на
Районен съд - К., и 1 089. 32 лв., представляваща разноски във въззивното
производство. Изпълнителният лист е издаден след постановяване на
окончателно Решение N 7/07. 01. 2020г. по в. гр. д. N 230/2019г. на ОС-К.,
постановено в производство по иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, с което
частично е отменено Решение N 355/17. 07. 2019г. по гр. д. N 32/2019г. на
PC-К. в установителната му част, отхвърляща частично иска на ищеца
„Р.“ ЕООД с ЕИК ********* срещу ответника „У. Г.“ ООД с ЕИК
*********, и в частта за разноски. След частичната отмяна и произнасяне
в тази част по същество, претендираното от ищеца парично вземане по
издадена Заповед N 774/23. 11. 2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. N 1725/2018г. на PC-К., е
признато за сумата в размер на 18 642. 01 лв., представляваща
неизпълнено парично задължение за плащане на разходи за
5
електроенергия и вода при експлоатация на наето помещение по Фактура
N **********/09. 03. 2018г., ведно със законната лихва, считано от 22. 11.
2018г. до окончателното й изплащане, и за сумата в размер на 1 279. 05
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху дължимата сума по т. 1, за периода от 20. 03. 2018г. до 21. 11.
2018г.
В тази част първоинстанционното решение по гр. д. N 32/2019г. на
PC-К., изменено с окончателното въззивно решение на ОС-К. по в. гр. д. N
230/2019г. на ОС-К., като постановено в исково производство по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, има установително действие, като изпълнителна сила за
установеното парично вземане за главница, мораторна и законна лихви за
забава има издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. N 1725/2018г. на
РС-К.. Постановеното в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК решение
има изпълнителна сила само в частта за разноски по делото - т. 12 на
Тълкувателно решение N 4 от 18. 06. 2014 г. на ВКС по тълк. д. N 4/2013
г., ОСГТК, в мотивите към която е прието, че „съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане
в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.
404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава
изпълнителен лист и за присъдените е решението или е определението за
прекратяване на производството по делото разноски за исковия процес “.
За установеното за съществуващо в исковия процес парично вземане,
предмет на издадената заповед за изпълнение, изпълнителна сила има
тази заповед, която влиза в сила след влизане в сила на съдебното
решение за установяване на вземането, и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист за вземането в съответствие с установителното
действие на решението - чл. 416 от ГПК.
След влизане в сила на решението по гр. д. N 32/2019г. на РС - К.,
6
изменено с окончателното решение от 07. 01. 2020г. по в. гр. д. N
230/2019г. на ОС-К., издадената Заповед N 774/23. 11. 2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. N
1725/2018г. на РС-К. е породила изпълнителна сила за потвърденото
парично вземане, и въз основа на нея на 17. 01. 2020г. заповедният съд е
издал изпълнителен лист в полза на кредитора „Р.“ ЕООД срещу
длъжника „У. Г.“ ООД за сумата 18 642. 01 лв., представляваща
неизпълнено парично задължение за плащане на разходи за
електроенергия и вода при експлоатация на наето помещение по Фактура
N **********/09. 03. 2018г., ведно със законната лихва, считано от 22. 11.
2018г. до окончателното й изплащане, и за сумата 1 279. 05 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимата сума по т. 1, за периода от 20. 03. 2018г. до 21. 11. 2018г.
С платежно нареждане за кредитен превод от 08. 01. 2020г. „У. Г.“
ООД е наредило плащане в полза на „Р.“ ЕООД за сумата в размер на 24
260. 73 лв. и като основание на превода е посочило плащане по гр. д.
32/19 и в. гр. д. 230/19 на PC и ОС К..
На 21. 01. 2020г. „Р.“ ЕООД е подало до ЧСИ Р. С. молба по чл. 426,
ал. 1 от ГПК за изпълнение срещу „У. Г.“ ООД за сумата 1 270. 86 лв. -
частично неплатена главница от общата главница от 18 642. 01 лв., ведно
със законна лихва от 08. 01. 2020г. Към молбата „Р.“ ЕООД е представило
издадените му от РС - К. изпълнителен лист от 13. 01. 2020. г по гр. д. N
32/2019г. и изпълнителен лист от 17. 01. 2020г. по ч. гр. д. N 1725/2018г.,
като е изложило съображения, че длъжникът е платил на 08. 01. 2020г.
сумата 24 260. 73 лв., която съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД не е достатъчна
да погаси вземанията по издадените му изпълнителни листи, и конкретно
присъдената главница до размер от 1 270. 86 лв.
При тези данни, предмет на спора е платена ли е тази главница, и
погасява ли плащането правото на ответника „Р.“ ЕООД на принудително
изпълнение, както и при какви условия - в поредността по чл. 76, ал. 1
ЗЗД, или в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
7
Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд, подробно описани в атакуваното решение за това, че предявените
искове са неоснователни, като на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на решението.
С оглед наведените с въззивната жалба доводи за несъобразяване на
първоинстанционното решение с Тълкувателно решение N 3/2017г. от 27.
03. 2019г., постановено по тълк. д. N 3/2017г. на ОСГТК на ВКС следва да
се добави и следното: оплакването на въззивника е напълно
неоснователно. В мотивировъчната част на цитираното тълкувателно
решение ясно и точно е посочено, че за погасяването на паричните
задължения приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД,
според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за
прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или
според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. Правилото
на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят
лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява. А
приложението в настоящия казус именно на чл.76, ал.2 ЗЗД, а не на чл.76,
ал.1 ЗЗД /както счита за правилно жалбодателя/, се обосновава с
посоченото в мотивите на тълкувателното решение, че от гледна точка на
изпълнението на задълженията (чл.63 –чл.78 ЗЗД) и на изпълнителния
процес, паричното вземане се състои от три части: главница, лихви и
разноски, поради което длъжникът не може да се ползва от правото по
чл.76, ал.1 ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява, а погасяването
следва да се извърши по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Ето защо, предявените искове са неоснователни и недоказани и
правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд, чието решение
следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, и като съобрази
направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия, в полза на последния се следват разноски
8
за въззивна инстанция в размер на 319,33 лв. /изчислени по нормата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/, представляващи адвокатско възнаграждение, за което са
представени договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020г. и
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 242/15.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 98 по описа за 2020г. на К.йския районен съд.
ОСЪЖДА „У. Г.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. С. ш. N 85 „з”, да заплати на „Р.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. К., кв. В., бл. 62, вх. Д,
ет. 6, ап. 98, общ. К., обл. К., сумата 319,33 лв. представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9