О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25.10.2019 година град Бургас
Бургаският районен съд пети граждански състав
Двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание
в състав:
Председател: Магдалена Маринова
Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 324 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д. Стоянов Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, против С.Д.Р. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д.Н.Н., ЕГН ********* и А.Д.Р. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Н.Н., ЕГН **********, за изменение на размера на издръжката, определена с разпореждане от 23.11.2017 година на Семеен съд на град Пафос, Кипър, по молба № 78/17, от 450 евро за двете деца на 250 лева за двете деца, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба е посочено, че ищецът и Д.Н.Н. са живели на съпружески начала и са родени децата им А.Д.Р. и С.Д.Р.. С решение на Семеен съд в град Пафос, Кипър, на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата на страните, с решение на същия съд той е осъден да заплаща издръжка в размер на 450 евро на месец за двете деца. Твърди, че при постановяване на решението съдът е изхождал от доходите на ищеца към него момент, които са били 1 125, 50 евро брутно месечно. Посочено е, че докато е бил трудово ангажиран, ищецът е заплащал редовно издръжка на децата. На 31.08.2018 година той е останал без работа и е регистриран като активно търсещ работа в Държавната служба по заетост в град Пафос. Предвид икономическата ситуация и ситуацията на пазара на труда опитите му да осигури нова работа били безрезултатни. При тези обстоятелства ищецът бил принуден да се върне в Република България и се установил в дома на майка си в с. Оризаре. В исковата молба е изложено още към момента той разчита изцяло на нейните доходи и на заеми от други близки хора. Посочено е, че той не притежава недвижимо или движимо имущество, от което да получава доходи.
На следващо място в исковата молба е посочено, че към датата на подаване на исковата молба Д.Н.Н. и двете им деца живеят в Кипър. Изложени са твърдения за това, че тя работи и има доходи, за да поддържа добър стандарт на живот за себе си и децата си. Освен това получава социални помощи и обезщетения като самотна майка. В Република България разполага с недвижим имот – апартамент.
Поради изложеното в исковата молба е посочено, че определената издръжка е непосилна за ищеца и е отправено искане на основание чл. 150 от СК размерът на издръжката да бъде изменен при наличие на промяна на обстоятелствата.
По тези фактически и правни съображения ищецът предявява иска си.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. От името на ищеца е отправено искане за допускане до разпит на свидетели.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответниците С.Д.Р., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д.Н.Н., и А.Д.Р., чрез своята майка и законен представител Д.Н.Н., дават писмен отговор чрез процесуалния си представител – адвокат А.Н..
На първо място в писмения отговор е отправено искане за прекратяване на производството по делото поради неподсъдност и изпращането му по подсъдност на Районен съд – Пафос, Република Кипър, тъй като е двете деца живеят в този град в Кипър.
В писмения отговор е конкретизирано, че с решението си по гражданско дело № 146/2017 година Семейният съд в град Пафос е определил задължителното местоживеене ***. Дори е издадена заповед децата да бъдат вписани в каталога на лицата, на които е забранено да излизат извън границите на Кипър.
На следващо място от името на ответниците е посочено, че се оспорват твърденията, изложени в исковата молба от ищеца относно имущественото му състояние и след изискване на съответните справки е отправено искане разпореждането на съда за освобождаване на ищеца от държавна такса да бъде коригирано и той да бъда задължен да внесе дължимата държавна такса по делото. Посочено е, че ответната страна е получила информация, че ищеца е започнал работа като международен шофьор. Преди това сам напуснал работното си място в Кипър и се регистрирал като безработен.
В писмения отговор са изложени подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск.
В писмения отговор е поискано прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на компетентния съд, а в случай, че искът бъде разгледан по същество – да бъде отхвърлен.
Препис от постъпилия писмен отговор е връчен на ищеца, чрез процесуалния му представител, за становище с оглед направеното в него възражение за липса на международна компетентност на съда в случая.
Постъпило е становище от ищеца, чрез процесуалния му представител адвокат Г., в което е изразено становище по представените от ответната страна доказателства. Посочено е, че междувременно е започнал работа по трудово правоотношение и трудовото му възнаграждение е в размер на 560 лева за петдневна работна седмица и осемчасов работен ден. Посочени е, че при тези обстоятелства е очевидно, че няма възможност да заплаща издръжка в размер от 450 евро. Изложен е правен довод, че възможностите на задълженото лице да дава издръжка са един от основните критерии при преценка на размера на задължението, съгласно СК и т.5 от ППВС №5 от 16.11.1970 година. На следващо място е посочено, че в много европейски държави неизпълнението на задължението за плащане на издръжка е престъпление и има опасност ищецът да бъде осъден за това, че не заплаща задължението си. В становището е посочено още, че ищецът не се отказва от задължението да дава издръжка, но счита, че тя следва да бъде съобразена с неговите възможности предвид трудовото възнаграждение, което получава. Поради това е отправено искане предявеният иск да бъде разгледан по същество и да бъде намален размера на дължимата издръжка в съответствие с българското законодателство.
Препис от това становище е връчен на ответната страна и от тяхно име, чрез процесуалния им представител, отново е поискано прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност и изпращането му по подсъдност. Изразено е становище по доказателствата.
На основание чл. 140 от ГПК настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е за изменение на издръжка поради промяна на обстоятелствата, чрез намаляването й, която е присъдена в полза на ответниците от Семеен съд в град Пафос, Кипър по която задължено лице е техния баща и ищец в настоящото производство.
По делото не са спорни фактите, предвид становищата на страните, че към датата на определяне на задължението за издръжка със съдебен акт в Кипър децата са живеели заедно с майка си там. Там е живеел и ищеца в настоящия процес. Впоследствие той се е върнал в Република България.
Предвид предявения иск и посочената фактическа обстановка настоящият състав приема следното:
Съгласно „Ограничения на производството“, регламентирани в чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 4 от 2009 година на Съвета, относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, когато решението е постановено в държава-членка или държава, страна по Хагската конвенция от 2007 г., в която е обичайното местопребиваване на взискателя, длъжникът не може да образува производство за промяна на решението или за ново решение в друга държава-членка, докато обичайното местопребиваване на взискателя е в държавата, в която е постановено решението.
В случая не е спорно, че местопребиваването на взискателя не е променено, считано от датата на постановяване на съдебно решение.
Съгласно пар.2, параграф 1, не се прилага, когато между страните съществува договореност съгласно 4, според която са компетентни съдилищата на споменатата държава – членка; когато взискателят приеме компетентността на съдилищата на споменатата друга държава – членка, както посочва чл.5; когато компетентния орган на държавата по произход, страна по Хагската конвенция от 2007г., не може или откаже да упражни компетентността си за промяна на решението или за постановяване на ново решение или когато решението, постановено в държавата по произход, страна по Хагската конвенция от 2007 г. не може да бъде признато или допуснато до изпълнение в държава – членка, в която се предвижда образуване на производство за изменение на съществуващото или постановяване на ново решение.
В конкретния случай не се установява наличие на нито една от тези хипотези и по – конкретно, че в случая ответната страна се противопоставя на компетентността на съда по смисъла на чл. 5 от регламента. Не се установява наличието и на другите посочени предпоставки.
Поради изложеното настоящият състав приема, че на основание чл.10 следва да бъде обявено, че сезирания съд не е компетентен да се произнесе по спора.
По аналогична хипотеза и имал повод да се произнесе ВКС на РБ с Решение № 301 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2578/2013 г., IV г. о., ГК.
Във връзка с възражението на ответника относно приложимото право приложение следва да намери чл.15 от регламента, съгласно който приложимото право към задълженията за издръжка се определя в съответствие с Хагския протокол от 23 ноември 2007 г. относно приложимото право към задълженията за издръжка (наричан по-долу „Хагския протокол от 2007 г.“) в държавите-членки, обвързани от този правен инструмент.
Но приложимото материално право, в случай, че се приеме приложение на българския материален закон, не обосновава международна компетентност на българския съд въпреки предявения иск.
При това положение настоящият състав приема, че сезирания първоинстанционен съд не е компетентен да се произнесе по иска по смисъла на чл.10 от Регламента и производството по делото следва да бъде прекратено. В регламента не е предвидено правомощие делото да бъде препратено на друг съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 7 324 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните поради липса на международна компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: