ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7
гр. ХАСКОВО , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20215600600192 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на К. Т. П. против Определение № 107/12.03.2021 г.,
постановено по НЧД № 142/2021 г. по описа на Районен съд-Свиленград, с което е
потвърдено Постановление от 19.02.2021 г. на прокурора от РП-Хасково, ТО-Свиленград за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 240/2020 г. по описа на РУ-
Свиленград, образувано и водено за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт,
като се възразява срещу извода за липса на доказателства да е осъществено съставомерно
поведение, респ. липса на основания за продължаване на наказателния процес. Неправилно
била приета за доказана лансираната от заподозрения Г. К. теза, според която намерението
му не било свързано с присвояване на въпросните вещи, а с плануван ремонт. В тази насока
не било отчетено, че К. не уведомил обитателите на жилището за тези свои намерения, нито,
че действията му непосредствено следващи деянието сочели именно на желание да лиши
собствениците на вещите от тяхното ползване. Не било взето предвид, че действията К.
осъществил в момент, в който обитателите на жилището отсъствали, както и че жилището
било приведено в негодно за ползване състояние. Тези изводи се дължали както на
неправилно тълкуване на установените по делото факти, така и на неизяснеността на други
съществени за предмета на доказване, в това число и на такива, обосноваващи признаците
на престъпление по чл.323 от НК. Така обосновано, искането на жалбоподателката е за
отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което актът на
прокурора да бъде отменен, а делото да му бъде върнато за продължаване на разследването
по него.
1
Писмени възражения против жалбата не са постъпили.
Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 240/2020 г. по
описа на РУ на МВР-Свиленград и изложените в атакуваното определение
съображения, намира за установено следното:
Наказателното производство под горепосочения номер е образувано с
първото по него действия по разследването - оглед на местопроизшествие, извършен по
сигнал, адресиран към прокурора от РП-Хасково, ТО-Свиленград, за отнети от дом в гр.С.,
ул.“Д. Б.“ № *** движими вещи, намирали се във владение на К. Т. П.. В хода на
предприетото разследване за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК са били
разпитани свидетели, назначена е била експертиза, извършен е оглед и приобщени чрез него
веществени доказателства по делото, приложени са писмени доказателства. В резултат на
това са били събрани доказателства за авторството на изследваните противоправни
действия, както и доказателства, установяващи част от възникнали между определени лица
отношения от имуществен и личен характер. Базирайки се на доказателствената съвкупност,
набавена в резултат на приложените доказателствени способи, прокурорът е направил извод,
че липсват основания за продължаване на наказателното производство, защото установените
факти изключвали съставомерност на извършеното – не се доказвало по делото, че
отнемането на вещите е свързано с намерение на тяхното присвояване. Прието по-конкретно
от прокурора е, че свидетелят Г. К., макар да взел инкриминираните вещи от въпросното
жилище, у него не бил формиран умисъл за присвояването им, тъй като в нито един момент
от изнасянето на вещите до тяхното установяване той не демонстрирал държане с цел
своене. Напротив – установено било според прокурора, че изнасянето на вещите се дължи на
плануван ремонт на жилището, който свидетелят Г. К. и неговият син решили да извършат.
Прието е още от прокурора, че изчезването на сумата от 4 700 лева и на златни предмети от
същия дом се дължи на действия, осъществени от неустановени по делото лица, заради
което наказателното производство в тази му част е било отделено в друго дело, а последното
спряно до момента на отпадане на причината за това, т.е. до издирването на извършителите
на това отнемане.
Производството пред Районен съд-Свиленград е било образувано по жалба
на К.П., на която постановлението за прекратяване на делото е било съобщено и е бил
указан срока, в който прекратителният акт може да бъде атакуван. В своето определение
първоинстанционният съд изцяло е възприел както заключителния извод за липса на
съставомерно по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК противоправно поведение, така и
всички съпътстващи го фактически и правни положения, които са били изложени в
прокурорския акт. Фактическата обстановка е споделена безрезервно и без каквито и да е
отклонения изложението на прокурора е залегнало и в съдебния акт. Такова отношение е
проявено и към правните заключения, като съдът почти дословно се е съгласил с всяко едно
тях, обявявайки го за собствен извод, базиран на „гласните и писмени доказателствени
средства, събрани в хода на ДП“. Всъщност обаче, подобно на прокурора, съдът не е
2
извършил какъвто и да е анализ нито на гласните, нито на писмените доказателствени
средства, въз основа на които е обосновал извода за „липса на умисъл свидетеля Г. К.
противозаконно да присвои процесните вещи“. Така възприетият от съда похват е
незаконосъобразен и то не само защото е мултиплицирал липсата на необходимата
обосновка в прокурорския акт, но и защото не е отчел редица процесуални и
доказателствени дефицити, които задълбоченият и неповърхностен контрол върху
прокурорския акт не би пропуснал. Заключението на съда, че по делото са били извършени
всички възможни и допустими процесуално-следствени действия, че не са допуснати
процесуални нарушения, че разследването е било всестранно и пълно и ненуждаещо се от
допълнителни доказателства, е изцяло невярно. Първо, процесуални нарушения са
допуснати и най-същественото от тях е, че по делото не е установен кръгът от пострадали
лица, респ. кръгът от лица, на които прокурорският акт е следвало да бъде съобщен чрез
изпращане на препис с уведомление за възможността да бъде реализиран съдебен контрол
върху него. Така независимо от приетото в първата част на съдебното определение, че
предмет на отнемане (изнасяне от жилището) са били вещи, собственост както на К.П., така
и съпругът й В. Д. П., по делото като пострадал е била конституирана единствено първата, а
вторият – нито е разпитан, нито са разяснени правата му като пострадало лице, нито пък е
бил уведомяван за постановения от прокурора акт. Вярно е, че по делото са налице сведения,
че В. П. е тежко болен и вероятно здравословното му състояние не позволява личното му
участие в процеса, но е вярно също, че това не може да бъде причина, още по-малко
процесуална, за пренебрегване на правата на това лице, в това число на правото му да бъде
информиран за хода на наказателния процес. На следващо място, по делото са налице
доказателства, че предмет на разследваното отнемане са били и вещи, които не са
собственост на пострадалата К.П., а са собственост на свидетелката Р. П., които тя
притежава съвместно с бившия си съпруг Г. К. след прекратяването на съпружеската
общност между двамата поради развод. Тези вещи свидетелката Р. П. подробно е описала в
показанията си, като за всеки предмет от изброените там тя е дала информация чие
притежание е бил, от кого е бил закупен или по друг начин придобит. Макар и очевидно
конституирана като пострадала, на което навежда съдържанието на протокола за разпит от
14.08.2020 г., на тази свидетелка също не е изпратен препис от постановлението за
прекратяване на делото, още по-малко е било разпоредено снабдяването й с такъв. Тези
процесуални недостатъци на досъдебното производство очевидно не са били забелязани от
съда, който явно се е съгласил и с прокурорския извод относно кръга на пострадалите по
делото лица и тези, имащи право на жалба по чл.243 ал.4 от НПК и така на свой ред е
допуснал нарушение, което настоящият съд не е в състояние да отстрани. Тук следва да се
отбележи, че във всички случаи преди да пристъпи към разглеждане на жалбата против
постановлението за прекратяване съдът е длъжен да извърши проверка относно
горепосочените процесуални моменти, т.е. да се увери, че спрямо всеки един от
пострадалите е изпълнено изискването на чл.243 ал.4 от НПК, като едва след положителен
отговор на този въпрос той може да пристъпи към обсъждане на обосноваността и
правилността на прокурорския акт. Противното би довело до предизвикване на съдебен
3
контрол по няколко жалби от различни лица, легитимирани в различни времеви интервали
да се противопоставят на решението за прекратяване на делото.
Неверен на следващо място е и изводът на съда, че разследването по делото
е било всестранно, задълбочено и пълно. Ясно е принципното положение, че собствеността
и владението върху движими вещи в преобладаващия брой случаи (какъвто е и
настоящият), са функция на собствеността и владението върху недвижимия имот, в който
вещите се намират и държат. По делото обаче доказателства за правото на собственост
върху недвижимия имот, от който вещите са били изнесени, не са налице. Сведенията от
кого и кога имотът е закупен са получени в резултат на гласни доказателсвени средства, но
не такъв е начинът за установяване на този факт. По делото са приложени два нотариални
акта /договор за продажба и договор за ипотека/, които касаят съвсем различен от процесния
недвижим имот, поради което присъствието по делото на тези документи трудно може да
бъде отнесено към предмета на доказване. Такова е положението е по въпроса за владението
на отделните части /етажи/ от жилищната сграда, в която насока показанията са неясни и
неустановяващи с категоричност кой от двамата бивши съпрузи каква част от имота е
обитавал /респ. владял или държал/ и коя част от имота е била във владение на пострадалото
възрастно семейство П., от което би могъл да бъде направен и решаващ извод за това – чие
владение на практика върху намиращите в жилището предмети е било прекъснато чрез
разглежданото изнасяне и преместване в друго помещение. Тук следва да се отбележи, че
извършеният по делото оглед не дава никаква пълноценна информация по този въпрос –
първо, защото обстоятелствената част от протокола е запълнена единствено с общо
описание на заварената обстановка и второ, защото онагледяващият фото-албум не дава
никаква яснота за това какво точно е било фотографирано и как то са отнася към краткото
изложение в писмения текст.
Всъщност очертаването на предмета на доказване е следващият
процесуален проблем по делото, доказателствената дейност по което е била фокусирана
върху причината за изнасянето на вещите от жилището (в която насока прокурорът изцяло е
споделил версията на син и баща Калпаччиеви) и автора на това действие, но не и до
установяването на същинските отношения между разпитаните като свидетели лица,
задълбоченият прочит на чиито показания би довел до изводи, различни от тези, които е
направил прокурорът, а съдът изцяло копирал в своя акт. Така показанията на свидетелката
К.П., дадени на 17.07.2020 година установяват, че между нея и съпруга й от една страна, и
бившия им зет Г. К., от друга страна, през 2019 година е възникнал спор за ползването на
къщата. Този спор довел до изпращане на нотариална покана за напускане на имота, която
К. адресирал към родителите на бившата си вече съпруга, а в отговор на това П. поискала да
й бъдат върнати парите, които тя и съпругът й предоставили към момента придобиването на
собствеността. Твърди се още от свидетелката, че семейството й обитава къщата /не се сочи
коя част/ от близо 10 години, както и че след развода дъщеря й /свидетелката Р. П./ не се
противопоставила това ползване да продължи. Показанията на Г. К. (тези от 14.08.2020 г.
толкова трудно четими, че поставят въпроса как са възприети от съда) частично
4
потвърждават казаното от К.П., но пък категорично сочат /доколкото разбира се въпроси в
тази насока са били поставяни/, че спор относно ползването на част или на целия жилищен
имот действително съществува – свидетелят е заявил, че родителите на бившата му съпруга
живеят в имота, но не плащат наем; че той не е сигурен, че те са подпомогнали финансово
закупуването на къщата; че той е направил ремонт на жилищната част изцяло със свои
средства; че се е съгласил с решението на сина си къщата да бъде ремонтирана. Ако тези
показания на Г. К., както и показанията му от 13.10.2020 г., бяха преценени в съвкупност с
представените от свидетелите Р. П. и К.П., а и В. П. сведения и установените чрез тях факти
не бяха третирани единствено и само на плоскостта на престъплението, за което е било
образувано наказателното производство, то резонно би се поставил въпросът дали не е
извършено друго престъпление, засягащо друг род обществени отношения – тези, свързани с
охраната на реда и общественото спокойствие. В този смисъл твърдението в жалбата, че не е
изследван въпроса за съставомерност на разследваното поведение по наказателния текст в
разпоредбата на чл.323 от НК не е лишен от основание и на него би бил даден отговор, ако
разследването не бе едностранчиво, ограничено до първоначално възприетата работна
правна квалификация и изолирано от действителните отношения, сложили се между
участниците в конфликта, естеството на които сочи, че изнасянето на вещите от жилището е
илюстрация на субективното отношение на извършителя към правата му върху самия
недвижим имот, а не толкова демонстрация на присвоително спрямо движимостите
намерение, което прокурорът е отрекъл с принципно верни от гледна точка на теорията
мотиви, неумело съотнесени обаче към конкретиката на казуса.
Изложеното налага извода, че атакуваното постановление е както
необосновано, така и неправилно. То е било постановено преди да бъдат изяснени всички
факти, които са относими и важни за предмета на доказване и без да бъдат установени
лицата, които са претърпели вреди от противоправното поведение. Потвърдилият това
постановление съдебен акт е също неправилен и затова той следва да се отмени, вместо
което делото се върне на прокурора за ново разглеждане при съобразяване с изложените по-
горе съображения от метериално и процесуално-правно естество. Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260107/12.03.2021 година, постановено по НЧД № 142/2021
година по описа на Районен съд-Свиленград, вместо което:
ОТМЕНЯ Постановление от 19.02.2021 година на прокурора от Районна
прокуратура-Хасково, ТО-Свиленград, в частта, в която е прекратено наказателното
5
производство по ДП № 240/2020 година по описа на РУ-Свиленград, пр.пр. вх.№ ТОС-
965/2020 година по описа на Районна прокуратура-Хасково, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на
прокурора от Районна прокуратура-Хасково, ТО-Свиленград за продължаване на
разследването съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6