Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на десети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 10133 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Д.Н.Д.
предявен срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба Д.Н.Д. твърди, че на 01,08,2017г., около 12,00ч., в гр.Варна, на
кръстовището на бул. „Осми приморски полк“ и ул. „Студентска“, настъпило ПТП
причинено виновно от С.Р.С., при управление на л.а. марка „Форд Фиеста“, с рег.
№ ******, който в нарушение на правилата за движение по пътищата не пропуснал
управляващият велосипед ищец и го блъснал,
като в резултат последният претърпял травматични увреждания – „счупване
на 5-та, метакарпална /предкиткова/
кост на дясната ръка с разместване на костните фрагменти“, чиято отговорност
била З. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД
„ОЗК З.“ АД, със застрахователна полица № BG/23/116002424576, валидна от
18.09.2016г., до 17.09.2017г. За ПТП бил
съставен КП № 1953/2017г. на ОД на МВР – гр.Варна.
Твърди, че в резултат на получените травматични увреждания претърпял
множество изследвания, медицински интервенции, продължително лечение и
рехабилитация, както и значителни затруднения при обслужване в ежедневието.
Търпял интензивни болки и страдания и поражения върху психиката – шок и стрес,
каквито търпи и към момента.
Твърди, че предявил пред застрахователя претенция за доброволно обещетение на 20,12,2017г., но изплащане на такова му било
отказано.
Претендира присъждане на сумата 26000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
изтичане на тримесечният срок за проинасяне по
претенцията за доброволно плащане -
21,03,2018г.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на л.а. марка „Форд Фиеста“, с рег. № ****** по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК З.“
АД, със застрахователна полица № BG/23/116002424576, валидна от 18.09.2016г.,
до 17.09.2017г., както и, че на на твърдяната дата е
настъпило ПТП с пострадал ищеца.
Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че същото не е настъпило по вина на
водача на л.а. марка „Форд Фиеста“, с рег. № ******, а по изключителна вина на
управляващият велосипед ищец, който се движел на място необозначено за движение
на велосипедисти, без да се намира възможно най близо до дясната граница на
платното за движение, с велосипед без светлини, както и без светлоотразителна
жилетка.
В отношение на евентуалност навежда довод за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца в изключително висок процент с твърдението, че
се движел на място необозначено за движение на велосипедисти, без да се намира
възможно най близо до дясната граница на платното за движение, с велосипед без
светлини, както и без светлоотразителна жилетка.
Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдяните
травматични увреждания, а същите са настъпили при предходно ПТП.
Оспорва настъпилите неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност
техния интензитет и проявление, респ. периода, през който са търпени.
Оспорва претенцията по размер, включително тази за законна лихва.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат. Не са направени нови твърдения, като вече направените и доказателствените искания се поддържат.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която
възраженията и доказателствените искания се
поддържат.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От КП № 1953/2017г. на ОД на МВР – гр.Варна, писмените доказателства и
заключението на САТЕ включително обясненията дадени в о.с.з. се установява
следното:
На 01,08,2017г., около 10,00ч., в гр.Варна, на кръстовището на бул. „Осми
приморски полк“ и ул. „Студентска“, в посока към и непосредствено преди бул.
„Осми приморски полк“ л.а. марка „Форд Фиеста“, с рег. № ****** спира на
стоп-линията, след което тръгва плавно и изминава около 5,50м. Едновременно с
описаното движение на автомобила по велосипедна алея на бул. „Осми приморски
полк“, посока ЖК „Чайка“ се движил велосипедистът Д.Н.Д.. Велосипедистът
забелязва находящият се на траекторията му л.а. марка
„Форд Фиеста“, с рег. № ****** непосредствено преди да навлезе в зоната на
пътното платно, след като е преминал през пешеходната пътека, поради наличните
ограда и растителност, които ограничават видимостта. Водачът на л.а. марка
„Форд Фиеста“, с рег. № ****** забелязва движещият се към него велосипедист
след като управляваният от него автомобил е преминал през пешеходната пътека,
също поради наличните ограда и растителност, които ограничават видимостта. След
удара велосипедистът губи равновесие и пада, в резултат на което получава травма на кости на дясната
длан, кръвонасядания по мишниците и по колената.
Към момента на удара л.а. марка „Форд Фиеста“, с рег. № ****** се е движил
със скорост 21км/ч, а велосипедистът със скорост 17,46км/ч. За двамата ударът е
бил непредотвратим посредством аварийно спиране, предвид отстоянието
до точката на удара, скоростта на движение, опасната зона за спиране и
ограничената и за двамата видимост един към друг, поради наличните ограда и
растителност.
Ударът на велосипеда върху автомобила е настъпил върху задна, лява врата,
на около 40см от средната колонка назад и на около 50см от нивото на асфалта.
ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при суха, хоризонтална
асфалтова настилка, в добро състояние, обозначена с вертикална и хоризонтална
маркировки.
Причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка от една страна е
навлизането на велосипеда на скорост през кръстовището в момент, в който в него
са се намирали автомобили, а от друга – неупражнен визуален контрол от страна
на водача на л.а. марка „Форд Фиеста“, с рег. № ****** от момента на пресичане
на стоп-линията /навлизане в кръстовището/ към мястото и посоката, от която е
приближил велосипедистът.
Л.а. марка „Форд Фиеста“, с рег. № ****** се е движил по ул. „Студентска“,
срещу знак стоп, следователно движението не е по главен път. Велосипедистът се
е движил по велоалеята на бул. „Осми приморски полк“,
до навлизане на пътното платно.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
В резултат на ПТП, с доказан произход ищецът е получил „счупване на 5-та, метакарпална /предкиткова/ кост
на дясната ръка с разместване на костните фрагменти“, контузии и кръвонасядания на лявата мишница, дясната мишница и двете колена. Травматичните увреди имат следната
медико-биологична характеристика: счупването – „разстройство на здравето,
неопасно за живота“, мекотъканните увреждания –
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Ищецът е получил спешна и впоследствие медицинска помощ от специалист
ортопед в болнично заведение. В последното е извършено ренгеново
изследване и наместване на счупената дланна кост и
стабилизиране на костните фрагменти с гипсова превръзка. След оказаната
медицинска помощ е освободен за амбулаторно лечцение
с назначени контролни прегледи при ортопед. Гипсовата имобилизация
е продължила 35дни, след което ищецът е започнал рехабилитация за подобряване захвата на дясната ръка. Общо лечебният и оздравителен
период е приключил за срок от два месеца. През посоченият период ищецът е
търпял болки и страдания, като най интензивни те са били през първите 10-12дни,
както и около 5-7 дни в началото на рехабилитацията. През останалият период е
търпял само единични болки в зоната на фрактурата, които са отзвучавали след
употреба на обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на
един месец не е могъл да си служи пълноценно с дясната ръка и е имал
затруднения при обслужването си. Мекотъканните
увреждания са отзвучали окончателно за срок около две седмици от ПТП. Към
момента – две години след ПТП общото здравословно състояние на ищеца е
стабилизирано. Кръвонасяданията са преминали без
остатъчни белези и следи, а захвата на ръката вече е
възстановен, без остатъчни негативни последствия.
От показанията на свидетеля С.Р.С. – водач на л.а. марка „Форд Фиеста“, с
рег. № ****** се установява следното:
Движел се по ул.“Студентска“ управлявайки л.а. марка „Форд Фиеста“, с рег.
№ ******. Спрял на знака „Стоп“ преди пешеходната пътека. Малко по напред имало
друг автомобил, който изчаквал да се включи в движението. Преместил се и спрял
непосредствено след него. След 5-6 секунди усетил удар в задна, лява врата на
автомобила. В момента на удара колата не била в движение. Веднага дръпнал
ръчната спирачка и излязъл от автомобила. Тогава видял велосипедиста, който бил
на земята зад колата, отляво, зад задната броня. Дошла патрулка
и те извикали линейка.
От показанията на свидетеля Л.Г.Д.– майка на ищеца се установява, следното:
За ПТП узнала от синът си, който и се обадил по телефона. Бил много
разстроен. Казал и, че го блъснала кола с колелото и шофьора спрял и му крещял,
че той е виновен и му съсипал колата. Отказвал да извикат полиция. Когато
отишла на място видяла, че колата, с която се блъснали е извън пешеходната
пътека. Имало двама полицаи. Говорила със синът си едва в спешния център,
където го откарала линейката. Бил разстроен, не говорел. Казал, че ръката го
боли. Оказало се, че има счупен пръст. Нямало болничен престой. Направили му ренгенова снимка и наместили и гипсирали ръката без упойка.
Обездвижили цялата предмишница.
Стоял месец с гипса. Имал и натъртвания. През това време трудно се обслужвал,
защото с дясната ръка нищо не можел да прави. Сам се хранел, но за хигиенни
нужди му помагала свидетелката. Оплаквал се от болки. Като свалили гипса ръката
била като скована, трудно подвижна. Холид на
упражнения. Имал болки от обездвижването поне месец. В момента бил възстановен,
без болки и оплакания. Цял месец си стоял в къщи и не искал да излица. Почти не искал да кара велосипед в рамките на
града.
Предявенияте иск е с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от
01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че е основателен и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, по застрахователна полица № BG/23/116002424576, валидна от
18.09.2016г., до 17.09.2017г., сключена с ответното дружество.
Съдът намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективно и компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло. Кредитира изцяло като обективни,
дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото показанията
на свидетеля С.Р.С.. Въз основа приетите САТЕ и СМЕ и показанията на св. С.Р.С., и неоспорените
писмени доказателства включително изготвеният на място констативен протокол
приема за установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние
извършено от С.Р.С. виновно и противоправно, в
нарушение на правилата установени в ЗДвП, а именно – управление на л.а. без да
упражни визуален контрол от момента на пресичане на стоп-линията /навлизане в
кръстовището/ към мястото и посоката, от която е приближил велосипедистът.
Предприел е маневра за навлизане по друг път за да завие надясно, без преди да
започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, които минават покрай него, като се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение, което е нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. В резултат, като пряка и непосредствена последица са настъпили
травматични увреждания за ищеца, а именно: „счупване на 5-та, метакарпална /предкиткова/ кост
на дясната ръка с разместване на костните фрагменти“. Настъпили са и мекотъканни увреждания, които не са въведени в исковата
молба като причина за претърпяните неимуществени
вреди, поради което съдът не ги обсъжда.
Въз основа събраните експертизи, писмени и гласни доказателства съдът
приема за доказано възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в навлизането на велосипеда управляван от
ищеца на скорост през кръстовището в момент, в който в същото са се намирали
автомобили. Следователно налице е поведение на пострадалия, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на ищцата.
Съдът цени показанията на свидетеля Л.Г.Д.– майка на ищцата при условията
на чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло, като дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото. Въз основа тях и заключението по приетата СМЕ приема,
че оздравителният период за ищцата е продължил два месеца, 35 дни от които е
бил с гипсова имобилизация. След сваляне на имобилизацията е последвал период на рехабилитация. Към
момента е изцяло възстановен, без остатъчни увреди и ограничения в обема на
движение. През посоченият период ищецът е търпял болки и страдания, като най
интензивни те са били през първите 10-12дни, както и около 5-7 дни в началото
на рехабилитацията. През останалият период е търпял само единични болки в
зоната на фрактурата, които са отзвучавали след употреба на обезболяващи
средства. Наред с претърпените болки в продължение на един месец не е могъл да
си служи пълноценно с дясната ръка и е имал затруднения при обслужването си,
което го е поставило частично в зависимост от чужда помощ при обслужване в
ежедневието.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният
иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 5000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от
5000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 2500,00лв., дължимото безщетение е в размер на сумата
2500,00лв., за претърпените неимуществени вреди. За сумата 2500.00лв. представляваща горница над присъдените 2500,00лв. до определеният размер от 5000,00лв.,
предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване,
а за горницата от 21000,00лв. до пълния предявен размер от 26000,00лв. следва
да се отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за лице на 18
ненавършени години към датата на произшествието, претърпял травматични
увреждания: „счупване на 5-та, метакарпална /предкиткова/ кост на дясната ръка с разместване на костните
фрагменти“. Оздравителният период е продължил два месеца изцяло
непроблематично. През посоченият период ищецът е търпял болки и страдания, като
най интензивни те са били през първите 10-12дни, както и около 5-7 дни в
началото на рехабилитацията. Наред с претърпените болки в продължение на един
месец не е могъл да си служи пълноценно с дясната ръка и е имал затруднения при
обслужването си, което го е поставило частично в зависимост от чужда помощ при
обслужване в ежедневието. Към момента ищеца е изцяло възстановен, без остатъчни
увреди и ограничения в обема на движение.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от 21,03,2018г.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 1290,00лв., формирани от дължим за защита от адвокат хонорар, на
основание чл. 38 ЗА.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил
списък за извършени такива в установеният от ГПК срок. Направил е искане в
о.с.з. но без да посочи конкретни размери по пера на разноските. Затова съдът
не присъжда такива в негова полза.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 248,00лв., представляващи сторените в производството разноски
за защита от адвокат, на основание чл. 38 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 200,00лв., както и сумата от 154,00лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. – изп.директори, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13, офис 5,
адвокат Т.П. – САК, сумата 2500,00 /две
хиляди и петстотин/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП
настъпило на 01,08,2017г., около 12,00ч., в гр.Варна, на кръстовището на бул.
„Осми приморски полк“ и ул. „Студентска“, виновно причинени от С.Р.С., при
управление на л.а. марка „Форд Фиеста“, с рег. № ******, чиято отговорност била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
ЗАД „ОЗК З.“ АД, със застрахователна полица № BG/23/116002424576, валидна от
18.09.2016г., до 17.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 21,03,2018г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 2500.00 /две хиляди и петстотин /лв. представляваща горница над присъдените 2500,00 /две хиляди и петстотин/лв.
до определеният размер от 5000,00
/пет хиляди/лв., поради установено съпричиняване,
а за горницата от 21000,00 /двадесет и
една хиляди/лв. до пълният предявен размер от 26000,00 /двадесет и шест хиляди/лв. - като неоснователен, на
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от
01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. – изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ на Адв. Т.П. – САК, със служебен адрес: ***,
офис 5, в качеството на процесуален представител на Д.Н.Д., ЕГН **********, сумата 248,00 /двеста четирдесет
и осем/лв., представляващи сторените в производството разноски за защита от
адвокат, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. – изп.директори, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 200,00 /двеста/лв.,
представляваща държавна такса, както и сумата
154,00 /сто петдесет и четири/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица
от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: