РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Кърджали, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20235100500176 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 130/17.05.2023 г., постановено по гр. д. N 46/2023 г. по описа на
Районен съд – М., е признато за установено в отношенията между страните М. М. С. и
„Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С., че сключеният договор за предоставяне на
поръчителство N *******/17.07.2020г. между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД е недействителен
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД; отхвърлено е като неоснователно искането на М. М.
С. с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Ф. Б.“ ЕООД да й заплати
сумата от 512.72 лв. по недействителен договор за предоставяне на поръчителство N
*******/17.07.2020г.; осъдено е „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на М. М. С. сумата 50 лв.
разноски по делото; осъдено е „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на адв.М. В. М. от АК-П.,
сумата в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на М. М. С.; осъдена е М. М. С. да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД сумата 360 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът по исковете М. М.
С., който чрез представител по пълномощие го обжалва в частта, с която предявеният
от въззивника осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 512.72 лв. е отхвърлен.
Решението на РС – М., в тази му част, се обжалва като неправилно поради допуснати
1
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
нарушение на материалния закон, с оплакване, че плащането на исковата сума по
процесния договор за поръчителство е установено от представена по делото от
ответника по иска справка, за което обстоятелство съдът не е изложил каквито и да е
мотиви. Искането на въззивника е в така посочената част решението да се отмени и
вместо него да се постанови съдебен акт, с който предявеният осъдителен иск да се
уважи, като се осъди ответника да му заплати направените във въззивното и в
първоинстанционното производството разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. N
1713/06.07.2023 г. по входящия регистър на РС – М., от въззиваемия „Ф. Б.“ ЕООД,
гр.С., чрез представител по пълномощие, с който жалбата се оспорва, с искане
решението на РС – М., в обжалваната му част, да се потвърди. Прави се искане за
разноски във въззивното производство, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение от
360 лв.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. С писмено
становище, чрез процесуалния си представител адв.М. В. М., поддържа въззивната
жалба по съображенията, изложени в същата, с приложен списък на разноски, с който
се претендира и адвокатско възнаграждение за оказана безплатно защита на ищеца
пред първата инстанция и на въззивника пред въззивната инстанция, в размер на по
480 лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.
В съдебно заседание въззиваемият не се представлява.С писмено становище
поддържа отговора по въззивната жалба, с приложен списък на разноски.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от ищеца М. М. С., чрез пълномощника й адв. М. В. М. от АК – П., с която
против „Ф. Б.“ ЕООД гр.С. са предявени два обективно съединени иска, а именно: 1./
иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена 598.18 лв., за обявяване за
нищожен на договор за предоставяне на поръчителство N *******/17.07.2020г.,
сключен между ищеца и ответника, и 2./ иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр.1
от ЗЗД, с цена 512.72 лв./увеличена в хода на делото от първоначално заявената от 50
лв./, за връщане на недължимо платеното възнаграждение по недействителен договор
за предоставяне на поръчителство N *******/17.07.2020г., сключен между ищеца и
ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба/20.01.2023г./ до
2
окончателното изплащане на сумата. Постановеното по делото от първоинстанционния
съд решение по спора в частта относно иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД не е обжалвано от
страните и е влязло в сила. Спорът е висящ относно дължимостта на претендираното
като платено без основание възнаграждение по обявения за недействителен договор за
поръчителство N *******/17.07.2020г., сключен между ищеца и ответника, тъй като
искът е отхвърлен по изложени в обжалваното решение мотиви, че не са налице
доказателства за плащане на исковата сума от 512.72 лв.
По делото е приета представена пред първоинстанционния съд от ответника „Ф.
Б.“ ЕООД справка за плащания по договор за поръчителство N *******/17.07.2020г.,
съгласно която в периода от 31.07.2020г. до 18.12.2020г. включ. от дължимото по
договора възнаграждение за поръчителство в общ размер от 598.18 лв. М. М. С. е
платила такова в общ размер на 512.72 лв. Същата е платена в изпълнение на
задължението на М. М. С. като кредитополучател по друг свързан договор за паричен
заем N *******/17.07.2020г., сключен с кредитора „И. А. М.“ АД, ЕИК *********, да
осигури обезпечение на заема чрез поръчителство, като в чл.3, ал.1 от договор за
поръчителство N *******/17.07.2020г. е предвидено, че за поетото от „Ф. Б.“ ЕООД
поръчителство, М. М. С. като потребител дължи възнаграждение на поръчителя в
размер на 598.18 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка една от 54.38 лв., на падежа
на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во от
ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че без основание, по
недействителен договор, е платена исковата сума за възнаграждение за предоставено
от ответника поръчителство. И двете условия са установени по делото – договорът за
поръчителство е обявен за недействителен и по него е платена сумата от 512.72 лв.
като възнаграждение за поръчителство. Платеното по недействителен договор е без
основание, като ответникът, чрез представяне на описаната по-горе справка, признава
получаването му. Съгласно чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Или предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.1-во от
ЗЗД е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
С оглед на горното, съдът намира въззивната жалба за основателна, поради
което решението на районния съд, в обжалваната му част, с която искът по чл.55, ал.1,
предл.1-во от ЗЗД е отхвърлен, следва да се отмени, вместо което да се постанови
друго, с което ответникът да се осъди да заплати на ответника сумата от 512.72 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 20.01.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, в приложение на чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът има
право на направените по делото по отношение на уважения иск разноски за въззивната
и първата инстанция, които са съответно 25 лв. за държавна такса за обжалване пред
3
въззивна инстанция и 50 лв. държавна такса по иска пред първа инстанция, или общо
75 лв., които следва да се възложат в тежест на въззиваемия, като последният няма
право на разноски по делото, поради което решението на районния съд следва да се
отмени в частта, с която ищецът е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение от 360 лв.
Съобразно изхода на делото, на процесуалния представител на въззивника/ищец
в първоинстанционното производство/ се дължи адвокатско възнаграждение в
минимален размер, което предвид цената на иска по чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД
възлиза на 400 лева без ДДС за всяка една от двете инстанции, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба N 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на представените своевременно пред първата инстанция
доказателства, че предоставящият адвокатска услуга е регистриран по ЗДДС, то
съгласно §2а от ДР на Наредба N 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от адвокатското
възнаграждение, при което дължимите възнаграждения на адвоката, осъществил
безплатна правна помощ на ищеца, са в размери от 480 лв. за всяка една от двете
инстанции и в тежест на въззиваемия е да заплати на адв. М. В. М. от АК – П. 960 лева
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатно защита на ищеца пред първата и
защита на въззивника пред въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 130/17.05.2023 г., постановено по гр. д. N 46/2023 г. по
описа на Районен съд – М., в частта, с която е отхвърлено като неоснователно
искането на М. М. С., с ЕГН **********, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С., да й заплати сумата от 512.72 лв. по
недействителен договор за предоставяне на поръчителство N *******/17.07.2020г.,
както и в частта, с която М. М. С. е осъдена да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД сумата 360 лв.
юрисконсултско възнаграждение, вместо което:
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к.Л. *, бул. „Д. Н.“ N **, „С.“, ет.*, офис **-**, да заплати на
М. М. С. с ЕГН **********, гр.Д., ул.В. N **, сумата 512.72 лв., представляваща
платено без основание възнаграждение по обявен за недействителен договор за
поръчителство N *******/17.07.2020г., ведно със законната лихва от 20.01.2023г. –
дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 75
лв., представляваща разноски по делото, от която 50 лв. държавна такса за първа
инстанция и 25 лв. държавна такса за въззивна инстанция.
4
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к.****, р-н Л., ж.к.Л. *, бул. „Д. Н.“ N **, „С.р“, ет. *, офис **-**, да заплати на
адв. М. В. М. от АК – П., с адрес на кантора: гр. П., бул. „П. ш.“ N **, ет. *, ап. *,
сумата 960 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатно защита, от която 480
лв./с ДДС/ адвокатско възнаграждение за първа инстанция и 480 лв./с ДДС/ за въззивна
инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5