Р Е
Ш Е Н
И Е
№
грР., 19.11.2019 гР.нският
окръжен съд,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание, на деветнадесети
септември, през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
Председател: Петър Балков
Членове: 1. Юлиян Стаменов
2. Александър И.
с участието на секретар Светла Пеева,
в присъствието на прокурор Мирослав Маринов, след като разгледа докладваното от
съдията Стаменов в.н.о.х. дело № 564/2019 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия Н.И.С. - адв. Р. Г. - е обжалвал присъдата по н.о.х.д. № 293/2019 г.
на РРС, с която за установено престъпление по чл. 316 вр.
чл. 308 от НК - съзнателно ползуване от неистински
официален удостоверителен документ – Диплома за средно образование, като за
самото състовяне не може да му се търси отговорност -
на основание чл. 78а от НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание 1500 лв. глоба. Конкретизирани са подробни
оплаквания: изводите на съда противоречали на доказателствата по делото; св. И.
бил в лоши отношения с подсъдимия, бил причина за опразуване
на преписки и проверки в полицията и прокуратурата; потвърждаването на
показанията му и от св. И.а се обяснявало с местоработата, респ. и зависимостта на последната в същата фирма;
подсъдимият не бил заверявал копие от дипломата; деянието било насъставомерно, тъй като инкриминираното копие не е
документ. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава
или евентуално смекчаване на санкцията до законоустановения
минимум.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
След като прецени и обсдъди материалите по делото
и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло
правилността на пъпрвоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимен и оправомощен за това
правен субект, при спазване на законоустановените
срок, форма и ред.
По съществото си жалбата е неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:
Подсъдимият, български гражданин, роден на *** т., женен, неосъждан /реабилитиран/,
работи,
бил завършил средно образование - СПТУ по машиностроене, със специалност „оператор на металорежещи машини сцифрово
управление“. Притежавал и сертификати за работа със строителна система за
монтаж „Термотур“.
Свидетелят П. И., с когото подсъдимия се познавал от десттките
си години, притежавал строителна фирма /“И.“ Е., която през 2015 г. довършвала
сграда в грР.. При случайна среща между двамата подсъдимият
уведомил И., че е Е. по чешката система „Е.“ и последният му довършителни
строителни работи. Подсъдимият извършил възложеното сам и със свои работници в
продължение на около година. Тъй като останал доволен от работата
И. предложил на подсъдимия да го наеме като „Технически ръководител“ на
изпълнявани от него строежи в Г.. За целта, обаче,
подсъдимият трябвало освен другите изисквания да има професионална
квалификация „Строителен техник“ на ниво не по-малко от следно образование.
Въпреки че не
притежавал такава професионална квалификация подсъдимият приел предложението,
на 1.08.2016 г. подал заявление до св. И. като управител на „И.“ Е. за кандидатствуване за работа като технически ръководител и
на 1.08.2016 г. между него като работник и св. И. като работодател, в
присъствието и на св. М.А./служител по административното обслужване в
дружеството/ бил сключен трудов договор.
При сключването на договора, освен другите документи
подсъдимият представил заверено копие от Диплома за средно образование,
серия К-12 № 161533, рег. № 4237-033, издадена на 20.06.2005 г. от П.грР. на негово име, удостоверяваща, че е придобил през 2005
г. средно образование с професионална квалификация „Строителен техник“ при
задочна форма на обучение. На същата дата на подсъдимия след надлежно
запознаване била връчена длъжностната му характеристика за длъжност “Строителен
техник“, а св. И. уведомил НАП за сключения договор. На следващия ден И. издал
на подсъдимия командировъчна заповед и
приз м. семтември 2016 г. подсъдимият заминал и
започнал работа като строителен техник във ФРГ. Там, след изискване от муниципалните власт за представяне на документите на
работниците св. И. помолил подсъдимия да му представи копие от процесната диплома си за средно образование като
„строителен техник“ с негова лична заверка. Подсъдимият отказал, като заявил,
че дипламата „не е много оргинална“.
Тогава св. И. се усъмнил, че подсъдимият му е представил фэалшива
диплома, огтношенията му с подсъдимия се влошили и на
12.12.2016 г. подал сигнал до РРП за случая.
Тези констатации почиват на изчерпателен и прецизен анализ на
доказателствата по делото /гласни, писмени и от Е.ен
порядък/, които са достатъчни и напълно непротиворечиви помежду си, и напълно
им съответствуват. В съществената си част относно
неистинността на процесния официален удостоверителен
документ и обективното му ползуване от подсъдимия,
освен несъмнено и категорично доказани, те всъщност не са и оспорени. Ето защо
се възприемат изцяло и от въззивната инстанция, която
намира, че
присъдата е обоснована. Липсват нарушения на пороцесуалните правила при събирането и анализа на
доказателства и въобще при разглеждането на делото в първата инстанция.
Оплакванията по жалбата в обратната насока не намират опора в данните по делото
и закона. Изводите на първоинстанционния съд не
противоречат, а изцяло кореспондират и се опират на доказателствата по делото,
вкл. и такива от сткрого обективен порядък,
необременени с ноторните недостатъци на свидетелските
потказания /писмени за липса на такава диплома,
веществено и графологическа Е.иза/.
Доводите относно влошените отношения на подсъдимия със свид.
И. са несъстоятелни и очевидно шиканиращи. По делото
е безспорно установено, че влошаването е
настъпило след като и тъкмо защото св. И. узнал, че подсъдимият го е подвел,
и то не само устно, а и с представяне на
неистински официален удостоверителен документ за завършено необходимото за
заемането на длъжносттта в Германия средно
образование като строителен техник, при което, както се посочи, бил злепоставен
и пред официалните власти във ФРГ. Ноторно известно е
огромното, до степен решаващо, значение на доброто име и съобразяването със
законите за упражняване на легална стопанска дейност в страните от ЕС,
особено в такива като ФРГ. Съвсем нормално е това обстоятелства, в съчетание
със злоупотребата с познанството от детските години, да доведе до формиране на
негативно отношение у св. И. към подсъдимия. След като към този момент процесното
инкриминирано деяние отдавна е било довършено, очевидно е че се касае за неотносимо и спекулативно изтъквано обстоятелство. Същото
се касае за за доводите относно местоработата и на
св. Ангелова във фирмата при св. И.. Най-сетне парадоксално е да се твърдят
като съществен критерий за преценка на показанията на св. И. лоши отношения
между него и подсъдимия при горепосоечената безспорна
предистория на процесното деяние - при ноторно известните икономически условия в страната
подсъдимият е бил нает моментално на отговорна е престижна работа от св. И. без
последният практически да има каквато и да било представа от професионалните му
и лични изяви за дълъг период от време.
Инстаницята сподеял изцяло и останалите довроди
и съждения по фактите в мотивите към първоинстанционната
присъда, които не е нужно да се преписват тук.
При тази правилна установеност
от материалноправна
страна правилно първоинстанционният съд е възприел
инвокираната от държавното обвинение правна
квалификация на деятелността на подсъдимия го е признал за виновен в
осъществяването на процесното престъпление по чл. 316
вр. чл. 308 ал. 4 т. 2 вр.
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а именно, че на 1.08.2016 г.,
в грР., пред П.И. – управител на „И.“ Е. съзнателно
се ползувал от неистински официален документ -
Диплома за средно образование, серия К-12 № 161533, рег. № 4237-033, издадена
на 20.06.2005 г. от П.грР. на негово име /Н.И.С./,
удостоверяваща, че е придобил през 2005 г. средно образование с професионална
квалификация „Строителен техник“ при задочна форма на обучение, съставен от
неизвестен извършител,у на който бил придаден вид че представлява документ с
конкретно правно значение на Директора на П.грР.,
като от него за самото търсене не може да ес носи отговорност.
Неоснователни са оплакванията по жалбата за несъставомерност
на деянието, като доводите с окито са подкрепени са неотносими към очертания с процесното
обвинение, респ. проверяваната присъда, главен факт в процеса Процесното деяние се изчерпва и е довършено с представянето
на процесното официално заверено копие от диплома на
името на подсъдимия, за окето той е знаел е
неистинско /и неверно/, тъй като базспорно
е бил наясно, че не е завършвал по какъвто и да било начин строителния техникум
в грР. и не е придобивал удостоверената в документа
специалност „строителен техник“. Видно от приложения по делото процесен документ върху него е изготвена заверка с придаден
вид, че изхожда от директора на техникума, че е верен с оргинала,
т.е. със самата идплома, както подробно се описа.
Доколкото директора на техникума има характеристиката и правомощието като
длъжностно лице да извършва този вид заверки,
безспорно процесният документ е от категорията на
официалните по см. на чл. 308, респ. 316 от НК. Като такъв е обхванат като
обективен съставомерен признак в процесното
обвинение. За разлика от тази заверка евентуалното записване от подсъдимия
върху документа, че е верен с оргинала не би било официаленв документ, тъй като подъсдимият
не рацзполага с такава удостоверителна власт и такова
правомощие по служба. Ето защо доводът
на защитата относно отказът подсъдимия да изърши
лична заверка на така изготвения документ /както се посочи значително по-късно,
вече във ФРГ/ по делото се явява напълно неотносимо
обстоятелство по отношение съставомерността на процесното деяние. Такива са и останалите последващите събития във ФРГ, от каквито черпи доводи
защитата на подсъдимия, като значението на документа за там и пр. Тези
обстоятелства, впрочем, са от значение за тежестта на дължимата от подсъдимия санкция,
но в насока която инстанцията не може да обсъжда поради принципа „reforamtio in peius“ /въззивната проверка не може да е във вреда на предизвикалия
я и без съответен протест/.
Оплакванията за явна
несправедливост на наказанието са също неоснователни. Първоинстанционният съд е преквалифицирал
случая като маловажен по см. на чл. 308 ал. 4 от НК, което му е дало основание
за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Последното пък е с размер близък до минималния и катко такова в никакъв случай не е несъразмерно тежко, като
при липса на протест обратната страна на въпроса не може да се обсъжда тук.
Служебната проверка на присъдата и в останалите й необжалвани части не сочи
на каквито и да било нарушения.
При липса и на други основания за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт и съобразно изложеното
окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 96/13.06.2019 г. по н.о.х.д. № 2932019 г. на РРС, пъви нак. състав
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: Членове: 1. 2.