№ 393
гр. Пазарджик, 20.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20235200500441 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
За жалбоподателя прокуратурата на РБългария ред.пр. се явява прокурор
Савов от ОП-Пазарджик.
Ответницата А. К. Ю. вместо нея се явява адв. М. М..
Прокурорът:- Да се даде ход на делото.
Адв.М.: -Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №315 от 28.03.2023г.
постановено по гр.д.№20225220102833 по описа на съда за 2022г. Е
ОСЪДЕНА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище
и адрес: гр.София, бул."Витоша" №2- Съдебна палата, представлявА. от
1
Главния прокурор да заплати на А. К. Ю., с ЕГН **********, с адрес: с.К.
обл.Пазарджик на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата в размер на 850
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
образувано и водено срещу нея досъдебно производство №........г. по описа на
06 РУ при ОД на МВР -П., прокурорска преписка №.....г. по описа на Районна
прокуратура-П. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, което наказателно
производство е било прекратено, поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за неимуществени вреди над
размера от 850 лева и до претендирания с исковата молба размер от 2000
лева, при посочен начин на плащане на присъдената сума е чрез пощенски
запис, адресиран до ищцата.
ОСЪДЕНА Е ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със
седалище и адрес: гр.София, бул."Витоша" №2, представлявА. от Главния
прокурор да заплати на пълномощника на ищцата - адв.М. А. М., вписан в
П.ска адвокатска колегия, служебен адрес: гр.П., бул. “Х.Б. №92в на
основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, както и разходи в размер на 12,52 лева
за явяването му в съдебно заседание, с оглед уважената част от иска.
С определение на същия съд №1351 от 26.05.2023г. постановено по гр.д.
№202252201022833 по описа на съда за 2022г. е оставена без уважение като
неоснователна, молбата на Прокуратурата на Р България на основание чл.248
от ГПК да бъде изменено решение №315 от 28.03.2023г. на Районен съд -
Пазарджик по гр.д.№.... по описа на съда, в частта за разноските за
неприсъждане на разноски за явяване на пълномощника на ищцата в съдебно
заседание, а разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат съобразени с
уважения размер на исковата претенция и същите да бъдат определени в
съответствие с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №4 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Решението се обжалва в осъдителните му части с въззивна жалба с вх.
№7916 от 03.04.2023г. от Прокуратурата на РБ чрез прокурор от Районна
прокуратура гр.Пазарджик с искане да бъде отменено като неправилно и по
същество се отхвърли заявената искова претенция. Жалбоподателят не
споделя за основателен нито един от изводи на съда по отношение
основанието и размера на присъждане на посоченото обезщетение за
2
неимуществени вреди макар и в намален размер от 850лв. Твърди се, че
ищцата не е представила безспорни и категорични доказателства, и да е
провела пълно и главно доказване кои конкретни вреди по вид, размер и
интензитет са в резултат само и единствено от действията на Прокуратурата,
доколкото за реализиране на отговорността по ЗОДОВ предпоставките са-да е
извършено съответното незаконосъобразно действие от стрА. на държавния
орган, да е причинено увреждане и то да не е по изключителна вина на ищеца,
както и вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Жалбоподателят счита, че в случая тези предпоставки не са налице. В тежест
на ищеца било да се докаже наличието и размера на твърдените
неимуществени вреди-тревожност, чувство за потиснатост несигурност,
невъзвратимо накърняване на авторитет, самочувствието и доброто име на
примерен човек и отговорен родител. Коментират са установените по делото
факти и обстоятелства по които нямало спор между страните-предмета на
образуваното досъдебно-производство №........г. по описа на РУ-П.,
повдигнатото срещу ищцата обвинение за престъпление по чл.183 ал.1 от НК
от 30.11.2021г.-неплащане на присъдена по съдебен ред издръжка за период
от 5г., предявяването на материалите по досъдебното производство на
обвиняемата и на защитника й, прекратяване на ДП и отмяна на мярката за
неотклонение „Подписка“ на 13.04. 2022г. поради неизпълнени елементи на
престъпния състав по чл.183 ал.1 от НК от субективна стрА., който извод не е
бил валиден към момента на повдигане на обвинението и да може да бъде
предвиден при образуване на делото. Коментирани са фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба на ищцата за търпените
неимуществени вреди-техния обем и природа, и каква е причината за тях.
Твърди се, че ищцата е била привлечена в качеството на обвиняемо лице на
30.11.2021г. и е имала качеството на обвиняем само за период от 4месеца и
13дни, като ДП е приключило в неговата досъдебна фаза, от което се навежда
извода за нисък интензитет на провежданите процесуални действия с
участието на ищцата, както и че престъплението не е за тежко умишлено
престъпление по което ищцата е била с най-меката мярка за процесуална
принуда “подписка“. Оспорва се и извода на съда, че взетата мярка за
процесуална принуда “подписка“ е причинила неудобства на ищцата предвид
своя ограничителен характер; че не са ангажирани доказателства от които да
се направи извод, че ищцата А. Ю. е търсена от полицията за контрол по
3
изпълнение на мярката за неотклонение. И че последната не е понесла
никакви ограничения, както в правата си, така и в правото на свободно
придвижване и личен живот, предвид естеството на взетата най-лека мярка за
неотклонение. Поддържа се, че в случая не е налице виновно поведение на
Прокуратурата на РБ тъй като извършените действия и издадените актове са
били съобразени със събраните доказателства и нормите на НК и НПК.
Акцентира се, че ако изобщо има някакви причинени вреди, те същите не са
от действия на ПРБ, а от други обстоятелства, поради което е приложима
нормата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ и че ако има вреди то същите са по
изключителна вина на ищцата доколкото неплащането на присъдената
издръжка за 60месеца на обща стойност от 6300лв било факт към момента на
образуване на досъдебното производство и към момента на повдигане на
обвинението по чл.183 ал.1 от НК и че отсъствието на субективния признак от
състава на престъплението, не е било налично нито към момента на
повдигане на обвинението, нито към момент на образуване на ДП. Твърди се,
че действията по разследването в ДП са били извършени по реда ,предвиден в
НПК и не са ограничили по никакъв начин правата на А. К. Ю., доколкото не
е имало незаконно обвинение спрямо нея, обвинението е предвидено при
спазване изискванията на действащия НПК, като представителят на
Прокуратурата се е произнесъл със съответния акт. Твърди се още, че съдът
не е обсъдил обстойно и действията на Прокуратурата във всеки един етап на
наказателното производство и обективната невъзможност да реагира по друг
законов начин, освен да образува ДП с цел изясняване на всички
обстоятелства. Счита, че съдът в обжалваното си решение е направил
единствено констатации, без да са изложени аргументи за тях. Според
жалбоподателят, свидетелите ангажирани от ищцата Б. и С. не са доказали
твърденията й, че повдигнатото спрямо нея обвинение е довело до чувство за
тревожност, потиснатост, несигурност, които са се отразили негативно на
психиката й и на цялото й душевно състояние, включително и на твърденията
й за невъзвратимо накърняване авторитета, самочувствието и доброто й име.
Съдът не коментирал в решението си показанията на св.Б., съдържащи според
жалбоподателя недвусмислено твърдение, че притесненията на ищцата са
били свързани само и единствено с настоящото гражданско дело, но не и с
друго водено срещу ищцата дело, както и това, че пред нея Анна Ю. не е
споделяла за наличие на други проблеми, не знае в миналото ищцата да е
4
имала проблеми с полицията, както и че свидетелката е знаела само за дело с
наложен запор, без конкретни твърдения, за извличане на изводи за влошено
емоционално или здравословно състояние на ищцата както и за причинна
връзка между това състояние и действията на ПРБ. А.лизирани са и
показанията на св.С. и е направен извод за притеснения на ищцата от
направената й полицейска регистрация от служители на МВР съгласно
Наредба на Министъра на вътрешните работи, а не от воденото наказателно
дело, като тази регистрация не била от компетентността на Прокуратурата на
Р България, поради което не следвало да носи отговорност за евентуално
неимуществени вреди. Счита, че показанията на свидетелите не свързват
претендираните неимуществени вреди с повдигнатото обвинение срещу
ищцата, че същите са недостатъчни и ненадеждни, и при липсата на
ангажирани други доказателства, претенцията на ищцата за претърпени
неимуществени вреди остА.ла недоказА.. Съдът не обсъдил обстоятелства от
съществено значение като не е посочил защо дава вяра на показанията на
тези свидетели и ги приема безрезервно, и не се е аргументирал, че същите са
достатъчни за изясняване на изложените от ищцата твърдения, без да се
нуждаят от потвърждаване от други гласни и писмени доказателства. Според
жалбоподателя от доказателствата не се доказвали какви неимуществени
вреди е претърпяла ищцата-по вид, по степен, по време на проявление и от
кои конкретни действия на прокуратурата са били причинени, както и липсва
причинна връзка между тези действия и причинените увреждания, като
според жалбоподателя твърденията за претърпени от ищцата неимуществени
вреди се явяват неоснователни и недоказани и че са в причинна връзка с
действията на Прокуратурата. Счита, че предвид изложеното исковият съд е
следвало да отхвърли изцяло иска на ищцата като неоснователен и недоказан
без да присъжда каквото и да било обезщетение или да приложи чл.5 ал.2 от
ЗОДОВ, доколкото в противен случай се касаело за черпене на права от лице
от собственото си неправомерно поведение и че ако има увреждане, то е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, поради което
обезщетение не му се следва. Моли да се отмени решението в обжалвА.та
осъдителна част и се отхвърли предявения иск за посочените суми.
Няма направени доказателствени искания с жалбата.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по
спора стрА. А. К. Ю., ЕГН-**********, с вх.№9795 от 25.04.2023г., в който се
5
излагат доводи за неоснователност на жалбата. Поддържа, че в случая е
налице незаконно обвинение с привличането й като обвиняем и последващо
прекратяване на наказателното производство /цитира се ТР №3 от
22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г. на ОСГК за забрА. в
правомощията на Прокуратурата да упражнява безразборно и безотговорно
привличане на едно лице като обвиняем в наказателния процес, като
привличането следва да стане в хипотеза на събрани по реда на чл.219 ал.1 от
НПК достатъчно данни за виновността на едно лице в извършване на
престъпление при наличие на обективна и субективна стрА. на
престъплението, и че в случая е направена грешна преценка от наблюдаващия
прокурор относно предпоставките на чл.219 ал.1 от НК/. На второ място по
отношение на мярката за неотклонение „подписка“ се поддържа, че чрез нея
обвиняемият се задължава да не напуска местоживеенето си без разрешение
на съответния орган, което задължение е налице екс леге от момента на
постановяване на взетата МНО и че ищцата е претърпяла страдания поради
задължението си да не напуска местоживеенето си без предварително
уведомяване и разрешение от оргА.. По въпроса за липсата на съпричиняване
се твърди, че ищцата като обвиняема е имала безупречно процесуално
поведение, без да възпрепятства разследването, като е давала надлежни
обяснения и е правила подробни обосновани искания при предявяване на
разследването и че неимуществените вреди са резултат на неоснователното й
привличане като обвиняема и участието й в това процесуално качество в
наказателното производство. Твърди се, че ПРБ посочва ,че вредите
причинени на ищцата са в резултат на други обстоятелства, без обаче да ги
посочва конкретно. Коментирани са и неимуществените вреди, причинени в
резултат на наказателно-правна репресия упражнена срещу обвиняемия, както
и свидетелските показания, като се навежда извод за доказаност на
претърпените болки и страдания от ищцата, описани в исковата молба,
наличната причинно-следствена връзка между незаконното обвинение на ПРБ
и причинените неимуществени вреди при аргументираност от стрА. на съда за
размера на присъжданото обезщетение. Моли да се потвърди решението в
обжалвА.та му част с присъждане на разноските.
Постъпила е въззивна частна жалба с вх.№14241 от 12.06.2023г.
подадена от Прокуратурата на Р България чрез прокурор от Районна
Прокуратура Пазарджик-против определение №1351 от 25.05.2023г. на РС-
6
Пазарджик постановено по гр.д.№.... по описа на съда в частта за
разноските.Твърди се, че неправилно съдът не е уважил искането на ПРБ за
изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ал.1 от ГПК.
Освен доводите в молбата, се излагат и допълнителни аргументи- уважаване
на претенцията за разноски съразмерно с уважената част от иска. Счита, че
неправилно е приложена разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА и съответно чл.7
ал.2 т.1 от НМРАВ. Цитира се чл.7 ал.2, т.2 от НМРАВ, като при 2000лв
материален интерес, възнаграждението следва да е 500лв/ 400лв + 100лв/.
Според жалбоподателя при уважена част на иска от 42.5%/850 от 2000лв/
размера на възнаграждението за адвокат е от 212.50лв, като съдът не бил
обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, който би
могъл да се окаже и по-нисък. По разходите за явяване на адвокат в съдебно
заседание се поддържа, че същите следва да остА.т за сметка на лицето което
ги е направило, а не да се възлагат в тежест на ответника. Посочва, че
цитираните норми по ЗА и НМРАВ не са приложими в производствата по
ЗОДОВ.
Постъпил е отговор на въззивната частна жалба от А. Ю., с вх.№17039
от 11.07.2022г., в който се поддържа довод за дължимост на претендираните
разноски за адвокат. Цитира се чл.2 ал.8 от НМРАВ за адвокатските
възнаграждения за адвокат осъществяващ процесуално представителство в
различно населено място, като разноските не са част от адвокатското
възнаграждение и не подлежат на възстановяване поотделно. По размера на
адвокатското възнаграждение се поддържа, че при предоставена безплатна
правна помощ по чл.38 от ЗА, възнаграждението се определя по реда на чл.38
ал.2 от ЗА, което не може да бъде по-малко от минимално предвиденото -
400лв. Моли да се отхвърли частната жалба като неоснователна. Няма
направени доказателствени искани от страните в производството.
Прокурорът: - Поддържам жалбите. Няма да соча доказателства.
Адв. М.: - Оспорвам жалбата. Поддържам отговора срещу жалбите.
Няма да соча доказателства. Представям списък на разноските, договор за
правна помощ и съдействие, свидетелство за регистрация на МПС и фискален
бон.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
7
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: - Изцяло поддържам въззивната жалба на РП-Пазарджик
така както е депозирА. пред Вас срещу осъдителното решението. Жалбата е
изключително подробно и споделям доводите и аргументите в нея, както и
направените правни изводи, за да не преповтарям всичко ще маркирам
основните моменти изложени в жалбата. Считам, че няма незаконни действия
от стрА. на Прокуратурата в образуването, воденето и прекратяването на
образуваното наказателното производството. Безспорно е установено, че
ищцата не е плащала в продължение на 60 месечни вноски на издръжки на
свои деца, които тя дължи. Съдът законосъобразно е имал събраните данни и
доказателства тя е привлечена в качеството на обвиняема. Обстоятелствата,
които са стА.ли причина за прекратяване на НП не са били известни на
Прокуратурата при образуването, както и привличането на ищцата в
качеството на обвиняема, а тези обстоятелства са установени и А.лизиране
след задълбочено и обективно разследване, в което е установено, че липсват
субективните признаци за прекратяване на наказателното производство.
Ищцата е била 4 м. 18 дни в качеството на обвиняема и не е претърпяла
никакви неимуществени вреди и доказателства в тази насока не са
представени пред РС така и пред вас. СПрямо нея е взета най-леката мярка за
неотклонение спрямо нея „подписка“ и не са представени доказателства, че тя
е търпяла неудобства, които да ограничават нейните права за предвижване в
стрА.та и чужбина. Считаме, че изцяло е налице чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, че
ищцата има вина за воденото наказателно производство срещу нея. Безспорни
са фактите, че тя действително не е плащала в много продължителен период
издръжка на свои деца в размер на 6300лв. Всички действия на
Прокуратурата са в рамките на НК и регламентираните в него права. Считам,
също така, че не са доказани и твърденията като в тази насока са представени
само свидетелски показания на свид. Б. и С.. В техните показания не се
съдържат данни за претърпени неимуществени вреди. Напротив Б. твърди, че
действителните вълнения и нетърпения са единствено от изхода към
настоящото гр. Производство, за което тя е имала личен интерес. А от
показанията на другата С. не се съдържат факти и обстоятелства, които да
потвърждават изложеното в ИМ. Поддържам възражението относно
възраженията за хонорара. Предвид на изложеното ще Ви моля да уважите
жалбата на РП, като изцяло отхвърлите ИМ като недоказА. и неоснователна.
8
Адв. М.: - Няма да излагам повече възражения отколкото съм изложил
вече в депозираните отговори и считам, че те съдържат достатъчно
опровергаващи твърдения във връзка с това, което прокуратурата изложи.
Моля, да бъдат присъдени всички разноски, които съм извършил в рамките на
въззивното производство, за което представих и списък, а също така, ако
излезете с потвърдителен диспозитив спрямо първоинстанционото решение
да ми бъдат потвърдени и разноските пред първата инстанция.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 20.10.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9