№ 134
гр. Провадия , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100536 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от „*****” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **** срещу заповед № РД 20-04-156/26.06.2020 г. на директора на
Областна Дирекция „Земеделие“ - *****, с която на основание чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, във
връзка с извършени проверки на основание чл. 47, ал. 8 от Правилника за прилагане на
ЗСПЗЗ за състоянието и ползването на земи от ДПФ от Общинските служби по земеделие на
територията на Област ***** и установяване на неправомерно ползване на земеделски земи
от ДПФ и във вр. с писмо на ОД „Земеделие” с изх. № ПО06-11/15.05.2020 г. до „*****”
ООД и писмо вх. № ПО-06-11-1/04.06.2020 г., подадено от „*****” ООД и писмо изх. № ПО-
06-11-3/15.06.2020 г. до „*****” ООД, е наредено да се изземе от жалбоподателя земеделска
земя от държавния поземлен фонд, представляваща част от земеделска земя с площ 13,000
дка, от поземлен имот с идентификатор 03602.76.1, целият с площ 2075,592 дка, категория
IX, с начин на трайно ползване: „пасище”, находящ се в землището на с. *****, община ****
област *****, при граници и съседи съгласно скица № 15 – 1060724-21.11.2019 г., издадена
от СГКК – *****, както следва: на изток – поземлен имот с идентификатор 03602.68.1 и
поземлен имот с идентификатор 03602.76.1, на югоизток – поземлен имот с идентификатор
03602.76.2, на юг – поземлен имот с идентификатор 03602.76.3, на север и на запад –
останалата част от имот с идентификатор 03602.76.1. Частта от имота се ползва без правно
основание през стопанската 2019/2020 г. от „*****” ООД, което е констатирано с протокол
№ ПО-06-63 от 21.11.2019 г., съставен от Общинска служба по земеделие – ****, за
извършена на основание чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ проверка за състоянието е ползването на
земеделските земи от ДПФ в землището на с. *****, община ****, област *****, във връзка
със заповед № РД 19-04-273/30.10.2019 г. на директора на ОД „земеделие” – *****.
Определена дължимата сума за неправомерно ползваната земеделска земя през стопанската
2019/2020 г., която дружеството може да заплати в 7-дневен срок по сметка на МЗХГ в
размер на 1443.00 лева, която сума представлява трикратния размер на средното годишно
рентно плащане, определена съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ от комисия, назначена със
заповед № РД-19-10-159/12.03.2019 г. на директора на ОДЗ „Земеделие” – *****, което
1
средно годишно рентно плащане за тр. насаждения за землището е 37.00 лева/дка. При
внасяне на сумата, посочена в заповедта, изпълнението на заповедта се спира, а обжалването
, съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът
разпореди друго.
Жалбоподателят оспорва горепосочената заповед. Навежда, че заповедта е
постановена в противоречие със закона и не съответства на фактите и на целта на закона.
Заявява, че не оспорва констатацията, че ползва 13 декара земи извън арендуваните, което
било известно на двете страни от години. Позовава се на решение № 1901/07.10.2016 г., по
адм. д. № 824/2016 г. на Административен съд - *****, по което съдът постановил, че трябва
да плаща обезщетение за ползване на същата земя в трикратния размер на средното рентно
плащане според начина на трайно ползване, а не според фактическото състояние на нещата.
С оспорваната заповед, това решение било пренебрегнато и отново му се търсело
обезщетение за ползване на земи с трайни насаждения, докато начинът на трайно ползване
на 13-те декара бил пасища и мери. Твърди, че е внасял и платил обезщетението за всеки
период на ползване. Счита, че администрацията няма никакво основание, без да е настъпила
промяна в обстоятелствата, т. е. без да е променян начинът на трайно ползване, да променя
вида на обезщетението. Съответно нямала право и да изземва земите, след като
обезщетението е платено.
Моли заповедта да бъде отменена изцяло. Претендира разноски.
Постъпило е становище от 19.08.2020 г., подадено от Областна дирекция
„Земеделие” – *****. В него се посочва, че в изпълнение разпореждане на съда да
представят доказателства за начина на трайно ползване /НТП/ на имот с идентификатор №
03602.76.1 в землището на с. *****, община ****, област *****, в ОД „Земеделие” – *****,
били предприети следните действия:
Със Заповед № РД 20-04-157/04.08.2020 г. на директора на ОД „Земеделие” - *****,
била назначена комисия, която да извърши оглед на място и да установи действителния
начин на ползване на имот с идентификатор № 03602.76.1 в землището на с. *****, община
****, област *****, да извърши измерване с GPS и да установи, върху каква част от имота са
създадени трайни насаждения – лозя, както и да изготви снимков материал с цел
установяване на вида и възрастта на насажденията. За дейността си комисията трябвало да
изготви протокол, който да връчи за одобрение на директора на ОД „Земеделие” – *****.
В изпълнение на поставените задачи били изготвени:
1. протокол за извършване на проверка за състоянието и ползването на имот с
идентификатор 03602.76.1 на Комисията;
2. цветна извадка от цифрова ортофотокарта
3. Диск с геореферентни снимки.
4. Заповед № РД 20-04-157/04.08.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие” - ***** и
Заповед № РД 20-04-170/21.07.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие” - *****.
Посочва се, че установеното с настоящия протокол, както и с Констативен протокол
№ ПО 06-63/21.11.2019 г. неправомерно ползване, не се оспорва от жалбоподателя, но се
оспорва, че през предходни стопански години е заплащал обезщетението по средно рентно
плащане /СРП/ в размер като за имот с НТП - „пасище мера”, а не като за имот с НТП –
трайни насаждения, като се позовава на решение постановено по адм. д.№824/2016 г. по
2
описа на АС – *****.
Счита, че така определения от жалбоподателя размер на обезщетението е неправилен
и не съответства на действителния начин на трайно ползване на имота. Твърди, че ”*****”
ООД ползва имота като лозе, получава добиви и реализира продукция, като от лозе, а не
като от „пасище мера”, поради което счита, че размерът на обезщетението трябва да бъде
съобразен с действителния начин на трайно ползване на имота, а не с този, установен още
при изготвяне на плана за земеразделяне. Позовава се на практика на Административен съд
– *****, в която е прието различно разрешение.
Излага, че в текста на правната норма не било указано СРП, за кой вид НТП да бъде
взето под внимание при определяне размера на обезщетението, а именно за този по
документи или този установен при констатиране на неправомерно ползване.
Твърди, че като се е съобразил с това, че ползвателят е създал върху част от имота, с
НТП „пасище, мера”, трайни насаждения – лозя, в стадий на плододаване и с това си
действие, трайно е променил НТП на имота в тази му част, административният орган
правилно е изчислил размера на обезщетението съобразно СРП за „трайни насаждения”.
С оглед на така изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата на „*****” ООД и да остави в сила като правилна и законосъобразна Заповед № РД-
20-04-156/26.06.2020 г. на директора на ОД „Земеделие” – *****.
Първоначално делото е било образувано пред Административен съд – *****, който с
определение № 2173/13.10.2020 г. по адм. д. № 1500/2020 г. по описа на същия съд е
отменил свое протоколно определение от 09.09.2020 г., с което е даден ход на устните
състезания и е изпратил делото на РС – ***** по подсъдност, на основание чл. 135, ал. 2 от
АПК, във вр. с § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК, като е прекратил производството по
административното дело.
С протоколно определение от 09.02.2021 г., постановено по г.д. № 14260/2020 г., РС –
***** е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност между РС – ***** и Административен съд
– *****.
С определение № 9/29.03.2021 г., постановено по г.д. № 5/2021 г. на петчленен състав
на ВКС и ВАС, делото е върнато на Варненски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, предвид дадените указания в мотивната част на
определението, според които РС – ***** да изпрати делото на основание чл. 118, ал. 2 от
ГПК на местнокомпетентния РС – Провадия.
В изпълнение на дадените указания с определение от 26.04.2021 г. по г.д. №
14260/2020 г., РС – ***** е прекратил производството по делото и е изпратил същото на РС
– Провадия по подсъдност.
В съдебно заседание, проведено по настоящото дело, жалбоподателят не се явява и не
се представлява, не изразява становище. Представя писмени бележки /л. 58 от адм. д. №
1500/2020 г. на Административен съд – *****/. Ответникът чрез процесуалния си
представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли същата да
бъде отхвърлена. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай че
същото надвишава минималното такова от 500 лева по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид подадената жалба и становището на ответника, и след
3
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените към преписката решение № 9 – Б от
03.06.2005 г. на ОСЗГ – с. **** и скица № 15 - 1060724 - 21.11.2019 г., издадена от СГКК –
*****, се установява, че процесният имот с идентификатор 03602.76.1 е земя от ДПФ.
Същият е вписан в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, като за него е открита
партида на 06.06.2018 г., според изготвената справка от Общинска служба по земеделие – с.
****.
Въз основа на заповед № РС 19-04-273/30.10.2019 г. на директора на ОД „Земеделие”
– *****, представена по делото, с която е назначена комисия за осъществяване на
проверките на имотите от ДПФ на територията на община **** по реда на чл. 47, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ, Комисията е съставила Констативен протокол № ПО-06-63/21.11.2019 г., в който
е отразено, че имот с идентификатор 03602.76.1, целият с площ 2075,625 дка, с начин на
трайно ползване: пасище, мера е с установено състояние на 13 дка от имота при проверката
– лозе, които се ползват от „*****” ООД неправомерно. В същия протокол е посочено, че
имот с идентификатор 03602.76.2, с площ 25.176 и имот с идентификатор 03602.76.3, с площ
404.283 са с начин на трайно ползване лозе – трасирано и установено състояние на имотите
– лозе, имотите се ползват от „*****” ООД на основание договор за аренда № РД 51-
430/02.02.2006 г. за срок от 30 години.
С писмо от 15.05.2020 г., изпратено на основание чл. 26 от АПК, дружеството е
уведомено от ОД „Земеделие” – *****, че е започнало административно производство за
издаване на Заповед по чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ за изземване на процесната част имот с
идентификатор 03602.76.1 от ДПФ, тъй като се ползва без правно основание. На
дружеството е предоставена възможност в 3 – дневен срок от получаване на писмото на
основание чл. 34 от АПК да изрази становище, да представи доказателства, да направи
искания и възражения. Предоставена му е и възможност за неправомерното ползване на
горепосочения имот през стопанската 2019/2020 г. да заплати сумата от 1443.00 лева.
Дружеството е уведомено, че след изтичане на тридневния срок за изразяване на становище
или плащане, ще бъде издадена заповед на директора на ОД „Земеделие” – ***** за
изземване на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ, както и че заплащането на сумата
спира изпълнението на заповедта за изземване. Писмото е получено от дружеството на
20.05.2020 г., видно от представеното известие за доставяне.
В отговор от 01.06.2020 г. „*****” ООД се е позовало на решение на съда, с което е
определено средно годишен размер на арендно плащане по – ниско от 37лв./дка, без да е
предвиден троен размер, което моли да бъде съобразено, а в противен случай – да се
пристъпи към изземване на посочената площ. Възражението е депозирано на 04.06.2020 г. в
ОД „Земеделие” – *****, поради което е прието, че същото е просрочено, като с писмо от
15.06.2020 г. дружеството е уведомено, че административната процедура ще продължи с
4
издаване на заповедта по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ срещу „*****” ООД за стопанската
2019/2020 г. писмото е връчено на дружеството на 17.06.2020 г., видно от приложеното
известие за доставяне.
От представеното с приложената административна преписка заверено копие на
Заповед № РД 20-04-156/26.06.2020 г., издадена от директора на ОД “Земеделие“ ***** се
установява, че със същата е наредено да се изземе от ”*****” ООД земеделска земя от
държавния поземлен фонд, представляваща част от земеделска земя с площ 13,000 дка, от
поземлен имот с идентификатор 03602.76.1, целият с площ 2075,592 дка, категория IX, с
начин на трайно ползване: „пасище”, находящ се в землището на с. *****, община ****
област ***** и е определена дължимата сума за неправомерно ползваната земеделска земя
през стопанската 2019/2020 г., която дружеството може да заплати в 7-дневен срок по сметка
на МЗХГ в размер на 1443.00 лева, която сума представлява трикратния размер на средното
годишно рентно плащане, определена съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ от комисия, назначена
със заповед № РД-19-10-159/12.03.2019 г. на директора на ОДЗ „Земеделие” – *****, което
средно годишно рентно плащане за тр. насаждения за землището е 37.00 лева/дка. Заповедта
е връчена на дружеството на 01.07.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне.
С преписката е представен протокол № 1 от 29.03.2019 г. на комисия, назначена със
заповед № РД19-10-159/12.03.2019 г. – също представена, за определяне на средното
годишно рентно плащане за землищата на Област ***** за стопанската 2019/2020 г. Видно
от същия, Комисията е взела решение, с което е определила средното годишно рентно
плащане за стопанската 2019/2020 г. в съответствие с одобрената със заповед № РД-04-
6/08.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните методика, съобразно данни за
имотите по начин на трайно ползване, предоставени от съответната Общинска служба по
земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от
половината договори, вписани в Службата по вписвания и регистрирани в Общинската
служба по земеделие, отразено в списъци по землища за всяка от общините в Област *****,
подписани от комисията, назначена от директора на ОД „Земеделие” – ***** със заповед №
РД19-10-159/12.03.2019 г., одобрени от директора на ОД „Земеделие” – *****. В последната
изрично е посочено, че определянето на средното годишно рентно плащане за стопанската
2019/2020 г. е въз основа на методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните с
№ РД-04-6/08.07.2015 г., определено на база повече от половината договори, вписани в
службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие през
предходната стопанска година 2018/2019 г. Комисията е взела и решение за ползването на
ливади, пасища и мери от ДПФ за общините, където няма сключени договори, да се приеме
за средно годишно рентно плащане цената, определена със Заповед № РД 46-177/26.03.2018
г. – приложение № 1 – графа 2 и графа 3, неразделна част от заповедта на министъра.
Методиката от 2015 г., заповедта от 26.03.2018 г. и копие от неофициалния раздел на ДВ,
бр. 35 от 24.04.2018 г. са представени с молба от 06.08.2020 г., подадена от ОД „Земеделие”
– *****.
5
Към преписката е приложен констативен протокол от 12.04.2019 г., с който
длъжностни лица от ОД „Земеделие” – ***** удостоверяват, че са обявили на таблото за
обяви в ОД „Земеделие” – ***** и на интернет страницата на дирекцията Протокол № 1 от
29.03.2019 г. за определяне на средното рентно плащане за стопанската 2019/2020 г. и 12
броя списъци за землищата по общини за определено средно рентно плащане, съгласно §2е,
ал. 1 и ал. 2 от ДР на ЗСПЗЗ, одобрени от директора на ОД „Земеделие” – ***** за
стопанската 2019/2020 г., като под № 6 от протокола е посочен списък на землищата на
територията на община ****. От представения списък е видно, че за землището на с. *****
средната рентна вноска за трайни насаждения за стопанската 2019/2020 г., съгласно §2е, ал.
1 и ал. 2 от ДР на ЗСПЗЗ, определена на база предходната стопанска 2018/2019 г., е
37лв./дка, а за пасища и мери – 7лв./дка.
Със заповед № РД-20-07-157/04.08.2020 г. на директора на ОД „Земеделие” – *****
във връзка с разпореждане № 7260/13.07.2020 г. по адм. дело № 1500/2020 г. на
Административен съд – ***** и Констативен протокол № ПО-06-63/21.11.2019 г. на
комисия, назначена със заповед № РС 19-04-273/30.10.2019 г. на директора на ОД
„Земеделие” – *****, е определена комисия със задачи да извърши оглед на място и да
установи актуалния начин на трайно ползване на поземлен имот с идентификатор
03602.76.1, находящ се в землището на с. *****, да извърши измерване с GPS и да установи
върху каква част от поземлен имот с идентификатор 03602.76.1 са създадени трайни
насаждения – лозя от „*****” ООД, да изготви снимков материал и протокол, който да се
представи за одобряване от директора на ОД „Земеделие” – *****.
В изпълнение на горепосочената заповед е изготвен протокол от 06.08.2020 г., в
който са отразени следните констатации на Комисията: Поземлен имот с идентификатор
03602.76.1 по КК на землище с. ***** е с площ от 2075.592 дка и начин на трайно ползване
– пасище. Към момента на извършване на огледа, територия с площ около 96.272 дка /част в
източна страна и част в западната страна на имота/ представлява трайно изоставено пасище,
което е придобило характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите. В южната част на имота върху площ от 15.820 дка и площ от 8.240 дка /измерени с
GPS устройство/ има създадени трайни насаждения – лоза – плододаващи. Лозовите
насаждения са с телена конструкция с дървени колове. Междуредието на лоцето и самите
лозови насаждения се поддържат в много добро агротехническо състояние. Действителният
начин на трайно ползване на частта от имот от ДПФ с идентификатор 03602.76.1, с площ от
15.820 дка и площ от 8.240 дка, находящ се в землището на с. ***** към момента на
извършване на проверката е „трайни насаждения – лозя”. За тази част няма сключен договор
за аренда, същата не е била обект на тръжна процедура за отдаване под наем или аренда.
Частта се обработва неправомерно – без правно основание. Неправомерно ползваната част
граничи с имоти от ДПФ с № 068002, 076002 и 076003 по КВС на землище с. *****
/идентични с поземлени имоти с идентификатори №3602.68.2, 03602.76.2 и 03602.76.3 по КК
на същото землище/, които са предоставени на арендатора „*****” ООД за създаване и
6
отглеждане на трайни насаждения – лозя с договор за аренда № РД51-430/02.02.2006 г.,
вписан в Службата по вписванията – Провадия. Предоставените за ползване с договора за
аренда имоти от ДПФ и частта от поземлен имот от ДПФ с идентификатор 03602.76.1,
образуват един лозов масив. С протокола са представени: цветна извадка от цифрова
ортофотокарта, представляваща сечение между южната граница на поземлен имот от ДПФ
с идентификатор 03602.76.1 и линията, измерена с GPS устройство по външната част на
създадените в имота трайни насаждение – лозя и геореферирани снимки в частта от
поземлен имот от ДПФ с идентификатор 03602.76.1 по кадастралната карта на землище с.
*****.
От представения договор за аренда РД 51-430/02.02.2006 г., сключен между
Министерство на земеделието и горите – арендодател, и „*****” ООД – арендатор, се
установява, че арендодателят е предоставил на арендатора за временно и възмездно
ползване земеделска земя от ДПФ в размер на 530.348дка в землището на с. *****,
представляващи: имот 076003 с площ 404.283дка, начин на трайно ползване – лозе,
трасирано, пета категория; имот 076002 с площ 25.176дка, начин на трайно ползване – лозе,
трасирано, девета категория; имот 075001 с площ 13.512дка, начин на трайно ползване –
лозе, трасирано, пета категория; имот 075002 с площ 66.625дка, начин на трайно ползване –
лозе, трасирано, четвърта категория; имот 068002 с площ 20.752дка, начин на трайно
ползване – лозе, трасирано, четвърта категория, срещу задължението на арендатора да
извършва арендно плащане по реда и в сроковете по договора, както и да създаде и
отглежда трайно насаждение – лозя, върху предоставената му площ. Срокът на договора е 30
стопански години, считано от датата на подписването му. Предвиденият гратисен период по
договора е 4 години, в който арендаторът не дължи арендно плащане. Арендните плащания
от 5 г. до 7 г. са в размер на 20 лв/дка; от 8 г. до 20 г. са в размер на 50 лв./дка и от 21 г. до
30 г. са в размер на 25 лв/дка. Договорът е вписан в Службата по вписвания – Провадия.
Представени са и скици на арендуваните имоти.
Представена е справка за размера на реално плащаните арендни вноски към Община
**** за ползвани ливади, пасища и мери за последните 3 стопански години, а именно:
2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г.
По настоящото дело са приложени адм. дело № 1500/2020 г. на Административен съд
– *****, адм. дело № 824/2016 г. на Административен съд – *****, г.д. № 5/2021 г. на
петчленен състав на ВКС и ВАС, г.д. № 14260/2020 г. на РС – *****.
Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК от активно легитимирано по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК лице срещу подлежащ на
съдебно оспорване съгласно чл. 34, ал. 8, изр. 1, във вр. с ал. 2 от ЗСПЗЗ индивидуален
административен акт пред родово и местно компетентния съобразно§ 19, ал. 1, изр. 1 от ПЗР
7
към ЗИД на АПК съд.
Процесуално задължен от чл. 168, ал. 1 от АПК да осъществи изчерпателен контрол
за законосъобразност в контекста на всички отменителни основания, нормирани в чл.
146 от АПК, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в установената от чл. 59, ал. 2
от АПК форма от предметно и териториално компетентен орган в лицето на директора на
Областна дирекция „Земеделие” – ***** в рамките на предоставените му от чл. 34, ал. 8,
изр. 1 от ЗСПЗЗ правомощия и при постановяването не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Фактическите положения, въз основа на които издателят на заповедта е установил
наличието на предпоставките по чл. 34, ал. 8, във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ, са доведени до
знанието на нейния адресат по недвусмислен начин. На същия е осигурена и процесуална
възможност да упражни правото си на защита чрез надлежното му уведомяване по реда на
чл. 26, ал. 1, изр. 1 от АПК за започване на административното производство и му е
предоставена възможност в 3 - дневен срок от получаване на писмото на основание чл. 34 от
АПК да изрази становище, да представи доказателства, да направи искания и възражения.
Съгласно чл. 24, ал. 7, изр. 2 от ЗСПЗЗ изземването на земи от държавния поземлен
фонд от лицата, които ги държат или владеят без правно основание или ги ползват не по
предназначение, се извършва при условията и по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, независимо от
начина, по който държавата ги е придобила.
Според разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост
се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата,
които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на
ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът
служебно изисква информация от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция,
или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие
по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и
кадастър. Ал. 6 от същия законов текст предвижда, че в 7-дневен срок от датата на
получаване на заповедта по ал. 1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска
земя, може да внесе по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща
трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през
предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира
изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от
кмета на общината по реда на АПК за правото им да получат депозираната сума. В случай,
че в 10 – дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено
съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на
общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение.
Процесният случай се субсумира под специалната хипотеза на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ,
според която при неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по
ал. 1 се издава от директора на областната дирекция „Земеделие”, а сумите по ал. 6 се
превеждат по сметка на Министерството на земеделието, храните и горите.
8
Редът за констатиране на нелегитимна експлоатация на земи от държавния поземлен
фонд е регламентиран в чл. 47, ал. 8 и ал. 9 от Правилника за прилагане на
ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ), съгласно които, общинските служби по земеделие ежегодно извършват
не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен
фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им.
Проверките се извършват на терен и/или чрез данни от изготвено пространствено сечение
между имотите от картата на възстановената собственост (КВС) или от кадастралната карта
(КК) и парцелите, заявени за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ,
като при установяване на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд
областните дирекции "Земеделие" изискват изземването им по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ.
В разглеждания казус така разписаната процедура е спазена.
По материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното:
Приложимостта на обсъждания административен способ за изземване изисква
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1. обект на
административното разпореждане да са земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ (в
този смисъл Тълкувателно решение № 1/25.01.2013 г. на ВАС по т. д. № 3/2011 г.),
включени в държавния поземлен фонд, 2. земите да се ползват от лица, различни от
собственика в лицето на Държавата, 3. Ползването да се извършва неправомерно, т.е. без
наличието на правно основание, при отпаднало такова или не по предназначението на
земята, за което е предоставено това право.
Анализът на събраните по делото доказателства води до категоричен извод, че
гореизброените условия са изпълнени в пълнота. Съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от
АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите
основания за издаване на акта. Принадлежността на процесните земеделски земи към
държавния поземлен фонд се признава изрично от жалбоподателя, а фактът на ползването
им от последния се доказва от приобщения по преписката Констативни протокол № № ПО-
06-63/21.11.2019 г., съставен в резултат на извършената проверка по чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ,
в т. 46 на който изрично е посочено, че 13 дка от площта на принадлежащия към държавен
поземлен фонд с номер по КВС - ПИ 076001 и с идентификатор по КК 03602.76.1, целият от
2 075,625 дка, се ползват неправомерно от жалбоподателя „*****“ ООД, който разкрива
белезите на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК,
приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК. Същият е издаден по установените в
чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ форма и ред от комисия, състояща се от длъжностни лица от
състава на Общинска служба по земеделие – ****, която според чл. 33, ал. 1, изр. 3 от ЗСПЗЗ
и чл. 14, т. 64, във вр. с чл. 9, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Устройствения правилник на
областните дирекции „Земеделие” е територирално звено от специализираната
администрация, организирана в Главна дирекция „Аграрно развитие” на Областна дирекция
„Земеделие” – *****, в кръга на поверената им от чл. 14, т. 64 от същия правилник служба
по извършване на проверки за състоянието и ползването на земите от държавния поземлен
фонд на територията на областта. Доколкото истинността на материализираното в него
удостоверително изявление не е оспорена от жалбоподателя по надлежния ред на чл. 193 от
ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, коментираният официален документ се ползва с признатата
му от чл. 179, ал. 1 от ГПК материална доказателствена сила, поради което обвързва съда да
приеме за достоверна отразената в съдържанието му информация (в този смисъл решение №
6599/10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2011 г., IV о.), че към датата на неговото
9
изготвяне имотът е обработван от „*****” ООД. По делото няма спор, а и от представените
решение № 9 – Б от 03.06.2005 г. на ОСЗГ – с. **** и скица № 15 – 1060724-21.11.2019 г.,
издадена от СГКК – *****, се установява, че процесният имот представлява част от ДПФ.
Относно останалите обстоятелства по констативен протокол № ПО-06-63/21.11.2019 г.,
релевантни за прилагането на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, следва да се отбележи, че в хода на
съдебното производство материалната доказателствена сила на протокола не само че не е
оборена от жалбоподателя, но дори се установява от представения протокол от 06.08.2020 г.,
изготвен от комисия, в чийто състав са включени експерти от ГД „Аграрно развитие” и
представител на Общинска служба по земеделие – ****, определена със заповед № РД-20-
07-157/04.08.2020 г. на директора на ОД „Земеделие” – *****, издадена на основание чл. 19,
ал. 8 и ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, във вр. с чл. 3, ал. 4 и ал. 6 от Устройствения
правилник на областните дирекции „Земеделие”, във вр. с разпореждане по адм. д. №
1500/2020 г. на Административен съд – ***** и констативен протокол № ПО-06-
63/21.11.2019 г. Спорад отразените в този протокол констатации размерът на ползваната от
„*****” ООД част от поземлен имот с идентификатор 03602.76.1 по КК на землище с. *****
е по – голям в сравнение с установения при проверката по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.
Установено е, че Поземлен имот с идентификатор 03602.76.1 по КК на землище с. ***** е с
площ от 2075.592 дка и начин на трайно ползване – пасище. Към момента на извършване на
огледа, територия с площ около 96.272 дка /част в източна страна и част в западната страна
на имота/ представлява трайно изоставено пасище, което е придобило характеристиките на
гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. В южната част на имота върху площ
от 15.820 дка и площ от 8.240 дка /измерени с GPS устройство/ има създадени трайни
насаждения – лоза – плододаващи. Констатирано е, че ползваната част граничи с имоти от
ДПФ с № 068002, 076002 и 076003 по КВС на землище с. ***** /идентични с поземлени
имоти с идентификатори №3602.68.2, 03602.76.2 и 03602.76.3 по КК на същото землище/,
които са предоставени на арендатора „*****” ООД за създаване и отглеждане на трайни
насаждения – лозя с договор за аренда № РД51-430/02.02.2006 г., вписан в Службата по
вписванията – Провадия, както и че предоставените за ползване с договора за аренда имоти
от ДПФ и частта от поземлен имот от ДПФ с идентификатор 03602.76.1, образуват един
лозов масив. Този протокол също не е оспорен от жалбоподателя по надлежния ред на чл.
193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, поради което като официален удостоверителен
документ се ползва с признатата му от чл. 179, ал. 1 от
ГПК материална доказателствена сила и обвързва съда да приеме за достоверна отразената
в съдържанието му информация. От страна на жалбоподателя не са представени по делото
никакви доказателства за съществуването на правно основание за ползване на завзетите
части от ПИ с идентификатор 03602.76.1, напр. договор за прехвърляне на собственост
/продажба или замяна/, за учредяване на ограничени вещни права или облигационен договор
за наем или аренда. При това положение административният орган правилно е пристъпил
към издаването на заповед за изземване по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, поради което в тази част
оспореният ИАА не страда от наличието на порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и
следва да се отчете за удовлетворена и третата предпоставка за административно изземване.
Относно определения със заповедта размер на дължимата рентна вноска по чл. 34 ал.
6, вр. ал. 8 ЗСПЗЗ за неправомерното ползване на земята от ДПФ за стопанската 2019/2020
г., който е основният спорен момент в обжалваната заповед, съдът намира следното: По
смисъла на чл. 34, ал. 6 вр. ал. 8 от ЗСПЗЗ целта на така определеното със заповедта рентно
плащане е да осигури възможност на ползвателя, ако го внесе в указания в разпоредбата
срок по сметка на МЗХГ, упражняващо чрез министъра, на основание чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
правата на собственика за имотите от ДПФ, ползвателят да продължи да ползва земята през
цялата стопанска година, ако собственикът в посочения в същата разпоредба срок изрази
писмено съгласие да приеме плащането. В този случай издадената заповед за изземване се
отменя от административния орган, докато при липсата на изрично писмено съгласие за
10
получаване на сумата тя подлежи на незабавно изпълнение. Следователно, определянето със
заповедта на рентната вноска по чл. 34, ал. 6, вр. ал. 8 от ЗСПЗЗ е уредено от законодателя в
полза, а не в тежест на ползвателя, който разполага с правната възможност, заплащайки
сумата и след изричното съгласие на собственика за получаването да продължи да ползва
необезпокоявано земята до края на съответната стопанска година. Оттук може да се
заключи, че ползвателят разполага с правен интерес да обжалва определената рента вноска
по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ само ако е недоволен от размера , както е настоящият случай.
Начинът на определяне на рентната вноска е изрично регламентиран в закона като според
чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ за времето на неправомерното ползване тя представлява трикратния
размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната
стопанска година. Съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ размерът на средното годишно рентно
плащане за съответното землище от общината за предходната стопанска година се определя
в левове за декар от комисия, назначена със заповед на директора на ОД „Земеделие“, въз
основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната
стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори, вписани в
службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие. От
приложения по преписката списък на землищата на територията на община **** с
определено съгласно протокол № 1 от 29.03.2019 г. средно годишно рентно плащане за
ползване на земеделски земи през стопанската 2019/2020 г., изготвен и подписан от
комисията по §2е, ал. 1 и ал 2 от ДР на ЗСПЗЗ, се установява, че изчислената за стопанската
2019/2020 г. на база на предходната 2018/2019 г. средна годишна рентна вноска в земището
на с. ***** за пасища и мери, какъвто по КВС е установеният начин на трайно ползване на
поземлен имот с идентификатор 03602.76.1, е определена на 7лв./дка. При съпоставка на
данните по списъка с определеното в заповедта по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ рентно плащане за
стопанската 2019/2020 г. за неправомерно ползваната част от поземлен имот с
идентификатор 03602.76.1 се установява, че административният орган е определил размера
на плащането на база на определената от комисията по §2е от ДР на ЗСПЗЗ средна годишна
рентна вноска за трайни насаждения в землището, възлизаща според списъка на 37лв./дка,
т.е. на база действителния начин на трайно ползване на земята, а не на база на средната
годишна рентна вноска за пасища и мери, какъвто е установеният начин на трайно ползване
на земята. Подобен начин на определяне е неправилен, тъй като с разпоредбата на чл. 77б от
ППЗСПЗЗ е въведено изискването размерът на средното годишно рентно плащане по §2е от
ДР на ЗСПЗЗ се определя като се отчита начинът на трайно ползване на земеделските земи
по методика, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите, в срок до 31 януари,
от което следва че това е нормативно определеният критерий и при определянето на
рентната вноска по чл. 34, ал. 6, вр. ал. 8 от ЗСПЗЗ. Ирелевантно е обстоятелството, че
жалбоподателят реално е ползвал земята по начин, различен от установеното трайно
ползване, създавайки върху нея лозов масив, тъй като редът и процедурата за промяна в
начина на трайно ползване, както и лицата, легитимирани да поискат това, са
регламентирани в чл. 78а от ППЗСПЗЗ, каквато процедура няма данни да е проведена в
настоящия случай. Ето защо се налага извод, че с оспорената заповед административният
орган е определил неправилно размера на дължимата от жалбоподателя сума по чл. 34, ал. 6
вр. ал. 8 от ЗСПЗЗ, поради което в тази част заповедта следва да бъде изменена от съда на
основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК като определената сума се намали от 1 443 лв.
на 273 лв. /13 дка х 21 лв./дка, последната представляваща трикратния размер на средната
годишна рентна вноска за предходната стопанска година за 1 дка пасища и мери в
землището на с. *****/. При това по делото от страна на жалбоподателя не са представени
никакви доказателства в покрепа на твърдението му, че обезщетението за неправомерно
ползване на процесните 13 дка от поземлен имот с идентификатор 03602.76.1 от ДПФ,
целият с площ 2075.592 дка, е платено, а от друга страна представената от ОД „Земеделие” –
***** съдебна практика не е задължителна за настоящия съдебен състав. Освен това следва
11
да се отбележи, че в представената от ОД „Земеделие” – ***** методика за определяне на
средното годишно рентно плащане № РД04-6/08.07.2015 г., одобрена от министъра на
земеделието и храните изрично е посочено, че същата е изготвена и одобрена на основание
чл. 77б от ППЗСПЗЗ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна само в частта по
отношение на определената със заповедта по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ средна годишна рентна
вноска по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ за неправомерно ползване на процесната земеделска земя от
ДПФ за стопанската 2019/2020 г., в която част заповедта следва да се измени, а в останалата
част жалбата следва да се отхвърли, на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК.
Предвид крайния изход на спора, страните не си дължат разноски по чл. 143 от АПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ заповед № РД 20-04-156/26.06.2020 г. на директора на ОД „Земеделие“ –
***** САМО В ЧАСТТА, в която е определено „*****“ ООД да заплати по сметка на
Министерство на земеделието, храните и горите сума по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ в размер на
1 443 лв. за неправомерното ползване през стопанската 2019/2020 г. на земеделска земя от
ДПФ, съставляваща част с обща площ 13 дка от поземлен имот с идентификатор 03602.76.1,
целият с площ 2075,592 дка, ІХ категория, с начин на трайно ползване „пасище, мера“,
находящ се в землището на с. *****, община ****, област *****, при граници и съседи,
посочени в заповедта, съгласно приложена скица № 15 - 1060724 - 21.11.2019 г., издадена от
СГКК – *****, като НАМАЛЯВА размера на сумата по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ от 1 443 лева
/хиляда четиристотин четиридесет и три лева/ на 273 лева /двеста седемдесет и три лева/.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*****“ ООД в останалата ѝ част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - ***** в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
12