М О Т И В И

по н.о.х.д. №1360/2013 г. по описа на ВрРС, НO, 1-ви състав 

 

Врачанска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г.Н.В., роден на *** ***, с адрес по лична карта гр. Враца, ул. М. О. ...., живущ ***, стая …, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, ЕГН:**********, за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, а именно за това, че на 09.02.2013 г., около 04:00 часа, в гр. Враца, пред вх.Г на ул. А.К. ., в съучастие като съизвършители с К.К.Л., ЕГН:********** и с четири неустановени по делото лица, нанасяйки юмручни удари с ръка в областта на тялото и главата на А.Л.С. ***, му причинил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лява лъчева кост на типично място, което увреждане му причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник с оздравителен период от около три месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

 

В съдебно заседание, след изложение на собствен анализ на доказателствената маса, представителят на ВрРП лансира тезата, че се установява както извършването на престъпната деятелност, за която е повдигнато обвинението, така и неговото авторство в лицето на подсъдимия. При това се формулира искане съдът да признае подсъдимия за виновен и да му определи наказание Лишаване от свобода около минималния предвиден в закона размер, изтърпяването на което да се отложи за срок от 3 години.

Конституираният като частен обвинител в производството А. С., редовно уведомен за с.з., не се явява и не взема становище по обвинението.

Защитникът на подсъдимия – адв. С. К. - ВрАК, изтъква, че в хода на производството не са събрани достатъчно доказателства, установяващи по безпорен начин, че подсъдимият е извършил вмененото му с обвинителния акт деяние. При това и след подробен собствен анализ на доказателствената маса, защитата формулира искане съдът да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Изтъква също така наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, изборявайки ги без да формулира искане в тази насока.

Подсъдимият В. се придържа към тезата на защитника си, в хода на производството дава обяснения, в който заявява, че е невинен и в последната си дума моли да бъде оправдан.

 

Като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, СЪДЪТ НАМИРА за установено следното

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Г.Н.В. е роден на *** ***, с адрес по лична карта гр. Враца, ул. М. О. ...., живущ ***, стая …, българин, български гражданин, със средно образование, ЕГН:**********. Същият е с чисто съдебно минало и с добри характеристични данни.

На 08.02.2013 г., около 20:30 часа, св. А. С. бил в дома на св. И. В.,***. Там била и приятелката на св. В. — св. А. Д., а по-късно се присъединил и св. Т. Х.. Св. А. С., И. В., А. Д.и Т. Х. поседели известно време в дома на св. И. В., след което всички заедно отишли в дома на техен приятел И., находящ се в съседния вход на бл.147.

Същата вечер подсъдимият, св. Г. Г., М. В. и А. А. били на гости в таванската стая на св. К. К.,***. Около полунощ св. Г. Г. и К. К. се присъединили към компанията в дома на И., намиращ се в ж.к. Д. ...., тъй като св. Г. Г. имала уговорка да се види със св. А. Д. и И. В.. Св. К. К. поседял малко в дома на И., след което си тръгнал и се върнал при гостите си, които били в таванското помещение на ул. А.К. .. Св. Г. Г. останала в дома на И. още около 20 минути след което също си тръгнала и се присъединила към компанията на таванската стая на св. К. К.. 

Същата вечер, след полунощ на вече 09.02.2013 г. св. А. Д. провела телефонен разговор със св. Г. Г. и я попитала дали може нейната компания да се присъедини към тяхната. Св. Г. Г. разговаряла със св. К. К. и малко след като той се съгласил да приеме още гости, в таванското помещение, находящо се на ул. А.К. ., пристигнали св. А. С., И. В., А. Д. и Т. Х., носейки със себе си твърд алкохол. Новопристигналага в таванското помещение компания се настанила сред останалите присъстващи в помещението гости и всички започнали да разговарят помежду си, употребявайки алкохол. Малко по-късно на събирането в таванската стая на св. К. К. дошъл и св. К. Л., който преди това бил в заведение със св. М. Н. и други лица.

Таванското помещение било тясно, поради което младежите седели доста близо един до друг. Това породило напрежение между присъстващите, като св. И. В. направил забележки на св. А. А. да се помести. Последният се преместил, но въпреки това св. И. В. отново отправил забележка, като по време на вечерта той отправял забележки и се държал заядливо спрямо всички. Св. А. С., който бил употребил алкохол и бил в нетрезво състояние, демонстрирал същото поведение и обяснявал, че останалите ще видят какво ще се случи. Така демонстрираното от св. И. В. и А. С. поведение не допаднало на останалите присъстващи в таванското помещение и ситуацията се обострила. Св. К. Л., който седял в близост до св. А. С. и И. В., провел телефонни разговори със св. М. Н., в които го поканил да дойде на купона и му казал, че предстоят проблеми. Св. М. Н. обяснил на св. К. Л., че няма да посети купона и с оглед споделеното, че се очертава в рамките на вечерта да възникне конфликт, посъветвал св. К. Л. да си тръгне от купона.

Междувременно живущи в блока на ул. А.К. . позвънили на св. Р. С., която стопанисвала таванското помещение, и се оплакали, че е шумно. Св. Р. С. се качила до таванското помещение и съобщила на св. К. К., че съседите се оплакват от шума, при което св. К. К. помолил гостите си да не вдигат толкова шум. Малко след това св. И. В. и компанията му - св. А. С., Т. Х. и А. Д. споделили, че имат намерение да си тръгват и около 04:00 часа на 09.02.2013 г. си тръгнали, като пръв надолу по стълбите вървял св. А. С., следван от св. Т. Х., И. В. и А. Д.. По същото време от таванското помещение си тръгнали и останалите гости – св. К. Л., подсъдимият, св. М. Весов и А. А.. Св. К. К. и св. Г. Г. останали в таванското помещение. Когато св. А. С. излязъл от входа на блока, четири неустановени по делото лица се нахвърлили върху него и започнали да го удрят по тялото и главата, като някои от тях го удряли с юмруци, а други държали в ръцете си метални боксове. За да се предпази, св. А. С. вдигнал ръце пред лицето си. Св. К. Л. и подсъдимият В. се присъединили към четирите неустановени по делото лица и също удряли св. А. С. по тялото и главата с юмруци, като вдигнатите за да се предпази ръце на св. А. С. понесли по-голямата част от нанесените му удари. В резултат на нанесените удари св. А. С. паднал на земята и в това време подсъдимият се отдалечил от мястото, насочил се към св. И. В. и двамата се спречкали и сбили.

В това време св. К. К., който останал в таванското помещение, чул, че пред входа се вдига шум, погледнал през прозореца, находящ се на стълбищната площадка до таванското помещение и видял, че пред входа има скупчени лица. Той се върнал в таванското помещение и казал на св. Г. Г. да го изчака. След това слязъл долу пред входа, където видял, че вляво от входната варата има скупчени хора, а в дясно от входната врата, на отсрещната страна на пътя, св. И. В. и подсъдимият се бият.

От вдигания шум се събудила св. Р. С.,***, погледнала през терасата и видяла, че подсъдимият лежи на земята, а едно момче го рита. От шума се събудили и св. С. С. и К. С.,***С. погледнал през прозореца и видял, че на улицата има младежи, които се бият, при което се опитал да подаде сигнал на тел.112. В същото време се събудила и живущата на първи етаж на ул. Ц.А. ... св. М. С.. Тя погледнала през терасата, гледаща към ул. Ц.А. ..., но не видяла нищо, след което се отправила към другата тераса, гледаща към ул. Ц.А. и видяла, че пред фризьорския салон на улицата, находящ се на около 10 метра от пресечката на ул. Ц.А. ... и ул. Ц.А. има бой. Св. М. С. позвънила на тел.112 и съобщила за случващото се, след което продължила да гледа какво се случва до момента, в който на мястото на инцидента пристигнал патрулен автомобил.

Пристигналите на място полицейски служители от РУП Враца отвели  подсъдимия, св. А. А., Т. Х. и А. Д. в полицейското управление, а св. А. С. и И. В. били закарани в Спешно отделение на МБАЛ „Х.Б.” – В. за преглед. Установило се, че св. А. С. е получил счупване на лява лъчева кост на типично място, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник с оздравителен период около три месеца при липсата на усложнения и нормален оздравителен процес. Установило се също, че св. А. С. има разкъсно-контузни рани в челната област и лявата ушна мида, оток и кръвонасядане в лявата лицева област, носа, кръвонасядания и охлузвания по лигавицата на лявата буза; кръвонасядане под външната обвивка на лявата очна ябълка, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около три седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. 

Известно време след случая, св. К. Л. поискал да се свърже със св. А. С. за да обсъдят случилото се и за да установи връзка с него се свързал чрез facebook.com със св. И. В.. Подсъдимият също направил опит да се свърже със св. А. С. и със св. И. В. като за целта помолил св. Г. Г. да му даде телефонните им номера, но тя отказала.

По случая било образувано ДП, в хода на което св. К. Л. признал вината си и с Определение от 08.10.2013 г. на ВрРС, с което е одобрено споразумение, същият е признат за виновен в извършването на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, а именно за това, че като съизвършител с подсъдимия В. и четири неустановени по делото лица, чрез нанасянето на удари в областта на тялото и главата на А.С., му причинил средна телесна повреда – счупване на лява лъчева кост на типично място – увреждане причинило трайно затруднение на движението на горен ляв крайник с оздравителен период от три месеца.

  

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото по реда на НПК доказателства, а именно: показанията на св. А. С., И. В., А. Драмкина, Т. Х., А. А., К. К., К. Л., М. С., Г. Г., М. Н., Р. С., С. С. и К. С., от части от обясненията на подсъдимия, от съдържащата се по делото съдебно- медицинска експертиза, медицинска документация, справка от М. – София, предадената с протокол за доброволно предаване от 24.07.2013 г. кореспонденция между св. К. Л. и И. В. в facebook.com, справка от Община Враца относно това къде са разположени уличните лампи в процесния район и дали са били в работещо състояние в процесната вечер, характеристични данни, свидетелство за съдимост и от другите съдържащи се по делото и приобщени по реда на НПК писмени доказателства.

От показанията на св. А. С., И. В., А. Д. и Т. Х. се установява, че на 08.02.2013 г. са били на купон в дома на Илин, а след полунощ са отишли в таванското помещение на св. К. К.,***, където е имало и други лица, сред които подсъдимият, св. Г. Г., М. В., А. А. и К. Л.. Установява се и това, че в помещението е било тясно и се е породило напрежение между присъстващите. Свидетелите разказват също, че като са си тръгнали от таванското помещение са слезли пеша по стълбите и пръв е вървял св. А. С., както и че когато са слезли през входа, там е имало няколко непознати момчета, които заедно със св. К. Л. са започнали да удрят св. А. С.. Св. И. В. и св. Т. Х. разказват също, че към групата, която е биела св. А. С. се е присъединил и подсъдимият, който е запонал да нанася на св. А. С. удари с ръка в областта на главата и тялото. Свидетелите разказват още, че някои от биещите са имали бокс в ръцете си, но не са единодушни и категорични по отношение на това дали и подсъдимият е имал бокс в ръката си. Съдът кредитира показанията на свидетелите в коментираната им част като счита, че същите са последователни и логични. В подкрепа на тезата на свидетелите И. В. и Т. Х., че подсъдимият е нанасял удари по главата и тялото на св. А. С. са и показанията на св. А. Драмкин и К. Л., депозирани на ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК. Действително, в съдебно заседание и двамата свидетели заявяват, че не си спомнят да са видяли подсъдимият да удря св. А. С.. На досъдебно производство обаче и двамата са заявили, че са видяли подсъдимия В. да удря св. А. С. – св. А. Драмкина е заявила „към непознатите момчета се присъединиха и К. и Г., които също започнаха да бият А.”, а св. К. Л. е заявил „бях видял само Г. и А., че е в мелето”. След прочит на така депозирните на ДП показания св. А. Драмкина заявява, че поддържа прочетеното й, оправдавайки липсата на спомен в показанията си в с.з. с изминалия период от време от случилото се до проведения й разпит. Съдът възприе този аргумент и съобразявайки, че заявеното от нея на ДП не е изолирано, а е в унисон с показанията на св. И. В. и Т. Х., счете, че версията й е достоверна и я кредитира. Относно показанията на св. К. Л. съдът съобрази заявеното от него в с.з., че не поддържа казаното на досъдебна фаза в коментираната част. Съобрази обаче и аргумента, който свидетелят изтъква за да не поддържа прочетеното му в съдебна фаза относно това кой е нанасял удари на св. А. С., а именно, че известно време след случилото се, в компанията му са разговаряли помежду си и си е припомнил какво е видял. Така заявеният аргумент звучи несериозно, тъй като когато свидетелят е разказал и разказва за това какво е видял, той следва да възпроизведе какво лично той е възприел, а не да разкаже като собствени наблюдения видяното и разказаното му от други лица. Отчитайки така изложеното и обстоятелството, че прочетените от ДП показания на св. К. Л. в коментираната част не са изолирани, а си кореспондират с разказаното от св. Т. Х., И. В. и А. Драмкина, както и отчитайки, че към момента, в който тези показания са били дадени, споменът от случилото се е бил по-скорошен, а също така свидетелят не е бил заинтересован от това да дава недостоверни показания /каквато заинтересованост към настоящия момент, предвид обстоятелството, че св. К. Л. вече е осъден по случая, може да се извлече с оглед желанието за съдействие на приятел за да избегне последният наказателната отговорност/ съдът прие, че трябва да кредитира именно депозираните на ДП и прочетени в с.з. по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК показания на св. К. Л..

В показанията на св. А. С., депозирани на ДП и прочетени в с.з. по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК също се твърди подсъдимият да му е нанесъл удари - „към тях се присъедини Г., който също ме удари два пъти по главата с бокс”. В с.з., след прочит на показанията на св. А. С. в тази част, същият заявява, че не помни подсъдимият да му е нанесъл удар. Видно е от разпита на свидетеля обаче, че не само към момента на инцидента, а и към момента на разпита си в с.з., същият бърка името на подсъдимия с това на св. К. Л.. Факт е също, че св. А. С. е бил неочаквано нападнат и че по време на нанасянето на ударите върху него, той се е пазел, вдигайки ръце пред главата си. При това, дори свидетелят да беше заявил, че има ясен спомен кой го е удрял, показанията му в тази част не биха могли да се приемат за абсолютно обективни и изключващи възможността за грешки във възприятията му. Ето защо съдът прие, че показанията на св. А. С. в коментираната част не следва да се кредитират поради ненадеждност както поради това, че не познава добре лицата и не е сигурен в това дали името на подсъдимия е Г. или К., както и поради това, че свидетелят не е имал възможността да наблюдава отстрани случващото се и да придобие обективни и достоверни спомени.

Съдът кредитира показанията на горекоментираните свидетели в частта, в която същите разказват за това, че преди да е преустановено нападението над св. А. С., подсъдимият се е дръпнал встрани, влязъл е в конфликт със св. И. В. и на отсрещния тротоар спрямо мястото на което се намирал св. А. С. и останалите лица както и спрямо входа на блока, находящ се на ул. А.К. ., двамата са се сбили. За това разказват и св. А. А. и К. К., които са категорични, че спречкването между св. И. В. и подсъдимия е било от другата страна на пътя спрямо входната врата на вх.Г на ул. А.К. .. Съдът даде вяра на разказаното от свидетелите в тази част. Доколкото обаче показанията на свидетелите в тази част касаят ирелевантни факти и не опровергават обвинителната теза, тъй като касаят събитие, случило се в по-късен времеви отрязък от процесния, съдът не намира за необходимо да ги подлага на прецизен и задълбочен анализ. Единственото, което следва да бъде обсъдено в тази част от гласната доказателствена маса е твърдението на св. А. А., че веднага след слизането през входа на ул. А.К. ., подсъдимият се е сбил със св. И. В. и не е участвал в нападението над св. А. С.. Съдът обаче не се довери на така заявеното от свидетеля, тъй като то е изолирано и неподкрепящо се от останалите доказателства, а също така се установи, че подсъдимият и св. А. А. са в приятелски отношения, което е в състояние да повлияе на достоверността на разказаното от свидетеля. Ето защо показанията на свидетеля в тази част не се кредитират.

Съдът кредитира показанията на свидетелите И. В., А. Д. и Г. Х. и в частта, в която същите разказват за това, че на мястото на което е извършено нападението над св. А. С. е било осветено и е имало възможност да се види кои са участващите лица. В противна насока са показанията на св. К. К. и К. Л., които заявяват, че макар инкриминираното събитие да се е случило под улична лампа, не е било осветено, тъй като светлината е падала встрани от случващото се. Да не е много осветено пред входа твърдят и св. А. А. и Р. С.. Въпреки така заявеното обаче съдът не прие, че на мястото не е имало осветеност, позволяваща да се възприеме кои са лицата, участващи в нанесения побой. За изводите си съдът отчете, че макар да твърди, че не е имало осветеност, св. К. К. заявява, че в групата на биещите св. А. С. е имало двама-трима, които не познава. Така твърдяното предизвиква недоумението как ако не е било осветено и не е имало видимост, позволяваща да се види кои са участващите лица, свидетелят е успял да установи, че има лица, които не познава и позовавайки се на това съдът не се довери на показанията на св. К. К. в тази част. Подобно противоречие се констатира и в показанията на св. К. Л., тъй като същият заявява, че след като е влязъл в съседния вход е започнал да наблюдава случващото се. Действително, свидетелят оправдава това си противоречие с твърдението, че впоследствие групата на биещите се е преместила в посока светлината и е била осветена. Доколкото обаче са налице показания в насока, че е имало светлина и е било видимо кои са лицата, участващи в нанесения над св. А. С. побой, съдът прие изтъкнатия от св. К. Л. аргумент за необективен. За да се довери на заявеното от св. И. В., А. Д. и Г. Х., че инкриминираното място е било достатъчно осветено, за да може да се установи кои са участващите в инкриминираното събитие лица, съдът отчете не само броя на лицата, които твърдят това, а и представената от Община Враца справка с приложена към нея скица на разположените в районна улични лампи. От тази скица е видно, че на ъгъла на ул. Ц.А. ... и ул. Ц.А., което е в непосредствена близост до вх.Г на ул. А.К. ., има осветително тяло, което в справката е посочено, че на инкриминираната дата е било работещо, както и е видно какъв е периметърът на осветеност на използваното на мястото осветително тяло. Отчете също, че в показанията на св. К. С. и С. С. *** да има поставена фотоклетка, която осветява тротоарната част през входа и дава добра видимост в район на около 10 метра от входа.

Съдът кредитира показанията на св. К. К., който разказва за това как е преминал купона в таванското помещение, както и за това, че малко след като двете компании са си тръгнали от таванското помещение е видял, че пред входа се случва нещо и е слязъл да види какво става. Свидетелят разказва също, че когато е слязъл пред входа, вляво е имало голяма групичка хора, а от дясната страна са били св. И. В. и подсъдимият, които са се биели. Свидетелят обаче не е слязъл заедно с другите свидетели, а на един по-късен етап и същият разказва за възприетото от него във времеви отрязък след процесния. При това съдът приема, че неговите показания като не изясняващи релевантните за доказване факти както относно авторството на деянието, така и относно механизма на извършването му, не се нуждаят от по-прецизно обсъждане.

За достоверни първостепенният съд счете и показанията на св. Г. Г., която подробно разказва за това как е протекъл купона в процесната вечер, къде се е състоял и кои са били присъстващите лица. Свидетелката разказва и за това, че след случилото се, подсъдимият се е свързал по телефона с нея и е поискал да му предостави телефонния номер на св. А. С. и на И. В., като твърди да е отказала да му предостави телефонните номера. Първостепенният съд даде вяра и на показанията на св. М. Н., който разказва, че в процесната вечер е водил телефонни разговор със св. К. Л. и същият го е информирал, че е на купон, извикал го е на купона и го е уведомил, че може да има проблеми. Свидетелят разказва, че е отказал да посети купона и с оглед съобщеното му, че се очертават проблеми, е посъветвал св. К. Л. да си тръгне от мястото. И св. Г. Г. и М. Н. обаче не са присъствали на случилото се през вх.Г на ул. А.К. .., при което не е нужно да се прави по-прецизен анализ на разказаното от тях, тъй като показанията им не способстват за разкриването на обективната истина относно авторството на деянието и неговия механизъм.

Съдът кредитира показанията на св. М. С. и Р. С., от които се установява, че в процесната вечер група младежи са се сбили в районна на ул. А.К. ., че шумът ги е събудил и че са погледнали през терасите на жилищата, в които живеят, за да видят какво се случва, а св. М. С. е подала и сигнал до тел.112. Показанията на свидетелките обаче не внасят конкретизация относно лицата, участващи в нанесения над св. А. С. побой, при което обсъждането им в детайли не е необходимо.

За достоверни първата инстанция счете и показанията на св. С. С. и К. С., които също като св. М. С. и Р. С. разказват да са се събудили от шум и да са установили, че група младежи се бият, в резултат на което св. С. С. е подал сигнал на тел. 112. Свидетелите разказват също, че на вход Г на ул. А.К. . е поставена фотоклетка, която осветява тротоарната част през входа и осигурява добра видимост в район на около 10 метра от входната врата. И тези свидетели обаче не конкретизират авторството и механизма на процесната деятелност, за да се приеме, че показанията им изясняват релевантни за доказване факти и се нуждаят от задълбочен анализ. По същите съображения не се нуждаят от обсъждане и показанията на св. В. С. и Т. С..

Съдът подложи на анализ и обясненията на подсъдимото лице и ги възприе за достоверни в частта, в която се разказва за събитията случили се във времевия интервал преди инкриминирания момент. Не се довери на разказаното от подсъдимия обаче в частта, в която същият твърди да не е нанасял удари на св. А. С., а да се е бил единствено със св. И. В.. Вярно е, че обясненията на подсъдимото лице съгласно чл.115 НПК са гласно доказателствено средство. Същите обаче са и средство за защита, поради което се депозират без страх от наказателна отговорност /за разлика от свидетелските показания с оглед нормата на чл.290 НК/ и е възможно да съдържат множество неверни обстоятелства. Ето защо кредитирането на обясненията на подсъдимото лице следва да се извършва много внимателно и само в случаите, когато версията на подсъдимия се подкрепя от останалата събрана и кредитирана доказателствена маса. Кореспондиране на обясненията на подсъдимото лице с кредитираната доказателствена маса в частта относно участието на В. в нападението над св. А. С. не е налице, при което настоящата инстанция не се довери на така разказаното и го възприе като защитна версия.

Съдът кредитира заключението на съдържащата се по делото съдебно-медицинска експертиза, която е компетентно изготвена и отговаряща на поставените й задачи. От същата и от съдържащата се по делото медицинска документация се установява, че св. А. С. е получил разкъсно-контузни рани в челната област и лявата ушна мида, оток и кръвонасядане в лявата лицева област, носа, кръвонасядания и охлузвания по лигавицата на лявата буза; кръвонасядане под външната обвивка на лявата очна ябълка, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около три седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Получил е също счупване на лява лъчева кост на типично място, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник с оздравителен период около три месеца, при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. В експертното заключение се сочи, че по механизъм уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да са получени по начина и по времето възприети от обвинението. Изслушано в с.з. вещото лице заявява, че не може да се определи каква точно е била удрящата св. А. С. повърхност, тъй като в медицинската документация не е отразено да са установени белези от нанасянето на удари с предмет, оставащ характерни белези.

Съдът кредитира и останалите събрани, но необсъдени до момента писмени доказателства, като намира, че от същите по убедителен начин и в унисон с кредитираната и обсъдена по-горе доказателствена маса, се установяват релевантните по делото факти.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. За изводите си съставът съобрази следното:

От обективна страна, от доказателствената маса, по убедителен начин се установи, че на 09.02.2013 г., около 04:00 часа, в гр. В., пред вх.. на ул. А.К. ., подсъдимият и св. К.К.Л., заедно с четири неустановени по делото лица, са нанесли юмручни удари с ръце в областта на тялото и главата на св. А.Л.С., в резултат на които удари последният е получил счупване на лява лъчева кост на типично място, което увреждане му причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник с оздравителен период от около три месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес, както и е получил разкъсно-контузни рани в челната област и лявата ушна мида, оток и кръвонасядане в лявата лицева област, носа, кръвонасядания и охлузвания по лигавицата на лявата буза; кръвонасядане под външната обвивка на лявата очна ябълка, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период около три седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. При това съдът приема, че с дейстивята си подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, а именно на 09.02.2013 г., около 04:00 часа, в гр. В., пред вх.. на ул. А.К. ., в съучастие като съизвършители с К.К.Л., ЕГН:**********, и с четири неустановени по делото лица, нанасяйки юмручни удари с ръка в областта на тялото и главата на А.Л.С. ***, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост на типично място, което увреждане му причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник с оздравителен период от около три месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

Деятелността на подсъдимия е и субективно съставомерна, тъй като той е извършил деянието при форма на вината пряк неопределен алтернативен умисъл. За изводите си съдът отчете, че В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е най-общо /в обобщен план/ обществената опасност на два или повече възможни /вследствие на това деяние/ вредоносни резултата и е искал настъпването на единия /който и да е/ от тези няколко възможни престъпни резултата. За умисъла при телесните повреди е характерна именно една неопределеност и алтернативност както на представите на дееца, така и на неговата воля относно вида на искания и целения престъпен резултат. В случая, при нанасянето на ударите с ръце в областта на тялото и главата на св. А. С., в съзнанието на подсъдимия са се формирали в най-обобщен вид представи относно няколкото възможни общественоопасни последици /вредоносни резултати/, които обективно могат да настъпят вследствие на това негово деяние. Когато подсъдимият е нанасял ударите на пострадалия, в съзнанието си той несъмнено е имал представи, че вследствие на тези удари ще причини определени /може и различни по вид/ телесни увреждания. При това съдът приема, че деянието е умишлено по смисъла на чл.11, ал.2 НК, а именно извършено е от подсъдимия при съзнаването както на обществената опасност на деянието, така и на общественоопасните последици от същото.

При горните си изводи настоящата инстанция съобрази застъпените от защитата доводи, че не се установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия, че инкриминираното събитие се е случило в неосветен участък, при което не може с категоричност да се каже кои са били участващите в побоя лица, както и че дори да се приеме, че подсъдимият е нанасял на св. А. С. удари, не се установява твърдяното в обвинението изпълнително деяние и наличието на пряк умисъл. Съдът обаче не възприе като основателни тези доводи и счете, че от доказателствената маса по категоричен начин се установява, че мястото на което се е случило инкриминираното събитие е било осветено в степен, позволяваща възприемането на участващите в побоя лица, както и счете че авторството на деянието в лицето на подсъдимия е установено по достатъчно убедителен начин. За установен съдът прие и изложения от държавното обвинение механизъм на деянието, както и това, че деятелността на В. е субективно съставомерна. Доколкото обаче при извъшения по-горе доказателствен анализ съдът вече изложи съображенията си в тази насока, приповтарянето им е ненужно.

По изложените до момента съображения, настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият В. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК законодателят предвижда наказание Лишаване от свобода до шест години. При определяне размера на наказанието съдебният състав съобрази степента на обществена опасност на разглежданото престъпление и тази на извършителя. Съдът прие, че обществената опасност на разглежданото престъпление е висока, тъй като механизмът на извършването му от страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на обществените отношения свързани с опазване на телесната неприкосновенност.

За преценка на обществената опасност на подсъдимия В. съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чисто съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни за същия и младата му възраст, предполагаща, че все още не е налице стабилна ценностна система, изградена на базата на достатъчно житейски и социален опит, позволяващи залагането на напълно ясни критерии за правомерно и неправомерно и безусловното самоконтролиране. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и мотивите, спомогнали за вземането на решение за извършване на деянието – по време на вечерта св. А. С. се е държал арогантно, апострофирайки всички със заядлив тон, при което и предвид обстоятелството, че по време на купона, участващите в същия лица са употребили алкохол, поведението на св. А. С. се е явило провокиращо и е улеснило вземането на решението за извършване на престъпното деяние. Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.

Съобразявайки отчетените по-горе смекчаващи отговорноста обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, съдът прие, че с оглед броя и значимостта на смекчаващите отговорността обстоятелства, на подсъдимия следва да се определи наказание по реда на чл.55 НК. Ето защо и съобразявайки предвиденото в разпоредбата на чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК наказание, съдът отчете, че приложение следва да намери нормата на чл.55, ал.2, б.Б НК, по силата на която на В. да се определи наказание „Пробация”. Определяйки вида и срока на пробационните мерки, настоящият състав възприе, че най-справедливо и съответстващо на установената по делото фактология - на формата на вина на подсъдимия, на характера и тежестта на извършеното от него, на настъпилите от престъпната деятелност последици и на другите специфики по случая, характеризиращи деянието и дееца, е определянето на пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.4 НК, а именно:

- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на явяването и подписването два пъти седмично;

- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

- „Включване в програми за обществено въздействие” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 
     Съдът постанови приобщеният по делото като веществено доказателство 1 брой СД, съдържащ запис от подаден до тел.112 сигнал, да остане на съхранение по делото.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият В. бе осъден да заплатят в полза на Държавата, по сметка на ОДМВР–Враца сумата от 65,00 лв., представляваща направени в хода на досъдебно производство разноски, както и сумата от 15,00 лв., платима по сметка на РС Враца, представаляваща направени в хода на съдебното производство разноски.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: