Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260367/23.9.2020 г., гр.Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 03.09.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря Й.Трендафилова  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1552  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл.7 т.1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от В.Н.Г. ЕГН **********, адрес: ***, действащ в качеството му на баща и законен представител на П.В.Г. ЕГН **********  срещу ответника „Б.Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл.7 т.1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на парично обезщетение в размер на 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.03.2020 г.  до окончателното й изплащане, както и направените по настоящото дело съдебни разноски и адвокатски хонорар.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от предявяване на настоящия иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът сочи, че като родител и настойник на сина си П.В.Г., е сключил с ответника Б.Е. АД Договор за превоз на пътник по въздух с номер на резервация NUZQ7L, билет ЕТКТ 623240370726801, полет FB979, място 4Е, от София - за Варна, дата и час на излитане 28 юни 2019 г., 23,45 ч. от Аерогара София, дата и час на кацане 29 юни 2019 г., 00,35 ч. в Аерогара Варна, по силата на който „Б.Е." АД е поело задължението да осъществи въздушен превоз на 28 юни 2019 г., 23,45 ч. по направление от Аерогара София, Република България до краен пункт на пристигане Аерогара Варна, Република България на 29 юни 2019 г., 00,35 ч. В случая се е получило закъснение с повече от 3 /три/ часа - в частност 3:12 ч., тъй като кацнали в Аерогара Варна в 3:47 ч. /три часа и четиридесет и седем минути/.

Излага се, че съгласно чл. 7 т. 1 б. а от Регламент (ЕО) No 261/2004 при закъснение на полета с повече от 3 часа се дължи обезщетение от 250 евро. Правното основание за така претендираното обезщетение освен при цитираните две хипотези, но и в случай на закъснение на полет, се черпи от отправеното преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО) 261/2004г., въз основа на което Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК е дал задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно тези разяснения, пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение като същите имат правата по чл.7 от регламента когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа. Тази фактическа обстановка попада в хипотезата на чл. 7 т.1, б. а от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, тъй като разстоянието от началната точка - Аерогара София, Република България до крайния пункт на пристигане - Аерогара Варна, Република България, е до 1500 километра измерено по метода на дъгата на големия кръг съгласно изискването на чл. 7, т 4 от цитирания Регламент.

Твърди се, че са направени постъпки за извънсъдебно решаване на въпроса, като ответникът е счел жалбата за основателна и е поискал банкова сметка, ***щетение. Сочи се, че е отправена покана д ответника с дата 18 декември 2919 г. със срок за плащане до 15 януари 2020 г. Твърди се, че поканата е  получена на адреса на седалището на Б.Е. АД на 20.12.2019 г. и срокът е изтекъл , но не е последвало  изпълнение от страна на ответника.

С оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважен предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът  „Б.Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.

Контролиращата страна  Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна, не изразява становище по депозираната искова молба.

В хода на производството по делото ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявените искове бъдат уважени.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства, представени от ищцовата страна, а именно: Удостоверение зараждане № 84611/ 07.10.2008 г. издадено от Община Варна, Бордна карта на П.Г.; Актуален статус на Б.Е. АД от TP,  Кореспонденция за извънсъдебно заплащане на обезщетението, Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 18.12.2019 г. , Обратна разписка за връчване на ПДИ на 20.12.2019 г., легализиран превод на електронен билет от 11.05.2019г.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция по чл.7 т.1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито изпраща упълномощен процесуален представител в съдебно заседание,  както и че исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни норми и предпоставките на  чл.7 т.1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 , намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова, като искът следва да бъде уважен в претендирания размер.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното , съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на сумата от 350,00 лв., от които 500,00 лв. - държавна такса по настоящото производство и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.,  като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

        Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Б.Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  ДА ЗАПЛАТИ на П.В.Г. ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В.Н.Г. ЕГН **********,  с адрес: ***,  сумата в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № FB979 на въздушния превозвач „Б.Е.” АД ***, с дата и час на излитане 28 юни 2019 г., 23,45 ч. от Аерогара София, с дата и час на кацане 29 юни 2019 г., 00,35 ч. в Аерогара Варна , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.03.2020 г.  до окончателното й изплащане, на основание чл.7 т.1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

 

ОСЪЖДА „Б.Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на П.В.Г. ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В.Н.Г. ЕГН **********,  с адрес: *** сумата 350,00  /триста и петдесет/ лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: