№ 354
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502458 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 4971/16.09.2022
от Ю. О. Х. ЕГН ********** срещу решението на РС-Провадия №
193/4.08.2022 по гр.д.№ 1699/ 2022 в частта му, с което е ОСЪДЕН да
заплати на Б. М. Б. ЕГН ********** с адрес с.О., сумата от 1600лв -
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от непозволено увреждане на 27.06.2019г, с
което ответникът му причинил контузия на лявата долно-челюстна става,
травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида, ожулвания
по долните крайници, обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането-27.06.2019г до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.45 ал.1 и чл.86 ЗЗД; ОСЪДЕН е ответникът да
заплати на ищеца сумата от 208лв - сторени по делото разноски за
адв.възнаграждение съразмерно на уважената част, на осн.чл.78 ал.1 ГПК,
както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ПровадРС
сумата от 64лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Счита същото за неправилно в тази част поради неправилното
1
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и необосновано, като излага следните доводи: Фактическият състав
на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД включва кумулативното наличие
на сл.предпоставки: 1/ противоправно деяние /действие или бездействие/; 2/
претърпяна вреда; 3/ причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и настъпилата вреда; 4/ вина, която на осн.чл.45 ал.2 ЗЗД се
предполага до установяване на противното. Липсата на който и да е от тези
елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като
неоснователен.Според принципа за разпределение на доказателствената
тежест, в тежест на ищеца е да установи фактите, въз основа на които съдът
да прецени настъпили ли са съответните им правни последици, свързани с
търсената от ищеца защита. В конкретния случай счита, че РС не е направил
правилна преценка и анализ на събраните в хода на производството
доказателства, като е приел, че е изпълнен фактическият състав на НУ. Този
извод не може да бъде споделен, тъй като от доказателствата по делото не
може да се установи противоправно поведение от страна на
въззивника. Действително, относно деянието, извършено от ищеца, че на
27.06.2019г в с.О. е причинил на ответника временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, е налице влязла в сила присъда по НЧХД №
352/2019г на PC – Провадия, която съгл.чл.300 ГПК е задължителна за
гражданския съд относно това дали е било извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. В тази връзка счита, че именно с
влязлата в сила присъда се установява липсата на първата предпоставка от
ФС на НУ – поведението на Ю. да е било противоправно. Това се доказвало и
чрез събраните гласни доказателства – показанията на свид. Д.Г., който
заявява, че бил в пряк и непосредствен контакт и с двете страни по делото и
ищецът бил заявил, че той започнал първи и набил ответника. В тази връзка
съдът следвало да приеме, че никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение. На сл.място. Алтернативно счита, че така
определеното обезщетение е необосновано завишено предвид, че по делото е
безспорно установено, че конфликтът е бил породен и започнат именно от
страна на Б. Б.. С оглед изложеното моли за отмяната на
първоинстанционното решение в неговите осъдителни части по отношение на
въззивника и за постановяване на друго за отхвърлянето на претенцията на
ищеца.
2
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор от Б. М. Б. чрез
адв.Б. със становище за неоснователност на жалбата.Счита, че правилно РС е
приел наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл.45
ЗЗД, като е съобразил и влязлата в сила присъда по НЧХД № 352/2019г на
РС-Провадия, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Затова по отношение настъпването на увреждането,
механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и причинените
съставомерни последици, гражданският съд е обвързан от присъдата на
наказателния съд. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства правилно е прието от съда, че е налице деликт, осъществен от
отв.Ю. О.Х., в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди,
които следва да бъдат възмездени.От заключението по допуснатата СМЕ се
установява, че ищецът е получил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и че за този вид травматични увреждания е характерна
болезненост; в резултат на тях се появява затруднено хранене, тъй като
дъвченето предизвиква болка по наранените участъци и пр.Що се отнася до
довода, че ищецът Б. бил започнал пръв и бил набил ответника Ю.,
позовавайки се на свидетелските показания на свид.Д.Г., то същите не
следвало да бъдат кредитирани, тъй като същият излага, че 3-4 месеца след
инцидента ищецът Б., му се похвалил, че бил нападнал ответника Ю..В
протокол от с.з. от 20.07.2020г по НЧХД № 352/2019г – л.72 от НЧХД същият
този свидетел Д.Х.Г. е казал, че 5 месеца след инцидента бил отишъл при
ищеца Б. да коли агнета, а по гр.дело е посочил, че било след 3-4 месеца след
инцидента, като не бил срещал ищеца още отпреди инцидента. Пак там
същият свидетел е изложил, че вечерта на 27.06.2019г отв.Ю. му казал, че са
се сбили с Б., а в о.с.з. на 4.07.2022г по гр.дело е посочил, че на 27.06.2019г
Ю.н му бил казал, че Б. го бил на улицата.Твърдения, че ищецът Б.Б. бил
нападнал отв.Ю. в колата липсват по НЧХД № 352/2019. Разминаването в
показанията на свид.Д.Григоров водят единствено до извода, че показанията
му не отговарят на истината.Изразеното становище на в.лице по настоящото
дело съвпада и с изводите на наказателния съд, че уврежданията са били
получени при директен удар с юмрук или сопа и няма как да бъдат получени
при падане върху асфалт или бордюр.По думите на свид.А. М.а ищ.Б. в
3
резултат на нанесената телесна повреда получил сериозни наранявания по
лицето и долните крайници и дълго време след това срещал затруднение при
хранене, което налагало да яде основно течни храни поради силните болки
при дъвчене и да приема и обезболяващи препарати. Свидетелка сочи, че
всичко това било съпроводено с негативни психически преживявания от
болка, страдание и стрес; притеснявал се да излиза извън дома си и да общува
с хора, изпитвал страх да шофира и че това негово състояние продължило с
месеци.В подкрепа на твърденията в ИМ са доказателствата по приобщеното
нак.дело.Оспорва като неоснователно и възражението досежно размера на
присъденото обезщетение от 1600лв, че бил необосновано завишено, тъй като
било установено, че конфликтът бил породен и започнат именно от Беклеш
Б..Доказателствата по делото били точно в обратна посока - от преписката по
НЧХД № 352/2019 на РС-Провадия е видно, че отв.Ю. Х. отишъл до дома на
ищ.Б. М. с конкретни намерения да го нарани, въоръжен със сопа и метална
тръба. Пак от там се установявало, че бил отправил заплахи към ищеца Б.Б. за
убийство и палеж, както и към възрастната му майка, за което имало събрани
гласни доказателства по нак.дело, неоспорени от отв.Ю.. Установено е и това,
че след конфликта, при който били получени телесните увреждания на ищеца,
когато той успял да се измъкне и побягнал, отв.Ю.Х. се качил в колата си го
подгонил, за да продължи да го наранява.От доказателствата по нак.дело се
потвърждава, че сбиването е било инициирано от отв.Ю. Х., а ищ.Б.Б. е бил
длъжен да се защити и въпреки, че наказателният съд приел да е налице
реторсия, то до това нямало да стигне, ако Ю. не бил провокирал
конфликта.Затова счита, че определеният от РС размер на обезщетението от
1600лв дори за по-малко от справедливия размер с оглед получените
телесните увреждания, начинът на извършването им, обстоятелствата при
които това е станало, видът и продължителността на търпените болки и
страдания, допълнителното влошаване здравословното състояние на здравето
на ищеца поради уплахата и стреса, загрозяването на лицето, причинените
душевни страдания и пр.Следва да се отчете и личността на увреденото лице
– ищ.Б.Б. е кротък човек, който не е провокирал сбиването. При първата
възможност да се изтръгне от ответника е побягнал и сигнализирал
Полицията.
Поради изложеното моли за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
4
Претендира присъждането на сторените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
процесуалния представител на насрещната страна.
В обстоятелствената част на исковата молба Б. М. Б. излага, че на
27.06.2019г. около 13.30-14.00ч. при конфликт, иницииран от ответника,
получил контузия на лявата ушна мида, ожулвания по долните крайници,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
С влязла в сила присъда по НЧХД № 352/2019г на РС-Провадия,
потвърдена с Решение по ВЧХД № 858/2021г на ОС-Варна е признато, че Ю.
Х. е причинил на Б. Б. лека телесна повреда, като съдът със същата присъда е
приел, че ищецът също е причинил лека телесна повреда на Ю. Х. и двамата
са освободени от наказание поради реторсия.
Сочи, че с ответника са братовчеди и съседи в с.О., но са във влошени
отношения. На 27.06.2019г Ю. Х. без причина преминал с автомобила си на
няколко пъти покрай дома на ищеца, свирейки продължително с клаксона.
Ищецът излязъл отвън и седнал заедно със съседа си З. Златев на една пейка.
При поредното преминаване Ю. спрял пред дома му, а ищеца отишъл да го
попита защо свири. В този момент ответникът слязъл от автомобила, видимо
в нетрезво състояние и посегнал да се бие. В резултат на отбрана ищецът
също отвърнал на ударите. Свидетел на случващото се станала и майка му,
която излязла навън и казала на Ю. да престане. Ответникът заплашил с
убийство и палеж и нея, и него. Направил опит да го удари първо с дървена
сопа, след това с метална. Ищецът успял да избяга и да се скрие в дома на
Васил Василев. Ю. го преследвал с колата си, за да продължи саморазправата.
По-късно се прибрал вкъщи, където били майка му и З.. Пристигнали и
полицаи. На 30.06.2019г. се снабдил с медицинско удостоверение. По
подадената от него жалба има постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство. Същевременно по жалба от ответника било
образувано горепосоченото НЧХД. Освен причинените телесни увреждания,
инцидентът предизвикал стресова реакция, съответно болки и страдания,
изразяващи се в уплаха, страх за физическото оцеляване, тревожност,
нарушен сън и кошмари. Оценява претърпените вреди на сумата от 5000лв, за
заплащането на която да бъде осъден ответникът.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ю. О. Х. е подал писмен отговор, с
5
който оспорва предявения иск. Оспорва всички наведени в исковата молба
твърдения за факти и обстоятелства, като твърди, че същите не отговарят на
истината. На 27.06.2019г имал уговорка да се види с Кяню Киряков, който
случайно установил до дома на ищеца. Натиснал клаксона на колата, за да
предизвика вниманието му, като след като го забелязал се качил в колата при
него и заедно отишли в дома на Кяню, където имали работа за 10-15мин.
Около 14ч тръгнал да се прибира с колата, минавайки през улицата на Б..
Последният стоял на тротоара срещу своята къща, пред къщата на своя съсед
З.. Когато го приближил видял, че му маха да спре и той спрял. Б. го попитал
защо свири пред къщата му и че когато се прибере в Турция щял да намери
хора да го пребият. Внезапно получил удар по лявата вежда, в резултат на
което очилата му паднали. Той се навел да ги вземе и слязъл от колата. Б. се
нахвърлил върху него и започнали да се боричкат, получил още няколко
удара, с единия от които му разбил устата. Ухапал го по палеца на ръката му.
Снабдил се с медицинско удостоверение. Твърди, че причина за случилото се
има Б. и че той само се отбранявал. Моли за отхвърляне на предявения срещу
него иск като неоснователен.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване
искове са с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани с въззивната жалба, и всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
По делото са приобщени НЧХД № 352/2019г на ПрРС и ВНЧХД№
858/2021г по описа на ВОС. Въз основа влязлата в сила присъда по НОХД №
352/2019г на РС-Провадия за безспорни и ненуждаещи се от доказване са
приети обстоятелствата, че извършеното от ищеца деяние, е противоправно и
е виновно, както и че ответникът е отвърнал на ищеца със също такава
телесна повреда, причинявайки му контузия на лявата долно-челюстна става,
травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида, ожулвания
по долните крайници, обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и затова и двамата са освободени от наказание,
прилагайки института на реторсията, на осн.чл.130 ал.3 вр.ал.1 от НК. С
присъдата е уважен предявеният от Ю.Х. граждански иск, като му е
присъдено обезщетение в размер на 1500лв.
6
От мед.у-е № 605/2019г на д-р Демиров при МБАЛ„Св.Анна-
Варна"АД,се установява, че в резултат на деянието на Б. Б. е била причинена
контузия на лявата долно-челюстна става, травматичен оток, кръвонасядане
по лицето и лявата ушна мида, ожулвания по долните крайници, които са
резултат на удар с или върху твърди, тъпи предмети и същите биха могли да
бъдат получени по указаните време и начин /по данни на лицето - удари с
тояга по лицето, съборен на земята ритан в областта на долните крайници/.
Същите са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
А. М.а М. и Д.Х.Г..
Свид.М. /сестра на ищеца/, чиито показания се ценят от съда при
условията на чл.172 ГПК с оглед евентуална заинтересованост, излага, че след
инцидента брат й отишъл при нея. Бил разстроен, прежълтял, лицето и ръцете
му били одраскани, имало кръв. Коленете му били охлузени. Имал болки в
челюстите и това продължило 2-3 месеца. Хранел се малко, с течни храни, не
можел да дъвче. Не можел и спокойно да шофира близо година.
Свид.Григоров живее в съседно село и бил в приятелски отношения с Ю.;
видял го след случилото се - бил с травма на лявата вежда и долната устна;
казал му, че Б. го бил. След 3-4 месеца отишъл при Б. по работа и тогава той
му се похвалил, че бил започнал първи боя. По неговото лице нямало белези.
От заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, неоспорено от
страните и прието от съда като обективно и за компетентно дадено, се
установява, че получените травматични увреждания, описани в материалите
по делото, а именно: контузия на лявата долно-челюстна става, травматичен
оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида, ожулвания по долните
крайници, били резултати от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха
могли да бъдат получени по начина, посочен в ИМ - от удари с ръце и крака,
както и по начина, съобщен при прегледа на 30.06.2019г, т.е. от удар със сопа
в областта на лицето, събаряне на земята, ритане в областта на долните
крайници. В своята съвкупност, описаните травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От
допълнителните обяснения на в.лице се изяснява, че периодът на
възстановяване е най-продължителен за контузията на лявата долна челюстна
7
става - около 15-20 дни; останалите травматични увреждания отшумяват без
остатък за около 10-15дни. Възстановяването е пълно, без остатъчни
проявления.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
За да бъде ангажирана отговорността по чл.45 ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на предпоставките: противоправно и виновно
поведение на ответника /делинквент/, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили вреди, т.е. да има причинно-следствена връзка м/у
противоправното деяние и вредоносния резултат. Причинната връзка се
изразява в това, че деянието е това условие, което с вътрешна необходимост
предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на
увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не
да бъде негово случайно следствие. Тя трябва да бъде адекватна последица от
непозволеното увреждане, т.е. когато деянието по своето естество е годно да
доведе до настъпилия отрицателен резултат.Що се отнася до вината, то в
гражданското съдопроизводство същата се презумира до оборването на
презумпцията от ответната страна съгл.чл.45 ал.2 ЗЗД. В тежест на ищцовата
страна е чрез главно и пълно доказване да докаже иска си по основание и
размер.
С влязлата в сила присъда по НЧХД № 352/2019г на ПрРС ищецът Б.Б. е
бил признат за виновен в това, че на 27.06.2019г е причинил на ответника
Ю.Х. лека телесна повреда, като пострадалият Ю. Х. отвърнал със също
такава телесна повреда, като му причинил контузия на лявата долно-челюстна
става, травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида,
ожулвания по долните крайници, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и затова и двамата са освободени от наказание,
на осн.чл.130 ал.3 вр.ал.1 от НК, т.е. приложена е реторсия. Съгласно
посочената норма, за да е налице основание за освобождаване от наказание,
необходимо е пострадалият да е отвърнал веднага на дееца със също такава
телесна повреда, каквато му е била причинена. С ТР на ОСНК на ВС №
91/1.11.1961г е прието, че съдът може да приложи реторсията, ако това е
целесъобразно, когато двете страни са си разменили лека телесна повреда,
независимо коя страна първа е извършила своето деяние. При разменени леки
телесни повреди всяка една от страните се явява пострадала за едното деяние
8
и деец за другото. Не може да се постави възможността за приложение на
реторсията в зависимост от едно случайно процесуално обстоятелство - коя
от двете страни е подала тъжба и по този начин е определила качеството си на
тъжител в образувания от нея процес /така и в Решение № 49/29.01.1972г по
н.д.№ 42/1971г на ВС, ОСНК/. Така прилагането на института на реторсията
предполага наличие на две противоправни деяния: на противоправното
деяние, извършено от дееца, пострадалият е отговорил с друго противоправно
и наказуемо деяние; и двете са еднакви по вид - причинени леки телесни
повреди с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота един
спрямо друг, като е без значение кой от двамата извършители първи е
осъществил деянието.
Нормата на чл.300 ГПК визира, че присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд. В случая тя се разпростира, както по
отношение деянието на Б. Б., така и по отношение извършеното от Ю. Х. /така
в Решение № 428/04.11.2011г по н.д.№ 2271/2011г на ВКС; Решение по в.гр.д.
№ 34455/2013г на ВОС; Решение по в.гр.д.№ 2371/2021г на ВОС/.
При това положение неоснователно е възражението на ответника, че
ищецът с противоправните си действия срещу ответника бил предизвикал
своето нараняване, а ответникът бил действал при условията на неизбежна
отбрана, в който случай не би бил приложим институтът на реторсията
/ППВС № 12/29.11.1973г по н.д.№ 11/1973г/.
Що се отнася до възражението за съпричиняване, същото не следва да
бъде обсъждано поради несвоевременното му заявяване и съответно
настъпилата преклузия съгл.чл.133 ГПК; същото е било наведено едва в
пледоарията по съществото на спора.
Изложеното налага извода за доказаност на претенцията по основание.
По отношение размера. Претенцията е за репариране на претърпени
неимуществени вреди, обезщетяването на които се определя в съответствие с
принципа на справедливостта, установен с нормата на чл.52 ЗЗД, като се
отчитат всички обективни обстоятелства по делото. Ищецът е бил на 58г
възраст. Видът и характерът на всички установени по делото неимуществени
вреди, които са му били причинени не са били опасни за неговото здраве;
същите са с обратим характер и най-продължителният период за
възстановяване /за контузията на лявата долна челюстна става/ е 15-20дни;
9
останалите травматични увреждания отшумявали също без остатък за около
10-15дни. Съдът съобразява начинът, по който са били причинени
уврежданията на ищеца при взаимното нанасяне на удари между него и
ответника, като последният е държал в ръцете си дървена сопа и метална
тръба, с които /по благоприятно стечение на обстоятелствата/ не е успял да
нанесе по-сериозни травми на ищеца. Съобразява броя и вида на причинените
телесни увреждания, които обуславят и интензитета на преживените болки и
страдания. По думите на в.лице травмата на долната челюстна става
предизвиква известно затруднение на дъвкателната функция, макар и за
кратък период до 20 дни. Липсват твърдения, а липсват и доказателства,
които да установяват в резултат на уврежданията за ищеца да е настъпило
допълнително влошаване на здравословното му състояние. В тази връзка
съобразява и становището на в.лице и затова не кредитира показания на
разпитаната като свидетел сестра на ищеца, която казва, че възстановителният
период бил 2-3 месеца. По делото има данни, установяващи, че ищецът е
изпитвал страх в резултат на инцидента, но съдът не възприема за убедително
казаното от свид.М. относно техния интензитет.
Като краен се налага изводът, че справедливият размер на
обезщетението, дължимо от ответника, следва да бъде 1600лв
Основателността на главния иск предпоставя основателност и на
акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение, на
осн.чл.86 ЗЗД. Същото се дължи от момента на деянието, когато размерът на
обезщетението е определен от съда към този момент /в този см.Решение №
153/2.06.2015г по гр.д.№ 6735/2014г на ВКС, IV ГО/. Това е в съответствие и
с нормативно уреденото правило на чл.84 ал.3 ЗЗД, съгласно което при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се счита за изпаднал в
забава и без покана, т.е. законната лихва се дължи от датата на
увреждането. В настоящия случай това е датата на увреждането - 27.06.2019г.
Достигането до правни изводи, съвпадащи с тези на РС-Провадия,
предпоставят потвърждаване първоинстанционното решение.
По отношение на разноските. С оглед изхода на спора във въззивното
производство, разноските за първата инстанция следва да останат така, както
са определени от РС. За въззивното производство, поради неоснователността
на жалбата, такива следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна
10
в размер на 400лв, на осн.чл.78 ал.3 ГПК. Искането е своевременно заявено
заедно с представените доказателства за реалното им заплащане.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС-Провадия № 193/4.08.2022 по
гр.д.№ 1699/ 2022 в частта му, с което Ю. О. Х. ЕГН ********** е ОСЪДЕН
да заплати на Б. М. Б. ЕГН ********** с адрес с.О., сумата от 1600лв -
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от непозволено увреждане на 27.06.2019г, с
което ответникът му причинил контузия на лявата долно-челюстна става,
травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида, ожулвания
по долните крайници, обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането-27.06.2019г до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.45 ал.1 и чл.86 ЗЗД; ОСЪДЕН е ответникът да
заплати на ищеца сумата от 208лв - сторени по делото разноски за
адв.възнаграждение съразмерно на уважената част, на осн.чл.78 ал.1 ГПК,
както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС-Провадия
сумата от 64лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. О. Х. ЕГН ********** с адрес: гр.Провадия ул.„Р.И."
***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Б. ЕГН ********** с адрес: с.О., сумата от
400лв /четиристотин лева/, представляваща сторените по делото разноски за
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението на РС-Провадия в неговата отхвърлителна част за
сумата над 1600лв до 5000лв не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС, арг.чл.280 ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12