№ 521
гр. София , 13.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000787 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на „Силотех-
Бул“ООД за отмяна неприсъствено решение № 260684 от 27.04.2021 г. по т.д.
№ 1203/2020 г. на Софийския градски съд VІ т.о., 5 състав. В молбата е
направено искане, на основание чл. 389 от ГПК, да бъде допуснато
обезпечение на молбата за отмяна чрез спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 202179004001114 на ЧСИ Р. М.. Изложено е, че
съдебният изпълнител е насрочил извършване на опис и оценка на
недвижимия имот - собственост на дружеството за 7.07.2021 г. от 13.00 ч.,
след което предстои неговото изнасяне на публична продан, като се
поддържа, че притежаваният от дружеството ценен недвижим имот, който е
предмет на разваления предварителен договор, може да бъде отчужден,
докато трае процесът. Наведен е довод, че финансовото състояние на
ищцовото дружество „Дрийм Билдинг България“ЕООД не позволява при
евентуална отмяна на неприсъственото решение молителят „Силотех-
Бул“ООД да получи парите си обратно. Формулиран е петитум за допускане
на исканата обезпечителна мярка.
Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с направеното с
молбата искане, намира следното :
Видно от изложените в молбата твърдения, молителят „Силотех-
Бул“ООД е направил искане за обезпечаване на евентуално благоприятен за
1
него изход на производството по отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК на
постановеното срещу него неприсъствено решение, с което е осъден да
заплати на ищеца „Дрийм Билдинг България“ЕООД, на основание чл. 79, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД, чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД, сумата от 93
882.90 лв., получена на отпаднало основание поради разваляне на договор и
заплатена в изпълнение на чл. 2 от сключен между страните предварителен
договор за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на
строителен продукт от 01.03.2018 г. ; сумата от 158 062.32 лв., получена на
отпаднало основание поради разваляне на договора, в размер на направените
от ищеца разходи във връзка е изпълнение задълженията му по същия; сумата
от 50 000 евро - договорна неустойка; сумата от 30 000 лв., предоставена в
заем от ищеца по сключен между страните договор за паричен заем от
19.11.2018г, както и начислената върху нея мораторна лихва в размер на 4500
лв. за периода от 19.11.2018г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от 30.06.2020 г., до окончателното им
изплащане. От формулирания петитум е видно, че молителят желае
допускането на обезпечителна мярка по реда на глава ХХХІV от ГПК, която
регламентира обезпечаването на искове- бъдещи или предявени, чрез
обезпечителна мярка спиране на изпълнението, по смисъла на чл. 397, ал. 1, т.
3 in fine от ГПК. Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК, неприсъственото решение не
подлежи на обжалване, а единствено на отмяна, като извънреден способ,
възложен по изключение в компетентност на въззивния съд. Доколкото с
постановяване на неподлежащото на обжалване неприсъствено решение
исковото производство е приключило, не е налице възнамеряван или
предявен иск, който да бъде обезпечен по реда на чл. 389 и следв. от ГПК,
включително и с обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“, по
смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК. Недопустимостта на обезпечаване на
производството по отмяна по чл. 240 от ГПК по общия ред на чл. 389 и следв.
от ГПК следва и от базисния за обезпечителното производство принцип, че
доколкото на обезпечаване подлежат бъдещи или предявени искове,
легитимирана да сезира съда с искане за допускането му е само активната по
процесуалното правоотношение страна- ищецът, но не и ответникът, чийто
насрещни права към ищеца- молител, са обезпечени чрез условното
допускане на обезпечението по чл. 391, ал. 2 от ГПК, срещу представяне на
2
парична гаранция в определен от съда размер, от която той да удовлетвори
репаративното си вземане след успешно поведен иск по чл. 403, ал. 2 от ГПК.
Според казуалната практика на Върховния касационен съд, обективирана в
определение № 203 от 17.03.2014 г. по ч. гр. д. № 824/2014 г., Г. К., ІV г. о. на
ВКС, по отношение спирането на изпълнението на неприсъствено осъдително
съдебно решение в производството по неговата отмяна, като своеобразна
обезпечителна мярка, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, намира приложение
по аналогия нормата на чл. 309 от ГПК, доколкото 1) в нормата на чл. 240 от
ГПК има празнота; 2) случаят на чл. 240 ГПК и правният режим в глава ХХІV
от ГПК са подобни и 3) попълването на празнотата в чл. 240, ал. 1 ГПК
отговаря на целта на чл. 309 от ГПК. От изложеното следва, че по отношение
спирането на изпълнението на неприсъствено решение по молба на страната,
срещу която е постановено, подала молба за неговата отмяна, са
неприложими правилата на обезпечителното производство по чл. 389 и
следв. от ГПК. По analogia legis е приложима нормата на чл. 309, ал. 1 във
връзка с чл. 282, ал. 2 – 6, според които, жалбоподателят може да поиска
спиране изпълнението на въззивното решение, като в този случай той е
длъжен да представи надлежно обезпечение, чийто размер по решенията за
парични вземания се определя от присъдената сума (чл. 282, ал. 2, т. 1 от
ГПК), т.е. абсолютна предпоставка за спирането в тази хипотеза е
молителят да внесе по депозитната сметка на съда цялата сума по
решението, а не просто такава част от нея, която да обезщети ищеца, в чиято
полза е присъдена, за вредите от вероятно неоснователното спиране, по
смисъла на 391, ал. 2 и 3 от ГПК, каквато е предназначението на паричната
гаранция в обезпечителното производство. Очевидно волята на молителя не е
такава, тъй като молбата му за спиране на изпълнителното дело е при
условията и по реда на обезпечителното производство по част четвърта на
ГПК, а не по този за обезпечаване на евентуално благоприятен за молителя
изход на производството по извънредния способ за отмяна на
неприсъственото решение.
По тези съображения, искането за обезпечаване на молбата за отмяна по
чл. 240 от ГПК следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо (в
този смисъл и Определение № 2268 от 2.12.2014 г. по т. д.№ 1411/2014 г. на
АС-Пловдив).
3
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо направеното с
молбата за отмяна искане на „Силотех-Бул“ООД за допускане на обезпечение
на производството по чл. 240 от ГПК чрез спиране на изпълнението по изп.д.
№ 202179004001114 на ЧСИ Р. М. и ПРЕКРАТЯВА производството по
искането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част може да се обжалва с частна жалба
пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
„Силотех-Бул“ООД.
УКАЗВА на „Силотех-Бул“ООД, че ако желае да бъде спряно
изпълнението на неприсъствено решение № 260684 от 27.04.2021 г.,
постановено по т. д. № 1203/2020 год. на Софийския градски съд, VI т.о., 5 с-
в, по реда на чл. 309, във връзка с чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, следва да
представи доказателства, че е внесъл по депозитната сметка на Софийския
апелативен съд сумата от 382 936.72 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4