РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на първи март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 11575/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът А.К.Х. твърди, че на 25.09.2018 г. предала в заем
на ответника Й.И.А. сумата в размер на 45 000,00 лева, за което бил издаден
запис на заповед, който е нередовен от външна страна, но твърди да е
доказателство за сключването и основното съдържание на заемното правоотношение.
Твърди, че е настъпил уговореният падеж – 25.09.2020 г., но и към момента на
подаване на исковата молба не е налице връщане на заемната сума. Претендира заемната
сума, ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът Й.И.А. оспорва иска. Оспорва записът на
заповед да обезпечава вземане по договор за заем, както и получаването от него
на посочената в него сума. Твърди записът на заповед да е подписан по повод
преддоговорни отношения между ищеца и представлявано от ответника дружество, по
които не е постигнато съгласие за сключване на договор.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
За основателността на иска е
необходимо да се установи наличието на облигационни отношения по валиден
договор за заем, сключен между страните и настъпване изискуемостта на вземането
за връщане на заемната сума. Доказателствената тежест е у ищеца.
Според заключението на приетата
съдебно-графическа експертиза, което е неоспорено и съдът кредитира като
обективно и безпристрастно дадено, подписът положен за издател в представения с
исковата молба документ озаглавен „запис на заповед“ е положен от ответника Й.И.А.,
поради което оспорването на ответника в тази връзка остана недоказано.
Според практиката на Върховния
касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК нередовният запис не винаги
може да се конвертира в разписка и да се ползва с доказателствена сила за
съществуването на заеми отношения между издателя и поемателя. За да се стигне до конверсия на първо място,
следва да е налице нередовен запис на заповед, след което, с оглед
обективираното в него изявление, а при необходимост и с оглед други
доказателства по делото, да се установи действителното облигационно отношение
между страните. /в този смисъл решение № 21 от 15.03.2012 г. по т. д. №
1144/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС, решение № 78 от 17.07.2009 г. по т. д. №
29/2009 г., т. к., I т. о. на ВКС и др. /.
Конверсията представлява
превръщане на една нищожна сделка в друга действителна сделка, когато първата
съдържа нейните съществени елементи или притежава нейните признаци. Чрез
конверсията при наличието на една нищожна сделка се признават правните последици
на друга сделка, чиито фактически състав и съдържание са запълнени от
действителните елементи на нищожната сделка. За прилагането на конверсията чрез
тълкуване следва да се разкрие предполагаемата воля на страните и само ако се
стигне до извода, че те биха приели последиците от конвертираната сделка,
последната би породила действието си.
В настоящия случай, безспорно
запис на заповед от 25.09.2018 г. е нередовен менителничен ефект, тъй като в
съдържанието си не съдържа думите „запис на заповед“, като един от
задължителните му непрезумтивни реквизити.
В записа на заповед е посочено,
че Й.И.А. се задължава и дава право на А.К.Х. да върне получената от нея сума в
размер на 45 000,00 лева до 25.09.2020 г. Това изявление на издателя несъмнено
обективира признание за получаване на сумата от 45 000,00 лева, както и поемане
на задължение за връщането й на определена дата. Обективираното изявление на
издателя, без да е необходимо друго доказване, несъмнено съдържа съществените
елементи на договора за заем за потребление – фактическо предаване на родово
определена вещ със задължение за връщане на определена дата.
Предвид изложеното съдът приема,
че ответникът отговаря за договорните си задължения спрямо ищеца, породени от
конвертираната сделка - договор за заем.
Настъпил е и падежът, който съдът приема, че е част от съдържанието на
конвертираната сделка, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските.
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати
на ищеца сторените от него разноски в исковото производство в размер на 3850,00
лева.
Така мотивиран, съдът на
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Й.И.А., ЕГН:**********
да заплати на А.К.Х., ЕГН: ********** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 45 000,00 лева представляваща дължима сума по договор за заем от 25.09.2018
г. конвертиран от нередовен запис на заповед от 25.09.2018 г., ведно със
законната лихва от 26.10.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3850,00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: