№ 25
гр. Велико Търново, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.А
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500512 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД против Решение № 209/ 08.06.2023 г. по гр.д. № 571/ 2022 г. по описа на ОС – Русе
в частта му, с която е дружеството е осъдено да заплати на М. М. К. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Т. В. М. за сумата над 90
000 лв. до присъдената сума 130 000 лв. по частичен иск от сума в размер на 150 000
лв., ведно със законната лихва от 22.06.2022 г. до окончателното изплащане. Счита, че
определеното от съда обезщетение е силно завишено и не съответства на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД с оглед реално претърпените вреди при установената
обичайна връзка между майка и дъщеря, възрастта им, ценовата конюнктура в страната
и съдебната практика при сходни казуси. Изразява несъгласие с приетото от съда, че не
е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от починалата дъщеря на ищцата
чрез неизпълнение на задължението й за поставяне на предпазен колан. Съдът приел
безкритично заключението на вещото лице, като неоснователно отказал да допусне
изслушването на повторна експертиза. Поддържа, че именно липсата на колан при
настъпилия челно-страничен удар е допринесла за по-свободното движение на тялото и
главата на пострадалата и съответно за по-голямата сила на удара им във вътрешните
части на купето, че ако тя е имала колан би било невъзможно главата й да достигне до
средната колона между предната и задната врата и не би се стигнало до счупване на
1
костни фрагменти и навлизане на парче метал в черепа й. Счита, че приносът на
пострадалата за настъпване на леталния изход е поне 50 %. Моли решението в
обжалваната му част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен за сумата над 90 000
лв. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна М. М. К. е подала отговор на
въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Съдът правилно оценил и
анализирал събраните по делото доказателства, преценил всички релевантни към
определянето на размера обстоятелства и определил адекватно обезщетение. Правилен
бил и изводът му, че не е налице съпричиняване, защото не била доказана по безспорен
начин причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и
липсата на поставен предпазен колан, а напротив, било установено, че и при
използването на колана би се стигнало до летален изход заради спецификата на самото
ПТП. Моли решението да бъде потвърдено. Процесуалният представител претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от
ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, в рамките на предмета на въззивното производство, очертан с жалбата,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, експертиза и свидетелски показания – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства,
изложени в исковата молба. Страните не спорят по изяснената от ВТОС фактическа
обстановка, която е следната: Т. В. М. на 60 г. – дъщеря на ищцата М. М. К. – е
загинала на 04.05.2019 г. при ПТП, реализирано от съпруга й С. Й. М. на територията
на Р Румъния. Тя е била пътник на задната лява седалка на управлявания от съпруга
лек автомобил „Фолксваген Голф“ и вследствие на ПТП получила множество
травматични увреждания, установени от приетата комплексна експертиза в съдебно-
медицинската й част: открито счупване на черепа вляво с липса на костни фрагменти и
мозъчно вещество, размачкване на мозъчното вещество, чуждо метално тяло в
черепната кухина, разкъсване на околосърцевата торбичка, счупване на лявата
2
ключица, травматично разкъсване на белите дробове с контузии на същите и излив на
кръв двете плеврални пространства, счупване на седем ребра вляво по различни линии
и десет ребра вдясно по окологръбначната линия, счупване в областта на дясната
акромиоклавикуларна става, кръвонасядания на междуребрените мускули, охлузвания
и кръвонасядания в областта на лявото рамо, горния и долния ляв крайник, счупване на
стави на долни крайници. Като непосредствена причина за смъртта й се сочи тежката,
несъвместима с живота черепномозъчна травма. Механизмът на ПТП е изяснен със
заключението на комплексната експертиза в съдебно-автотехническата й част, което е
основано на протоколите за оглед на местопроизшествието, изготвени по воденото в Р
Румъния производството, извършен от експерта оглед и показанията на св. М..
Установено е, че водачът М. загубил контрол върху управлението на автомобила си и
навлязъл в лентата за насрещно движение, където се осъществил сблъсък с насрещно
движещия се в своята лента автомобил „Фолксваген Каравеле“. И двата автомобила се
движили с разрешена за пътния участък скорост. Ударът за лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ настъпил в страничната му лява част, а аз автомобила „Фолксваген
Каравеле“ – в челната му предна част. Отговорността на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с който е реализирано ПТП, е била предмет на валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с
ответното дружество.
ВТАС напълно споделя формираните при изяснената фактическа обстановка
правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по
чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в
тази насока мотиви. Доказани са всички изискуеми от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили
вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно поведение на водач
на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество. С. М. виновно е нарушил правилата за движение по
пътищата и конкретно чл.20, ал.1 ЗДвП, задължаващ го да контролира непрекъснато
управляваното от него пътното превозно средство. В пряка причинно-следствена
връзка с неговото противоправно поведение е причинена смъртта на съпругата му, от
което са настъпили вреди в неимуществената сфера на ищцата – нейна майка и при
наличието на застрахователно събитие по смисъла на §1 т.3 от КЗ застрахователят
дължи застрахователно обезщетение. Последният не е упражнил правото си да
обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което спорът за правото
на ищцата да получи обезщетение от ответното застрахователно дружество за
претърпените от нея вреди вследствие на процесното ПТП е преустановен. Пред
настоящата инстанция се спори само относно справедливия размер на дължимото
обезщетение и основателността на наведеното от ответника възражение за
3
съпричиняване.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, въз
основа на събраните доказателства, съдът в настоящия казус отчете следните фактори:
По делото са разпитани като свидетели синът на ищцата и брат на починалата В.
К. и зет й св. М.. Те безспорно не могат да бъдат считани за безпристрастни и
незаинтересовани от изхода на спора, но съдът кредитира показанията им, които
разкриват техни непосредствени наблюдения и кореспондират помежду си. Ищцата К.
е била на 92 г. към датата на смъртта на дъщеря си и независимо че е живеела в
собствено домакинство и се е грижила сама за себе си, поради напредналата й възраст
дъщеря й ежедневно я е посещавала на път или на връщане от работа. Разпитаните
свидетели излагат, че двете били много близки и отношенията между тях били
хармонични. Св. М. посочва житейския факт, че всички роднини и приятели на М. К.
вече са починали и тя възприемала дъщеря си като единствената връзка с живия свят,
като надежда, опора в старините. След като е доказано естеството на връзката между
майката и дъщерята – на взаимна обич, уважение, грижа и подкрепа, не е необходимо
да бъде доказвано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди,
които са нормално присъщи на трагична загуба на любим човек, каквато загиналата е
била за своята майка. Нормална е реакцията й на шок, на безутешна скръб и
неспособността да повярва на случилото се, чувството за безпомощност и тревожност
от загубата на човека, който се е грижил за нея – „Какво ще правя сега?“, засилено и
заради напредналата й възраст, загубата на интерес към живота – нежелание да гледа
телевизия, да слуша радио, да общува, меланхолията, изживяването на загубата всеки
ден при поглеждане на некролога, закачен от вътрешната страна на вратата на
апартамента, нарушенията на съня и на апетита. На доказване подлежат само
специфичните вреди, които се твърди да са настъпили в резултат на ПТП. В този
смисъл по отношение на твърденията, че ищцата е станала разсеяна и е започнала да
забравя не може да се приеме за доказана причинно-следствена връзка на това нейно
състояние с претърпяната трагична загуба при съобразяване, че понастоящем тя е на 96
г. В конкретния казус, както сочи и жалбоподателят, при определяне размера на
обезщетението следва да се отдаде особено значение на възрастта на ищцата.
Изключително трагично за всеки възрастен родител е да надживее своето дете, защото
очакванията са животът да следва естествения си ход. Загубата се преценява като
много значима и поради това, че в традиционните за българското общество семейни
отношения е нормално децата да полагат лични грижи за възрастните си родители, но
следва да се отчете, че в случая макар ищцата да е лишена от грижите на дъщеря си, тя
не е останала сама, а получава грижи и подкрепа от семейството й, тъй като е
установено, че след произшествието по-големият син на Татяна е заживял в едно
домакинство с баба си.
4
За определянето на обезщетениeто ВТАС взе предвид икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП, критерии за която са лимитите на
застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2019 г. –
560 лв. и средната работна заплата в страната към средата на 2019 г. по данни на НСИ
около 1270 лв. Към настоящия момент /близо пет години след вредоносния инцидент/
безспорно икономическата ситуация в страната е променена – кредитните лимити не са
увеличени, но значително са нараснали и минималната заплата – 933 лв., и средната –
над 2000 лв., което обстоятелство обаче не е годно да рефлектира върху размера на
обезщетението, релевантният момент за определяне на което е моментът на настъпване
на вредоносния резултат.
При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства, относими към
определянето на размера на обезщетението, и при следване на принципа, че
обезщетението има за цел единствено да репарира вредите, които пострадалият търпи
от момента на вредоносното събитие и ще търпи за в бъдеще и не следва да се допуска
то да служи за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, ВТАС счита, че на
ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на 100 000 лв. Присъденият
от ОС – Русе размер се явява завишен.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на жалбоподателя за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата чрез неизпълнение от нейна страна на задължението й по
чл.137а ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Настоящата инстанция намира за
неоснователни оплакванията на застрахователя срещу извода на първоинстанционния
съд, че М.а няма принос за настъпването на вредите. Съгласно показанията на св. М. в
съдебно заседание на 09.03.2023 г. процесният автомобил „Фолксваген Голф“ бил стар
модел /установено е, че е произведен 1999 г./ и не е бил оборудван с предпазни колани
на задните седалки. Това негово твърдение поначало не е оспорено от насрещната
страна, нито в експертизата е коментиран този въпрос, но дали автомобилът е бил
фабрично снабден с колани и дали пострадалата е била с поставен такъв в случая е
ирелевантно поради категоричното заключение на вещите лица, че с оглед конкретния
механизъм на ПТП правилно поставен колан не би предотвратил смъртта на
пътничката на задната лява седалка. Те са изяснили включително и при отговори на
допълнителни въпроси в съдебно заседание на 27.04.2023 г., че ударът е реализиран в
лявата странична част на лекия автомобил с най-голям импулс в средно-задната част –
в участъка на колонката и задната врата; че там има сериозни деформации, като
колонката се е сплескала и е отишла назад; че действалите инерционни сили са били
насочени ляво странично. С оглед сочената посока на движение на колонката назад, за
съда е очевидно, че вещото лице приема удара за кос страничен, което съответства и на
посоката на движение на двата автомобила – участници в ПТП, а не за изцяло
страничен. Т.е. безспорно ударът е точно където е седяла М.а и след като детайли от
5
купето са навлезли навътре в този участък и действалите инерционни сили са насочили
главата и тялото на пострадалата към тях, осъществяването на съприкосновение
помежду им е закономерна и неминуема последица. Смъртоносната травма е
локализирана именно в лявата част на главата й, което съответства на инерционните
сили, и самата травма – открито счупване на черепа с липса на костни фрагменти и
мозъчно вещество – е резултат от навлизането на детайл от купето /“чуждо метално
тяло“/ в черепната кухина. Механизмът на получаване на другите травми е без
значение, тъй като смъртта не е следствие от тях. Деформациите в лявата част на
купето правят безпредметно обсъждането на действието на предпазния колан и
параметрите, в които той ограничава движението на тялото и на главата. Буди
недоумение коментираният от жалбоподателя във въззивната му жалба механизъм на
получаване на травмите от М.а – че поради липсата на колан тялото й се е движило
свободното в купето и са се осъществили удари във вътрешните му части, като главата
й е достигнала до средната колона между предната и задната врата и това довело до
счупване на костни фрагменти и навлизане на парче метал в черепа й. Видно от
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието, тялото на пострадалата е
открито от органите на полицията на мястото, на което тя е седяла – на задната лява
седалка, и по делото липсват каквито и да било доказателства, които да дават
основание за възприемането на подобен механизъм или въобще да пораждат съмнение
в изяснения от вещите лица механизъм. Първоинстанционният съд правилно е
кредитирал заключението на вещите лица по комплексната експертиза, което и
настоящата инстанция счита за компетентно дадено и обосновано, годно въз основа на
него да бъдат формирани правните изводи на съда. Поради изложените съображения
възражението за съпричиняване на вредите от пострадалата М.а е неоснователно и не е
налице основание за редуциране на определения от съда размер на обезщетението.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която на ищцата е присъдено застрахователно обезщетение за
сумата над 100 000 лв. до 130 000 лв., ведно със законната лихва върху него до
окончателното изплащане, като в тази й част исковата претенция следва да бъде
отхвърлена. Въззивната жалба на застрахователя е неоснователна срещу решението в
частта му, с която е присъдено обезщетение над 90 000 лв. до 100 000 лв. – в тази част
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора пред въззивния съд решението на ОС –
Русе следва да бъде отменено в частите, с които ЗАД „ОЗК – Застраховане“ е осъдено
да заплати по сметка на ОС – Русе държавна такса за производството над 4 000 лв. и на
адв. Б. К. С. от АК – Русе – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
за сумата над 3 176.92 лв. до присъдения размер 4 130 лв. На жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените от него разноски за двете инстанции, съразмерно на
отхвърлената част от иска, респ. уважената част от въззивната жалба. Разноските за
6
производството пред ОС съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в размер на
19 428 лв., от които 18 600 лв. – адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. За
въззивното производство те са в размер на 5 720 лв. – за заплатена държавна такса 800
лв. и адвокатско възнаграждение 6 720 лв. с ДДС. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции, което
съдът намира за основателно. При материален интерес на иска 130 000 лв.
минималното възнаграждение съгласно чл.7, т.5 от Наредбата е 9 850 лв. или 11 820лв.
с ДДС. При обжалваем интерес във въззивното производство 40 000 лв. минималното
възнаграждение съгласно чл.7, т.4 от Наредбата е 3 850 лв. или 4 620 лв. с ДДС. Делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, при което възнаграждението следва да
бъде намалено до минималните размери за всяка от инстанциите. Съразмерно на
отхвърлената част от иска /30 000 лв./, от направените пред ОС разноски в размер на
12 648 лв. следва да се присъди сумата 2 918.80 лв. Съразмерно на уважената част от
жалбата /30 000 лв./, от направените пред ВТАС разноски в размер на 5 420 лв. следва
да се присъди сумата 4 065 лв. Или за двете инстанции на застрахователя следва да се
присъдят разноски общо в размер на 6 983.80 лв. На адв. Б. К. С. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. за защита на М.
М. К. в производството пред ВТАС, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. или
съразмерно на отхвърлената част от жалбата е дължима сумата 1 284 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 209/ 08.06.2023 г. по гр.д. № 571/ 2022 г. по описа на ОС –
Русе в частта, с която по частичен иск ЗАД „ОЗК – Застраховане“ е осъдено да
заплати на М. М. К. сумата над 100 000 лв. до 130 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Т. В. М.
в резултат на ПТП на 04.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
22.06.2022 г. до окончателното изплащане, в частта, с която ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ е осъдено да заплати на адв. Б. К. С. от АК – Русе адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. за сумата над 3 176.92 лв. до
присъдения размер 4 130 лв. и в частта, с която ЗАД „ОЗК – Застраховане“ е осъдено
да заплати по сметка на ОС – Русе държавна такса за производството над 4 000 лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. К. с ЕГН **********, от гр. Русе, *********,
против ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК *********, частичен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Т. В. М.
в резултат на ПТП на 04.05.2019 г., за сумата над 100 000 /сто хиляди/ лв. до 130 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.06.2022 г. до окончателното
7
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 209/ 08.06.2023 г. по гр.д. № 571/ 2022 г. по описа
на ОС – Русе в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Б. К.
С. от АК-Русе, ул. Църковна независимост №3, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв. за защита на М. М. К. в произвоството пред ВТАС,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата, в размер на 1 284 /хиляда двеста
осемдесет и четири/ лв.
ОСЪЖДА М. М. К. с ЕГН **********, от гр. Русе, *********, да заплати на
ЗАД „ОЗК – Застраховане“, ЕИК *********, сумата 6 983.80 лв. /шест хиляди
деветстотин осемдесет и три лв. и 80 ст./ - направени разноски за двете инстанции,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8