№ 23048
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110164477 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от “,Б, представлявано от Александър
Александров, срещу Н. Д. Ц.- в качеството и на наследник на О. Н. Ц. и Н. Н.
Ц..
В исковата молба се твърди, че О. Н. Ц. и Н. Н. Ц. са били клиенти на
“Т,Д, в качеството му на собственици на недвижим имот с адрес: гр. София,
общ. Т,,А, УЛ. К,З Б, I, № , и са потребявали топлинна енергия за абонатен №
114594 и № на инсталацията **********, като не е заплатил начислените суми
за процесния период.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати следните суми: 2113.02
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 05.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
дължимото; сумата от 374,37 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2021 г. до 31,10.2023 г. ; сумата от 17.12 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 10.2020г. до
04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане
на вземането, лихва в размер на 4,16 лева за периода от 01,03,2021 г.. до
31,10,2023 г.
Ответникът, оспорва исковете. Прави довод, че О. Ц. бил поставен под
пълно запрещение и не е налице валидно правоотношение между него и
ищеца. Твърди, че не е налице основание да отговаря за задължение на Н.
Цонев. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1. Правна квалификация:
1
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 150, ал.1
ЗЕ,вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ,ма.
3. По иска с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ,вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва
да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в
размер на претендираната сума. Ответникът следва да докаже възраженията
си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди; начина на
извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период. Ответникът следва да докаже
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период. Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т,Д на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представените по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че Н. Н. Ц. и О. Н. Ц. през процесния период са били
съсобственици на апартамент № 2 по силата на наследствено правоприемство.
В качеството на титуляр на правото на собственост, горепосочените лица
са страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Фактът, че О. Н. Ц. е бил поставен по пълно
запрещение, не води до извод, че същия не дължи заплащане на сумите за
потребена топлинна енергия в притежавания от него имот.
2
Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН когато починалият не е оставил възходящи от
втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват
роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по
степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по
степен.
Роднините по съребрена линия от IV до VI степен включително
наследяват като наследници от IV ред при условията на чл. 8, ал. 4 ЗН само
ако наследодателят не е оставил низходящи, възходящи, роднини по съребрена
линия до III степен включително, както и съпруг, с оглед разпоредбата на чл.
9, ал. 3 ЗН.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН установява пряко наследяване от
съребрените роднини от III до VI степен включително в четвърти ред
наследници по закон, като низходящият в случая, когато се прилага посочената
разпоредба, не заема мястото на своя възходящ, не го замества, а изключва по-
далечния роднина. Този низходящ е призован да наследи пряко, на лично
основание, като наследник по закон в четвърти ред наследници по закон. В
този смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994г. по гр. д. № 3/94г.,
ОСГК.
В конкретния случай Н. Н. Ц. и О. Н. Ц. са оставили за свои законни
наследници роднини от една и съща степен на родство - двама първи
братовчеди Николина Ц. и Продан Проданов (л. 156), като по делото не са
събрани доказателства за това дали същия е починал.
Удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ,
който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за отбелязванията в него и до тяхното оборване фактите,
за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат за установени. С
оглед на което за наследствените задължения на Н. Н. Ц. и О. Н. Ц. отговарят
техните призовани към наследяване наследници, които са от еднаква степен на
родство, поради което наследяват при равни квоти, т.е. всеки от тях по ½.
В случая ищецът е насочил претенцията си единствено срещу Николина
Ц. поради което същата е пасивно легитимирана да отговаря за задълженията
към топлопреносното дружество до притежаваната от нея наследствена квота,
а именно до 1/2 от задълженията. За останалата част ответникът не е
легитимирана, доколкото същата не е единствен наследник на Н. Н. Ц. и О. Н.
Ц. който са били потребители на топлинна енергия за процесния имот и
период
Съдът счита, че в хода на делото ищеца не успя да установи, че
ответницата Н. Д. Ц. е единствен наследник на Н. Н. Ц. и О. Н. Ц.. С оглед на
гореизложеното, според съда може да се заключи, че Н. Д. Ц. е задължена по
силата на наследственото правоприемство единствено за ½ от дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
3
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
израв,ване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
за процесния период съобразно реално доставеното количество топлинна
енергия е дължима сума в размер на 2259,10 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
По отношение на възражението за погасяване на задължението по
давност:
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от де,, в който задължението
е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването
исковата молба на 24.11.2023 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. (2
месеца и 7 дена) същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозира, на 24.11.2023 г. и като се вземе
предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. (2м. и 7 дена) давност не е
текла, то следва да се приеме, че вземането на ищеца за периода май.2020 г. –
юли 2020 г., включително в размер от 133,14 лв. е погасено по давност.
Задължението за м.08.2020 и сл. не са погасени по давност, първото би
се погасило по давност на 24.11.2023 г.
Следователно иска за топлинна енергия е основателен за 1072,98лв.
(2259,10 - 133,14 = 2145,96 /2 = 1072,98), иска следва да се отхвърли за
горницата като неоснователен.
4
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
СТЕ установява, че „Б,Д е извършвала услугата дялово разпределение. Иска
за за дялово разпределение в размер на 8,56 лв. (1/2 от 17,12 лв.) е
основателен, в погасения по давност период не се претендира сума.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия. В случая не се претендира погасена
по давност лихва за забава. Иска следва да се уважи за ½ от претендираната
сума.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски по представения списък като съдът определя юрк. възнаграждение в
размер на 100 лв.
Съдът констатира, че ищеца не е заплатил държавна такса. С оглед
изхода на делото, ищеца следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС
държавна такса върху отхвърлената част от иска – 50 лв., а ответника следва
да бъде осъден са плати в полза на СРС държавна такса върху уважената част
от иска – 50 лв.
Съобразно отхвърлената част следва да се заплатя разноски на
ответника. Възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението на
адвоката на ответника е неоснователно, предвид осъществените от
процесуалния представител действия по защита.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Н. Д. Ц., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Т,6, следните суми: 1072,98лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за недвижим имот с
адрес: гр. София, общ. Т,,А, УЛ. К,З Б, I, № ,, за периода от 08.2020 г. до
04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане на дължимото; сумата от 187,18 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 31,10.2023
г. ; сумата от 8,56 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 10.2020г. до 04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за топлинна енергия за горницата над 1072,98лв. до 2113.02 лева, както и
за м.05,06,07.2020 г.; за законна лихва за забава над 187,18 лева до 374,37 лева;
за дялово разпределение над 8,56 лв. до 17.12 лева; лихва върху сума за
дялово разпределение в размер на 4,16 лева за периода от 01.03.2021 г.. до
31.10.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Д. Ц., ЕГН **********,
да заплати на „Т,Д, ЕИК ,6, сумата от 195,78 лв. представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА Н. Д. Ц., ЕГН **********, да заплати на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД по сметка на съда, държавна такса в размер на 50,00 лв.
ОСЪЖДА „Т,Д, ЕИК ,6, да заплати на Н. Д. Ц., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 353,86 лв.
ОСЪЖДА Т,Д, ЕИК ,6, да заплати на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по
сметка на съда, държавна такса в размер на 50,00 лв.
Решението е постановено при участието на „Б,Д като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6