№ 1018
гр. София, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601008 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.XXII от НПК във вр. с чл.83г,ал.2 от ЗАНН.
Образувано е по повод на постъпила частна жалба от адв.В.М. в качеството си на
довереник на „СИНХРОН ИНВЕСТ”ООД срещу определение на СГС по НАХД № 2541/21
год. ,постановено на 06.08.2021 год.,с което е оставено без уважение искането за
прекратяване на производството по делото поради нередовност на предложението на
прокурора от Специализираната прокуратура по реда на чл.83б,ал.1,т.1 във вр. с чл.83а,ал.1
от ЗАНН и поради неговата недопустимост.
Изложени са съображения,че определението на съда противоречи на закона поради
това,че са настъпили предпоставките за прекратяване на административно-наказателното
производство на основание изтекла абсолютна погасителна давност на правото на
Държавата да наложи имуществена санкция на основание чл.83а,ал.1,т.1 от ЗАНН,както и
поради това,че предложението на прокуратурата е едновременно немотивирано и
противоречащо на изискванията на закона по смисъла на чл.83г,ал.1,т.1 от ЗАНН,както
следва:
1.Мотивите на предложението могат да се извлекат от съдържанието на неговата
обстоятелствена част,в която е налице многократно позоваване на факти и
обстоятелства,удостоверени от недопустими в административно-наказателното
производство веществени доказателства,изготвени за обективиране на
информация,получена чрез специални разузнавателни средства,които са и единствен
източник на информация за противоправното поведение на управителя на
дружеството.Изключването от съдържанието на предложението на всички фактически
твърдения,основани единствено на СРС и изготвени въз основа на тях ВДС в рамките на
1
досъдебното производство,прави предложението очевидно немотивирано,защото му липсват
индивидуализиращи белези относно описанието на престъплението,наличието на причинна
връзка между него и неправомерната облага и тези на облагата на юридическото лице,чийто
вид и размер са елементи от фактическия състав на административно-наказателната
санкция.
2.Съдържанието на предложението на прокуратурата,в частта му под рубриката
„Приложения” представлява учебникарски пример за злоупотреба с право.В този смисъл се
поддържа,че е създадена привидност на редовни от външна страна приложения /писмени
материали/,които обаче са основани на недопустими в административно-наказателното
производство доказателствени средства,на законосъобразно отменени по реда на
инстанционния контрол ревизионни документи,представляват заключения на съдебни
експертизи,които не са доказателство или доказателствено средство,както и на
доказателствени средства,които не могат според отредената им от закона доказателствена
сила да установяват фактите,за които се твърди,че са представени и приложени към
предложението-протоколите за разпит на свидетели,които имат качеството на писмено
доказателство само за факта на извършен разпит и участниците в процесуалното
действие,но не и за фактите,за които свидетелстват.
Чрез окомплектоването на предложението с изцяло негодни и /или недопустими
доказателствени средства се твърди,че прокуратурата е създала видимост за отстраняване на
връщаното й първо предложение и прикрива явната необоснованост на твърдението за
съществуване на предполагаемо престъпление,неговите последици и получената
хипотетична неправомерна облага от дружеството.
Изтъква се също така,че въпросът за допустимостта на доказателствените средства от
приложението на предложението по чл.83а от ЗАНН не е предмет на разрешаване на спора
за основателността на предложението,а за неговата редовност,в която връзка е изложено,че
процесуалният ред ,по който фактите от обективната действителност,свързани със
събитието на престъпното деяние,могат да се включат в конкретен процес като
доказателства при наличие на доказателствени средства,посочени и изготвени по правилата
на действащия процесуален закон.
Поддържа се още в частната жалба,че предметът на доказване в това производство е
извършването на множество данъчни правонарушения,които в своето единство могат да се
квалифицират като продължавано престъпление,като данъчното правонарушение може да
бъде установено само по два начина-чрез влязъл в сила акт на данъчните органи или чрез
съдебен акт,постановен единствено в наказателното производство.С изменението на
чл.127,ал.1 от НПК само ревизионните актове,с които са установени данъчни задължения и
приложените към тях документи,са приравнени на доказателствените средства в
наказателния процес,но те не възпроизвеждат доказателства/факти,а оценки,твърдения и
изводи на ревизиращия орган за фактически данни и по изключение на тези оценки е
2
придадена официална удостоверителна сила,но това изключение не може да се тълкува
разширително.
На последно място е изложено,че според чл.83б,ал.2 от ЗАНН предложението трябва да е
комплектовано с писмените материали,които установяват престъплението и неправомерната
облага,т.е. доказателствените средства,които са годни да установят конкретни релевантни
факти според предмета на доказване и които са допустими за съответното
производство.Доказателствата по чл.127,ал.1 от НПК във вид на ревизионни актове и
приложенията им имат правното значение на допустимо доказателствено средство само в
случаите,при които са установени с акт данъчни нарушения,като те нямат качеството на
допустимо доказателствено средство когато не установяват данъчни правонарушения и не са
доказателство по смисъла на чл.127,ал.1 от НПК,който е приложим в административно-
наказателното производство,а още по-малко признаците на допустимо доказателствено
средство могат да проявят отменените ревизионни документи или изградените върху тях
или върху правилата на данъчното производство изводи на експертизите от досъдебното
производство могат да имат качеството на годни доказателствени средства с решаващо
значение по чл.83а от ЗАНН.
В заключение се обобщава,че опитът на прокуратурата да прикрие негодността на
приложените ревизионни документи да служат като доказателствени средства по смисъла на
чл.127,ал.1 от НПК чрез укриването на известното й обстоятелство за съществуването и
съдържанието на решение № 212/08.02.2016 год. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” на ЦУ на НАП е показателен и не следва да бъде
поощряван чрез провеждане на съдебно производство за удовлетворяване на очевидно
неотговарящо на изискванията на закона предложение по чл.83б,ал.1 от ЗАНН.Приложено е
заверено копие на цитираното решение.
Съдът,като взе предвид изложените в частната жалба доводи и материалите по делото
намира следното:
С определение от 24.02.2021 год. на СГС по НАХД № 4325/20 год.,на основание
чл.83г,ал.1,т.1,пр.2 от ЗАНН съдебното производство е било прекратено и предложението е
върнато на прокурора при Специализираната прокуратура поради това,че в същото не се
съдържа опис на писмените материали или заверени копия от тях,които да установяват
престъплението,обстоятелствата,при които е било извършено,наличието на причинна връзка
между него и облагата за юридическото лице,както и вида и размера на облагата,настъпила
за последното,което е изискване за допустимост на предложението.
По НАХД № 2541/21 год. е внесено за разглеждане допълнено предложение по реда на
чл.83б,ал.1 от ЗАНН,към което са приложени НАХД №4325/20 год. на СГС,заверено копие
на ревизионен акт № Р-22222515003159-091-001/17.11.2015 г. за „СИНХРОН ИНВЕСТ”
ООД,заверено копие на ревизионен доклад № Р 22222515003159-092-001 от 27.10.2015 год.
за същото дружество,копие на изготвената по досъдебното производство счетоводна
3
експертиза,протоколи за разпит на свидетели и списък на лицата за призоваване.
В проведеното на 06.08.2021 год. открито съдебно заседание и след като е изслушал
процесуалният представител на юридическото лице и прокурора,съдът е приел,че в
предложението е посочено и описано престъплението,вследствие на което се твърди,че
„СИНХРОН ИНВЕСТ” ООД се е обогатило,а именно: по чл.255,ал.3 във вр. с
ал.1,т.2,пр.1,т.6 и т.7 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с чл.26,ал.1 от НК,извършено за периода
13.08.2014 год.-13.02.2015 год. и за същото е внесен обвинителен акт в Специализирания
наказателен съд срещу представляващия дружеството Г. В. Б. и образувано НОХД №
3210/20 год. по описа на този съд, ясно са посочени обстоятелствата,при които се твърди,че
е извършено това облагодетелстване и причинната връзка между твърдяното престъпление и
настъпилата облага за юридическото лице.Според съда са посочени видът и размерът на
облагата,еквивалентна на исканата от прокурора имуществена санкция на „СИНХРОН
ИНВЕСТ”ООД,детайлизирани са наименованието,предметът на дейност и адресът на
управление на дружеството,описани са личните данни на представляващата юридическото
лице Г. Б.,налице е и опис на материалите,на които прокурорът се е позовал и които според
него установяват обстоятелствата,изложени в предложението по смисъла на чл.83б,ал.2,т.1 и
2 от ЗАНН,приложени по делото.
С оглед на това съдът е приел,че предложението е мотивирано в достатъчна степен и
отговарящо на изискванията на чл.83б,ал.2 от ЗАНН,а поставените от процесуалния
представител на юридическото лице въпроси относно годността на доказателствата и
доказателствените средства,относно размера на формиране на твърдяната облага за
дружеството,същността на ревизионния акт и на всички други доказателства,са
въпроси,които подлежат на изясняване в хода на производството и не представляват
основание за неговото прекратяване.
Настоящият съдебен състав счита така постановеното определение за правилно и
законосъобразно,респ.частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предложението на прокурора от Специализираната прокуратура е по реда на чл.83б,ал.1 от
ЗАНН ,за налагане на имуществена санкция на „СИНХРОН ИНВЕСТ”ООД при наличие на
внесен обвинителен акт по досъдебно производство №51/15 год. по описа на
ГД”БОП”,пр.пр.152/14 год. по описа на Специализираната прокуратура,по който е
образувано НОХД № 3210/20 год. по описа на Специализирания наказателен
съд.Предложението е изготвено въз основа на съдържащите се в обвинителния акт
твърдения за извършено от Г. В. Б.,в качеството си на представляващ и управляващ
„СИНХРОН ИНВЕСТ”ООД, престъпление по чл.255,ал.3 във вр.с ал.1 ,т.2,пр.1,т.6 и т.7 във
вр. с чл.20,ал.2 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.Това престъпление попада в обхвата на чл.83а от
ЗАНН,самото предложение е изготвено от компетентен орган и е подсъдно на СГС с оглед
на разпоредбата на чл.83б,ал.1 от ЗАНН.
4
Прочитът на внесеното предложение дава основание и на въззивния съд да приеме,че то
съдържа описание на престъплението,обстоятелствата,при които е било
извършено,наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице,вида
и размера на облагата,индивидуализация на юридическото лице,чиято имуществена
отговорност се търси,посочени са личните данни на обвиняемото лице,опис на писмените
материали и заверени копия от тях,за които се твърди,че установяват
престъплението,обстоятелствата,при които е било извършено,причинната връзка между него
и облагата за юридическото лице и вида и размера на последната.
Именно върху приложените писмени материали е концентрирано недоволството на
въззивния жалбоподател,който твърди,че същите са негодни доказателствени средства и
поради това образуваното административно-наказателно производство пред съда следва да
бъде прекратено.
Въззивният съд не споделя изложената в частната жалба теза в посочения смисъл,воден от
разбирането,че допустимостта и процесуалната годност на приложените от прокурора
доказателствени материали не предпоставят прекратяване на образуваното
административно-наказателно производство,а това е въпрос,който следва да бъде решен в
съдебното производство,в което съдът е компетентен и служебно да изисква и събира
доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване,като
даде отговор и на допустимостта и доказателствената стойност на представените от
прокурора доказателства,събрани по наказателното дело.
Възражението за изтекла абсолютна погасителна давност на правото на Държавата да
наложи имуществена санкция и искането за прекратяване на производството на това
основание, също се явява неоснователно,тъй като въпросът за давността и преценката на
погасителните юридически факти с оглед разпоредбите на НК ,относими към
престъплението,за което управляващата и представляваща дружеството е предадена на
съд,също се дължи с акта по съществото на делото.
С оглед на горното правилно и законосъобразно е оставено без уважение искането за
прекратяване на съдебното производство.
ОПРЕДЕЛИ:
По изложените съображения САС
О П Р Е Д Е Л И :
5
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.08.2021 год. на СГС,НО,4 състав,по НАХД №
2541/21 год.,с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по
същото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6