Решение по дело №725/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 215, във вр. чл. 196 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на А.Н.А., ЕГН : **********,***, против Заповед № УТ-232/09.05.2023 г. на Кмета на Община Хасково, за премахване на строеж: „Прозирна ограда“, находящ се на северната имотна граница на ПИ ************* по КК на гр. Х. с адрес: ***, и за освобождаване на заградения общински терен.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Заявява, че Констативен протокол № 2/10.01.2023 г. на Община Хасково, въз основа на който била издадена заповедта, бил изготвен в негово отсъствие и не му бил връчен, поради което не могъл в 7-дневния срок за възражения да представи такива. Заповедта била постановена при липса на комплексна преценка на събраните по преписката писмени доказателства.

Твърди, че в констативния протокол не било описано състоянието на строежа и момента на извършването му, нито категорията му. Посочено било единствено, че е неподходящ по местонахождение, разположение и вид, и материал на оградата. Посочен бил извършителят на строежа, което не отговаряло на истината, тъй като жалбоподателят закупил имота в този му вид. Същият оспорва и твърдението, че оградата навлиза в уличната регулация на ПИ № 77195.702.305 по КК на гр. Хасково, като твърди, че оградата е в продължение по линията на оградите на двата съседни имота, за които огради нямало издадени такива заповеди.

С оглед на така изложеното, моли оспорената заповед да бъде отменена, като му бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът – КМЕТ НА ОБЩИНА ХАСКОВО, в писмото, с което е изпратена административната преписка и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – Хасково с вх. рег. № 3842, акт № 82, том XI, дело № 1754/2022 г. (л. 5) е, че на 13.06.2022 г. жалбоподателят А.Н.А. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 77195.702.300 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Х., находящ се в гр.Х. ***, с площ от 323 кв.м.

Видно от Заповед № 2073/20.11.2020 г. на Кмета на Община Хасково (л. 61) относно разпределението на служителите в отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“, при осъществяване на дейността им по установяване състоянието в конструктивно и санитарно-хигиенно отношение на обектите на територията на Община Хасково, е, че със същата са назначени, съответно е определен съставът на постоянни комисии, на които е наредено да извършват проверки и установяват вида и състоянието на строежите на територията на Община Хасково и при необходимост от извършване на ремонтни, възстановителни дейности, както и при установяване на обстоятелствата по чл. 223 и чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, да събират всички необходими данни и изслушват заинтересованите страни.

В молба, депозирана от К. С. Ч. от ***, до Кмета на Община Хасково, заведена с рeг. индекс: 94 К-4032-2 от 07.10.2022 г. в Община Хасково (л. 40), е заявено, че молителят е собственик на поземлен имот в местността „Кенана“ гр.Х. с идентификатор 702.298. До имота му имало достъп единствено посредством улица „Леска“, като части от улицата били заграбени от негови съседи А.Н.А., собственик на имот с идентификатор 702.300, и С. Т. З., собственик на имот с идентификатор 702.254. Моли за извършване на проверка и упражняване на съответните правомощия.

Видно от Писмо с рег.индекс: 94 К-4032-2 #2 от 18.11.2022 г. от За Кмет на Община Хасково до С. Т. З. и А.Н.А., с копие до К. С. Ч. (л. 36), е, че във връзка с така депозираната молба е извършена служебна проверка от специалисти при Отдел “Контрол по ЗУТ”, Дирекция “Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции” при Община Хасково, при която било констатирано, че ПИ ************* по КК на гр.Х., собственост на С. Т. З., е с приложена улична регулация. Видно от протокола от геодезическото заснемане било, че имотната граница на имота е навлязла в улична регулация. По имотната граница била изградена прозирна ограда от телена мрежа и бетонни колове. Отбелязано е още, че ПИ ************* по КК на гр.Хасково, собственост на А.Н.А., бил с приложена улична регулация. Видно от протокола от геодезическото заснемане било, че имотната граница на имота е навлязла в улична регулация. По имотната граница била изградена прозирна ограда от телена мрежа и бетонни колове, както и дървена постройка.

Адресатите на писмото са уведомени, че следва да предприемат действия за привеждане на имотните граници по приложена улична регулация съгласно кадастралния план на гр.Х., както и че на основание чл. 196, ал. 2 от ЗУТ в седемдневен срок от получаване на писмото следва да се явят в Община Хасково, Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“, за да бъдат изслушани. Видно от обратна разписка R PS 6300 01C8H3 V (л. 33), писмото, адресирано до жалбоподателя и изпратено на настоящия му и постоянен адрес (които съвпадат) не е потърсено и е върнато на 12.12.2022 г.

Същото е съобщено по реда на § 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ чрез залепване на обявление по постоянния и настоящ адрес *** на 21.12.2022 г., като видно от Констативен протокол от 10.01.2023 г. (л. 30) лицето не се е явило за изслушване.

Съставен е Констативен протокол № 2 от 10.01.2023 г. (л. 24) от комисия в състав: инж. В. Г. Н. - старши експерт, Д. Т. Я. - главен специалист, Т. С. Е.- главен специалист, всички служители в Отдел “Контрол по ЗУТ”, Дирекция “Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции” при Община Хасково, с който е констатирано наличието на строеж: „Прозирна ограда“, находящ се на северната имотна граница на ПИ ***********, която ограда била изпълнена от телена мрежа с поставени колове на разстояние около 3 м. един от друг. В протокола е отбелязано, че собственик на строеж: „Прозирна ограда“, находящ се на северната имотна граница на ПИ ************* по КК на гр. Х. е А.Н.А., ЕГН : **********, съгласно Нотариален акт № 82/2022 г., том № 11, рег.3817, дело № 1754 от 13.06.2022 г., издаден от Служба по вписванията гр.Х.. Посочено е, че поземлен имот ************ по КК на гр.Х., собственост на А.Н.А., е с приложена улична регулация. Отбелязано е, че видно от протокола от геодезическото заснемане от 07.11.2022 г., прозирната ограда навлиза в улична регулация в ПИ ************, собственост на Община Хасково. Заявено е, че оградата следва да се премахне, тъй като местонахождението й е неподходящо, съответно комисията е предложила да се предприемат действия в тази посока.

Констативен протокол № 2 от 10.01.2023 г. е изпратен на А.Н.А. с писмо с регистрационен индекс: 94 К-4032-2 #5/06.02.2023 г. (л. 23), на адрес: ***. В същото е указано, че е започната процедура по чл. 195 от ЗУТ и че в 7-дневен срок от получаването могат да бъдат подадени писмени възражения срещу констатациите на протокола. Видно от обратната разписка от 02.03.2023 г. (л. 22), пратката е върната като непотърсена.

Видно от Служебна бележка от 06.03.2023 г. (л. 19), работна група в състав: инж. В. Г. Н. - старши експерт в отдел КЗУТ, Дирекция АГСИ към Община Хасково, и Г. Г. И. - главен специалист в отдел КЗУТ, Дирекция АГСИ към Община Хасково е поставила по реда на § 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ на входната врата на имот с адрес: *** и на таблото на Дирекция АГСИ с адрес: ***, гр.Х., съобщение (л. 20), че е съставен Констативен протокол № 2/10.01.2023 г. за Строеж: „Прозирна ограда“, находящ се северната имотна граница на ПИ ************* на гр.Х., с който е образувано административно производство по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, тоест да се премахне неподходящ по местонахождение строеж. Указано е, че възражения по протокола могат да бъдат подавани до Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“ в Община Хасково в седемдневен срок, считано от 06.03.2023 г.

На 15.03.2023 г. след извършена проверка в сектор “Деловодство и архив“ на Община Хасково комисия от служители на Дирекция АГСИ при Община Хасково е констатирала, че по съставения Констативен протокол № 2 от 10.01.2023 г. не е подадено възражение в законоустановения срок (л. 18).

Въз основа на така констатираните факти, Кметът на Община Хасково е издал оспорената Заповед № УТ-232/09.05.2023 г. (л. 17). Със заповедта на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е наредено А.Н.А. в 30-дневен срок от получаване на заповедта да премахне строеж: „Прозирна ограда“, находящ се на северната имотна граница на ПИ ************* по КК на гр. Х. с адрес: ***, гр.Х. и да освободи заградения общински терен. В заповедта е посочено, че от извършената проверка и от приложените към преписката документи се установява, че собственик на строеж: ,,Прозирна ограда“, находящ се на северната имотна граница на ПИ ************* по КК на гр.Х., е А.Н.А., ЕГН : **********, съгласно Нотариален акт № 82/2022 г., том № 11, рег. 3817, дело 1754 от 13.06.2022 г., издаден от Служба по вписванията - Хасково. Отбелязано е, че поземлен имот ********* по КК на гр. Х., собственост на А.Н.А., е с приложена улична регулация, като видно от протокола от геодезическото заснемане от 07.11.2022 г. било, че прозирната ограда навлязла в улична регулация в ПИ 77195.702.305, собственост на Община Хасково. Цитирана е разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ и е прието, че посоченият строеж е неподходящ по местонахождение.

Заповедта е изпратена на А.Н.А. с писмо рег. индекс: 94 К-4032-2#8 от 15.05.2023 г. на Община Хасково (л. 16). Видно от приложената по преписката Разписка (л. 13), заповедта е връчена на оспорващия на 08.06.2023 г.

Жалбата е подадена в Административен съд – Хасково на 20.06.2023 г. и заведена с вх.№ 4727/20.06.2023 г. (л. 2).

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1-15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Според чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта. Жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението й, съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ.

От цитираните разпоредби и съобразно мотивите за премахване на оградата, описана в заповедта, се налага извода, че административният орган е определил строежа като неподходящ по местоположение – разположен в чужд имот. За строежи като описания, компетентният орган за издаването на заповед от вида на процесната е кметът на общината. В този смисъл съдът приема, че Кметът на Община Хасково е бил надлежно оправомощен по силата на закона да издаде заповед за премахване на неподходящата по местоположение ограда. Доколко в настоящия случай е следвало да бъде издадена тази заповед е въпрос, свързан с материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

Оспорената заповед е постановена при спазване на изискуемата писмена форма. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Това правило е спазено в случая. В обстоятелствената част на заповедта има изложение на установените факти и изрично позоваване на чл. 195 от ЗУТ. В разпоредителната част на заповедта е индивидуализиран разпоредения за премахване обект като вид, местонахождение и има информация за адресата на правното задължение, поради което не е налице нарушение на изискванията за форма на административния акт.

Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, свързано с неспазване на процедурата по издаване и връчване на констативния акт. Възраженията на жалбоподателя за липса на участие в проверката и за липса на връчване на констативния протокол, не съставляват съществени нарушения на процедурата, тъй като не водят до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Действително обстоятелството, че жалбоподателят не е потърсил от пощенския оператор писмото, с което протоколът му е изпратен, не изпълнява условието на изречение второ от ал. 2 на § 4 от ДР на ЗУТ адресът на някое от заинтересованите лица да е неизвестен или то да не е намерено на посочения от него адрес. Но дори и да се приеме, че в тази връзка е налице допуснато процедурно нарушение, то не е съществено и не се отразява на правото на защита на оспорващия, тъй като с подаване на жалбата до съда жалбоподателят, като адресат на акта, е осъществил в пълнота правото си на защита, включващо и процесуалната възможност да представя доказателства, оборващи констатациите на административния орган. В този смисъл с осъщественото право на оспорване на заповедта по съдебен ред този порок, който в трайната съдебна практика не се определя като съществен, е саниран.

Процесуалният ред за издаването на заповед по чл. 195 от ЗУТ е регламентиран в чл. 196 от същия закон. Съгласно ал. 1 на чл. 196, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината, а според ал. 2, комисията действа служебно, или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая констативният протокол е изготвен от комисия в състав: инж. В. Г. Н. - старши експерт, Д. Т. Я. - главен специалист, Т. С. Е.- главен специалист, всички служители в Отдел “Контрол по ЗУТ”, Дирекция “Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции” при Община Хасково. Видно е от Заповед № 2073/20.11.2020 г. на Кмета на Община Хасково, че служителите Я. и Е. са част от състава на постоянна комисия 3. Третият титуляр от комисията Емилиян Стоицов не е участвал при извършването на проверката и съставянето на констативния протокол, като вместо него е присъствал В. Н.– старши експерт в Дирекция „АГСИ“ при Община Хасково, който в качеството си на служител в отдел "Контрол по ЗУТ" е бил определен за титуляр в друга постоянно действаща комисия, съгласно същата заповед. В последната изрично е посочено, че при отсъствие на някой от определените титуляри, същият следва да бъде заместен от друг служител от същия отдел. Предвид това и доколкото третият участващ при проверката, вместо един от титулярите, е служител в същия отдел (КЗУТ), то съдът намира че проверката е осъществена и протоколът е съставен от надлежно оправомощени по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ лица.

По отношение материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното:

Издадената заповед противоречи на приложимия материален закон, тъй като административният орган не е извършил правилна преценка на релевантните в случая факти, а това му е попречило правилно да определи и приложимите материално-правни разпоредби.

Като правно основание за издаване на цитираната заповед е записана цитираната по-горе норма на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, която се прилага на основание чл. 196, ал. 3 от ЗУТ. Както вече бе посочено, съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. За да се издаде заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, с която се задължава собственика на някой изброените в разпоредбата обекти да го премахне, следва да е налице едно от основанията, посочени в нея – неподходящо местоположение, разположение, вид и материали. Изброените съставляват предвидените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки, при наличието на които органът в условията на оперативна самостоятелност упражнява или не съответното си правомощие. В случая, за да приложи тази разпоредба, административният орган е приел от обективна страна, че процесният обект – ограда, представлява неподходящ по местоположение строеж, доколкото навлиза в уличната регулация в ПИ **********, собственост на Община Хасково. Органът обаче не е изложил мотиви защо счита, че навлизането на тази ограда в уличната регулация представлява неподходящ по местонахождение строеж. При изграждане на строеж в чужд имот без съгласие на собственика му и без необходимите книжа за това, са приложими разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, респективно на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, съобразно които началникът на ДНСК, или кмета на общината според категорията на строежа, или упълномощени от тях длъжностни лица, издават заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях. Дали са налице предпоставки за издаване на заповед по чл. 225, ал. 1, респективно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, не трябва да се изследва в настоящото производство, предвид, че предмет на спора е заповед, издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. В случая факта на изграждане на процесната ограда в имот, собственост на Община Хасково, води на извода за несъответствие между фактическото и правно основание за издаването на заповедта. Изграждането на огради, включително лека прозирна ограда като в разглеждания случай, в чужд имот съставлява незаконност на този обект по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, която би била основание за премахването му, но по реда на различно административно производство – с различни предмет и цели, уредено в Глава двадесет и първа "Недопускане и отстраняване на незаконно строителство", ЗУТ. Основанията "неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали" по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ и съответно редът по тази разпоредба са приложими тогава, когато съответният строеж е неподходящ по посочените показатели, но извън хипотезите на незаконност, уредени в чл. 225, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗУТ. Прилагането на основанията и реда по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ относно огради, които са изградени в несъответствие с дворищната и улична регулация, тоест с предвижданията на действащия ПУП, съставлява неотносимост между фактическото и правно основание за издаване на заповедта.

Допълнителен довод в тази насока е фактът, че разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ се намира в глава тринадесета, раздел III "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи", което сочи, че заложената от законодателя цел на разпоредбите в този раздел е да задължи собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях, а при неизпълнение на това задължение при определените условия да бъдат задължени да ремонтират или премахнат строежите по административен ред. По този повод от значение е състоянието на оградата за издаване на заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, а не нейния статут.

В този смисъл, в настоящото производство не бяха установени предпоставките по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ за издаване на процесната заповед. Същата се явява незаконосъобразна, поради немотивираност от фактическа страна с някое от основанията по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, тоест липсва фактическо основание, относимо към правното основание, на което е издадена. Ето защо оспорената заповед следва да бъде отменена.

По делото е направено искане от страните в процеса за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Като се има предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса, които следва да бъдат заплатени от Община Хасково.

Мотивиран от горното, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № УТ-232/09.05.2023 г. на Кмета на Община Хасково, за премахване на строеж: „Прозирна ограда“, находящ се на северната имотна граница на ПИ ************* по КК на гр. Х. с адрес: ***, гр.Х., и за освобождаване на заградения общински терен.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да заплати на А.Н.А., ЕГН : **********,***, и адрес за призоваване: ***, сумата в размер на 10 (десет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

	Съдия: