РЕШЕНИЕ
№
1864
гр. Пловдив, 21.08.2018 го*
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХXVІІІ състав в
открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретар Миглена Найденова, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 277 по описа на съда за 2018го*,
за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производство
пред първа инстанция.
Образувано е
по жалба на Сдружение с нестопанска цел “СБ”, с адрес на управление ********,
представлявано от председателя на управителния съвет К.Д.С., чрез адвокат К.К.,
против мълчалив отказ на Кмета на Община С. – гр. С. за предоставяне на обществена
информация по подадено заявление. Жалбоподателят навежда конкретни твърдения за
неговата незаконосъобразност и настоява за отмяната му. Редовно уведомен, в
съдебно заседание се явява адв.К., който поддържа жалбата и ангажира писмени
доказателства. Моли съда да постанови решение, с което мълчаливият отказ да бъде отменен, а
преписката да бъде върната за произнасяне. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът –
Кмет на Община С. счита жалбата за
неоснователна и настоява да бъде оставена без уважение. Редовно уведомен, в
съдебно заседание се представлява от юриск.В., която оспорва жалбата, като
сочи, че заявление за достъп до обществена информация от жалбоподателят не е постъпвало.
По същество на спора изразява становище в писмени бележки, че същата се явява
недоказана, тъй като с нея се оспорва отказ за достъп до обществена информация,
когато искане за такъв не е постъпвал в Община С.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура – Пловдив редовно уведомена, не встъпва в настоящото
производство.
Съдът, като
взе предвид изложените от страните становища, на база събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа
страна:
На
12.12.2017г. от името на сдружение “СБ” по електронен път , чрез имейл е
изпратено заявление по образец за предоставяне на обществена информация. В
заявлението е посочено, информацията да бъде предоставена по електронен път,
като за тази цел бил посочен електронен адрес, както и телефон за връзка. До
момента на подаване на жалбата в Административен съд-Пловдив исканата информация
не е предоставена на „СБ”, не е изпратена на техния електронен адрес, с
жалбоподателя не е осъществяван друг контакт от страна на Община С.. С оглед на
това на „СБ” счели, че е налице мълчалив
отказ на Кмета на Община С..
В последствие
от приетото заключение на проведената съдебно-техническа експертиза се
установява, че на 12.12.2017г. от електронния адрес на „СБ” е изпратен имейл, с прикачен файл до
Община-С., а на следващия ден 13.12.2017г. отново от същия електронен адрес е
изпратено пояснително писмо, отново до Община-С.. Същевременно на пощата на
изпращача „СБ”, съобщение или писмо за възникнал проблем, не е получено. Дава
техническа възможност изпратените от електронния адрес на „СБ” имейли да не са достигнали до пощата на Община-С.
и въпреки това на пощата на изпращача да не е получено известие за възникнал
проблем при доставката на имейла. Сочи, че имейл сървърът на Община-С. е от
2009г. и се поддържа само чрез заявки при констатирани неизправности от страна
на собствениците на сървъра. Сривове в сървърната система били често явление,
но тъй като Община-С. е известна с този имейл адрес, не са предприети действия
за смяната му. Настройките на имейл сървъра са така направени, че получените
писма се съхраняват не повече от един месец, след което автоматично се
изтриват. Получените от непознати адреси писма, се съхраняват в кутия „Спам“ на
електронната поща и след седмица се заличават от нея. След извършената проверка
на имейл сървъра, който ползва Община-С. не са открити писма, които са
изпратени на 12.12.2017г. и 13.12.2017г. от електронният адрес на „СБ”.В
заключението си вещото лице заявява, че в резултат на гореизложеното в
изготвената от него СТЕ се вижда, че писмата са автентични, т.е. имат конкретен
подател и конкретен получател, които писма са налице на електронната поща на „СБ”,
но същите не могат да се открият на имейл сървъра на Община-С., както и в
ползваната от тях електронна поща. При направена проверка в електронната поща
на жалбоподателя фигурира IP адреса на „СБ”. Допълнително пояснява, че при проверка
на място в електронната пощенска кутия на Община-С. в същият ден /12.12.2017г./,
докато е търсил имейлите, изпратени от „СБ”, в нея са получени други електронни
писма, но не и от сдружението.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, представени с подадената до съда жалба, както и от приетото
заключение на проведената съдебно – техническа експертиза. Същото съдът
кредитира изцяло като компетентно и добросъвестно, научно и методологически
правилно обосновано, неоспорено от страните по делото. От него по несъмнен
начин се установява автентичността на писмата, т.е. имат конкретен подател и
конкретен получател, които писма са налице на електронната поща на „СБ”, но
същите не могат да се открият на имейл сървъра на Община-С., както и в
ползваната от тях електронна поща.
При така
изяснената фактическа обстановка, на основата на събраните писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от правна страна:
Жалбата, с
която се твърди да е налице мълчалив отказ от страна на Кмета на Община-С. е
процесуално недопустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Електронната
поща по форма представлява електронен документ по смисъла на чл.184 от ГПК. Нормативният
текст урежда и допуска електронния документ като доказателствено средство на
общо основание наред с всички останали документи (официални, частни и пр.).
Реда и начина на използване на електронния документ са уредени в Закона за електронния документ и електронния
подпис / Обн. ДВ, бр. 34 от 06.04.2001г.,
съкр. ЗЕДЕП/. Според разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЕДЕП, електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информация.
Според
разпоредбата на чл. 5 ал.1 от чл. 5 от Закона за електронния документ и
електронния подпис /ЗЕДЕП/, адресат на електронното изявление, може да бъде
лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за
което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е
съгласило да получи изявлението в електронна форма, каквато в случая е Община С.
– гр. С.. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕП /ре* ДВ, бр. 34 от 2001 г./
електронното изявление се смята за получено, ако адресатът потвърди получаването. Действително съгласно
правилото чл. 10, ал. 2 от ЗЕДЕП, в случаите, когато потвърждение не се
изисква, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от
адресата информационна система, но от събраните по делото гласни и писмени
доказателства не се установята на имейл сървъра на Община-С. по електронен път
да е постъпвало искане за достъп до обществена информация от електронния адрес
на „СБ”. От друга страна с оглед на това, че в тежест на жалбоподателя е да
докаже твърдените от него доказателства,
потвърждението за получено електронното изявление е единствения начин
това да бъде сторено.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че в случая не е налице мълчалив отказ от страна
на Община-С.. Законодателят е предвидил оспорване на „мълчалив отказ“, само при
липса на произнасяне в срок, а не и когато има липса на произнасяне поради
незнание на административния орган, че дължи такова.
С оглед
изхода на делото, на основание чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Мотивиран от изложеното и на осн.
чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Сдружение с нестопанска цел “СБ” с адрес на управление ********, със
съдебен адрес *** против мълчалив отказ на Кмета на Община-С. за предоставяне
на достъп до обществена информация КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Сдружение
с нестопанска цел “СБ” с адрес на управление ******** да заплати на Община С.-
град С., ***сумата от 100.00 /сто/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: /п/