Р Е Ш Е Н И Е №56
гр.Силистра, 22.06.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година,в състав:съдия
Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор……….…..,като
разгледа докладваното от с-я М. Славова адм.дело
№61 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „ХАЛОМЕД“ЕООД, с
ЕИК:20470 4598 и седалище/адрес на управление в гр.Силистра,ул.“Добрич“
№230,представлявано от управителя Д.Л.М., подадена чрез представител по
пълномощие адв.Й.К. ***, срещу Ревизионен
акт №Р-03001921004417 -091-001/21.12.2021г.,потвърден с Решение №13/11.03.2022г.,
издадено по реда на чл. 155 ал.2 ДОПК от органа по чл.152 ал.2 ДОПК,относно
установените задължения:- за ДДС за данъчни периоди: м.03.2021г.- м.07.2021г. в
общ размер от 8 649.46 лева и лихва за забава - 450.01 лева, изчислена до
21.12.2021 година.
С жалбата се твърди, че оспореният акт бил издаден
след превратна (необективна) преценка на доказателствата от ревизионното
производство, което се родее с довод за допуснато нарушение на
данъчнопроизводствените правила (чл.37и сл. ДОПК) Доминират оплакванията за
неправилно приложение на материалния закон, с твърдения за осъществено
(забраненото от материалния данъчен закон) „двойно данъчно облагане“ на едни и
същи доходи,реализирани от „Анабел 96“ЕООД,за които същото дружество е начислило
и платило дължимия косвен данък.Недопустимо такъв бил начислен и на оспорващото
дружество,в процесния по делото размер от 8 549.47 лева. В условията на
евентуалност се допуска, че дори и да се приемел оборотът на „Анабел 96“ЕООД за
периода 01.04.2020г.-31.03.2021г.,възлизащ на 158 918.20 лева,по силата на
нормативната фикция от чл.96 ал.10 ЗДДС,за оборот на жалбоподателя,то е
следвало приходните органи да признаят на същия правото на данъчен кредит за
закупените от „Анабел 96“ЕООД стоки в периода:30.03.21г-12.07.21г., което се
твърди, че изрично е било отказано в хода на друго производство,приключило с
Акт за прихващане или възстановяване №П-03001922031600-004-001/11.03.2022г. (л.8-л.15).Това
било в явно противоречие с базовия принцип за „данъчен неутралитет“,чието
проявление в случая се изразявало в облагането на междинните доставки от
„Анабел 96“ ЕООД и „Халомед“ЕООД,без признаване на право на данъчен кредит на
последното, което било в явно противоречие и с основния принцип от чл.3 ДОПК, за
обективност.
Оспорват се изцяло изводите на приходните органите, че
двете дружества били „свързани лица“,съгласно регулацията от §1 т.3 ДР
ДОПК,като се твърди още, че липсвали и доказателства (независимо от
установените частично, но недостатъчно, предпоставки за приложението на чл.96
ал.10 ЗДДС считайки, че по нито една от тях не съществували установени в
съвкупност обуславящи я факти и обстоятелства), същите търговски дружества „да
са действали съгласувано“,според дефиницията от §1 т.93 ДР ЗДДС. В обобщение, с
жалбата се твърди наличие на отменителните основания от чл.160 ал.2 пр.3, 4 ДОПК,вр. с чл.146 т.3 и т.4 АПК -допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Главното
възражение обаче,е свързано с твърдение за нарушение на материалното данъчно
законодателство,вкл. на базовите му принципи,като се оспорват формираните в
резултат на твърдяна необективна преценка на доказателствата, изводи на
приходните органи за наличие на условията от чл.96 ал.10 ЗДДС в случая. С писмени
бележки по делото, позовавайки се на две Указания на НАП, издадени на основание
чл.10 ал.1 т. 10 от ЗНАП за разясняване на поставени въпроси във връзка с
прилагането на чл.96 ал 10 и ал.11 ЗДДС - в сила от 01.01.2020г.,оспорващото
дружество релевира и довод, че задължение за регистрация въз основа на сумиране
на оборотите на две и повече лица по нормативното правило не възниквало, когато
тези лица извършвали еднородна дейност в един и същи обект,едновременно едно с
друго,паралелно.Твърди,че точно това било настъпило в деловата дейност на двете
дружества,след пререгистрация на фискалните устройства от двете сладкарници, в
подкрепа на което представя доказателства (л.384-л.410), свидетелстващи, че
„Анабел 96“ЕООД не е преустановило дейността си по производство на сладкарски и
тестени изделия,които видно от приетите в хода на ревизията фактури, ги е
продавало,вкл. на „Халомед“ЕООД. Следователно в конфликтния период, двете
дружества били извършвали еднородна дейност успоредно,паралелно, а не в
хипотезата от чл.96 ал.10 ЗДДС.С оглед на горните оплаквания настоява
оспореният РА да бъде отменен изцяло.Претендира присъждане на съдебни разноски
съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.411-л.413).
Ответникът- Директорът
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно
управление на Националната агенция за приходите чрез представител по пълномощие
гл.юрисконсулт И.Н. (л. 349) оспорва изцяло жалбата.Излага аргументи в подкрепа
на главните решаващи изводи на органа по приходите,като счита,че не са налице
съмнения относно приложимостта на разпоредбата на чл.96 ал.10 ЗДДС. С писмено
становище по съществото на спора релевира възражение за недопустимост на
въведените в процеса оплаквания и тяхното обсъждане от съда,щом същите
представляват условията за задължителна регистрация по чл.96 ал.10 ЗДДС на
жалбоподателя и актът за това е влязъл в законна сила, като необжалван
(л.28-л.31).Счита,че на основание чл.102 ал.4 във връзка с чл. 96 ал.1 изр.2 и
вр. с чл.67 ал.1 и ал.3 ЗДДС, правилно на оспорващото дружество са определени
задължения за ДДС,ведно с лихва за забава,като главницата е изчислена съгласно
чл.53 ал.2 ППЗДДС.Категорично възразява срещу релевираното оплакване в жалбата
за „двойно данъчно облагане“, тъй като прибавеният оборот на предходното ДЗЛ е
с цел единствено определяне на данъчния период,през който е надхвърлен облагаем
оборот от 50 000 лева и определяне на срока за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС от жалбоподателя. Задълженията му за ДДС са установени въз
основа на извършените единствено и само от него облагаеми доставки за периода
от чл.102 ал.4 ЗДДС, а именно: от датата, на която е надвишен оборотът
(30.03.21г.) до датата, на която дружеството е регистрирано по ЗДДС от органа
по приходите (12.07. 2021г.) Оборотът е установен въз основа на данните от отчетените
приходи от продажби, регистрирани във фискалните устройства на „Халомед“ЕООД за
периода 31.03.21г.-12.07.21г. Същите ФУ, за същия период на „Анабел 96“ЕООД,
намиращи се в процесните два обекта (сладкарници „Анабел“ в гр.Силистра) са
дерегистрирани на 27.03.21г.,с което е прекратена дейността на това дружество
във въпросните сладкарници.Поддържа,че е неоснователна и претенцията на
жалбоподателя за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по
приложените фактури, издадени от „Анабел 96“ЕООД за периода след 30.03.21г. до
12.07.2021г., тъй като приспадането на данъчния кредит било право на
задължените лица и само от тях зависело неговото упражняване.Освен това,към
датата на издаване на РА не е бил изтекъл нормативният срок за неговото
предявяване пред приходните органи.Независимо от последното, оспорващото
дружество било упражнило само право на приспадане по подробно посочени 11 фактури,
издадени от „Анабел 96“ЕООД в периода м.04.21г. до 12.07.21г. (с изключение на
две фактури,издадени на 30.06.2021г.,представени с жалбата до ответния орган). При
извършена проверка на подадена СД за ДДС с вх.№19001287501/14. 02.2022г. за
данъчен период м.януари.2022г., приходните органи са установили, че за м.12.2021г.
дружеството е ползвало данъчен кредит по изброените 11 фактури, получени преди
регистрацията му по ЗДДС.Предмет на покупките са били сладкарски изделия и
извършвайки анализа от чл.74 ал.1 и ал.2 ЗДДС,приходният орган е установил, че
са налични една незначителна част от тях,за което е провел производство по
чл.103 ДОПК и оспорващото дружество е подало коригиращи СД по ЗДДС.Последното
ирелевирало всякакви възражения и оспорвания по действията на ответния орган
след изричното съгласие на жалбоподателя сам да коригира заявените си претенции.
С оглед на всичко това настоява жалбата да бъде оставена без уважение, защото
правилно са били приложени разпоредбите както на чл.102 ал.4 ЗДДС,така и на 67
ал. 2 и ал.3 ЗДДС, относно изчисляването на основата за облагане с косвения
данък, като е прието, че същият е включен в цената.Претендира присъждане в
полза на приходната администрация на съдебни разноски,представляващи
юрисконсултско възнаграждение,съгласно правилото от чл.161 ДОПК,във връзка с
чл.8 ал.1 т.3 от Тарифа №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, от 784.97 лева.
Производството
е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК,във връзка с §2 ДР ДОПК и чл.145 и следващите
от АПК.Съдът,като обсъди изложените в
жалбата доводи и, становището на ответния орган, след преценка на доказателствата
по делото, прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима,като подадена от активно легитимирано лице-
адресат на оспорения РА;при спазване на срока по чл.156 ал.1 ДОПК, след
изчерпване на процедурата по глава Осемнадесета (чл.156 ал.2 ДОПК) и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Ревизионен акт №Р-0300 **********-091-001/21.12.2021г.,потвърден
с Решение №13/11.03.2022г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП,с който са установени в
тежест на жалбоподателя задължения за данък и лихви, както следва:задължения по
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди: м.03.2021г.-
м.юли.2021г. вкл., в размер общо на 8 649.46 лева и лихва от 450.01 лева,
изчислена към 21.12.2021г., или общо установените публични задължения са в
размер на 9 099.47 лева. Посредством жалбата спорът е съсредоточен върху
въпроса за приложението на закона и е свързан с това дали са осъществени
предпоставките за регистрация на оспорващото дружество по чл.96 ал.10 във
връзка с ал.1 ЗДДС, в който контекст е проведено и доказването от страна на
жалбоподателя в съдебното производство, но същото стои извън предмета на
настоящия контрол.
Това е така, защото въпросът с наличието на
основанията (предпоставките) за регистрацията му по реда на чл.96 ал.10,вр. с
ал.1 ЗДДС е изконсумиран с влизането в сила на Акт за регистрация по ЗДДС
№190422102351847/08.07.2021г., издаден от орган по приходите (л.28-л.31) и
връчен на оспорващото дружество на 13.07.2021г., което в нормативно
установените срокове, не го е оспорило по реда на ДОПК. Действително в
производства по оспорване на актове от горния вид е формирана съдебна практика
(Вж.Решение №7554/23.06.21г.,адм.д.№13638/20г. на ВАС,VIIIО), фокусът на която са именно предпоставките за
регистрация на търговски субект по чл.96 ал.10 ЗДДС,който е осъществявал
еднородна дейност, последователно извършвана, след прекъсване на дейността от
предходен търговец; чрез регистрирани в НАП фискални устройства (ФУ) от
продължаващия дейността и дерегистрацията им (на същите ФУ) от предшественика;
чрез използване на едни и същи активи; при наемане на персонал непосредствено
след освобождаването му от предшественика и при използване на една и съща
търговска марка,т.е. без промяна на наименованието на обекта, което в
съвкупност е обосновало извод за идентитет на деловата дейност и нейното място,
което е познато на клиентите и е същото.Такива по вид обстоятелства, свързани
със специфични характеристики на мястото на извършваната дейност,лицата, чрез
които е осъществявана, характера и времевите ѝ предели предвид
непрекъснатостта на търговията със сладкарски изделия в двете сладкарници
„Анабел“ в гр. Силистра: едната на ул.“Симеон Велики“ №27А, а другата - на
ул.“Добрич“ №43, са установени вярно от приходния орган при провеждане на
производството по чл.101 ал.6 ЗДДС, непосредствено преди издаването на посочения
по-горе Акт за регистрация по ЗДДС на „Халомед“ЕООД. Последният, като влязъл в
сила,се ползва със силата на стабилен административен акт и неговата
ревизия,вкл. инцидентно в производство от вида на настоящото, е недопустима,
както правилно счита ответният орган.Само за пълнота на изложението се налага
да бъде отбелязано,че не издържа критиката на закона и фактите по делото тезата
на жалбоподателя за паралелно/успоредно осъществяване на еднородна дейност от
двете дружества,което изключвало приложението на процесния особен ред,през
конфликтния период,най-малкото защото „Анабел 96“ЕООД не е извършвало търговска
дейност в двете сладкарници, а обектът е от ключово значение в сложния
фактическия състав на чл.96 ал.10 ЗДДС.Това, че е продължило производството на
сладкарски изделия,които се реализират в различни обекти,вкл. и в сладкарниците
„Анабел“, не променя горния извод, защото продажбите (на дребно) в двата обекта,
познати като сладкарници „Анабел“ и традиционно свързвани от клиентите с
дружеството, упражнявало деловата дейност в тях до отдаването им по наем
(л.36-л. 37) на „Халомед“ЕООД, са извършвани само от последното.
Всичко гореизложено, обаче, стои извън предмета на
настоящия съдебен контрол доколкото актът за регистрация на жалбоподателя,
издаден на основанията от чл.96 ал.10 ЗДДС, е валиден административен акт,
стабилизирал се в правния мир окончателно и неподлежащ на ревизия в рамките на
настоящия процес.Изцяло в такъв смисъл е Решение №5063/30.05.22г. по
адм.д.№12319/21г. на ВАС,VIII отд., както
правилно е посочено от процесуалния представител на ответния орган.
Не се спори, че със Заявление
вх.№ДДС.0000-0089413/01.07.2021г. „Халомед“ ЕООД е поискало регистрация по
чл.96 ал.1 ЗДДС, тъй като е достигнало облагаем оборот от 52 295.40 лева.
Съгласно регламентацията от чл.101 ал.6 ЗДДС, орган по приходите е извършил
проверка на основанието за регистрация и е обосновал наличието на
материалноправните предпоставки от чл.96 ал.10 ЗДДС за регистрация на
дружеството от първия ден на деловата му дейност в сладкарниците „Анабел“ в гр.
Силистра - 30.03.21г. Изведен е извод, че заявлението за регистрация по ЗДДС е
следвало да бъде подадено до 07.04.2021г., което като не е направено от
жалбоподателя е активирало регулацията от чл.102 ал.4 ЗДДС за определяне на данъчните
му задължения (тъй като е бил длъжен, но не е подал заявление за регистрация в
срок), за облагаемите доставки, с които надхвърля релевантния оборот от
50 000 лева от датата,на която е надвишен оборотът, до датата,на която е
регистриран от органа по приходите. Правилно, съгласно чл.102 ал.5 ЗДДС, задълженията
са определени с ревизионен акт по реда
на ДОПК,какъвто именно е оспореният в настоящия процес.
В случая оспорващото дружество е заместило друго
(„Анабел 96“ЕООД) в двата търговски обекта (сладкарници „Анабел“) при условията
на чл.96 ал.10 ЗДДС и считано от 30.03.2021г. е извършвало последователно
еднородната дейност със заместеното дружество.От представените счетоводни
отчети на предходния търговец в сладкарниците (л.67-л.80) се установява,че за
периода от 01.04.20г. до 31.12.20г. е реализиран оборот от 120 147.54
лева,а от регистър на сметка 7011“Приходи от продажба на продукти“ за периода
м.01.-м.03.2021г. е посочен оборот от 38 770.65 лева,което сочи на формиран
общ облагаем оборот в размер на 158 918.20 лева.В същото време оспорващото
дружество, от собствената си дейност преди заместването в двете сладкарници, за
периода м.04.20г.-м.03.21г. е реализирало оборот от 5 109.10 лева, в т.ч.
872.10 лева през м.март.2021г.При това положение и при условията на чл.96 ал.10 ЗДДС, приходният орган правилно е приел,че облагаемият му оборот към 30.03.21г.
е в размер на 164 027.30 лева и е достигнат за период не по-дълъг от два
месеца, следствие на добавения към оборота на жалбоподателя за същия период
оборот на „Анабел 96“ЕООД.Следователно, „Халомед“ЕООД е следвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата на достигане на
прага за задължителна такава,т.е. от 30.03.2021г., или от първия ден на
продължаването на еднородната дейност в двете сладкарници.
Разпоредбата на чл.96 ЗДДС не съдържа регламентация за
определяне размера на задължението за ДДС на лице, което не е спазило срока за
регистрация. Такава има в чл.102 ал.3, ал.4 и ал.5 ЗДДС и видно от Ревизионен
доклад (л.198-л.205), стр.7 от същия е, че данъчните основи за облагане с ДДС и
съответния дължим косвен данък на основанията от чл.102 ал.4 ЗДДС, са изчислени
по реда на чл.67 ал.2 и ал.3 ЗДДС за ревизирания период, като е прието, че данъкът
е включен в цената на стоките. На „Халомед“ЕООД са установени задължения за ДДС
въз основа на извършените само от него (без прибавяне на обороти от
предшественика) облагаеми доставки за периода от чл.102 ал.4 ЗДДС, т.е. от
датата на надвишаване на оборота (30.03.21г.) до датата, на която дружеството е
регистрирано по ЗДДС от органа по приходите (12.07.21г.) Общият оборот за
горния период на оспорващото дружество е 51 896.80 лева, а общата данъчна
основа за извършените доставки е 43 247.33 лева, въз основа на която
именно е начислен и процесният размер на ДДС.Горният оборот е установен въз
основа на данните от отчетени приходи от продажби в регистрираните ФУ на
жалбоподателя за времето от 30.03.2021г. до 12.07.2021г.А това, че въпросният
оборот и облагаема основа са реализирани единствено и само от „Халомед“ЕООД се
установява от факта, че ФУ в двете сладкарници са регистрирани на това именно
дружество на 30. 03.2021г., поради което след тази дата съдържат информация за
реализирани обороти само от него. Фискални устройства, със същите
идентификационни белези (л.113-л. 114) са дерегистрирани от „Анабел 96“ЕООД на
27.03.2021г., след която дата същото е прекратило дейността си в двете
сладкарници и няма как във ФУ да се съдържа информация за негови търговски обороти.Този
извод се потвърждава и от представената от жалбоподателя, на л.323 от делото,
Справка за реализирания оборот,вкл. за м.март. 2021г. в размер на 872.10 лева, какъвто
именно е включен в първата таблица на л.149-гръб от Ревизионния акт (стр.6 от РА). Въз основа на същия е изчислен
дължимият ДДС за данъчен период м.март.2021г. в размер на 145.35 лева при
условията на чл.53 ал.2 ППЗДДС - когато съгласно закона данъкът се приема за
включен в договорената цена,което е в пряка корелация с нормативното разрешение
от чл.67 ал.2 и ал.3 ЗДДС.
С оглед на гореизложеното,като неоснователно следва да
бъде отклонено оплакването за фактически допуснато „двойно данъчно облагане“ на
един и същи доход (присъединен в хипотезата на чл.96 ал.10 ЗДДС),каквото не се
установява.В РА (стр.3 на л.147-гръб от
делото) изрично е прието, че „Анабел 96“ЕООД за периода от 01.04. 2020г. до
31.03.2021г. е било регистрирано по ЗДДС лице, подавало е отчетни регистри по
реда на същия закон,декларирало е и е внасяло декларирания ДДС за всеки посочен
период, което е изключило изцяло облагането на същите приходи с косвен данък в
тежест на „Халомед“ЕООД.Съгласно чл.96 ал.10 ЗДДС формираният общ облагаем
оборот на предшестващото дружество „Анабел 96“ЕООД за периода
01.04.20г.-31.03.2021г. е взет предвид и е добавен към облагаемия оборот на
„Халомед“ЕООД за същия период единствено с оглед определяне на данъчния
период,през който е над-хвърлен облагаем оборот от 50 000 лева и
определяне на срока за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС.
Неоснователно е и оплакването за непризнаване на
жалбоподателя на право на приспадане на данъчен кредит за закупените от „Анабел
96“ЕООД сладкарски изделия през периода 30.03.2021г.-12.07.2021г. Със
Справка-Декларация за ДДС вх.№190 01284814/14.01.2022г. (л.370) „Халомед“ЕООД,
за м.12.2021г. е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 8 934.79
лева, с което е упражнило правото си на приспадане на пълен данъчен кредит по
11 посочени фактури, издадени в периода преди регистрацията му по ЗДДС. Същото
е изведено като резултат от декларирани доставки на сладкарски и тестени
изделия от „Анабел 96“ЕООД по издадени от него фактури както следва: №245/30.04.21г.;
№246/08.05.21г.; №247/15.05.21г.; №248/22.05.21г.; №249/31.05.21г.;
№250/05.06.21г.; №251/12.06.21г.; №252/19.06.21г.; №253/30.06.21г.;
№254/03.07.21г. и №255/10.07.21г. (л.133-л.141; л.144-л.145), с общ размер на
данъчната основа от 43 412.50 лева и ДДС от 8 682.50 лева. В този
пасаж от доставки не са включени две фактури от 30.06.2021г. с номера 10001 и 10002,
представени с жалбата до ответния орган (л.142-л.143).Следователно,по
останалите 11 на брой фактури жалбоподателят е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит. При извършена проверка по подадена Справка-Декларация за ДДС с
вх.№19001287501/14.02.2022г. (л. 364) за данъчен период м.01.2022г. от
оспорващото дружество, с посочен ДДС за възстановяване в размер на 9040.20
лева,приходните органи са установили, че за м.12. 2021г. същото е ползвало
право на приспадане на данъчен кредит по посочените по-горе 11 фактури,
обективиращи доставки, получени преди регистрацията по ЗДДС. Видно от същите
е,че предмет на покупките са сладкарски изделия,с които се търгува в
стопанисваните от „Халомед“ЕООД две сладкарници,което е наложило,при условията
на чл.74 ал.1 и 2 ЗДДС да извършат проверка за наличните към датата на
регистрацията по ЗДДС - 13.07.2021г. стоки, за които са признали право на
приспадане на данъчен кредит,съгласно Протокол
№П-03001922031600-П73-001/08.03.2022г. (л.357-л.358).Връчили покана по чл.103 ДОПК (л.354-л.355) по електронен път на жалбоподателя с указания за подаване на
коригиращи СД за данъчни периоди м.12.2021г. и м. 01.2022г., на 08.03. 2022г.
(разписка на л.356), който с вх.№19001288799/09.03.2022г. подал коригираща СД
(л.361) само за м.01.2022г. с посочен ДДС за възстановяване от 932.98 лева,
толкова, колкото са приели и приходните органи.
Обсъждайки горните действия и установените посредством
тях обстоятелства, се налага извод, че оспорващото дружество е приело
констатациите и основанията за редуциране на косвения данък за възстановяване с
подаването на коригиращата СД, което изключва настоящото им оспорване с общи
оплаквания за нарушени принципи на обективност и данъчен неутралитет,т.е. различно
третиране на идентични или сходни доставки, задоволяващи едни и същи нужди на
потребителите (Вж.Съединени дела С-259/10 и С-260/10 на СЕС- т.36; т.1 от
диспозитива).Коригиращата СД е подадена от жалбоподателя непосредствено след
получаване на поканата по чл.103 ДОПК което сочи на приемане от негова страна
на установените (нови) резултати за процесния данъчен период-
м.01.2022г.Останал е нерешен конфликтният момент с данъчния кредит за
м.12.2021г., за който ответният орган счита, че е ползван неправомерно, тъй
като не било изпълнено императивното изискване на чл.74 ал.1 ЗДДС за голяма
част от закупените с обсъдените по-горе 11 фактури стоки - същите да са налични
към момента на регистрацията по ЗДДС, който въпрос обаче, стои извън обхвата на
настоящия спор.В обобщение, относно приложението на материалния закон,
настоящият състав намира,че крайният резултат,съгласно оспорения РА,е съответен
на установените по делото факти и закона, поради което следва да бъде
потвърден. Правилно е приложена разпоредбата на чл.102 ал.4 ЗДДС, като
изчисляването на основата за облагане с ДДС е извършено съобразно правилата от
чл.67 ал.2 и ал.3 ЗДДС,с приемането, че косвеният данък е включен в
цената.Последното сочи на съответствие на оспорения данъчен ревизионен акт и с
нормативната цел.
Относно
процесуалните правила: Жалбоподателят
изрично заявява в съдебно заседание,че не оспорва валидността и
съответно,истинността на електронните документи,вкл. по отношение на положените
електронни подписи (КЕП) от приходните органи, в хипотезата на чл.184 ал.2 ГПК.
Ревизионното производство е образувано съгласно чл.112 ал.1 ДОПК със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-03001921004417-020-001/03.08.2021г.(л.326). Същата е
приключила в 3-месечния срок и е издаден Ревизионен доклад
№Р-03001921004417-092-001/12.11.2021г., в срока от чл.117 ал.1 ДОПК.Обхватът на
възложената ревизия е определен до установяване на задължения за данък върху
добавената стойност за периода:30.03.21г.-12.07.2021г.,който стриктно е спазен
от приходните органи.Заповедта е издадена от Б. С. С., изпълняващ длъжността
„Началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД НАП Варна, изрично
определен за лице, което да възлага ревизии,съгласно чл.112 ал.2 т.1 ДОПК и
Заповед №Д-1465/31.08.2018г. (л.328). Разпоредено е ревизията да бъде извършена
от Д. Н. Б.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и М. И.
Ф. и Т. Н. Ц. - двете старши инспектори по приходите,което е в съответствие с
нормативната регулация от чл.113 ал.6 ДОПК,във връзка с чл.7 ал.1 т.4 и чл.11
ал.1 т.1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и приложената Заповед
на л.328 от делото.
Срещу Ревизионния доклад жалбоподателят е подал
възражение по реда на чл. 117 ал.5 ДОПК (л.155-л.156), което е изрично обсъдено
в процесния Ревизионен акт от приходните органи. В срока и по реда на чл.152 ДОПК същият е обжалван пред решаващия орган (л.128-л.131) който, в хода на
контролното производство, с решението си по чл.155 ДОПК, го е потвърдил
изцяло.Последното е открило пътя за съдебния контрол, сезирането за който е
направено в нормативния срок от чл.156 ал.1 ДОПК. Изложеното сочи на липса на
допуснати съществени нарушения на данъчно-ревизионните производствени
правила,обратно на неконкретизираното оплакване в жалбата. Твърдението за
превратно обсъждане на доказателствата в данъчната ревизия, каквото също не се
установява,е релевирано с оглед оплакванията за отсъствие на предпоставките по
чл.96 ал.10 ЗДДС за регистриране на жалбоподателя по същия закон, въпреки което
ответният орган го сторил, но така детерминираният предмет е неотносим към делото,
по изложените в началото мотиви.
По аргумент от чл.160 ал.2 ДОПК,във вр. §2 ДР ДОПК и
чл.168 ал.1 АПК,съдът дължи произнасяне на всички основания за оспорване на процесния
акт.Като субсидиарно задължението за лихва следва съдбата на главното,но с
жалбата не са наведени самостоятелни възражения относно нейния размер.При така
очертания предмет на съдебния контрол относно установените публични задължения
на жалбоподателя с оспорения РА и с оглед събраните по делото
доказателства,преценени в тяхната взаимна връзка, се налага извод,че по
същество,жалбата е неоснователна.Направените с ревизионния акт установявания
кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви предели на
ревизията.Същият отговаря изцяло на изискванията от чл.120 ал. 1 ДОПК,определящ
задължителните елементи от съдържанието му.Съгласно ал.2 на с.чл.,ревизионният
доклад е приложен като неразделна част от РА.Ето защо се приема,че при
извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на данъчнопроизводствените
правила;ревизията е осъществена и процесният РА е издаден от лица, разполагащи
с нужната материална и териториална компетентност,като е спазена и нормативно
установената форма. С оглед на установеното,че Акт за регистрация по ЗДДС №190422102351847/08.07.2021г. на
оспорващото дружество на основание чл.96 ал.10 ЗДДС, е връчен на 13.07.2021г. и
като необжалван е влязъл в законна сила,са ирелевирани оплакванията за
неустановеност на предпоставките от приложеното основание на чл.96 ал.10 ЗДДС,
чието разглеждане е недопустимо с оглед валидността и стабилността на посочения
по-горе акт на приходен орган. Няма основание да се счете,че са нарушени
изискванията за валидност, форма и процедура, предвид установените и обсъдени
по-горе факти. За съответствието с материалния закон на оспорения РА са
изложени мотиви по-горе.Присъждане на съдебни разноски своевременно са поискали
и двете страни, каквито с оглед изхода на процеса,следва да бъдат присъдени в
полза на ответната приходна администрация в размер на 784.97 лева при
материален интерес от 9 099.47 лева, съгласно правилото от чл.161 ал.1
изр.3 ДОПК във вр. с чл.8 ал.1 т.3 от Наредба №1/04г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,воден от което и на основание чл.160 ал.1 ДОПК,Административни-ят
съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ХАЛОМЕД“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище/адрес на управление в гр.Силистра,
ул. “Добрич“ №230, подадена срещу Ревизионен
акт № Р-03001921004417-091-001/21.12.2021г., потвърден с Решение №13/11.03.2022г.,
издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите гр.София.
ОСЪЖДА „ХАЛОМЕД“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:
гр.Силистра, ул.“Добрич“ №230, представлявано от управителя Д.Л.М., да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при Централно управление на НАП, с
административен адрес:гр.Варна, бул. “Осми приморски полк“ №128, сумата от 784.97 (Седемстотин осемдесет и
четири 0.97) лева - разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 ал.1 АПК, във
връзка с §2 ДР ДОПК.
СЪДИЯ: