Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 221 от 27.10.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд –
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
при
секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 155 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба от Н.Е.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
21-1139-000008/06.01.2021 г., издадена от началника на група „Моторни превозни средства,
водачи и административнонаказателна дейност” (МПСВАНД) към сектор
„Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи (ОД на МВР) – Кюстендил (упълномощен със Заповед № 227-з-1046/30.06.2017
г.), с която на К. е приложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основанието по чл. 146,
т. 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът –
началникът на група МПСВАНД
към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, в писмо с вх. № 2763/08.06.2021 г. по
описа на съда изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Н.К. е
правоспособен водач от 04.09.1998 г. За извършени от него нарушения на ЗДвП на
основание чл. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (обн., ДВ, бр. 94/04.10.2002
г., отм., бр. 4/15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.), с посочените в
оспорената заповед наказателни постановления са му отнети контролни точки, както
следва: с Наказателно постановление (НП) № 5398/13.09.2004 г., издадено от сектор
ПП при ОД на МВР – Благоевград – 6 контролни точки, с НП № 828/31.03.2005 г.,
издадено от Районно управление (РУ) – Кюстендил при ОД на МВР – Кюстендил – 26
контролни точки, и с НП № 4365/05.08.2005 г., издадено от РУ – Дупница при ОД
на МВР – Кюстендил – 10 контролни точки. В представените по делото справки за
водач е посочено, че процесните наказателни постановления са влезли в сила, а
именно: НП №5398/13.09.2004 г. – на 21.09.2004 г., НП № 828/31.03.2005 г. – на
22.06.2005 г., и НП№ 4365/05.08.2005 г. – на 16.02.2006 г. Видно от писмо с вх.
№ 2763/08.06.2021 г. от ответника, тези наказателни постановления не се
съхраняват.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните
съображения:
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – началникът на
група МПСВАНД към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил. Съгласно разпоредбата на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 4 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №277з-1046/30.06.2017 г. директорът
на ОД на МВР – Кюстендил на основание чл. 43, т. 4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи и Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на
вътрешните работи е оправомощил началниците на групи в сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
Заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка по ЗДвП е индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК. Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа
изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
Същата е надлежно мотивирана. Налице е ясно и точно описание на фактите, въз
основа на които органът е обосновал издаването ѝ.
Процесната
заповед обаче е издадена в несъответствие с приложимата материалноправна
разпоредба. Както бе посочено по-горе, заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Същата предвижда
прилагане на ПАМ изземване на свидетелството за управление на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Съгласно разпоредбата
на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки,
губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР. Разпоредбата на чл. 4 от Наредба №
I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които
се отнемат (отм.), действала към момента на издаване на посочените в оспорената
заповед наказателни постановления, предвижда, че отнемането на контролни точки
се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Според чл.
5, ал. 2 от същата наредба при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в
наказателното постановление се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно
отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на
съответното наказателно постановление (възстановяването им се извършва при
условията на чл. 158 от ЗДвП).
В случая
жалбоподателят оспорва обстоятелството, че посочените в заповедта наказателни
постановления са влезли в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният
орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в акта. Ответникът, въпреки дадената му възможност за това,
не представи по делото релевантни доказателства относно влизането в сила на
посочените в процесната заповед наказателни постановления. Представените от
ответника справки за нарушител не могат да бъдат не само доказателства, но и
индиции за надлежното връчване на наказателните постановления и следователно за
влизането им в сила. Налице е само едно твърдение на органа, че НП №
5398/13.09.2004 г. е влязло в сила на 21.09.2004 г. и с него са отнети 6
контролни точки, че НП № 828/31.03.2005 г. е влязло в сила на 22.06.2005 г. и с
него са отнети 26 контролни точки, и че НП № 4365/05.08.2005 г. е влязло в сила
на 16.02.2006 г. и с него са отнети 10 контролни точки. Съгласно чл. 58 Закона за административните
нарушения и наказания
препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя (ал.
1), а когато последният не се намери на посочения
от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването (ал. 2). Според чл. 30, ал. 3 от Наредба №
I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн.,
ДВ, бр. 97/15.10.2002 г.,
в сила от 15.10.2002 г.) наказателните постановления, в които наред с
наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват
до възстановяването на отнетите контролни точки, но не по-малко от пет години. Отнетите
с горепосочените наказателни постановления контролни точки не са възстановени,
поради което органът е бил длъжен да съхранява наказателните постановления. В
случая отдавна са изтекли пет години от издаването на наказателните
постановления, но няма данни и
доказателства контролните точки, евентуално отнети с тези наказателни
постановления, да са били възстановени на К.. Административният орган не може
да черпи права от неизпълнение на задължението си да съхранява наказателните
постановления. Неизпълнението на това негово задължение лишава съда от
възможността да установи надлежно релевантния факт на връчване и с оглед на
това на пораждане на правните последици на тези наказателни постановления (вж.
в т. см. Решение № 394/13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2013 г., VII о. и
Решение №10220/27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2010 г., VII о.).
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да
бъде отменена.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1139-000008/06.01.2021 г., издадена от началника на
група МПСВАНД към сектор ПП при
ОД на МВР – Кюстендил.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: