№ 8393
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110167953 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу О. З. В.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52146/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав,
а именно: 20 000,00лв., представляваща главница, предявена като част от вземане в
общ размер от 32 645,01лв., ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до изплащане на
вземането, 1 624,25лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2021г. до
02.08.2022г., и 243,99лв., представляваща лихва за забава върху претендираната
главница за периода от 14.10.2021 г. до 26.09.2022 г.
Ищецът твърди, че на 10.09.2021г. между „фирма“ ЕАД, в качеството на
кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № 4742531 за сумата 32 645,01лв., като бил уговорен фиксиран
годишен лихвен процент от 5,50%. Ответникът се задължил да върне кредита на 107
месечни анюитетни вноски с краен срок за погасяване 14.07.2030г. След усвояване на
кредита, ответникът не погасил две последователни месечни вноски, поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което бил уведомен на 02.08.2022г. На
19.05.2022г. между кредитодателя и ищцовото дружество бил сключен договор за
цесия, с който вземанията по процесния договор били прехвърлени на ищеца, за което
ответникът бил уведомен на 02.08.2022г. Ответникът изпаднал и в забава и дължал
мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответницикът е подал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131, ал. 1
ГПК чрез представител, за който няма приложено пълномощно, въпреки неверните
твърдения за това в отговора на исковата молба. Препис от исковата молба с
приложенията е получен от ответника на 30.01.2023г. /л. 47/, а отговорът е подаден на
01.03.2023г. Съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича в
съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число,
срокът изтича в последния му ден. Срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК за отговор на искова
молба е 1-месечен, тоест срокът се брои в месеци. Исковата молба е получена на
30.01.2023г., поради което срокът би изтекъл на 30.02.2023г., но такава дата не
съществува, поради което съгласно чл. 60, ал. 2, пр. 2 ГПК изтича в последния ден на
1
месец февруари, който е 28.02.2023г. Отговорът е подаден на 01.03.2023г., тоест извън
срока.
В отговора на исковата молба се излагат съображения за нередовност на
исковата молба и неоснователност на исковете. Прави се възражение за нищожност на
договора за кредит поради липса на съгласие, като се твърди, че ответникът не е
сключвал такъв договор за кредит. Оспорва да е усвоявал сумата по кредита. Прави
възражение за нищожност на договора поради противоречието му със ЗПК и ЗЗП, тъй
като при сключването му кредиторът не го е уведомил за всички условия на кредита, а
самият договор бил с неясни и неразбираеми за него изречения. Оспорва вземането по
кредита да е изискуемо и дължимият размер да отговоря на претендирания от ищеца.
Посочва, че не е получавал уведомление за предсрочна изискуемост и уведомление за
цесия.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Доводите на ответника за нередовност на исковата молба са неоснователни, тъй
като същата отговоря на изискванията по ГПК. Заявлението е подадено в съда на
27.09.2022г., а предсрочната изискуемост се твърди да е настъпила на 02.08.2022г., а не
както сочи ответникът, но тези обстоятелства сами по себе си не водят до нередовност
на исковата молба. Акцесорните претенции пък са ясни и точно описани – претендира
се договорна възнаградителна лихва, чийто размер е точно посочен, както и законна
лихва за забава. В настоящото определение също подробно са описани по основание,
размер и период дължимите суми.
Отговорът на исковата молба обаче е нередовен, тъй като е подаден от лице без
представителна власт, доколкото към него няма приложено пълномощно.
Ответникът следва да уточни дали оспорва истинността на положените за
потребител подписи в договора за кредит, като в случай че го прави, в негова тежест е
да докаже неистинността им.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на следните факти: че между „фирма“ ЕАД, в качеството на
кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит за сумата от 32 645,01лв., и кредитодателят е предоставил
паричните средства, които са усвоени от длъжника; че клаузите на договора са валидни
или са индивидуално уговорени /т. е. не са били предварително изготвени или дори да
са били, ответникът е имал възможност да ги обсъди и да влияе върху съдържанието
им/; че е уговорена дължимостта на възнаградителна лихва в сочения размер; че кредит
е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен; че между „фирма“
ЕАД и ищцовото дружество е сключен договор за цесия относно процесните вземания,
за което ответникът е уведомен.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително противоречие на договора за кредит с императивни материалноправни
норми и неговата нищожност на това основание, както и че е погасил сумите по
кредита чрез плащане или по друг начин, за което не сочи доказателства.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде допусната и поисканата от ищеца съдебно-счетоводна
2
експертиза, която да отговори на поставени в исковата молба, които са необходими за
изясняване на релевантни за спора обстоятелства, изискващи специални знания.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от уведомяването да представи
доказателства за учредена представителна власт на адв. Н. О. да подаде отговор на
исковата молба от него име и да го представлява в настоящото исково производство
или писмено да потвърди извършеното действие. При неизпълнение, действието по
подаване на отговор на исковата молба няма да бъде зачетено съгласно чл. 101, ал. 3
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023г.
от 09:30ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да оказват съдействие на вещото лице за изготвяне на
експертизата, като при неизпълнение съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от уведомяването да уточни дали
оспорва истинността на положените за потребител подписи в договора за кредит, като в
случай че го прави, в негова тежест е да докаже неистинността им, за което не сочи
доказателства.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от постъпилия отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3