Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 06.08.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 28 юни, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД № 21/2021г.по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе, взе предвид следното:
В.П.А. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП № 20-0248-000886/20.10.2020г. на Началник РУ - Б.С., при ОД на МВР-В., с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, глоба в размер на 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, и глоба в размер на 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 59-63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. Жалбоподателят в с.з. чрез процесуалният си представител поддържа жалбата и желае наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е частично основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 05.10.2020 год. свидетелите А.К.Д. и Р.Х.Д. ***, които били редовна смяна на работа, в светлата част на денонощието, а именно около 13.11ч., със служебния автомобил се движили в гр.Б.С. по ул.“Климент Охридски“. Двамата свидетели забелязали пред тях автомобил -л.а.“Фолксваген Пасат”, с рег.№ ВР 8535 ВТ, който излизайки от кръстовището на ул.»Водотечна» и ул.“Климент Охридски“, тръгва по същата като водачът извършва резки маневри с подаване на газ, за да изгуби контрол над автомобила, при което се получавало загуба на сцепление и специфичен силен звук от превъртането на автомобилните гуми, с поднасяне на автомобила наляво и надясно по пътното платно. Служителите на РУ, след като се разминали с този автомобил, обърнали служебния автомобил и го последвали по ул.“Климент Охридски“. На ул.“Г.Раковски“ го настигнали и спрели водача за проверка. Водач на автомобила бил жалбоподателя, който при извършената проверка на документите не носил и не представил на служителите свидетелството си за управление на МПС и контролен талон към него. След справка с РСОД било установено, че водачът не е бил заплатил задължения за глоби по ЗДвП в размер на 60 лв., 250 лв., 30 лв., 10 лв., 20 лв. и 50 лв. На жалбоподателя бил съставен акт № GА160450 от същата дата за административни нарушения на чл.104б, т.2 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.190, ал.3 ЗДвП. АУАН бил съставен от св. А.К.Д. – младши автоконтрольор, в присъствието на жалбоподателя и на свидетел – очевидец Р.Х.Д. ***. Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения.
Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – НП № 20-0248-000886/20.10.2020г., АУАН № GА160450/05.10.2020г., Заповед № 812Із-515/14.05.2018г. на МВР, справка за нарушител/водач, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите А.К.Д. - актосъставител, и Р.Х.Д..
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал.
І. По т.1 на НП, с което
за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.175а, ал.1, предл.3 ЗДвП: При
извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на административно
наказателното производство, съдът не констатира такива, които да водят до
опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са
спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради
което не е налице формална нередовност на НП, което да е самостоятелно
основание за отмяната му. Обстоятелството, че актът е съставен в
присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно
чл.43, ал.1 ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от
свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът на
процесуалният представител на жалбоподателя, че НП не отговаряло на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е отразено с каква
скорост се е движил жалбоподателя с автомобила. В тази връзка следва да се
посочи, че жалбоподателят още при съставяне на АУАН е подписал същия без
възражения.
Неоснователен е доводът на защитника
на жалбоподателя, че същия е имал възражения при съставяне на акта като е
заявявал, че пътят бил мокър. Видно от показанията и на двамата свидетели,
същите посочиха в с.з., че пътното платно е било сухо. В тази насока следва да
се посочи, че в конкретният случай става въпрос за съзнателно опасно шофиране,
посредством занасяне на автомобила по пътното платно съпроводено със силен шум
от приплъзването на гумите по пътя,
поради прекомерното подаване на газта на автомобила.
Настоящият състав приема, че със
своите действия жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна нарушението по чл.104б,
т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е
наложена съответната санкция.
С нормата на чл.
104б, т.2 от ЗДвП законодателят
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е
видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са
описани извършените от него действия. Свидетелските показания на
актосъставителя и свидетеля по акта сочат нееднократно умишлено действие от
страна на жалбоподателя изразяващо се във форсиране на двигател, подаване на
повече газ, при което се получавало загуба на сцепление и специфичен силен звук от
превъртането на автомобилните гуми, с поднасяне на автомобила наляво и надясно
по пътното платно. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че
водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на
път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за
превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно
преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Именно с оглед високата обществена опасност на деянието
законодателят е въвел нормата на чл.104б,
т.2 от ЗДвП в началото на 2017г.,
обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна.
Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които
се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на
газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка
или по друг начин, като именно затова показанията на контролните органи в тази
насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на
предположения от тяхна страна са неотносими с оглед изводите им за настъпилия
краен резултат.
С оглед изложеното, съдът намира,
че АНО е достигнал до правилен извод, че жалбоподателят следва да носи
административно-наказателна отговорност, като му е наложил и съответните
наказания, които са фиксирани по размер и които отговарят на тежестта и
характера на извършеното нарушение. В тази връзка съдът намира, че издаденото
НП следва да се потвърди в тази част.
ІІ. По т.2 на НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП:
Съдът намира, че така образуваното и водено административнонаказателно производство срещу жалбоподателя е протекло законосъобразно, като при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати нарушения на процедурата, обуславящи отмяна на атакуваното НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно упълномощени, при спазване изискванията на материалния и процесуалния закон.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му административни нарушения, като на инкриминираната дата и място е управлявал л.а. без да носи свидетелството си за управление на МПС и контролен талон към него. Тези нарушения по безспорен начин се установяват както от показанията на разпитаните в с.з. свидетели, така и от отразеното в АУАН и НП. Поради това, законосъобразно и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност чрез налагането на административна санкция на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
При определяне вида и размера на наказанието наказващият орган е наложил същото в предвидения размер.
В тази част НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ІІІ. По т.3 на НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП: В ЗДвП няма състав на административно нарушение "водач, който управлява с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане", каквото нарушение е посочил АНО в обжалваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл.190, ал.3 ЗДвП, която гласи, че "Наложеното наказание "глоба"се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване", не води до ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, тъй като с нея само се определя срока за доброволно изпълнение на публично задължение и неспазването на този срок поражда право на принудително изпълнение, но не и на административно наказание.
Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта му относно наложеното наказание глоба в размер на 20 лева по чл.185 ЗДвП като неправилно и незаконосъобразно в тази му част.
При този изход на делото и тъй като жалбоподателят е направил изрично искане да му се присъдят направените по делото разноски и е представил писмено доказателство за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 430 лева, следва съобразно с уважената част на жалбата срещу НП въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2.84 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0248-000886/20.10.2020г. на Началник РУ - Б.С., при ОД на МВР-В., В ЧАСТТА , с която на В.П.А. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, глоба в размер на 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НП № 20-0248-000886/20.10.2020г. на Началник РУ - Б.С., при ОД на МВР-В., В ЧАСТТА , с която на В.П.А. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР В. да заплати на жалбоподателя В.П.А. ***, с ЕГН **********, направени от него деловодни разноски в размер на 2.84 /два лева и 84 ст./ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: